№ 596
гр. Русе, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200632 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. С. С. против Заповед за задържане на лице с рег. №
1882 ЗЗ-1/06.01.2022 г., издадена от С. Д. Д. – полицейски инспектор при Група за
охрана на обществения ред при Първо РПУ при ОД на МВР-Русе.
В жалбата се ангажират твърдения, че заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и нецелесъобразна, тъй като не е налице нормативно ограничение
за лицата да могат да участват в ритуала по Богоявление и в частност в скачането за
кръста. Оспорва се спрямо жалбоподателя да са били отправяни предупреждения и
разпореждания. В тази насока се моли оспорената заповед да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява заедно с адв.
М. А. от АК-Русе, в качеството на упълномощен представител, като поддържат
изложеното в жалбата и го доразвиват с представените становища. Считат, че жалбата
е основателна и молят същата да се уважи. Претендира направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – С. Д. Д. – полицейски инспектор при Група за охрана на
обществения ред при Първо РУ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на лицето,
издало оспорената заповед, се явява лично и заедно с юрисконсулт Т. Й.. Моли жалбата
да се остави без уважение като неоснователна, а процесната заповед да се потвърди
1
като правилна и законосъобразна. Представя подробни писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК във вр. с чл. 144 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 06.01.2022 г., в град Русе, било организирано масово мероприятие на
Русенския кей, понтона под хотел „Рига“, във връзка с честване на традиционния
празник Богоявленски водосвет.
Във връзка с провеждане на мероприятието и осигуряване на обществения ред
С. Д. Д. - полицейски инспектор при Група за охрана на обществения ред при Първо
РПУ при ОД на МВР-Русе, бил на пост, непосредствено пред вратите на понтона, от
който хвърлят кръста, като задачата на същия била да осигурява пропускателен режим
и на понтона да бъдат допускани само официалните лица, репортери и предварително
записаните участници за скачане във водите на р. Дунав, които били 15 човека.
Всички участници били на понтона за проверка с техническо средство за
употреба на алкохол и медицински прегледи.
Около 11:00 ч. на кея пристигнало литийното шествие и военното
формирование, след което било проведено освещаване на бойните знамена. След
приключване на литургията официалните лица и репортерите се насочили към
понтона, за да бъде хвърлен кръста. Заедно със С. Д. били и полицейските служители
С.Й.Г., И.Д.Б., П. В. В. и Й. Х. Г..
След преминаване на официалните лицa С. Д. отворил заграждението, за да
премине представител на медиите, който се легитимирал. В този момент покрай него
преминало лице от мъжки пол, обуто само по бельо и тъй като всички записани
участници вече били на понтона, Д. направил жест с ръка на лицето да спре, като му
издал и устно полицейско разпореждане „Спри“. Такова полицейско разпореждане
било издадено и от още един от полицейските служители, а именно Станислав Грозев.
Лицето не изпълнило така издадените му разпореждания от органите на реда
като продължило да бяга и извикало на полицейските служители, „Какво ще Ви чакам,
бе“ и след като стигнало до понтона, скочило в река Дунав. Поради неизпълнение на
издаденото му разпореждане и за де не се разваля празника, полицейските служители
изчакали излизането на лицето, за установяване на неговата самоличност, с оглед
ангажиране на административнонаказателна отговорност във връзка с неизпълнение на
издаденото му устно полицейско разпореждане.
2
Около 11:50 ч. след като лицето излязло, С. Д. му се представил и му разпоредил
да представи документ за самоличност. Лицето отговорило „Какъв си те, бе, нищо няма
да ти дам“ и се опитало да заобиколи Д. и да напусне мястото на проверката. С оглед
изясняване на случая и установяване, както самоличността на лицето, така и дали
същото е записано за участие, свидетелите Д. и Г. хванали лицето под мишниците и го
съпроводили към понтона, за да бъде установено, дали лицето е от участниците.
През цялото време лицето се дърпало и повтаряло „Какви сте вие, бе, смешници,
вие не можете да ми искате лична карта“. Същият лъхал на алкохол. На понтона
полицейските служители попитали служителят от Община Русе къде са дрехите на
лицето и кой е той, съгласно списъка на заявените участници. Служителят отговори, че
лицето не фигурира в списъка. Попитали лицето къде са му дрехите и документите,
като същият заявил, че са горе на кея.
На понтона лицето продължило на висок глас да спори с полицейските
служители, като това било възприето от свидетеля И. П. – председател на Общински
съвет Русе, който бил част от официалните лица на церемонията. След като
установили, че дрехите на лицето са на кея и че същото не е от участниците в
церемонията, полицейските служители се отправили нагоре по понтона към кея, като
лицето продължавало да проявява агресия по отношение на полицейските служители
като се дърпало и се опитвало да се освободи.
С. Д. неколкократно разпоредил на лицето да спре буйства, като го предупредил,
че ако продължава с агресивното си поведение спрямо него ще бъде употребена
физическа сила и ще му бъдат поставени белезници.
