Р Е Ш Е Н И Е
04.11.2021 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 29 (двадесет и девети) юни Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 320
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителeн иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с която
ищецът «Р.В. ЕООД ЕИК ....... претендира ответника И.Д. Г. да му заплати сумата
от 1755 евро, представляваща възнаграждение по Договор за поръчка от 08.09.2015
г., сключен между "Н.Д.В." ЕООД и И.Д. Г., за имот, находящ се в гр. В.,
ж.к.»Ч.», бл.52, вх.А, ет.8, ап.57, което задължение е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия от 04.05.2017 г., сключен между ищеца и "Н.Д.В."
ЕООД, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 14.06.2019 г. до окончателно заплащане на
задължението.
В
исковата молба се твърди, че по
силата на сключен договор за цесия от 04.05.2017г., между «Р.В. ЕООД ЕИК ......., в качеството на цесионер, и "Н.Д.В." ЕООД ЕИК ....., като цедент, ищецът придобил вземането на цедента
към ответника И.Д. Г.. Задължението на ответника възникнало по силата на
сключен договор за поръчка от 08.09.2015г., с който "Н.Д.В." ЕООД ЕИК ....., се е задължило да намери подходящи предложения и да
окаже логистична подкрепа на ответника до сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на предложен и одобрен от ответника недвижим имот. За
сключения договор за цесия и встъпването на «Р.В. ЕООД ЕИК ....... в правата на кредитора "Н.Д.В." ЕООД ЕИК ....., ответникът бил уведомен чрез телепоща от 09.05.2017
г. На 08.09.2015 г., в офиса на "Н.Д.В." ЕООД ЕИК ....., ответникът си уговорил среща с брокери от агенцията,
като му бил презентиран имот, находящ се в гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57. След
одобрение, той подписал договор за поръчка от същата дата, в който бил посочен
за оглед от ответника недвижим имот, находящи се гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57 с продажна цена 58500 евро. Твърди се че още на същия ден - 08.09.2015 г., брокери от агенцията, съвместно с
ответника, извършили огледи на посочения в договора недвижим имот. Ответникът заявил, че не може да
вземе решение т.к желае да огледа и
други имоти, но ще се свърже с брокерите, за да ги уведоми за решението си. След справка в Службата по вписванията - В. се установило, че на 05.10.2015г. ответника, придобил имота, находящ се в
гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57.
Съгласно чл. 3 от Договора за поръчка, ответникът се задължил да заплати на "Н.Д.В." ЕООД ЕИК ..... възнаграждение в размер на 3% върху цената на
недвижимия имот, но не по-малко от 600 евро. Добросъвестно и в срок,
дружеството цедент изпълнило договорните си задължения, като организирало оглед
и селекция на имота, съобразно дадените указания на доверителят. Считано от 05.10.2015г. и на основание чл. 3 от договора за
поръчка, ответника И.Д. Г.
не изпълнил добросъвестно и в срок договорните си задължения, като не заплатил
дължимото и уговорено възнаграждение в размер на 1755 евро (3%
от вписаната в договора цена на имота 58500 евро).
В хода на
съдебните прения пълномощника на ищеца моли
съдът да уважи исковата претенция като напълно основателна и доказана, поради
следното: в хода на процеса се установило по безспорен начин на първо място
съобщаването на длъжника от предишния кредитор с прехвърляне на вземането,
наличието на валиден сключен договор за поръчка от изслушаната съдебно-графологичната
експертиза, т.к подписът е положен от лицето И. Г., както и собственоръчно изписване
на имената си. Отделно от това, договорът бил валидно сключено правоотношение
между страните, което обвързва същите. Без значение било дали последващите
договори са сключени с други агенции, когато имаш сключен договор и прескочиш
жаргонно наречено фирмата брокер ти следва да заплатиш своето възнаграждение,
каквато е и в настоящият случай исковата претенция. Не същетвувало изискване в
закона за подписване на всяка една страница от всеки един договор. Договорът
следвало да се гледа в неговата цялост и не можело да се твърди, че обвързва
страната само на страницата, на която има подпис. Процесният договор се състоял
от един лист двустранно разпечатан, така че не може да се твърдим, че първата
страница не обвързва страните, които са го подписали. Не на последно място,
свидетелката в днешно съдебно заседание при режим на призоваване заявила, че
предварително е бил подписан от управителя договор за поръчка, но не и че е бил
подготвен преди това. Недобросъвестното поведение на ответника си личало и от
факта, че същият е обикалял редица агенции за недвижими имоти – „Прима имоти“,
Киа“ ЕООД, „Адрес недвижими имоти“АД, след като имал подписан договор с „Н.Д.В.“ЕООД.
