Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 107
гр.Русе, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 70
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба на Д.Б.П. ***
срещу решение № 1040-17-8/31.01.2023 г. на директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Русе, с което е отхвърлена
жалбата му и е потвърдено разпореждане № 171-00-1707-3/12.01.2023 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, с което е възстановено изплащането на
отпуснато на П. с разпореждане № 171-00-1707-1/01.08.2022 г. парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54д,
ал. 5 от КСО. Според жалбоподателя с оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане неправилно му е определено за изплащане обезщетение в размер на 18
лева на ден, каквото му е било отпуснато и през 2022 г. Иска се отмяна на
атакуваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И.К.,
застъпва становище за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде
отхвърлена.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със заявление № 171-00-1707/19.07.2022
г. (л. 23 от преписката) Д.Б.П. е поискал отпускане на парично обезщетение за
безработица като е декларирал, че правоотношението му с „Пътинженеринг“ АД е
прекратено, считано от 18.07.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. С
разпореждане № 171-00-1707-1/01.08.2022 г. (л. 21 от преписката) исканото обезщетение
на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО
било отпуснато като било определено в размер на 18,00 лв. дневно (минималният
размер за 2022 г. съгласно ЗБДОО за 2022 г.) за срок от 18.07.2022 г. до
17.11.2022 г. (минимален срок от 4 месеца). По делото няма данни и не се твърди
от страните това разпореждане да е било оспорвано от П., поради което съдът
приема, че същото е влязло в сила.
На 23.09.2022 г. жалбоподателят подал
заявление (л. 19-20 от преписката) за промяна на обстоятелствата, при които му
е отпуснато паричното обезщетение за безработица като декларирал, че считано от
20.09.2022 г. е започнал упражняване на трудова дейност в „Пайп Строй Груп“
ЕООД, за която подлежи на осигуряване. Във връзка с това с Разпореждане №
171-00-1707-2/27.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица (л.
17 от преписката) на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено
изплащането на отпуснатото на П. парично обезщетение за безработица, считано от
20.09.2022 г. (датата на започване упражняването на трудова дейност).
На 04.01.2023 г. Д.П. подал ново
заявление, с което отново декларирал промяна в обстоятелствата, а именно
прекратяване на трудовото му правоотношение с „Пътинженеринг“ АД от 04.01.2023
г. (л. 15-16 от преписката). Във връзка с това заявление в хода на
административното производство било изяснено, че трудовото правоотношение на Д.П.
с „Пайп Строй Груп“ ЕООД било прекратено по взаимно съгласие смитано от
16.12.2022 г., от която датата П. сключил трудов договор с „Пътинженеринг“ АД
като именно този трудов договор е прекратен на 04.01.2023 г.
Последвало издаването на разпореждане
№ 171-00-1707-3/12.01.2023 г. (л. 5 от преписката), с което на основание чл.
54ж, ал.- 1 във връзка с чл. 54д, ал. 5 от КСО е възстановено изплащането на
отпуснатото с разпореждане № 171-00-1707-1/01.08.2022 г. парично обезщетение за
безработица за периода 04.01.2023 г. – 03.03.2023 г. в размер на 18,00 лева
дневно. Разпореждането било връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата и
получено от член на домакинството му на 16.01.2023 г. На 18.01.2023 г. П. подал
жалба до директора на ТП на НОИ – Русе срещу това разпореждане, в която
посочил, че е налице трайно поскъпване на живота през 2023 г. и не следва
обезщетението му да е в същия размер, какъвто е бил през 2022 година.
С Решение № 1040-17-8/31.01.2023 г. (л.
1-2 от преписката) директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата и потвърдил
оспореното разпореждане, излагайки установените в хода на административното
производство обстоятелства, по които не е налице и спор между страните.
Посочени са и приложимите към случая правни норми. Основният решаващ извод на
горестоящия орган е, че на жалбоподателя е възстановено изплащането на вече отпуснато
парично обезщетение за безработица в размера, в който то е отпуснато, като не
са налице основания за неговото изменение. Решението на директора е връчено на
жалбоподателя чрез изпращане по пощата на 03.02.2023 г. (л. 3 от преписката).
