Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 09.05.2017г.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д
А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при
секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело № 521
по описа за 2017г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М.Ц.М. и К.Г.М. ***, срещу решение №
272/10.11.2016г. по гр.д. №659/15г. по описа на ПРС, с което са отхвърлени
предявените от въззивниците срещу Д.Д.М. с ЕГН ********** и М. Н. М. с ЕГН ********** ***,
искове да бъде установено по отношение на последните, че въззивниците
са собственици на реална част от 24 кв.м. (повдигната със розов цвят на скица №
280/04.12.2014 г. на УПИ ХV-373, кв. 48 по план
на с. Ветрино,
приложена на стр.15 от делото) от дворно място, съставляващо УПИ ХV-373, кв. 48 по план на
с. Ветрино цялото с площ от
1 316 кв.м., при граници на
дворното място: от
двете страни улица, УПИ
XIV-373 в кв.48 по плана на с.Ветрино, при граници на реалната част УПИ XIV-373, УПИ XV-373, улица, и да бъдат осъдени М. да
предадат на М. владението върху гореописаната реална част от имота, на основание чл.108 ЗС, както и да
бъдат осъдени М. да бъде прието за установено, че последните пречат на М. да
упражняват правото си на собственост върху дворно място, находящо
се в с.Ветрино, представляващо УПИ ХV-373, кв. 48 по план
на с. Ветрино
цялото с площ
от 1316 кв.м., при граници:
от двете страни улица, УПИ XIV-373 в кв.48 по плана на с.Ветрино и да бъдат
осъдени да премахнат изградената между УПИ ХV-373, кв. 48 по план на с. Ветрино и УПИ ХIV-373, кв.
48 по план
на с. Ветрино ограда, на основание чл.109 ЗС. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил събраните доказателства, а и
въпреки оспорване е отказал да назначи повторна тройна експертиза. Твърди се,
че е следвало такава да бъде назначена предвид възникналите съмнения за
необективност на вещото лице Т. З., чийто баща е първи братовчед на съпруга на
лелята на въззиваемата М.. Вещото лице обаче е
заявило, че не е в родствени връзки със страните по делото. Предвид това и
поради факта, че решението не отговаря на ангажираните по делото доказателства,
молят съда да отмени решението на ПРС и да уважи исковете.
В
срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на жалбата от Д. и М. М., които
оспорват жалбата. Излагат, че решението е правилно и законосъобразно,
постановено в унисон със събраните доказателства. Твърдят, че изложеното за
родствените връзки на вещото лице З. с въззиваемата
не е подкрепено с доказателства, поради което и извод за необективност при
изготвяне на тройната експертиза не може да бъде направен. Твърдят, че не са
налице предпоставките по чл.22 ГПК за отвод на вещото лице. Молят решението да
бъде потвърдено.
По предмета на така
предявените искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС се излагат следните
твърдения от страните:
В исковата молба ищците М.
излагат, че се легитимират като собственици в режим на СИО на недвижим имот, находящ се в с. Ветрино, Община Ветрино, Варненска област,
ул.”Никола Вапцаров” № 6А съобразно
нотариален акт № 97, т.1, дело № 192/1986 г. и нотариален акт № 173,
т.1, дело № 332/1986 г. Сочат, че имотът е дворно място, цялото от 1 316
кв.м. и при граници: улици от две страни и ПИ ХІV-373, включено в УПИ ХV-373 в
кв.48 на селото. Твърдят, че преди да закупят имота си е била извършена промяна
на границата между двата имота, като същата е била променена и вместо север-юг,
станала изток-запад. Преди няколко години ответницата е имала спор със съседа
си на северната граница на имота й, където са е водило дело, и
съдебен-изпълнител с вещо лице са извърши съответните измервания и постави
колчета, очертавайки границите на целия имот на ответницата, т.е. и границата с
техния имот. Последното не удовлетворило ответницата и същата премахнала
колчетата по границата между имота на ищците и нейния имот и по-късно направила
ограда от набити бетонни тръби и мрежа, като навлязла с 1 м. и 20 см. в имота
на ищците. Първоначално са твърдели, че владяната без основание площ от ответниците е общо 108 кв.м., като има навлизане навътре по
протежение на цялата ограда по 1,20 см., но впоследствие са уточнили, че
реалната площ на навлизане е общо 24 кв.м. Предвид изложеното молят да бъдат
осъдени ответниците да предадат владението върху
описаната реална част от процесния имот и да
премахнат оградата.