Същият черпел права от собственото си недобросъвестно поведение, доколкото
използва услугите на редица търговски дружества, но не бил готов да заплати за
услугата, която е получил. На последно място договорът за поръчка, който е сключен
с „Н.Д.В.“ бил с дата 8-ми септември и предхожда този, сключен с „Адрес“АД. Безспорно
се установило, че лицето е харесало имота, че е направен огледа от представител
на „Н.Д.В.“. Счита че водената в съдебно заседание св. Жанета Д., е свързано
лице и с оглед на това моли да не бъдат кредитирани нейните показания, които в
допълнение били нелогични, непоследователни и абсолютно противоречиви и
некореспондиращи с отговора на исковата молба.
Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. С отговора се оспорва редовността
на уведомлението за прехвърляне на вземането. Посочва, че договорът за поръчка е с допълнително
дописано съдържание, не отговарящо на действителното фактическо и правно
положение, като първата страница не носи подпис на ответника. Оспорва по
съдържание договора за поръчка. Ответникът отрича да е ходил на оглед на имота със служители на "Н.Д.В." ЕООД ЕИК ...... Имотът находящ се в гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57 ответника закупил с посредничеството на „Адрес
недвижими имоти“АД. Имоти му били предлаган от „КИАА“ЕООД и „Прима имоти“ЕООД, включително и процесния, но до сделка не се
стигнало, т.к обявената цена била по – висока от тази на „Адрес недвижими
имоти“АД.
В хода на съдебните прения пълномощника на ответника,
счита исковата молба за
неоснователна. Не отговаряло на
истината твърдението, че ответника е бил уведомен за
цесията. Представено
било доказатество, че е изпратен някакъв документ, но
няма отбелязано, че той е получен, но се съгласява че с получаването
на исковата молба се смята за уведомяване за този факт.
По
отношение на сключения договор за поръчка с „Н.Д.В.“, счита,
че по никакъв начин не се установи, че той обвързва валидно страните. Това било така,
защото действително съдебно-графологичната експертиза установява,
че подписът на втората страница на договора е на ответника, но липсвал
такъв подпис на първата страница. Целият текст, който бил
написан, името, личните данни, имота
и цената, са били записани от страна от която
се твърди, т.е от брокера, който
беше разпитан днес. Липсва подпис на тази страница, която да
потвърждава съгласието на ответника с така написаните
данни и цифри. Сумата на
апартамента, за която твърди брокера,
че е била продажната цена, както се вижда от протокола за свързване на
страните, който в последствие е подписал ответника със
собствениците на апартамента с посредничеството на „Адрес“АД
и на свидетелката Антония Михайлова, която е работила там, сумата, която е
договорена в този протокол е много по-ниска от тази, която е написана в този
протокол. Както заявила и свидетелката на ищеца, тя е имала
предварително подготвена бланка, която била занесла на място. Свидетелката
Жанета Д. заявила, че не познава въпросната брокерка и единствените
контакти, които са осъществени с продавачите, са осъществени с посредничеството
на „Адрес“АД и няма как да бъде по друг начин по простата
причина, както заяви св. Михайлова, те са имали ексклузивен договор за
продажбата на апартамента, което значи, че никой друг освен тях не може да го
продава. Дали Агенция „Н.Д.В.“ по някакъв начин са предлагали този апартамент,
няма доказателства. Твърденията, че имало
някакви снимки, които били публикувани в някакви сайтове не били подкрепени с доказателства представени по делото. С оглед
на което ответнита страна счита, че такова
посредничество въобще не е извършено от страна на „Н.Д.В.“, а и нямало
логика да бъде извършена продажба впоследствие с посредничеството на „Адрес“АД,
ако действително продавачът е бил някакъв личен познат на брокера на „Н.Д.В.“. Нямало
нито логика, нито някаква причина да се плащат някакви комисионни на лица,
които не са извършвали реално никаква посредническа дейност. Ищецът не бил представил
доказателства за валидни документи, възлагащи му сключване
на такъв договор.
