РЕШЕНИЕ
№ 2932
гр. Пловдив, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330119121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К. Г. М., ЕГН ********** против Т. Г. П., с
която е предявен осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 22.11.2021 г., без да е бил предизвикан, след употреба на
алкохол, ответникът – неин *****, я обидил като я нарекъл „******“ многократно в
присъствието на близки, съседи и семейство. Твърди да е изпитала силно унижение,
засягане на честта и достойнството, загубила апетит и желание да излиза от дома си,
изпитвала психическо и емоционално страдание. За нанесените й вреди претендира
обезщетените в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в
съда до окончателното погасяване и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал ОИМ. В съдебно заседание
оспорва иска, както и да е изрекъл твърдените обиди спрямо ищцата. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже положителните
1
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /отправяне на
обидни реплики, посочени в ИМ/; причиняване на описаните неимуществени вреди;
пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера
на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват
претендираното вземане, като при установяване на горните елементи от ищеца –
следва да докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следното:
Относно твърдения инцидент и отправени обиди спрямо ищцата са ангажирани
гласни док. средства, чрез разпит на св. П. /без родство/. Поддържа да е съсед на
страните. На 22.11.2021 г. бил у дома. Датата не помнел, но адвокатът му показал
преди делото документ, в който същата била посочена. Чул силна музика, викове,
излязъл и видял страните по делото, ответникът викал, псувал и питал защо ищцата
била запалила някакви неща. К. била събрала количка с листа и ги била запалила на
двора. Т. й викал защо ги е запалила, казал, че е ********* и ходи в И. с **********
си, за да проституира за пари. Повтарял едно и също: „Кои сте вие да палите, кои сте
вие, кой ви позволи да запалите такива неща?“ – обиждал, че е проститутка и всякакви
други, псувал я на майка. ********* на Т. станала свидетел. К. взела една кофа и
изгасила пламъците. Мълчала си и не обиждала Т.
От своя страна, ответникът също ангажира гл. док. средства, чрез разпит на св.
В. /**************/. Заявява, че конфликт е възникнал на 23 ноември. К. запалила
шума в двора си и от вятъра, димът влязъл в нейната стая. Т. позвънил в РПУ. Бил на
двора, употребил алкохол, попитал К.: „Какви са тия цигански номера?“, заради дима.
К. започнала да вика и да го псува, както и ********** й. Т. нищо не отговорил,
замълчал си, пуснал си музика. Мъжът на К.М. дошъл в техния двор със саби и ножове
срещу Т.
Относно релевантната дата на инцидента – същата не се доказва по
категоричен начин. Показанията на св. Д. в тази връзка не се кредитират, т.к. той заяви,
че не помни, а датата му била показана преди процеса от процесуалния представител,
т.е. негови лични спомени и възприятия липсват. От друга страна, св. В. /макар и
************ и след съобразяване на чл. 172 ГПК/ е категорична, че вербален
конфликт е имало на следващия ден 23.11. В тази връзка и доколкото датата на
твърдения инцидент не се установява, не се доказва с нужната категоричност
извършване на соченото противоправно деяние именно в поддържания момент.
Относно твърдените в ИМ обиди, изразяващи се в многократно изричане на
2
думата „**********“ спрямо ищцата – същите не са доказани изобщо. От показанията
на св. Д. се установява, че между страните действително е възникнал конфликт, във
връзка с поведение на самата ищца, но същият макар и свидетел на разигралата се
ситуация, никъде не сочи, че ответникът е нарекъл ищцата „********“, тази дума,
квалификация не се споменава в разказа му. Поддържа да са изречени други думи
относно личността й, но не и да е била наречена по твърдения в исковата молба начин.
Думите му не следва да бъдат тълкувани или привързвани по някакъв начин с
доводите в ИМ, т.к. последните са ясни и категорични относно обидите, които се
поддържа да са били отправени. Такива обаче не се доказват. От док. по делото е
установено, че конфликт между страните действително е възникнал, но неясно дали на
сочената от ищцата дата, като същият е бил провокиран от нейно поведение. Да се
поддържа, че всяка от страните е била пасивна /не е отправяла каквито и да е думи
спрямо другата – съгласно показанията на всеки свидетел, спрямо страната в чиято
полза са ангажирани/, според съда противоречи на действителната фактическа
обстановка и реално развили се отношения. Реплики един спрямо друг са били
отправяни, предвид възникналата ситуация, но в процеса не се доказват твърденията в
исковата молба, ищцата да е била обиждана от ответника многократно именно с
отправяне на твърдяната дума „*********“ на всеослушание. Ето защо и този елемент
от фактическия състав на претенцията не е доказан, не се установява ответникът да е
отправил спрямо ищцата сочената квалификация.
На следващо място, няма доказателства и за твърдените неимуществени вреди.
Те са елемент от ФС, който, дори при доказаност на твърдяното противоправно деяние
/което в случая не е установено/, също подлежи на самостоятелно доказване, пълно и
главно от въвелата го страна и не се презюмира. Няма никакви доказателства за това
ищцата да е претърпяла каквито и да е неимуществени вреди, нито за причинна връзка
между соченото деяние и такива вреди. Дори при доказана обида, вредите са различен
аспект на претенцията и подлежат на доказване като отделен съставен елемент. Няма
ангажирани доказателства за такива. В тази връзка следва да се има предвид, че
указания по чл. 146, ал. 2 ГПК не са били дължими от съда в доклада, т.к. ищцата е
направила съответни док. искания, но в първото о.с.з. поиска разпит само на един от
първоначалните трима свидетели, като изрично се отказа от останалите двама, „за
процесуална икономия“ /л.29/.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недоказан.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. Доколкото ищцата не установи по категоричен начин
нито един от елементите на фактическия състав на претенцията си – момент на
3
конфликт, конкретно противоправно деяние с отправяне именно на сочената обидна
квалификация в исковата молба, търпени неимуществени вреди и причинна връзка с
деянието, пълно и главно доказване не е проведено, при което и претенцията следва да
бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но същият не претендира и не представя
доказателства да е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. Г. М., ЕГН **********
против Т. Г. П., с адрес: **********, осъдителен иск за присъждане на сумата от 1000
лева – обезщетение за неимуществени вреди – унижение, засягане на честта и
достойнството от непозволено увреждане на 22.11.2021 г., при което да е била
наречена многократно „***********“ от ответника, ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4