В срока по чл.131 от ГПК
от ответницата М. е депозирала писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на претенцията. Сочи, че със съпруга си притежават в режим на
съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ
се в с. Ветрино, община с. Ветрино, област гр. Варна, съставляващ УПИ № XIV-373 в кв. 48 по плана на селото. Имотът е закупен през 1996 г. (нотариален
акт №132, том III, дело №1549/1996 на РС- Провадия). Впоследствие, през 1999 г.
и през 2000 г. са закупили от община с.Ветрино съответно 20 кв.м и 5 кв.м.
които по силата на дворищнорегулационния план се
придават към УПИ № XIV-373. През 1999г. предприели действия за правилното и правомерно ограждане
на имота, с оглед на което от компетентните органи са изготвени протокол за
определяне на строителна линия и нива на строеж, както и окомерна скица на
имота. Впоследствие, през 2007г. възложили на фирма извършването на трасиране.
Поради несъгласието на ищеца с резултатите от трасирането и факта, че същият
премахнал поставените от горепосочената фирма маркери, през 2010 г. се наложило
извършването на ново трасиране. Оградата между техния имот и този на ищеца е
изградена в съответствие с него. Молят претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна.
ВОС като съобрази
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът М.Ц.М. по силата
на нотариален акт №97, т.1, дело 192/18.04.1986г. за покупко-
продажба на недвижим имот се легитимира като собственик на основание сделка от Д.
Т. Д., с която последния продава на
ищеца недвижим имот: дворно място в с.Ветрино, Варненско, цялото от 1270 кв.м.
при граници: от две страни улици, н-ци на Р. Г.С. и н-ци на Д. А., съставляващо парцел XV-373 в кв.48 по плана на
с.Ветрино.
Според нотариален акт
№173, т.1, дело 332/13.06.1986
за собственост на недвижим имот по регулация, се
признава на М.Ц.М., придобиването по силата на дворищна регулация правото на
собственост върху празно дворно място находящо се в
с.Ветрино, цялото от 46 кв.м, при граници: улица, М.Ц., н-ци
на Д. А., което се изземва по силата на дворищната регулация от дворището на н-ци на Д. А., съставляващо пл.№ 371, и се придава към
неговото дворище, съставляващо парцел XV-373, в кв.48, по плана на селото, като се спазят
изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ.
Видно от нотариален акт
№132, т.3, дело 1549/29.11.1996г., за покупко-продажба на недвижим имот, М. Т.а
Д., П. Т.а З.а, В. Т.а И. и Д. Т. Д. продават на Д.Д.М.,
следния свой собствен недвижим имот: дворно място с пространство от 840 кв.м в
с.Ветрино, Варненско, представляващо парцел XIV-373 в кв.48. по регулационния
план на с.Ветрино, ведно с построената в него жилищна сграда построена в
горното дворно място при граници на дворното място: улици, С. Д. С., Д. Д.а Н.а,
М.Ц.М..
Видно от нотариален акт №62, т.2, дело
1149/14.09.1999г., за собственост на недвижим имот по регулация, се признава на
Д.Д.М., придобиването по силата на дворищна регулация
правото на собственост върху място цялото от 20 кв.м. при граници: улица,
парцели II-372, XIV-373,
което се изземва по силата на дворищната регулация
на с.Ветрино от улица в кв.48, собственост на община -Ветрино, и се придава към
парцел XIV-373,
в кв.48, по плана на селото, собственост на Д.Д.М. .
Видно от копие на
протокол от 24.02.2000 г. относно: извършване на оценка на недвижим имот и
определяне на начина за обезщетяване от съседен имот, представляващ дворно
място в с.Ветрино, кв.48, пл.№372 собственост на Д. Й. Д.а, се предава на
парцела на ответниците М. 5 кв.м. на стойност 12,50
лв.
С от 20.06.2015г. за
трасиране на УПИ XV-373 в кв.48 по плана на с.Ветрино, обл.Варна
инж.Н.Л., в присъствието на ищеца М.М., е извършила
трасиране на УПИ ХV-373, кв.48 по рег. план на с. Ветрино.
Видно от протокол от
01.06.2007. за трасиране на УПИ XIV-373 в кв.48 по плана на
с.Ветрино, от заверено копие на скица за трасиране на УПИ ХІV-373, кв. 48 по
план на с. Ветрино, обл. Варненска; от заверено копие
на трасировъчен карнет за трасиране на имотна граница на УПИ ХІV-373, кв. 48 по
плана на с. Ветрино, обл. Варненска; от Заверено
копие на трасировъчен карнет към регулационен план обл.Варна имота на ответниците- УПИ ХІV-373 е трасиран от правоспособно лице
по геодезия и кадастър инж.И.С., в присъствието на ответницата Д.М. по
координатната система на с.Ветрино от 1950г.
