Решение по дело №1673/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262282
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Катя Ангелова Хасъмска
Дело: 20211100501673
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 06.04.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                   ТАНЯ КАНДИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска гр. дело № 1673 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от М.В.Г. срещу Постановление от 04.11.2020 г., постановено по изпълнително дело № 20209210400978/2020 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което на основание чл.528, ал.3 ГПК на жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 350 лв. Жалбоподателката излага подробни оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Заявява, че работния график на взискателя, приложен към поканата за доброволно изпълнение, е следвало да бъде заверен от него с подпис, който да удостоверява, че съдържащата се информация съответства и е вярна с оригинала на работния график на месеца, който се е намирал в службата му. Дори да се приеме, че работният му график е динамичен, а не окончателен, се създавало объркване относно изпълнението на първоинстанционното решение на съда поради невъзможност да бъде планирано свободното време на взискателя и да бъде адекватно определен режима на лични контакти на бащата с детето. Изтъква, че изпратената й през м. октомври покана за доброволно изпълнение е съдържала три идентифицирани съгласно изпълнителния лист дати в съответствие с предоставен от взискателя работен график за м. 11. 2020 г. / 04.11., 12.11. и 20.11.2020 г./ Така формулирана поканата налагала в съответствие с чл.528, ал. 2 от ГПК да съобщи писмено в тридневен срок от получаването й, дали ще бъде в състояние да предаде детето в определеното време и място и какви пречки за изпълнение на задължението би могло да има. Заявява, че нямало как предварително да разполага с информация, какво ще бъде здравословното състояние на детето и е в невъзможност да предостави информацията съгласно посочената разпоредба. Излага, че от 15.09.2020 г. дъщеря й за първи път е започнала да посещава детска градина и поради липсата на достатъчно добре изграден имунитет е боледувала почти всяка седмица. С оглед на това и във връзка с връчената й покана за доброволно изпълнение е представила на съдебния изпълнител копия на медицински бележки за освобождаване на детето от занятие в детската градина, свързани с боледуването му, съответно на 03.11. и 20.11.2020 г. Споделя, че на 12.11.2020 г., след като дъщеря й се е събудила със стомашно неразположение, тя се е обадила по телефона на преподавателката, че детето ще пропусне посещението на детската градина в дните 12 и 13 ноември, поради което не се е налагало да прилага медицинска бележка за извиняване на отсъствията. Заявява, че на 11 и 12 ноември, представител на ЧСИ Петров не се е свързвал с нея, за да я уведоми за предприемането на действия по принудително изпълнение. Въпреки това в 15:30 ч. на 12.11.2020 г. е получила обаждане от детската градина, че бащата на детето е пристигнал с частен съдебен изпълнител и е искал да вземе детето. Отделно от това обосновава отказа си да осигури режим на лични контакти на бащата с детето и с усложнената епидемична обстановка в този период свързана с Ковид и притеснението си, че той работел в Междуведомствен координационен център, в чийто зала на смени от по 12 часа се помещавали множество служители. Отчитайки тези обстоятелствата и предвид, че детето не е виждало баща си от половин година, моли съда да отмени наложената й глоба по изп. дело № 20209210400978 по описа на ЧСИ С.П..

Ответната страна по жалбата - взискателят Я.Д.Л. е депозирал възражение, с което счита същата за неоснователна. Излага подробни доводи в тази насока. Искането му към съда е да потвърди обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.  

В писмените си мотиви, съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че до длъжника е изпратена и редовно връчена покана за доброволно изпълнение, но същият не е депозирал отговор в срока по чл.528, ал.2 ГПК. Отговорът, който законът задължава длъжника да представи, не касае конкретна дата и час, конкретен момент на предаване, а се отнася генерално до общото състояние на детето, майката, техните нагласи и пречки, които биха могли да съществуват пред изпълнението по делото. Законодателят го предвижда, за да може съдебният изпълнител да прецени обстановката по конкретния специфичен казус, да насочи страните към среща, да бъде медиатор, да сезира при необходимост конкретните институции Агенция за закрила на детето и Дирекция социално подпомагане, да иска съдействие от полицейските органи и т.н. Заявява, че извършените по изпълнителното дело действия за правилни и законосъобразни, като размера на наложената глоба съответства на поведението на длъжника по изпълнителното дело и системното неизпълнение на задълженията му.