По
отношение на свидетелските показания на св. Жанета Д., за които
процесуалният представител на ищеца твърди че не
следва да се кредитират, счита че са
логични и се допълват от това, което е заявила
св. Михайлова – представител на „Адрес“АД, както по
отношение на това къде се е състояла срещата, къде са договаряни условията и
въобще как се е развил процесът от огледа до покупката на този апартамент.
Колкото до това, че тя не си спомняла някакви
цифри и конкретни дати, това е логично с оглед на изминалите вече 6 години от
този момент. По отношение на дружествата „Киа“ ЕООД и „Прима
имоти“ ЕООД, безспорно е, тези доказателства ние сме ги представили с отговора
на исковата молба, че са имали някакви взаимоотношения с моя доверител и с
неговата дъщеря, но във връзка със закупуване на друг имот в гр.В., не
процесния и всички спорни моменти около тези взаимоотношения са
приключили, видно от представените заявления, които са подписани от представителите
на тези две фирми, както и от ответника.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло и за присъждане на направените по
делото разноски.
Като писмени
доказателства по делото са приети: заверени преписи на:
договор за поръчка от 08.09.2015 г.; телепоща изх. № 22/09.05.2017 г., ведно с
разписка № 21; справка по лице от 05.02.2019 г. на Служба по вписвания – В.,
протокол за свързване на страните от 24.09.2015 г.; 2 бр. заявление от
13.10.2015 г.; решение на едноличният собственик на капитала на „Н.Д.В.“ ЕООД
от 05.05.2017 г.; договор за прехвърляне на дял в дружеството с ограничена
отговорност на осн. чл. 129 от ТЗ от 05.05.2017 г.; оригинал на договор за
поръчка от 08.09.2015 г.;оригинали на Договор за продажба на вземания /цесия/
от 04.05.2017 г. и уведомление до И.Д. *** ЕООД.
Събрани са гласни доказателства – показанията на свидетеля на ищеца –А.К.Н. и показанията на свидетелите на
ответника-Жанета Илкова Д., Антония Величкова Михайлова.
Прието е по делото заключението на назначената съдебно-графическа експертиза изложено в протокол № 100/31.05.2021 г. изг.
от вещото лице К.М.К. – вещо лице при ШОС в производството по чл.193 от ГПК.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
На 08.09.2015 г. между И.Д. *** ЕООД е сключен договор за посредничество/Договор за
поръчка, с който „Н.Д.В.“ ЕООД се задължава да извърши следните действия по поръчка на
доверителя-ответник: намиране и предоставяне на подходящи предложения за
покупка на недвижим имот и логистична поддържка на сделката до сключване на
договор за покупко-продажба под формата на нотариален акт срещу договорено
възнаграждение в размер по чл.3 от договора. Видно от съдържанието на договора, че между страните е постигнато съгласие
за заплащане на осъществените фактически действия по подходящи предложения за
покупка и логистична поддръжка на сделката до сключване на окончателен договор
за покупко – продажба (под формата на нотариален акт) срещу заплащане на
възнаграждение, формирано като въз основа на цената на закупения имот.