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
административен акт – решение № 1040-17-8/31.01.2023 г., за който изрично е
предвидена възможност за съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна
с право и интерес от обжалване. В тази връзка съдът съобрази, че макар с
оспорваното решение да е потвърдено разпореждане, с което фактически на
жалбоподателя е отпуснато (възстановено изплащането) на парично обезщетение за
безработица, т.е. административният акт е в полза на жалбоподателя, доколкото
спорът е относно размера на обезщетението, то за Д.П. е налице правен интерес
от оспорването на процесните административни актове. Оспорваното решение е
съобщено на жалбоподателя на 03.02.2023 г., при което жалбата, подадена на 06.02.2023
г. в деловодството на съда, е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустима.Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решение № 1040-17-8/31.01.2023 г. е постановено
в производство по обжалване на разпореждане № 171-00-1707-3/12.01.2023 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което е възобновено изплащането
на отпуснатото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица, считано от 04.01.2023
г. за срок до 03.03.2023 г. в размер на 18,00 лв. дневно. Решението е издадено
от директора на ТП на НОИ – Русе, който е компетентния орган да разгледа жалби
за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за
безработица, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
Решението е в писмена форма и съдържа
подробни мотиви както от фактическа, така и от правна страна.
Съдът не установи в хода на
административното производство при постановяване както на разпореждане №
171-00-1707-3/12.01.2023 г., така и на решение № 1040-17-8/31.01.2023 г. да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Такива не се и твърдят
от жалбоподателя. Същият оспорва единствено размера на отпуснатото му парично
обезщетение за безработица, поради което спорен по делото се явява всъщност
въпросът за правилното приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се
прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително
осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. Именно това е
причината, поради която на жалбоподателя е прекратено изплащането на паричното
обезщетение, считано от 20.09.2022 г.
Според чл. 54д, ал. 5 от КСО ако по
време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява
дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по
законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от
12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия
към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по
заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата
дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини,
изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата
регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със
закъснението. В случая от установените по делото факти е видно, че е налице
именно тази хипотеза (по изр. първо на чл. 54д, ал. 5 от КСО).
Административният орган правилно е възстановил изплащането на отпуснатото през
предходната година парично обезщетение за безработица на жалбоподателя за
оставащия срок от един месец. Доколкото се касае именно за възстановяване на
изплащането вече отпуснато парично обезщетение за безработица, а не за ново
отпускане на такова, то не е налице основание за промяна на неговия размер. Липсва
законова разпоредба, която, в посочената хипотеза, да предвижда преизчисляване
на паричното обезщетение за безработица при възстановяване на изплащането му по
реда на чл. 54д, ал. 5 от КСО.
Дори и да се приеме обратното обаче,
в конкретния случай това пак няма доведе до различен размер на паричното
обезщетение за безработица на жалбоподателя. Това така, защото отпуснатото през
2022 г. парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е изчислено на
основание чл. 54б, ал. 3 от КСО – то е в минимален размер. Този минимален
размер, както правилно е посочил и ответният административен орган, към датата
на постановяване на оспорваните разпореждане № 171-00-1707-3/112.01.2023 г. и решение
№ 1040-17-8/31.01.2023 г. не е променен.
Действително икономическата ситуация
в страната към настоящия момент се характеризира с висока инфлация, но
определянето на размера на паричното обезщетение за безработица на правоимащите
лица е императивно регламентирано в закона – КСО и не е пряко обвързано с
инфлационните процеси.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе не страда от
пороци, водещи до неговата отмяна, а подадената от Д.П. жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Настоящото решение не подлежи на обжалване съгласно чл.
119 вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Б.П., с
ЕГН **********,***, срещу решение № 1040-17-8/31.01.2023 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Русе, с което е
отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 171-00-1707-3/12.01.2023 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване изплащането
на отпуснатото му парично обезщетение за безработица в размер на 18 лева дневно
за периода от 04.01.2023 г. до 03.03.2023 г.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: