№ 12845
гр. ***************, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110141887 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “*************” ЕАД против
С. Р. М., Б. Н. М. и М. Н. М. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при квоти съответно от 4/6, 1/6 и 1/6 , както
следва: сумата от 362,77 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия до имот с адрес: гр. ***************, **************************, аб.
**************************************, през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. , ведно със законната лихва върху главниците считано от входиране на
исковата молба в съда – 02.08.2022 г., до погасяване на вземанията, сумата от 63,86 лв.
– лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г., сумата от 18,79 лв. – такса за
дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от входиране на исковата молба в съда – 02.08.2022 г.,
до погасяване на вземанията, както и сумата от 4,01 лв. – лихва за забава за периода
02.03.2018 г. – 02.02.2021 г. Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 26.08.2022 г. ищецът сочи, че
ответниците като наследници на Н. Б. М., починал на 25.11.2020 г., са собственици
при посочените квоти на топлоснабден имот с адрес: гр. ***************,
************************, аб. **************************************, до който
през исковия период е доставяна ТЕ за битови нужди. Претендира се и такса за дялово
разпределение.
Ответникът С. Р. М. не е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ответникът е
получил лично книжата.
Подаден е писмен отговор в срок от ответниците Б. Н. М. и М. Н. М.. Не спорят
да са наследници на Н. Б. М., починал на 25.11.2020 г., като негови деца; не спорят в
1
исковия период да са били собственици на имота при сочените квоти. Сочат, че са
продали имота заедно с другия ответник на 15.09.2021 г. – след исковия период. Сочат,
че в исковия период в имота е живял баща им заедно със С. Р. М. – неговата втора
съпруга. Оспорват да дължат суми на ищеца. Позовават се на давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Като безспорно е отделено, че в исковия период 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г.
процесният топлоснабден имот с адрес: гр. ***************,
************************, аб. **************************************, е бил
собственост на Н. Б. М., починал на 25.11.2020 г., и неговата съпруга – ответницата С.
Р. М.; че след смъртта на Н. Б. М. на 25.11.2020 г. ответниците са наследили правото на
собственост върху имота при сочените от ищеца квоти – 4/6 за С. Р. М. и по 1/6 за
останалите двама ответници; че ищецът е доставял в исковия период топлинна енергия
с уговореното качество, количество и цена; размера на вземанията за главници и лихви.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него
и Н. Б. М. и С. Р. М. в процесния период е съществувало облигационно отношение за
доставка на топлинна енергия до имот с адрес: гр. ***************,
************************, аб. **************************************;
Във връзка с възражението за давност на Б. Н. М. и М. Н. М. в тежест на ищеца
е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на
срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Ответниците не спорят ответникът С. Р. М. и съпругът й Н. Б. М. - баща на
другите двама ответници, да са били собственици на имота в процесния период в
режим на СИО. Н. Б. М. е починал след края на исковия период. По този начин С. Р.
М. дължи 4/6 от претендираните суми, а Б. Н. М. и М. Н. М.- всеки по 1/6 от сумите.
Ответниците Б. Н. М. и М. Н. М. сочат, че са продали процесния имот на трето за спора
лице на 15.09.2021 г. – след исковия период, като по този начин признават
принадлежността на правото на собственост до този момент.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
2
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява наследодателят на ответниците или ответниците да са се
възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и
ответника С. Р. М. и Н. Б. М. - наследодател на другите двама ответници, за
процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са надлежно
публикувани.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
Ответникът С. Р. М. не е подала отговор на исковата молба.
Б. Н. М. и М. Н. М. сочат, че не оспорват исковете по размер, но се позовават на
давност.
Видно от неоспорените фактури от 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г. за исковия
период са начислени претендираните суми. Видно от фактурите сумите са начислени за
доставена енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. Ответниците Б. Н. М. и М. Н.
М. са се позовали на давност.
Исковата молба е входирана на 02.08.2022 г. Така погасени по давност спрямо Б.
Н. М. и М. Н. М. са сумите, падежирали преди 02.08.2019 г. ОУ на ищеца са одобрени
с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума
при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми /т.е. същите са изискуеми/
в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят. Следователно
изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ настъпва 45 дни след
края на този месец. В случая погасени по давност са всички суми за доставка на ТЕ до
31.05.2019 г., които биха падежирали на 15.07.2019 г., която дата е преди 02.08.2019 г..
Ищецът претендира суми до предходен момент – до 30.04.2019 г. Следователно спрямо
позовалите се на давност Б. Н. М. и М. Н. М. всички суми за главница за ТЕ и за
дялово разпределение са погасени. Поради тази причина тези двама ответници не
дължат и лихви за забава върху главниците.
Относно С. Р. М.. Този ответникът дължи 4/6 от главницата или 241,84 лв. за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
Ищецът претендира за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 18,79 лв. Според чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
изплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, като не
подлежи на изследване по настоящото дело по какъв начин ФДР и ищеца уреждат
отношенията си. От тази сума С. Р. М. дължи 12,52 лв.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2018
г. – 02.02.2021 г. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна
лихва и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на
3
продавача. Ответникът С. Р. М. дължи за този период сумата от 42,57 лв. - лихва за
забава върху главницата за ТЕ.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен
спрямо С. Р. М. за сумата от 2,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, спрямо двамата ответници.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 100 лв. дт, дължат се и 100 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. С
оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат 66,06 лв. разноски в исковото
производство.
На ответниците Б. Н. М. и М. Н. М. се дължат 400 лв. – заплатено от тях общо
адв. възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ***************,
**************************, да заплати на „*************” ЕАД ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, ул.
„**************“ № 23Б, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 241,84
лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр.
***************, ЖК **********************, аб.
**************************************, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /02.08.2022 г./ до
окончателното й погасяване, сумата от 42,57 лв. - лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г. и сумата от 12,52 лв. – главница за главница за
дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
за периода от 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло като
неоснователен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 2,67 лв. за периода 02.03.2018 г. – 02.02.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „*************” ЕАД ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, ул.
„**************“ № 23Б, против Б. Н. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ............., ул.
„..........................., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сума в
размер на 60,46 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр.
4
***************, ЖК **********************, аб.
**************************************, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /02.08.2022 г./ до
окончателното й погасяване, сумата от 10,64 лв. - лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г., сумата от 3,13 лв. – главница за главница за
дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
за периода от 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,66 лв. - лихва за
забава за периода 02.03.2018 г. – 02.02.2021 г. върху главницата за дялово
разпределение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „*************” ЕАД ЕИК
****************, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, ул.
„**************“ № 23Б, против М. Н. М. ЕГН **********, с адрес: гр. .............
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сума в размер на 60,46 лв.
– главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. ***************, ЖК
**********************, аб. **************************************, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /02.08.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 10,64 лв. - лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г., сумата от 3,13 лв. –
главница за главница за дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за периода от 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 0,66 лв. - лихва за забава за периода 02.03.2018 г. – 02.02.2021 г. върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Р. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ***************,
**************************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„*************” ЕАД ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление:
гр. ***************, ул. „**************“ № 23Б, сумата от 66,06 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „*************” ЕАД ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, ул. „**************“ № 23Б, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Б. Н. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ............., ул.
„........................... и М. Н. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*************“
№ 1, сумата от 400 лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5