В чл.4 вр. с чл.3 от договора за посредничество
било уговорено заплащане на възнаграждание в полза на посредника, в случай на
закупуване от доверителя на недвижим имот без посредничеството на „Н.Д.В.“ предложен въз
основа на договора недвижим имот.
Чрез брокерът на „Н.Д.В.“ ЕООД св.А.Н. е проведен оглед на жилище, находящо се в сграда гр.
В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57, което било показано на ответника и дъщеря му
св.Д.. Ответникът заявил, че ще уведоми Н.
за решението си относно имота.
На 15.09.2015 г. ответникът като купувач сключил договор за
посредничество за закупуване на недвижими имот находящ се в гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57 с „Адрес недвижими имоти“АД. Собственикът на апартамент находящ се в гр. В.,
ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57, в качеството си на продавач сключил с „Адрес недвижими имоти“АД, като посредник
договор на 24.09.2015 г. за посредничество при продажбата
на имот. Посредникът е извършил възложените му действия, което е обективирано в
протокол за свързване на страните от „Адрес недвижими имоти“АД относно имота
находящ се в гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57 и в следствие на посредничеството на „Адрес
недвижими имоти“АД е бил закупуен от ответника посочения имот с нотариален акт.
С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №192, том 60 от 05.10.2015 г. ответника е
придобил собствеността въхру имот находящ
се в гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57.
„Н.Д.В.“ЕООД, след като получил
информация от публични регистър на Агенцията по вписвания гр.В., че ответника е
закупил недвижимия имот находящ се в гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57 без неговото посредничество предявил претенция
за заплащане на нейстойката по чл.3 вр. с чл.4 от договора.
С договор за цесия от
04.05.2017 г., вземането на „Н.Д.В.“ЕООД
срещу ответника, произтичащо от договор за
поръчка от 08.09.2015 г., е прехвърлено на ищеца, срещу заплатена цена от 100 евро. Уведомяването
на длъжника за извършените прехвърляния на вземането е настъпило с получаването
на преписа от исковата молба с приложенията на 14.11.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 280 от ЗЗД, вр. чл.
286 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
С процесния договор
за посредничество, възложителят (в случая ответника) възлага, а изпълнителят (в
случая посредникът) приема да предприеме действия изразяващи се в проучване на
пазара, намиране на имоти и предлагане на същите за покупка на възложителя. До
колкото се касае за извършване на фактически действия от страна на посредника,
а не на правни такива, то следва да се приеме, че процесното съглашение съдържа
основните белези на договора за поръчка съгласно чл.280 от ЗЗД, респ.
вземането произтича от разпоредбата на чл. 286 от ЗЗД, като доверителят е длъжен да
заплати на довереника, укоговореното възнаграждение.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
в тежест на ищеца е да установи наличие на валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане от ответника, в размер на исковата сума; наличие на
валидна облигационна връзка между цедента и ответника, по която първият е
изправна страна и от която е възникнало правото му да претендира заплащане на
търсеното възнаграждение, т. е. търсени на подходящи предложения и да оказване
на логистична подкрепа на възложителя при покупка на недвижим имот, извършване
на оглед на предложения имот; сключване на последваща придобивна сделка по
отношение на предложения имот от дъщеря на ответника; размерът на
възнаграждението.
В тежест на ответника
е да установи възраженията си - за изправност по договора, за сключване на
придобивната сделката със съдействието на друг брокер, обусловена липса на договорна обвързаност с
праводателя на ищеца или алтернативно неизвършване
на възложените му от доверителя
действия.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В случая, с договор
за цесия от 04.05.2017 г., вземането на „Н.Д.В.“ЕООД срещу ответника, произтичащо от
договор за поръчка от 08.09.2015 г., е прехвърлено на ищеца, срещу заплатена цена от 100 евро.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 -
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е
съобщил за него на длъжника. В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно
съобщаване на длъжника за сключения договор, преди депозиране на исковата
молба. Уведомяването на длъжника за извършените прехвърляния на вземането е
настъпило с получаването на преписа от исковата молба с приложенията на 14.11.2019 год., което
уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено от
съда.
Конкретният договор е с ясен предмет, който не е нито невъзможен, нито
незаконен, до колкото с договора за цесия, могат да се прехвърлят дори
несъществуващи вземания. Основанието на договора също е ясно, като наред с това
същото се предполага до доказване на противното, по аргумент от чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД, като доказване в тази насока не е проведено от ответника по делото.
Съгласието на страните е обективирано в писмен вид, като не са налице
твърдения, че същото е симулативно.
Въведеното от страна
на ответника, възражение за сключване на договора за цесия от лице без
представителна власт, е неоснователно, до колкото при липса на спор между
представляван и представител относно предмета и обема на представителната власт
(каквато е и настоящата хипотеза), трето лице не може да предизвиква такива,
като черпи права за себе си (така Решение № 291/ 02.08.2011 г. по гр. д. № 959
по описа на ВКС за 2010 год., ІV г. о.).
Изложеното обуславя извода, че процесният договор за цесия легитимира ищеца
като носител на спорното вземане.
На следващо място – безспорни между страните по делото са сключването на
договор за посредничество/Договор за поръчка на 08.09.2015
г., между И.Д. *** ЕООД, с който последният се задължава да извърши следните
действия по поръчка на доверителя-ответник: намиране и предоставяне на
подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична поддържка на
сделката до сключване на договор за покупко-продажба под формата на нотариален
акт срещу договорено възнаграждение в размер по чл.3 от договора. Видно от съдържанието на договора, че между страните е постигнато съгласие
за заплащане на осъществените фактически действия по подходящи предложения за
покупка и логистична поддръжка на сделката до сключване на окончателен договор
за покупко – продажба (под формата на нотариален акт) срещу заплащане на
възнаграждение, формирано като въз основа на цената на закупения имот. С подписите
си по договора, страните са изразили воля за сключване на същия, при дължима от
възложителя цена, формирана по посочения начин. От
заключенето на графическата експретиза се установи, че договора е подписан
лично от ответника, договора се разглежда в цялост, още повече че същият се
състои от един лист – две страници, поради което съдът намира за неоснователни
и недоказани възраженията за подмяна на страници от същия или за липса на
подписи на всяка страница.
Изводът за проведен
оглед на жилище, находящо се в сграда гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57 се потвърждава и от
ангажираните гласни доказателства посредством покацанията на свидетеля Н., които в тази част
следва да бъдат кредитирани, като кореспондиращи с другите събрани по делото
данни, а и отразяващи преки и непосредствени впечатления.
Сам по себе си фактът на извършването на оглед не може да обоснове извод за
изпълнение на възложените с договора посреднически услуги. Не е проведено
доказване относно осъществяване на възложените действия по проучване на пазара
и търсене на подходящи предложения за покупка на жилище с конкретните
характеристики, а и в какво точно се изразяват тези действия индивидуално за
възложителя. Също така, не са установени по какъв начин е оказана логистична
подкрепа на клиента за покупката на конкретния имот, а също и за осъществяване
на други действия (например адекватно представяне на имота, водене на преговори
с продавача от името на потенциалния купувач и др.), които да имат за последица
сключване на предварителен, а след това и на окончателен договор. Показанията
на разпитания в тази връзка свидетел Н. са твърде общи и неконкретни, и като цяло,
пресъздават обичайната практика и начин на работа с клиенти на агенцията, а не
точно случилите се събития, свързани именно с ответника. Отделно от
това, показанията на конкретния свидетел, касателно осъществяваната от лицето
посредническа дейност, следва да бъдат ценени корективно, по аргумент от чл.