На кея пред понтона на една пейка, полицейските служители възприели
разхвърляни дрехи и чантичка, за които лицето заявило, че са негови. Същото било
съпроводено до пейката, като през цялото време полицейските служители го държали
под мишниците, тъй като лицето буйствало и се опитвало да избяга. Пред пейката на
лицето било разпоредено да вземе личната си карта и да я представи, като свидетелят
Г. му пуснал дясната ръка, за да може лицето да представи документ за самоличност.
Лицето, вместо да изпълни поредното издадено му полицейско разпореждане, се
опитало да изблъска полицейския служител Генжов, като замахнал с ръка към него.
С оглед това, по отношение на лицето била приложена физическа сила. Тъй като
лицето продължавало да оказва съпротива, на място дошли и другите полицейски
служители, като едва след тяхната намеса полицейските успели да поставят белезници
на жалбоподателя.
В резултат на действията на лицето, свидетелят Д. паднал на земята, като си
ударил ръката в пейката. В този момент и друго свидетелят С. С. - син на задържания
се опитал да осуети действията на полицейските органи като дърпал полицейския
3
служител П. В.. Свидетел на поведението на полицейските служители и на лицето, по
време на неговото задържане отново станал свидетелят И. П., който помолил лицето да
се успокои, за да не разваля празника, но след това лицето продължило с действията си,
насочени към полицейските служители.
Въз основа на Заповед за задържане на лице с рег. № 1882 ЗЗ-1/06.01.2022 г.,
издадена от С. Д. Д. – полицейски инспектор при Група за охрана на обществения ред
при Първо РУ при ОД на МВР-Русе била постановена принудителна административна
мярка - фактическо задържане на Н. С. за срок до 24 часа, считано от 06.01.2022 г.,
11:50 ч, чиято самоличност била установена в Първо РУ при ОД на МВР-Русе.
В процесната заповед, като правно и фактическо основание за задържане на
лицето е посочен чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и „След надлежно устно предупреждение
съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба –
съставен АКТ по УБДХ“. В заповедта е отразено, че задържаното лице е запознато с
правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР, както и, че заповедта може да
бъде обжалвана по реда на АПК пред Административен съд Русе в 14-дневен срок от
съобщаването ѝ и че жалбоподателят е получил препис от нея.
Междувременно, на 06.01.2022г., в 13:00 ч., против жалбоподателя Н. С. бил
съставен Акт за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 от УБДХ, с
който последният бил обвинен в това, че на 06.01.2022 г., около 11,40 часа, в град Русе,
ул. „Крайбрежна“, хотел „Рига“, на място определено за традиционно хвърляне на
кръста, заградено за пропускателен режим за участниците в мероприятието и
охранявано от служители на Първо РУ при ОДМВР – Русе, Н. С., приближил към
служител на Първо РУ, който чрез устни полицейски разпореждания не позволил
преминаване, защото лицето не е от списъка от хора, на които им е позволено
скачането във водата и тогава С. проявил агресия и отправил обиди към полицейските
служители като ги нарекъл „Смешници“, „Какви сте вие“, след което нарушил
заграденото място, минал и се хвърлил в река Дунав. След излизане от водата му било
разпоредено да представи документ за самоличност, но лицето продължило с
агресивното си поведение и с тези си действия предизвикало възмущението на всички
граждани присъстващи на мероприятието. Същият лъхал на алкохол и отказал проба с
техническо средство и с тези си действия предизвикал възмущението на свидетелите
на акта и нарушил реда и общественото спокойствие. На 06.01.2022 г. актът за
констатиране проява на дребно хулиганство бил внесен в Районен съд Русе, ведно с
материалите, събрани в хода проверката. Било образувано АНД № 32/2022г. по описа
на Районен съд - Русе.
С Определение № 5/07.01.2022 г., постановено по това дело, съдът прекратил
съдебното производство и изпратил преписката на Районна прокуратура - Русе с оглед
преценка за осъществен състав на престъпление от общ характер.
4
За случилото се на 06.01.2022 г. С. Д. съставил докладна записка и доклад за
употреба на физическа сила и помощни средства.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото писмени доказателства и доказателствени
средства – Акт за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 от УБДХ,
докладна записка, списък записване за традиционно хвърляне на кръста, изготвен от
Русенска митрополия, Заповед № РД-01-944/22.04.2020 г., Заповед РД-01-
743/21.03.2022 г., писмо от Агенция „Морска администрация“, Дирекция „Речен
надзор“ до Русенска митрополия, писмо от Русенска митрополия, Инструкция за
осигуряване на безопасно провеждане на събитие, ведно с приложена към него схема,
декларация за информирано съгласие, писмо от Русенска митрополия до старши
комисар М.Д., план за осигуряване на обществения ред по време на честването на
традиционния християнски празник „Богоявленски водосвет“ на 06.01.2022 г.,
докладна записка, изготвена от главен инспектор П.П., доклади относно употреба на
физическа сила и помощни средства, протокол и типова длъжностна характеристика,
удостоверяващи заеманата от С. Д. длъжност, гласни доказателства – показания на
свидетелите С. С., П. С., Н. Й., И. П., Й. Г., П. П., П. В., С. К., П. И., които съдът
кредитира изцяло, както и веществени доказателства – 2 бр. DVD-R, съдържащи
видеозаписи, приобщени чрез извършен оглед в съдебно заседание в присъствието на
страните.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 1882 ЗЗ-1/06.01.2022 г.
