№ 716
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500502 по описа за 2023 година
Производството е по чл.423 от ГПК.
Постъпило е възражение /обективирано в молба с вх.№273239/
23.12.2022г. по описа на ПРС/ депозирано от П. С. С. с ЕГН-**********,
действаща като ЕТ „С. – П. С.“ ЕИК ********* , чрез процесуалния
представител адв. Н. Х., със съдебен адрес: гр. С., ул.“Б.“ №3, ет.1, ап.3 срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
№324/15.01.2019г. постановена по ч.гр.д.№472/2019г., по описа на Районен
съд – Пловдив, четиринадесети гр.състав, издадена в полза на “Ленно“ АД.
Във възражението се твърди, че П. С. не е получавала покана за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение нито лично, нито в
качеството и на ЕТ. Излагат се съображения, че жалбоподателката е разбрала
за издаването на заповедта за изпълнение от процесуалния и представител
адв. Н. Х. на 15.12.2022г., от която дата твърди, че е започнал да тече
предвидения в ГПК срок за подаване на възражение пред съда.
Жалбоподателката навежда твърдения, че доколкото е едноличен търговец, то
следва да бъде приложена процедурата по чл.50 ал.1 ГПК при връчване на
ПДИ, Заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен, а не процедура по
връчване чрез работодател, в каквато насока са налице данни. Навежда
1
оплаквания, че са извършени нарушения на разпоредбите на ГПК, вследствие
на което заповедта за изпълнение не и е връчена надлежно, като е била
лишена от възможността да подаде възражение по чл.414 от ГПК. Моли да се
приеме, че настоящото възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.1 от
ГПК е подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.
Претендира се адвокатско възнаграждение .
Насрещната страна “Ленно“ АД, чрез процесуалния представител
юрисконсулт М.Щ. оспорва възражението като недопустимо, а по същество
като неоснователно, по съображения изложени в депозирания отговор.
Претендира разноски в настоящото производство в размер на 2 500лв
юрисконсултско възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на доказателствата
към делото, доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК регламентира четири отделни
хипотези, при наличието на които, длъжникът може да направи възражение
пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. В настоящият случай длъжникът твърди, че заповедта не му е
връчена надлежно от заповедния съд, като се позовава на хипотезата на чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК
Предвиденият от законодателя срок е преклузивен и с изтичането му
се погасява правото на длъжника да релевира доводи, свързани с хипотезите
уредени в чл.423, ал.1 от ГПК и съответно да сезира въззивния съд с
възражение по смисъла на сочения текст срещу издадената заповед за
изпълнение.
В настоящият случай молителката твърди, че е узнала за Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №324/15.01.2019г. ,
издадена по ч. гр. д. №472/19г. на ПРС, едва на 15.12.2022г от нейния
процесуален представител адв. Н. Х., която се е запознала с образуваното въз
основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. №472/19г. на ПРС
изпълнителното дело №230/2019г. по описа на ЧСИ Костантин Павлов с рег.
№ 824 с район на действие ПОС.. В едномесечен срок от тази дата -
15.12.2022г., е депозирала настоящата молба, имаща характер на възражение
пред Районен съд гр.Пловдив, а именно на 23.12.2022, ведно с възражение
2
по чл.414 ГПК от 19.12.2022 г. Доказателства за установяване на
твърдението, че датата на която е узнала длъжницата за Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №324/15.01.2019г.
постановена по ч.гр.д.№472/2019г., по описа на Районен съд – Пловдив,
издадена в полза на “Ленно“ АД е 15.12.2022г. нито са представени, нито е
направено искане за събирането на такива.
Действително са налице данни, че към декември 2019г. , ЧСИ
Костантин Павлов е отправил искане до работодателя на П. С. за връчване
на документи – ПДИ и процесната Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, но
предвид на обстоятелството, че физическото лице и едноличния търговец не
са различни правни субекти, настоящият съдебен състав приема, че не е
допуснато от съдебния изпълнител нарушение на процедурата по надлежно
връчване на книжата, независимо, че последните не са връчени по реда на
чл.50 ГПК на едноличния търговец.
Дори обаче да се приеме, че е опорочена процедурата по връчване на
процесните книжа на длъжника, по делото са налице писмени доказателства
- Заявление –молба изхождаща от П. С. С. с вх.№58805/05.10.2020г. по
изп.д.№230/2019г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с която последната
признава по основание и размер задължението по изпълнителното дело,
изрично заявява, че до 15.10.2020г. ще внесе част от дължимата суми и се
задължава ежемесечно да внася определена сума,с оглед на което моли
съдебният изпълнител да спре насрочената публична продан.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателката е узнала за Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК №324/15.01.2019г., издадена по ч.гр. д. №472/19г. на ПРС, въз
основа на която е образувано изпълнителното дело №230/2019г. по описа на
ЧСИ Костантин Павлов с рег.№ 824 с район на действие ПОС, още към
05.10.2020г.
С оглед гореизложеното, именно датата 05.10.2020г следва да се
свърже с началото както на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на
възражение, така и на срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК за подаване до въззивния
съд на възражение срещу заповедта за изпълнение. Доколкото възражението
предмет на разглеждане е депозирано на 23.12.2022, / ведно с възражение
по чл.414 ГПК от 19.12.2022 г./ т.е. след изтичане на законоустановения в
3
чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение, то съдът намира, че възражението се явява недопустимо и като
такова следва да бъде оставено без разглеждане.
Предвид изхода на спора, следва на ответника по възражението да се
присъдят направени разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, който с оглед характера и фактическата правна сложност
на спора, съдът определя в размер на 100лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение /обективирано в молба с
вх.№273239/ 23.12.2022г. по описа на ПРС/ депозирано от П. С. С. с ЕГН-
**********, действаща като ЕТ „С. – П. С.“ ЕИК ********* , чрез
процесуалния и представител адв. Н. Х., със съдебен адрес: гр. С., ул.“Б.“ №3,
ет.1, ап.3 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
№324/15.01.2019г. постановена по ч.гр.д.№472/2019г., по описа на Районен
съд – Пловдив, четиринадесети гр.състав, издадена в полза на “Ленно“ АД,
като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр д. №502/2023г. по описа на
ПОС, осми гр.с.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН-**********, действаща като ЕТ „С. – П.
С.“ ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. С., ул.“Б.“ №3, ет.1, ап.3 /адв. адв.
Н. Х./ да заплати на “Ленно“ АД, ЕИК ********* , със седалище: гр.С.,
бул.“Цариградско щосе“ №96, ет.7 направени по делото разноски в размер на
100.00лв/ сто лева/
4
Определението подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5