Представено е копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.1 от ГПК и като такава, следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, предвид следното:

С разпореждане от 04.09.2020 г. на помощник - ЧСИ К.К. в кантората на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по молба, подадена от взискателя Я.Д.Л. чрез пълномощника му – адв. К.С. е било образувано изп.д. № 20208380404130 срещу длъжника М.В.Г., въз основа на издаден изпълнителен лист от 17.07.2020 г. на основание решение № 134468 от 29.06.2020 г. по гр.д. № 35421/2019 г. по описа на СРС, 80 състав, с който на взискателя е определен режим на лични отношения с детето М.Я.Л.а, с ЕГН **********, както следва: всяка първа, втора и трета седмица от месеца за два последователни дни от 17,00 часа на първия ден до 18,00 часа на втория ден, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там. Ако детето е на детска градина в първия ден, то бащата го взема от там след приключване на занятията и го връща втория ден в дома на майката. Дните, в които бащата има право да взема детето през седмицата, са първите два дни от неговите почивни дни според работния му график за седмицата, който той се задължава да изпраща на майката по имейл до 1-во число на месеца;през лятото /1 юни — 15 септември/ бащата има право да взема детето за 14 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а след навършване на 4-годишна възраст на детето — за 20 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава до 01.06 да посочва в кои дни от лятото ще ползва платен годишен отпуск; през четните години - за Великденските празници - от 10,00 часа на Разпети петък до 18,00 часа на Великден, а така също както и за времето от 10,00 часа на 25.12 до 18,00 часа на 27.12; през нечетните години - за Великденските празници - от 10,00 часа на Великден до 18,00 часа на деня, следващ Великден, както и за Новогодишните празници от 10,00 часа на 30.12. до 18,00 часа на 02.01. на следващата година; след като детето тръгне на училище: през нечетни години първата половина на есенната ваканция, от зимната ваканция /която не съвпада с Коледните празници/ и от пролетната ваканция /която не съвпада с Великденските празници/ за периода от 10,00 часа на първия ден на ваканцията до 18,00 часа на последния ден от първата половина на ваканцията, през четните години - втората половина на ваканциите в същия часови период; за рождения ден на бащата - от 17,00 часа до 19,00 часа; за рождения ден на детето за 2 часа на този ден по споразумение с майката, а при липса на такова от 17,00-19,00 часа.

На 21.08.2020 г. ЧСИ М.Б. е изпратил покана за доброволно предаване на детето до длъжника съгласно режима по изпълнителния лист, която му е била редовно връчена на 08.09.2020 г. В поканата, на основание чл.528, ал.1 ГПК е било посочено, че на 11.09.2020 г. в 13,00 часа в кантората на съдебния изпълнител детето е следвало да бъде предадено на бащата, както и, че в тридневен срок от връчването, длъжникът следва да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето.

В отговор с вх. № 50247 от 10.09.2020 г. до ЧСИ, длъжникът е сочел, че връчената му покана за доброволно изпълнение е незаконосъобразна, както поради нарушаване на чл.528, ал.1, предл.1 ГПК, съгласно, който същата следва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето, така и с обстоятелството, че посочената дата 11.09.2020 г. не била изпълняема, доколкото не съответствала на почивните дни според работния график на взискателя, респ. на изпълнителния титул на предложение първо от изпълнителния лист.   

С разпореждане от 11.09.2020 г. ЧСИ М.Б. е отложил принудителното изпълнение като е разпоредил изпращането на нова покана за доброволно изпълнение, в която е определил детето да бъде предадено на взискателя на 02.10.2020 г. в 16.00 часа, в кантората му.