172 ГПК, в предвид данните на облигационната му обвързаност за същите действия,
както с изпълнителя по договора, така и с ищцовото дружество.
Показанията на св.Д. съдът преценява също
корективно на осн.чл.172 от ГПК, като не кредитира изложеното от нея че не е
извършван отлед на имота от нея и баща й чрез св.Н.. В останалата им част макар
и твърде общи показанията й кореспондират с тези на св.Михайлова.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Михайлова,
като незаинтересовани от изхода на делото и подкрепени от писмените
доказатества. От същите се установява по безспорен начин че по отношение на
имота находящ се в гр. В., ж.к.„Ч.", бл.52, вх.А, ет.8, ап.57 е бил сключен договор за посредничество от
собственика му като купувач с „Адрес недвижими имоти“АД, сключен договор за
посредничество с ответника, като купувач, посредника е извършил действия по
предлагане, свързване на страните,
договаряне на цена и т.н, закупуване на имот от ответника с нотариален акт.
Не се доказа, че продавачът на процесния имот го е
възложил за продажба на „Н.Д.В.“ЕООД. Свидетелката Н. потвърди в показанията си
липсата на договор между продавача и „Н.Д.В.“ЕООД. За които твърдения не бяха и
представени доказателства.
Освен това горното налага извода, че изпълнението на поетите договорни задължения –
предприемане на действия, които да имат за последица сключване на договор за
покупко- продажба на недвижим имот, не е установено от ищеца, поради което и за
него не е възниквало правото да претендира заплащане на възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира за недоказано
твърдението на ищеца, че праводателят му е изпълнил договорните си задължения, на които
основава претенцията си за дължимо и неплатено възнаграждение. Видно от
съдържанието на процесния договор „Н.Д.В.“ЕООД се е задължил да
намери и предостави на доверителя подходящи предложения за покупка на недвижим
имот и логистична поддръжка на сделката до сключване на окончателен договор за
покупко-продажба. Сам по себе си фактът на извършването на оглед на процесния
апартамент, което обстоятелство се установява от свидетелските показания и на
тримата свидетели, не може да обоснове извод за изпълнение на възложените с
договора посреднически услуги. Според настоящия съдебен състав не може да се
приеме, че „Н.Д.В.“ЕООД е изпълнил задължението си да направи подходящо
предложение на доверителя за закупуване на недвижим имот. Твърдението в обратен
смисъл, се опровергава от доказателствата по делото – протокол за свързване на
страните, видно от който процесният имот е
договорен и впоследствие закупен от ответника за цена от 55 000 евро, т.е. с около 3500 евро по-ниска от предложената за същия
апартамент от „Нов дом 1“ ЕООД на ответника. Последното обстоятелство, в
контекста и на житейската логика, не позволява отправеното от "Нов дом 1“
ЕООД до ответника предложение за закупуване на процесния имот на цена от 3500 евро, да бъде квалифицирано като действие в интерес
довереника или като „подходящо предложение“.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че не
е доказано по безспорен и категоричен начин изпълнението на поетите с договора
задължения от страна на праводателя на ищеца. Което да обоснове и заплащане на възнаграждение за неизпълнение на задълженията по договора на
ответника.
Независимо от горното, за пълнота на изложението, следва да се отбележи и
следното:
Безспорно в случая е, че с подписване на договора между страните е
постигнато съгласие за дължимост на уговореното възнаграждение и в хипотезата
на закупуване на предложен от „Н.Д.В.“ЕООД имот, както от доверителя, така и от някое от изброените в текста на чл. 4
лица.
Коментираната клауза е съдържа белезите на неустойка, като действителността
не означава, че тя винаги следва да се прилага. Преценката в тази насока е
винаги индивидуална, съобразно конкретните обстоятелства. С правилото на чл.