Видно от Копие на
протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж от 13.08.1999 г. е
определена строителна линия на парцела на ответниците
с цел строежа на ограда. Строителната линия е определена по регулационния план на с.Ветрино одобрен със
Заповед № 5859/05.04.1964г..
Видно от Копие на скица №
280/04.12.2014 г. с повдигнато в розово са обозначени границите на процесната реално обособената част от УПИ XV-373 в кв.48 по
плана на с.Ветрино: УПИ XIV-373, УПИ XV-373, улица.
Според изготвената по
делото СТЕ от вещо лице Ш.Х., която съда кредитира се установява, че за
с.Ветрино са изработвани два плана, а действащият към настоящият момент е
одобрен със заповед №5859/05.09.1964г. За ПИ пл.№ 373 са отредени два парцела-
XIV-373 и XV-373 в кв.48. Първоначално парцелите били
разположени север-юг, а в последствие са променени с разположение
изток-запад. Площта на парцел УПИ XV-373 графически изчислена била 1634кв.м, а
на парцел УПИ XIV-383 в кв.48 била 962 кв.м. Придаваемите
части по регулация към улиците и при двата парцела/УПИ/ не били отложени на
място. Спорната граница между имотите след извършеното трасиране от
правоспособно лице-инж.Н. Л., на място била отложена с метално колче.
Отчетеното разстояние от материализираната точка-1 от протокола за трасирането
на инж.Ламбева до материализираната на място ограда било 0,95м., според тази
разлика имало несъответствие в съществуващата ограда спорна между страните по
действащата дворищна регулация, като имало навлизане па УПИ XIV-373 в УПИ
XV-373 с приблизителна площ от 24кв.м.,
отбелязано на приложената по СТЕ комбинирана скица. Вещото лице Хаджиева не е
правила трасиране и заснемане на съществуващата ограда, а при даване на
заключението си се е водила от трасирането с
протокол на Л. от 20.06.2015г. на УПИ XV-373. Заключението на вещото
лице Х. е оспорено от ответниците М. с аргумент, че
същите оспорват трасирането, извършено от Н. Л.
Според изготвената по
делото повторна СТЕ от вещо лице В. А., материализираната граница между УПИ XIV-373 в УПИ
XV-373 съгласно протоколите за трасиране
приблизително съвпада, като максималната разлика била 20 см., което било в
рамките на допустимата грешка. Полумасивната ограда
между двата имота навлизала в УПИ XV-373 с 0.35м в западния край и с 0,36 м. в източния
край, площта на навлизането била 15 кв.м. Получените разлики в трасирането на
регулационните граници по данни от трасировъчен карнет са в рамките на
допустимата грешка, поради това материализираната кадастрална граница между процесните имоти е трасираната регулационна граница и
поставената ограда отговаря на изискванията на чл.48 от ЗУТ. Към СТЕ има изготвена
комбинирана скица. В съдебно заседание от 27.07.2016г. вещото лице А. излага,
че при трасирането на УПИ
XV-373 с протокол на инж.Ламбева от 20.06.2015г. тя
била изходила от триангулачна точка № 19, намираща се
в западната част на селото. При проверка вещото лице установило, че тази точка
била с променено местонахождение, което водело до разлика в трасирането. За
изготвяне на експертизата вещо лице Андреев е извършил геодезическо
трасиране и заснемане на изградената на място ограда с GPS. Заключението е оспорено
от ищците, в резултат на което е допусната тройна СТЕ. Според последната,
изготвена от вещи лица Г.Т., Р. П.и Т. З., се установява, че местоположението
на общата граница между УПИ XIV-373
и УПИ XV-373 в с.Ветрино съгласно
дворищно регулационните карнети и границата от
заснетата на място съществуваща ограда почти напълно съвпадат, като максималното
отклонение е в размер на 20 см., което е в границите на допустимата грешка.
Материализираната кадастрална граница е трасираната регулационна линия и
съществуващата ограда между процесните имоти отговаря
по местоположение на вътрешнорегулационната линия по
между им и няма навлизане към съседни имоти. За изготвяне на експертизата
вещите лица са извършили геодезическо трасиране и
заснемане на изградената на място ограда с тотална станция и са направили контролни измервания с GPS. Геодезическите измервания са извършили като
за изходна база са ползвали осови точки № 99 и № 162.
Според изложеното в съдебно заседание от 24.10.2016г. от вещо лице Г. Т.ов трасировачната точка
обозначена с кол от протокола за трасиране на Л. от 20.06.2015г. е неправилно
поставена.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното
си основание в нормите на чл.108 и чл.109 ЗС.