Поканата е била връчена на длъжника чрез пълномощника му – адв. Пламен Ангелов, на 17.09.2020 г.

На 21.09.2020 г. същия е депозирал становище, в което сочи, че към поканата за доброволно изпълнение не е приложен работния график на взискателя ,заложен в съдебното решение като основание за определяне на дните, в които бащата има право за взема детето, а именно – първите два дни от неговите почивни дни според работния график на месеца, предвид което не дължи изпълнение.

На 23.09.2020 г., ЧСИ е разпоредил становището да бъде изпратено на взискателя, като е изискал и последния да приложи необходимите документи в тридневен срок.

Горното разпореждане е било съобщението на взискателя на 24.09.2020 г. чрез пълномощника му – адв. К.С..

На 28.09.2020 г. взискателят е депозирал становище до съдебния изпълнител, в което излага, че работния му график е изготвен едва втората половина на предходния месец, съгласно практиката на неговия работодател, поради което обективно не е в състояние да предостави същия в по-ранна дата. След като го е получил, веднага го е изпратил по имейла на длъжника, но последния не го е взел предвид. Освен с графика за м.09.2020 г., длъжника не се е съобразявал и с предходния такъв за м.08.2020 г. С оглед работния му график за м. 10.2020 г., дните му за отпуск са 01 и 02.10.2020 г. Поради това е молел да бъде допуснато изпълнение на привременните мерки за горепосочените дати, в частта относно осъществяването на режима на лични контакти. Към становището си взискателя е приложил работния си график за м.10.2020 г.

Длъжникът е уведомен за становището на взискателя на 29.09.2020 г.

С писмо от 30.09.2020 г. до ЧСИ М.Б., длъжникът отново се е позовал на липсата на окончателен работен график на взискателя, тъй като приложения такъв бил само проект и това обстоятелство не го ангажирало да предаде детето съобразно поканата за доброволно изпълнение, връчена му на 17.09.2020 г.  Освен това в проекта на график датите 01 и 02.10.2020 г. са заявени като отпуск от взискателя, а не са първите два почивни дни според работния му график за месеца, съгласно записаното в решението на съда. Допускането, че заявения отпуск може  да се зачита за негово право да предявява претенция за взимане на детето на тези дати е в нарушение на принципната разпоредба на съда за срещи между бащата и детето „всяка първа, втора и трета седмица от месеца за два последователни дни”, като излизало, че само в рамките на тази първа седмица, бащата има право да вземе детето два пъти – а именно на 01 и 04.10.2020 г.

С разпореждане на ЧСИ насроченото на 02.10.2020 г. предаване на детето на взискателя било е отложено.

На 06.10.2020 г. в кантората на ЧСИ М.Б. е депозирана молба от взискателя,  с която е направено искане на основание чл.427, ал.5 ГПК, образуваното при него изп.д. № 20208380404130 да бъде служебно прехвърлено на ЧСИ, С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, за продължаване на съдопроизводствените действия срещу длъжника.

С разпореждане от 06.10.2020 г. на помощник - ЧСИ К.К. в кантората на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ е разпоредено процесното изпълнително дело да бъде прехвърлено на посочения частен съдебен изпълнител.

С постановление от 08.10.2020 г. на ЧСИ, С.П. e образувано изп.д. № 20209210400978 срещу длъжника М.В.Г. за осъществяване на посочения в изпълнителния лист от 17.07.2020 г. режим на лични отношения на взискателя Я.Д.Л. с дъщеря му М.Я.Л.а.

За извършеното прехвърляне на изпълнителното дело, завеждането му под нов номер и продължаването на изпълнителните действия са изпратени съобщения до ЧСИ М.Б. и взискателя на 13.10.2020 г.

На 19.10.2020 г. взискателят чрез пълномощника си по делото – адв. К.С. е изпратил с имейл до ЧСИ С.П. работния си график за м.11.2020 г., според който дните за режим на лични контакти са 04-05.11.; 12-13.11 и 20-21.11.2020 г.

