Р
Е Ш Е
Н И Е №
94
гр. Шумен, 23.04.2019г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди
и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йордан Димов
2. мл. с. Н. Цветанкова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова
в.гр.д. № 139 по описа за 2019г.
на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по частна жалба с вх. № 2546/28.02.2019г. от Д.Ф.О., в качеството му на длъжник по изпълнително дело
№20199310400096 по описа на ЧСИ Р.Р., с район на действие ОС Ш., чрез
процесуалния му представител- адв. И.М.И. от ШАК против Постановление с изх.№
2517/17.02.2019г., с което ЧСИ Р.Р.е отказал да
прекрати производството по посоченото изпълнително дело.
В
жалбата се твърди, че след получаване на съобщението, че Решение №
212/02.07.2018г. по описа на РС Н. П. е влязло в сила, длъжникът на
07.01.2019г. е внесъл в полза на взискателя дължимата сума чрез пощенски запис
като за адрес е посочил гр. Ш., ул.“..., тъй като това е единственият адрес за
кореспонденция с него, с който разполага. Същият адрес е посочен в книжата по
делото, както и в изпълнителния лист, по повод на който е образувано
изпълнителното производство. На посочения адрес два пъти е доставяно известие,
но взискателят умишлено не приема преведената сума. Не е възможно да преведе
сумата по банкова сметка ***, тъй като не разполага с такава. Твърди, че към
момента сумата се намира в „Български пощи“ ЕАД и взискателят може да я получи.
Предвид обстоятелството, че длъжникът е превел с пощенски запис сумата от
2273,35 лв. на 07.01.2019г. преди образуване на изпълнителното производство, то
същото следва да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Моли
атакуваното постановление да се отмени.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК
взискателят е депозирал писмено възражение по жалбата, в което излага становище
за нейната неоснователност.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ
е изложил мотиви по обжалваното действие. Сочи, че жалбата е допустима, а по същество
неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване по
смисъла на чл. 435, ал.
2, т. 6, предложение второ от ГПК, поради което е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящата въззивна инстанция, след
като се запозна с доводите изнесени в жалбата и с материалите по делото, приема
за установено следното:
Изпълнително дело №20199310400096 по
описа на ЧСИ Р.Р.,
с
район на действие ОС – Ш., е образувано по повод изпълнителен лист №1144 от
12.12.2018г., издаден на основание чл.404, т.1 и чл.404, ал.1 от ГПК въз основа
на влезли в сила на 05.12.2018г. Решение №212/02.07.2018г. по гр. д.
№1225/2017г. по описа на РС Н. П. и Решение №256/05.12.2018г. по в.гр.д.
328/2018г. по описа на ОС Ш., с който Д.Ф.О. е осъден да заплати на С.С.М.
сумата от 1000 лв., представляваща частичен иск за обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на нанесена на 09.10.2014г. лека телесна повреда, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 05.10.2017г. до окончателното
заплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 671 лв.
и сума в размер на 400 лв., представляваща разноски за платен адвокатски
хонорар във въззивното производство.
С молба от 17.01.2019г. взискателят С.С.М.
чрез адвокат Д.М. от САК е инициирал
образуването на изпълнителното производство. Като способ за принудително събиране
на присъденото вземане в молбата е посочено налагане на възбрана и извършване
на опис и продажба на посочен в молбата имот. Възложени са всички правомощия по
чл.18 от ЗЧСИ, включително определяне начина на изпълнение.
На 21.01.2019г. на длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, връчена му на 25.01.2019г.
На
28.01.2019 г. е постъпила молба от длъжника Д.О., чрез която е поискано
прекратяване на изпълнителното производство, тъй като още на 07.01.2019г. преди образуване на делото сумата от 2273, 35
лв. е приета в „Български пощи“ ЕАД като паричен превод в полза на взискателя.
Сочи, че същата е търсена на посочения адрес за кореспонденция два пъти, но не
се явява за получаване на сумата. Към настоящия момент сумата се намира в
пощенската станция и при поискване от нейна страна, ще бъде получена. Към
молбата е приложено копие от разписка № 01941452 от 07.01.2019г. за приемане на
паричен превод – вътрешен, обикновен за сумата от 2273,35 лв. и платена такса
за пощенския запис. Подател на паричната сума е жалбоподателят по настоящото
дело, а получател С.С.М.- взискателят по изпълнителното дело. Приложено е и
удостоверение изх. № 96/25.01.2019 г., издадено от „Български пощи“ ЕАД, в
което е посочено, че длъжникът е подател на обикновен паричен превод PS970000MFQQE от 07.01.2019г. за сумата от 2273,35 лв. с получател С.С.М., адрес ***,
офис …, който се доставя по реда на непрепоръчаните пратки, както и че на
07.01.2019г. на посочения адрес е доставено първо известие, а на
17.01.2019г. второ известие.
По така депозираната молба на
01.02.2019г. е постъпило становище от взискателя, в което счита молбата за прекратяване
на производството за неоснователна.
На 06.02.2019 г. е постъпила молба от
длъжника Д.О., в която сочи, че повторно като паричен превод чрез „Български
пощи“ ЕАД е изпратена сумата от 2273, 35 лв. на взискателя. Към молбата отново е
приложено копие от разписка от 31.01.2019г. за приемане на паричен превод –
вътрешен, обикновен за сумата от 2273,35 лв. и платена такса за пощенския запис
като подател на паричната сума е жалбоподателят, а получател- взискателят по
изпълнителното дело.
С Постановление №2517 от 17.02.2019г., предмет на
обжалване в настоящото производство, ЧСИ се е произнесъл по депозираната от
длъжника молба от 28.01.2019г. като е отказал прекратяване на производството по
изпълнителното дело.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Целта на изпълнителното производство е да
се постигне по принудителен ред неосъщественото доброволно изпълнение от страна
на длъжника. Когато задължението на длъжника е за престиране на парична сума,
неговото изпълнение се осъществява чрез плащане на кредитора. С плащането се
задоволява легитимният интерес на кредитора, поради което отпада основанието за
удовлетворяване на вземането му по реда на принудителното изпълнението, не
следва да се образува изпълнително производство, а образуваното такова се
прекратява.
В разпоредбата на чл. 433 ГПК
изчерпателно са изброени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело
се прекратява с постановление. Според разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК производството се прекратява, когато длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. Тълкуването на цитираната норма води до извода, че изпълнителното
производство се прекратява, когато интересът на кредитора е бил удовлетворен
преди образуване на изпълнителното дело,
т.е. задължението
следва да е погасено преди образуване на изпълнителното дело, поради което при
представяне на разписка от взискателя и квитанция от пощенската станция,
разписката/квитанцията следва да удостоверяват, че сумата по изпълнителния лист
е платена, а в случая на представяне на писмо от банка- че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя.
От материалите по изпълнителното дело не може да бъде
направен извод, че изпълняемото право е удовлетворено по надлежен начин и то
вече не съществува в полза на взискателя. Представената
разписка за приемане на паричен превод с № 01941452 от 07.01.2019г. доказва
единствено, че на посочената дата длъжникът е изпратил пощенски запис за сумата
от 2273,35 лв., адресиран до кредитора. Размерът на вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист към тази дата е 2198,77 лв., основание за
извършения паричен превод не е посочено. В приложеното удостоверение от
„Български пощи“ ЕАД се съдържа информация, че обикновеният паричен превод,
какъвто е извършеният от длъжника, се доставя по реда на непрепоръчаните пратки,
на адреса са доставяни два пъти известия като липсва информация по какъв начин
е доставяно съобщението. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД "изпълнението на
задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от
съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него.“ Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК не създава
възможности за изпълнение на задължението, различни от тези, предвидени в
материалния закон. Дори изпратения в
полза на взискателя пощенски запис да има за предмет задължението по настоящото
изпълнително дело, то депозирането на сумата чрез пощенски запис не е
равнозначно на изпълнение на задължението по смисъла на чл. 433,
ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че предавайки в пощенската
станция на паричната сума в размер на
2273,35 лв. преди образуване на изпълнителното производство, е изпълнил
задължението си, но целените от него
правни последици не са настъпили не само поради това, че кредиторът реално не е
получил адресирания до него пощенски запис, но и поради това, че след като кредиторът не се явил, за да получи паричната сума, същата е била върната на жалбоподателя като извод за това се извежда от обстоятелството, че в
хода на изпълнителното производство длъжникът повторно като паричен превод чрез
„Български пощи“ ЕАД е изпратил същата сума на взискателя.
Гореизложените съображения обуславят извод, че при заплащане на
задължението чрез пощенски запис следва да се представи квитанция от пощенската
станция, че сумата по пощенския запис е изплатена на получателя като задължението ще
се счита за погасено предвид настъпилото разместване на ценности в имуществените
сфери на длъжника и кредитора, което от своя страна обезсмисля наличието на
изпълнително дело. Поради това не е достатъчно
представянето на доказателства за изпращане на сумата с пощенски запис, какъвто е настоящият случай.
Следователно в случая липсва надлежно плащане
на
задължението по изпълнителния лист и не е
налице предвиденото в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК основание за прекратяване на
изпълнителното производство, поради което
законосъобразно ЧСИ е отказал прекратяването му. Подадената жалба е
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 2546/28.02.2019г.,
депозирана от Д.Ф.О., ЕГН **********, с
адрес *** чрез процесуалния му представител- адв. И.М.И. от ШАК против Постановление
с изх.№ 2517/17.02.2019г. на ЧСИ Р.Р.,
с район на действие ОС Шумен, по изпълнително дело №20199310400096, с което е
отказано да прекрати изпълнителното производство.
На основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.