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и
като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани
в разпоредбата на чл. 146 от АПК. Съобразно тази норма съдът следва да прецени дали
актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
материалноправните и процесуалноправните разпоредби при издаването му и
съобразен ли е актът с целта на закона. Липсата на някоя от визираните по-горе
предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за
отменянето му.
Процесният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на
представените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган С. Д.
Д., заемащ длъжност „Полицейски инспектор VI степен“ от Сектор „Охранителна
полиция“ в Първо РУ при ОД на МВР-Русе, осъществяващ охранителна дейност по чл.
6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
5
При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила относими към
издаване на тази категория административни актове. Обсъжданата заповед е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните, съобразно нормата на чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, реквизити. Видно от приложената по делото декларация, на жалбоподателя са
били разяснени правата му. Заповедта е подписана от полицейския орган и от
задържаното лице, а препис от същата е връчена на жалбоподателя С..
Съдът счита, че е спазено и изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в
заповедта да се посочат фактическите и правните основания за задържането на
определено лице. Както бе посочено и по-горе, в процесната заповед е посочено като
правно основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а като фактическо основание „след
надлежно устно предупреждение, лицето съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба – съставен Акт по УБДХ“. Съдът се съгласява с
наведеното от жалбоподателя възражение, че така изложените в заповедта фактически
основания са непълни, доколкото не се сочат конкретните устни предупреждения,
които са му били издадени, и задълженията, чието изпълнение, е осуетил. В тази
насока съдът съобрази дадените задължителни указания в Тълкувателно решение №
16/1975 г. на ОСГК на ВС, в което е посочено, че мотивите към административния акт
могат да бъдат изложени и отделно от самия акт преди или след издаването му до
изпращане на жалбата до по-горния орган, но следва да изхождат от органа, издал акта.
По делото се установи, че на 06.01.2022 г. полицейският орган, издал заповедта, е
изготвил докладна записка /намираща се на л. 8 от досъдебното производство/, в която
подробно е посочил, че с оглед поведението на Н. С., изразило се във вербална и
физическа агресия спрямо полицейските служители, му било указано да се въздържа от
подобни действия, като в противен случай ще бъде употребена физическа сила и ще
бъде задържан. Въпреки това, С. продължил да буйства и да отказва да укаже
съдействие на полицейските служители за установяване на самоличността му. Така
изложеното е посочено и в доклад за употреба на физическа сила и помощни средства,
съставен на 06.01.2022 г. от С. Д..
На следващо място така изложените фактически констатации в двата документа
намират потвърждение в събраната по делото доказателствена съвкупност, доколкото
по делото се установи по категоричен начин, че жалбоподателят С. не е изпълнил
дадените му разпореждания, държал се е вербално агресивно, обиждайки и говорейки
на висок глас, и физически агресивно, дърпайки се и блъскайки, полицейските
служители. Същите са били униформени и са му се представили, поради което С. е
съзнавал, че следва да съобрази поведението си с дадените му разпореждания и
предупреждения. От събраната по делото доказателствена съвкупност се потвърди и
изложеното в изготвените от С. Д. документи, че с поведението си жалбоподателят С.
не е оказал съдействие на полицейските служители за установяване на самоличността
му, а е направил всичко възможно за осуетяване на проверката му.
6
Съдът счита, че задържането на С. е съобразено както с целта на закона, така и
не протИ.речи на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК,
който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че жалбата следва да се остави без
уважение като неоснователна, а обжалваната заповед се потвърди като правилна и
законосъобразна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, се явява основателна и претенцията на органа издал
заповедта за задържане за присъждане на направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В тази насока на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 144 от
АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ и отчитайки правната и фактическа сложност на делото, настоящият съдебен
състав счита, че жалбоподателят Н. С. следва да бъде осъден да заплати сумата в
размер на 240 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
С оглед изхода на делото се явява неоснователна и претенцията на
жалбоподателя С. за заплащане на направените разноски за адвокатско възнграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 1882 ЗЗ-1/06.01.2022
г., издадена от С. Д. Д. – полицейски инспектор при Група за охрана на обществения
ред при Първо РПУ при ОД на МВР-Русе, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР е разпоредено задържане на Н. С. С., с ЕГН: **********, живущ в град Русе, ул.
„Ради Иванов“ № 6, вх. 2, ет. 7, за срок от 24 часа, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА и
ПРАВИЛНА.
ОСЪЖДА Н. С. С., с ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР-Русе сумата в
размер на 240 /двест и четиридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7