С допълнителни имейли от 20.10.2020 г. на съдебния изпълнител са изпратени данни за детското заведение, което детето е посещавало, а именно ДГ 80 „Приказна калина” , с уточнението, че същото се взимало от там обикновено около 15.00 часа.

С покана за доброволно изпълнение от 20.10.2020 г.,връчена на длъжника на 23.10.2020 г. чрез пълномощника му –адв. Пламен Ангелов, ЧСИ С.П. го е уведомил, че следва доброволно да изпълни задължението си за предаване на М.Я.Л.а на нейния баща Я.Д.Л., както следва: на 04.11.2020 г. след приключване на занятията в ДГ 80 „Приказна калина” до 18.00 часа на 05.11.2020 г., когато детето ще бъде върнато в дома на неговата майка М.В.Г.; на 12.11.2020 г. след приключване на занятията в ДГ 80 „Приказна калина” до 18.00 часа на 13.11.2020 г., на 20.11.2020 г. след приключване на занятията в ДГ 80 „Приказна калина” до 18.00 часа на 21.11.2020 г., както и всяка следваща първа, втора и трета седмица от месеца занапред, съгласно работния график на бащата, за първите два почивни дни според графика до настъпване на обстоятелство по промяна на определените мерки. На длъжникът е указано, че в тридневен срок от връчването следва да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето. Същият е бил предупреден, че на основание чл.527, ал.3 ГПК при всяко неизпълнение подлежи на глоба. Към поканата за доброволно изпълнение е приложен и работния график на взискателя за м.11.2020 г.

Извън тридневния срок за отговор на поканата за доброволно изпълнение, на 03.11.2020 г., длъжникът е изпратил писмо до ЧСИ С.П., с което го уведомява, че от 28.10.2020 г. детето М.Я.Л.а е било с изразени симптоми на заболяване, поради което от личния лекар е издадена медицинска бележка за освобождаването му от детското заведение, което е посещавало за периода 29.11-04.11.2020 г., като е предстояло удължаване на срока за домашното му лечение. Поддържал е, че влошената епидемична обстановка в страната обуславяла предпоставки за допълнително влошаване на здравословното състояние на детето, поради което на 04.11.2020 г. не е било възможно да се реализира режима на осъществяване на лични отношения на същото с баща му. Към писмото е приложена и медицинската бележка.

С обжалваното постановление от 04.11.2020 г. съдебният изпълнител е приел, че длъжникът М.Г. не е изпълнила в тридневен срок задължението си за уведомяване дали е готова да предаде детето в определеното място и време съобразно изпълнителния титул, какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват, в кое място и време е готова да предаде детето, като с това е нарушила чл.528, ал.2 ГПК, предвид което на основание чл.528, ал.3 ГПК вр. чл.527, ал.3 ГПК,  й е наложил глоба в размер на 350 лева.

При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден лично за извърши дължимото действие. Затова разпоредбата на чл. 527, ал. 1 ГПК предвижда, че съдебният изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до 200 лв.; Разпоредбата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на решения, задължаващи длъжника да бездейства, т.е. принудителното изпълнение се налага, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо лично поведение, като за всяко нарушаване на задължението за бездействие, т.е. при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага глоба до 400 лв. Следователно, глобата в тези две хипотези не е административно наказание, а способ за принудително изпълнение.

За разлика от нормативната уредба по отменения ГПК от 1952г. (чл. 423а ГПК (отм.), който по отношение на изпълнението на съдебното решение относно родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца пряко препращаше към процесуалните правила, уреждащи принудителното изпълнение на задължения за лични незаместими престации), в действащия ГПК детайлно са уредени правилата за принудително изпълнение на съдебното решението относно родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца - в чл. 528 ГПК. Задължението за предаване на дете от единия на другия родител, съобразно определения със съдебното решение режим на лични отношения представлява по своето правно естество лична незаместима престация, но законодателят е предвидил различен изпълнителен способ за изпълнение на това лично незаместимо задължение - отнемане на детето от съдебния изпълнител принудително и предаването му на взискателя, чрез съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството (арг. чл. 528, ал. 5 ГПК).

Уредената в чл. 528, ал. 3 ГПК правна възможност за налагане на глоба не представлява принудителен изпълнителен способ, а санкция за неизпълнение на задължението на единия родител за неоказване на съдействие на съдебния изпълнител чрез предоставяне на информация за обстоятелствата, описани в чл. 528, ал. 2 ГПК - 1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето. Единствено за неизпълнение на това задължение за предоставяне на поисканите сведения за тези обстоятелства в 3-дневен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение може да се наложи уредената в чл. 528, ал. 3 във вр. с чл. 527, ал. 3 ГПК глоба в размер до 400 лв.   

Видно от изложената по-горе фактическа обстановка настоящият случай касае последната посочена хипотезата, а именно налагане на глоба от съдебния изпълнител на длъжника поради неизпълнение на задължението му, визирано в разпоредбата на чл.528, ал.2 ГПК. При положение, че на длъжникът е била редовно връчена покана за доброволно изпълнение на 23.10.2020 г., същият е бил длъжен в предвидения от закона тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готовността си, мястото и времето на предаване на детето или пречките за това. След като не е изпълнил това свое задължение, същият подлежи на глоба по чл.527, ал.3 ГПК. Процесната глоба е наложена като санкция за неизпълнение на задължение на длъжника да предостави в указания му срок информацията по чл. 528,ал. 2 от  ГПК. За горното му законоустановено задължение същия е изрично предупреден от ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение, в която е отбелязано, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на посочената информация, ще бъде санкциониран по реда на чл. 527, ал. 3 от  ГПК с глоба до 400 лв.

Длъжникът безспорно не е изпълнил задължението по чл. 528, ал. 2 от  ГПК в указания срок, а в негов и на детето интерес е било да го стори, за да осведоми съдебния изпълнител, че са налице обстоятелства, които го възпрепятстват да изпълни режима на лични контакти на бащата с детето. Пасивното му поведение, което безспорно представлява неизпълнение на задължението му по цитираната разпоредба, е обосновало налагане на санкцията. В този смисъл са били налице законоустановените предпоставки за налагане на глобата, визирана в чл. 528, ал. 3 от  ГПК. Предвид изложените по-горе подробни факти по делото, се налага извода, че длъжникът е бил напълно наясно със задълженията си, доколкото в предходен етап вече му е била връчвана покана за доброволно изпълнение макар и по друго изпълнително дело от друг съдебен изпълнител и същия е процедирал именно по законоустановения начин като своевременно е подал отговор, в който е изложил съответните обстоятелства, изискуеми по чл. 528, ал. 2 от  ГПК. Нещо повече, признание за това обстоятелство от негова страна се съдържа дори в жалбата, с която е сезирал съда. Ирелевантно в случая се явява оправданието на същия, че нямало как да предостави каквато и да било предварителна информация на съдебния изпълнител, тъй като не е можел да знае предварително какво ще бъде здравословното състояние на детето. Извън предмета на делото съдът намира за необходимо да отбележи, че цялостния анализът на материалите по делото води до заключението, че длъжника по всякакъв начин се опитва да забави режима на лични контакти между взискателя и неговото дете.

 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в случая длъжника е бил изцяло недобросъвестен, като не е изпълнил вменените му с чл. 528, ал.2 ГПК задължения. Следователно, неизпълнението от негова страна е законосъобразно санкционирано от ЧСИ С.П. с налагането на глоба в размер на 350 лв. С оглед на това, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 04.11.2020 г., постановено по изпълнително дело № 20209210400978/2020 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което на основание чл.528, ал.3 ГПК на М.В.Г. е наложена глоба в размер на 350 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.