Процесната реална част от 24 кв.м., очертана с
розов цвят на скицата на л.15, се претендира от ищците на основание сделка с НА
№ 97/86г. Към този момент е бил приет и одобрен плана от 1964г., който е
действащ и понастоящем. По този план за ПИ пл.№ 373 са отредени два парцела
ХV-373 /имотът на ищците/ и ХІV-373 /имотът на ответниците/.
След промяна местоположението на парцелите, което първо е било север-юг, а
впоследствие изток-запад, което датира преди закупуването на имотите, границите
са материализирани и не са променяни. Според
изготвените СТЕ от вещо лице А. и тройната СТЕ материализираната на място
ограда е положена по регулационната граница между двата парцела, няма навлизане
в съседни имоти т.е. посочената от ищците реална част от УПИ XV-373 в с.Ветрино, обозначена с розов
цвят на скица на стр.15 от делото с площ от 24 кв.м. реално се владее от тях. Трасирането на УПИ XV-373 в с.Ветрино през 2015г. с поставяне на
трасировъчна точка от инж.Л. в дворното място на ответниците,
което е било извършено погрешка т.като инж.Л. при трасирането си е изходила от триангулачна точка № 19, намираща се в западната част на
селото, която според вещо лице В.А. е била с променено местонахождение, е
довело до погрешно трасиране на имота на ищците през 2015г., от което те са
направили извода, че материализираната на място ограда между процесните съседни имоти не е поставена на правилното място
и има навлизане на ответниците
в техният имот. Този извод на повторната единична експертиза категорично е
възпроизведен и от тройната експертиза. Съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани именно заключенията по повторната единична експертиза и тройната
такава, тъй като при изготвянето им вещите лица след съобразяване с данни от
дворищно-трасировъчните карнети на с. Ветрино са ситуирали осова точка и спрямо
стабилизираните точки на терена са правили измерванията. Съответно трасирането
на терена е извършено от самите тях, като са мерили според осовата
точка на селото, а не според състоянието на място. Затова и съставът приема, че
експертите по повторната единична и тройна експертизи са изпълнили изцяло лично
и напълно поставената задача, тъй като формирания от тях извод се базира на
трасиране и измервания, които лично посредством тотална станция са изготвили.
Докато вещото лице Хаджиева, според изявленията й в о.с.з., е използвала вече
извършено трасиране от инж. Л., което ответниците са
оспорили досежно неговата правилност и което не е
предприето в рамките на производството, а е било извършено по възлагане на
страната. Затова и предвид факта, че единичното заключение е оспорено, а
изводите на вещото лице са опровергани от заключенията на вещите лица по
повторната единична и тройна експертизи, то и съставът намира, че следва да
бъдат кредитирани формираните от последните изводи. Не са налице основания за
съмнения за необективност на заключението на в.л. З. по мотиви, изложени в
разпоредително заседание, че възражения срещу вещото лице не са направени в
срок, както и че оспорването на експертизата не е било поради наличие основания
за отвод на вещото лице. Доказателства за такива основания не са и представени.
Ето защо и предвид изложеното съставът приема, че не се установява да е налице
навлизане в имота на ищците на оградата, изградена между процесните
имоти. Същата е по дворищно-регулационната линия на двата имота и почти напълно
съвпада с нея, като максималното отклонение от 20 см., което е в рамките на
допустимата грешка съобразно чл.18 от Наредба №3 към ЗКИР. Предвид горното и
съставът приема, че е налице идентичност между описаните в нотариалните актове
за собственост на ищците и на ответницата граници на имотите, както и на
материализираните на място граници. Не се установява ответниците
без основание да владеят част от имота, собственост на ищците, тъй като процесната реална част от 24 кв.м. е част от
имота-собственост на ответниците. Затова и
предявеният иск за установяване правото на собственост на М. върху реална част
от 24 кв.м., очертана в розово на скицата на л.15, както и за предаване на
владението върху същата, следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и
искът за премахване на поставената от ответниците
ограда, тъй като се установи, че същата не е изградена в имота на ищците,
респективно не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху
притежавания от тях УПИ VХ-373.
Предявеният негаторен иск също следва да бъде
отхвърлен. Решението на ПРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора, в полза на въззиваемата М. следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Претендирани са такива в размер на 1 000 лв. Направено
е възражение за прекомерност от въззивниците. Съдът
намира същото за основателно, поради което и като съобрази цената на иска, в
частта по който решението е обжалвано, и на осн. чл.7
ал.2 т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определя, че въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемата сума в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение №
272/10.11.2016г. по гр.д. №659/15г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М.Ц.М.
ЕГН ********** и К.Г.М. ЕГН **********,***, да заплатят на Д.Д.М. ЕГН **********
с адрес ***, сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за заплатен адвокатски хонорар и
на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.