79, ал. 1 ЗЗД е предвидено правото на кредитора да получи обезщетение вместо
изпълнение, при пълно неизпълнение от страна на длъжника. Аналогични са
предпоставките за възникване правото за заплащане на неустойка, като разликата
е че при хипотезата вредите не подлежат на доказване, тъй като са определени
отнапред. Същевременно, с нормата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД отговорността на
длъжника е отречена, в хипотезата на обективна невъзможност за изпълнение,
която не може да му се вмени във вина. Вината в облигационните правоотношения,
е съизмерима с конкретните параметри на дължимата за случая грижа, тоест обема
действия на длъжника, които той е следвало и е могъл да предприеме. В ситуация,
която прави невъзможно изпълнението, въпреки че е била положена нужната грижа
от длъжника, то невъзможността не следва да му се вмени във вина и той няма да
носи отговорност.
Процесният договор за
посредничество не съдържа клауза за ексклузивитет по отношение сделките с
имота, описан в него. В случая освен процесния, между ответника и друг брокер, е сключен договор за посредничество, касателно продажбата
на същия имот на 15.09.2015 г., а продавачът е
сключил със същия посредник договор на 24.09.2015 г., и посредника е извършил
възложените му действия, което е обективирано в протокол за свързване на
страните от „Адрес недвижими имоти“АД. Последното
обстоятелство се установява безспорно от ангажираните писмени и гласни
доказателства протокол свързване на страни, показанията на свидетелите Д. и Михайлова, кредитирани от съда като обективни, последователни и
логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал събран по делото.
Още към момента на сключване на разглеждания договор от 08.09.2015 г. с „Н.Д.В.“ЕООД, ответникът, дори и да положи максимална грижа, на практика не е в
състояние да контролира и въздейства на обективния съставомерен факт от
хипотезиса на коментираната клауза, и в тази връзка и да и отговаря по нея.
Предвид изложеното съдът счита
предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Съдът намира също, че по оспорването от ищеца на
истинността и съдържанието на Договор за поръчка от 08.09.2015 г., сключен
между И.Д. *** ЕООД, по отношение на съдържанието и подписа на И.Д.Г. следва да
се произнесе с изричен диспозитив в решението си. С представените
доказателства/същите които са представени с исковата молба/ ответникът /на
когото е възложена доказателствената тежест/, включително и от закючението на
графическата експертиза не успя да обори съдържанието на процесния договор, напротив установи, се че
ответника лично го е подписал, което го задължава да е запознат със
съдържанието му, като решението в тази му част има характер на определение,
като оспорването бъде признато за недоказано.
С оглед изхода на
спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответинка сумата от 650.00 лева, представляваща извършени в производството разноски за адвотаско възнаграждение и възнаграждение на
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от «Р.В. ЕООД ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, офис
405, представлявано по закот от управителя Васил Балабанов срещу И.Д. Г. с ЕГН **********,***»Ц.Б.I»№11 с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца от 1755.00 евро (хиляда седемстотин
петдесет и пет евро), представляваща възнаграждение по
Договор за поръчка от 08.09.2015 г., сключен между "Н.Д.В." ЕООД и И.Д.
Г., за имот, находящ се в гр. В., ж.к.»Ч.», бл.52, вх.А, ет.8, ап.57, което задължение
е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 04.05.2017 г., сключен
между ищеца и "Н.Д.В." ЕООД, ведно със законната лихва върху
задължението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
14.06.2019 г. до окончателно заплащане на задължението, на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на
основание чл. 194, ал.3 вр.с ал.1 вр.с чл. 193 от ГПК направеното от ответника И.Д.Г.
оспорване на истинността и съдържанието на Договор за поръчка от 08.09.2015 г.,
сключен между И.Д. *** ЕООД, по отношение на съдържанието и подписа на И.Д.Г..
ОСЪЖДА «Р.В. ЕООД ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, офис
405, представлявано по закот от управителя Васил Балабанов да заплати на И.Д. Г. с
ЕГН **********,***»Ц.Б.I»№11 сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща извършени в производството разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: