Решение по дело №1457/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

24.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1457

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002467 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв. на „Герис Консулт” ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, район Централен, ул.„Леонардо Да Винчи“ № 51, ет.3, ап.7, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

Жалбоподателят „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив намира наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че било издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква, че в дадения от контролните органи срок сумата била платена. За работника нямало настъпили вредни последици и затова била приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Не били изложени никакви доводи, свързани с определения размер на наказанието. Същото било към максимума, въпреки, че се касаело за нарушение, от което нямало настъпили вреди и в срок било изпълнено предписанието. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като се касаело за маловажен случай. Алтернативно настоява за намаляване размера на наложеното наказание, като му се присъдят и направените в хода на производството разноски.  

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли съда да приеме, че ставало въпрос за явно маловажен случай. След съставянето на акта били дадени предписания, които са изпълнени в срок. Реално за никой нямало настъпили вреди и деецът не разкривал обществена опасност. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати нарушения, които да опорочават съставения акт за установяване на административно нарушение и да обосновават отмяна на наказателното постановление. Неоснователни били възраженията на жалбоподателя за маловажност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2020 г. свидетелите К.С. и Т.С. – служители в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, извършили проверка по документи по спазване на трудовото законодателство на „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив. Проверката касаела обект на контрол – шивашки цех, намиращ се в гр.Кърджали, ул.„Дарец“ № 9, промишлена зона Б, стопанисван от посоченото дружество – работодател. Контролните органи се запознали с трудови досиета, ведомости и фишове за заплати, справки за изплатени възнаграждения по банков път на работниците в обекта. Констатирали, че жалбоподателят „Герис Консулт” ЕООД, в качеството му на работодател, е сключил трудов договор № 169/20.12.2018 г. с К.Х.А. с ЕГН **********, на длъжност – контрольор качество. На 20.07.2020 г. същата подала молба за напускане на основание чл.325, ал.1 от КТ, която не била приета. На 24.07.2020 г. К.Х.А. и „Герис Консулт” ЕООД сключили споразумение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 24.07.2020 г. Според разчетно-платежната ведомост за заплати за м.юли 2020 г., справката за изплатени възнаграждения по банков път за м.юли 2020 г. и фиш за заплати за м.юли 2020 г., дружеството – жалбоподател направило удръжка „обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ на работника, в размер на 610 лв.“, въпреки, че в трудовото й досие нямало документи за дисциплинарно уволнение. Проверяващите установили също, че работодателят „Герис Консулт” ЕООД не е изплатил в пълен размер трудовото възнаграждение за м.юли 2020 г. и обезщетение по чл.224 от КТ на К.Х.А., дължимо до 30.08.2020 г. По този повод на 08.10.2020 г. свидетелката С. съставила акт за установяване на административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ, който бил връчен на управителя на дружеството и подписан без възражение. На 14.10.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали постъпило преводно нареждане, видно от което трудовото възнаграждение за м.юли 2020 г. било изплатено на лицето К.Х.А. на същата дата.  На 12.11.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ на „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.    

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.С. и Т.С.; Акт за установяване на административно нарушение № 09-002467 от 08.10.2020 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2025107 от 08.10.2020 г.; Молба от К.А. от 20.07.2020 г.; Споразумение № 00034 от 24.07.2020 г. за прекратяване на трудов договор; Разчетно-платежна ведомост на „Герис Консулт“ ЕООД за месец юли 2020 г.; Трудов договор № 169 от 20.12.2018 г.; Списък-изплатени възнаграждения по банков път на „Герис Консулт“ ЕООД  от м.07.2020 г.; Фиш за заплати на „Герис Консулт“ ЕООД за юли 2020 г.; Справка от Търговски регистър; Преводно нареждане от 14.10.2020 г.; Вътрешни правила за работна заплата в „Герис Консулт“ ЕООД,  както и другите приети по делото писмени доказателства.      

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно и несъмнено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение по чл.128, т.2 от КТ. Последната норма е императивна и гласи, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това си нормативно задължение „Герис Консулт” ЕООД гр.Пловдив не е изпълнило. Дружеството е субект на  нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Нарушението е формално и е осъществено с неизплащането в срок на дължимото трудово възнаграждение. По делото се установи, че жалбоподателят не е изплатил до 30-то число на  месеца, следващ месеца на полагане на труда (както е било уредено с Вътрешните правила за работна заплата в „Герис Консулт” ЕООД), трудовото възнаграждение на работника К.Х.А. за м.юли 2020 г., поради което законосъобразно е санкциониран от оправомощените за това органи. Предвид факта, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му, правилно е приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. При индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая нарушението реално е отстранено веднага след установяването му по предвидения в КТ ред, като било извършено необходимото плащане от страна на жалбоподателя преди дадения срок за изпълнение на предписанието. От деянието, за което е наказано дружеството не са настъпили вредни последици, предвид своевременното изпълнение на предписанието. Освен това, липсват доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 100 лв. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административнонаказателното преследване.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права и в частност правото на възнаграждение за положен труд. Освен това, конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Всички изложени от страна на жалбоподателя аргументи бяха отчетени от съда, за да намали размера на наложената санкция до минимум.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002467 от 12.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв. на „Герис Консулт” ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, район Централен, ул.„Леонардо Да Винчи“ № 51, ет.3, ап.7, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 300 лв. на 100 лв.

ОСЪЖДА „Герис Консулт” ЕООД с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, район Централен, ул.„Леонардо Да Винчи“ № 51, ет.3, ап.7, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

                                          Районен съдия: