№ 13401
гр. София, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110124408 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД за заплащане на сумата от 1620,32 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 19.10.2022г. около 08,05 часа в гр. Разград на ул. „Любен Каравелов“ между
лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ при ищцовото дружество и товарен автомобил „Форд Транзит“, рег. № ********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника- щета № 44012512207416, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 09.05.2023г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.10.2022г., около 08,05 часа в гр. Разград на ул. „Любен
Каравелов“, водачът А.М. на товарен автомобил „Форд Транзит“, рег. № ********,
управлявайки МПС, нарушава правилата за движение по пътищата поради недостатъчен
контрол над управляваното от нея МПС и неправилно извършва маневра „завой на дясно“,
като се качва на тротоара и удря паркиралия лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******,
управляван от и собственост на С. Д. М.. Сочи, че за събитието бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 19.10.2022г., в който бил описан механизма на ПТП и
причинените щети, като в графа № 14 от протокола „Забележка“ А.М. била признала вината
за произшествието. Поддържа, че върху лек автомобил „Мерцедес“ били нанесени следните
щети- увреждане на задна броня, заден десен панел, задна дясна врата, предна дясна врата и
др. Твърди, че увреденото МПС имало валидна застраховка „Каско+“ при ищцовото
дружество съгласно застрахователна полица № 440122161000412. Въз основа на
уведомление за щета била образувана преписка № 44012512207416. Ремонтът на увреденото
МПС бил предоставен на автосервиз „АутоСтев“ ООД, като бил заплатен ремонт на
стойност 1605,32 лева с масово плащане от 13.01.2023г. Поддържа, че към датата на
настъпване на ПТП А.М. е имала сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество. Сочи, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по
гражданска отговорност на виновния водач. До ответното дружество била изпратена
1
претенция за заплащане на обезщетение в размер на 1620,32 лева с включени 15 лева
ликвидационни разноски, като с писмо с вх. № 0-92-3949/22.03.2023г. ответникът отказал да
възстанови сумата. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
твърди, че исковата молба е нередовна, доколкото липсва пълно описание на процесното
ПТП. Твърди, че не било посочено конкретното място, където е настъпило ПТП-то, къде и
как е бил паркиран лек автомобил „Мерцедес А200“ и в каква посока. Не било ясно и в
каква посока се движил водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“. Не били посочени и
какви пътни знаци е имало в района на настъпване на пътния инцидент, каква била
хоризонталната и вертикална марК.ка, както и други релевантни за спора обстоятелства.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че водачът на застрахования
в дружеството автомобил не е нарушил разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП. Твърди, че
изключителна вина за настъпване на инцидента има водачът на застрахования при ищцовото
дружество автомобил. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и верността на
представения двустранен констативен протокол. Оспорва причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и претендираните щети по увредения автомобил. Поддържа, че
представеният опис на щети не съответства на действителността. В условия на евентуалност
твърди, че вина в степен от поне 50 % носи водачът на л.а. „Мерцедес А220“. Твърди, че
действителната ситуация е била следната- на 19.10.2022г. около 08,05 часа водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил, без да се огледа и да пропусне движещите се с
предимство МПС по ул. Бели Лом по посока ул. Любен Каравелов, минава внезапно пред
т.а. „Форд Транзит“, като след като пресича движещия се с предимство товарен автомобил
спира рязко без да подава сигнал, вследствие на което водачът на т.а. „Форд Транзит“ удря
лекия автомобил. Тъй като водачът на товарния автомобил е искал да избегне удара е бил
принуден да се качи на тротоара. Релевира възражение за съпричиняване поради
следното:[1]водачът на л.а. Мерцедес е отнела предимство на т.а. „Форд Транзит“, не е
подала сигнализация, че ще предприеме спиране, след което се е включила в движението на
ул. Любен Каравелов, спряла е внезапно като не е предоставила възможност на другите
участници в движението да реагират. Поддържат, че л.а. „Мерцедес А 220“ е бил паркиран в
противоречие с правилата на ЗДвП, а именно в кръстовище или на по-малко от 5 метра от
кръстовище. При условия на евентуалност твърди, че претенцията е завишена и не
кореспондира на пазарните цени. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите
и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната
сума, както и възражението си за съпричиняване.
В конкретния случай с определението от 03.10.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 15.02.2024г. съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
2
между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице;
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, извършеното от ищеца плащане
на застрахователното обезщетение.
Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, размера на
вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП-то, както и вината за
настъпване на събитието. По тези въпроси са събрани следните доказателства:
От двустранен констативен протокол за ПТП от 19.10.2022г. и от уведомлението за
щета се установява, че на 19.10.2022г. около 08:05 часа, товарен автомобил „Форд Транзит“,
рег. № ********, се движил по ул. „Бели Лом“, с посока от бул. „Априлско въстание“ към ул.
„Ильо Войвода“ и на кръстовището с ул. „Любен Каравелов“, водачът е предприел маневра
завой за надясно, при която е загубил контрол върху управлението на превозното средство,
излязал е от пределите на платното за движение, преминал е през бордюра и е реализирал
ПТП с паркирания от лявата му страна лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******. В т. 12
„Обстоятелства“ в протокола е посочено, че ПТП-то е настъпило за товарен автомобил
„Форд Транзит“, рег. № ******** при завиване на дясно, а за лек автомобил „Мерцедес А
200 ЦДИ“, рег. № ******* в паркирано/спряло състояние. В протокола са описани щети по
лек автомобил „Мерцедес А 200 ЦДИ“, рег. № *******- задна броня и задна врата.
Свидетелят А. К., водач на товарен автомобил „Форд Транзит“, е посочил, че той е
подписал протокола за ПТП, който бил попълнен от другия водач. Твърди, че другият водач
рязко спрял, защото имало камион, който завивал натам, за да може да свие, защото там й
бил офиса. Изведнъж като спряла, той нямал какво да направи, качил се на бордюра, но не
могъл да го изскачи и я охлузил отстрани. Дошла полиция, които им казали само да
попълнят протокол. Сочи, че карал нормално с около 20 км/ч. Тя идвала отсреща и били един
срещу друг, искали да влязат в една и съща улица. Тя минала преди него и след като минала,
рязко спряла, защото офисът й бил вдясно и трябвало да пресече, но трябвало да изчака
преди това камиона. Твърди, че никакъв спор не са имали. Подписали протокола в офиса на
другия водач. Сочи, че ударът станал на самия път, свил преди удара, но не могъл да я
избегне, защото бил висок бордюра. Твърди, че се ударил в бордюра, отклонил се и ударил
другия автомобил. Не бил имал проблем със спирачната уредба на автомобила.
Свидетелят С. М., водач на лек автомобил „Мерцедес“, твърди, че е подписала
двустранния констативен протокол за участник „Б“. Сочи, че кръстовището е „У“- образно, в
което като завиеш надясно от лявата страна има паркинг. Била подала мигач да влезе в
паркинга, отсреща идвали други коли, след нея имало кола, която не я била видяла, опитала
се да я избегне, качила се на тротоара, съборила броня и закачила нейния автомобил. Сочи,
че при удара нейният автомобил бил в спряло състояние с подаден мигач. Пред нея също
имало автомобил, който бил подал мигач и бил спрял. Твърди, че при удара нейният
автомобил бил на платното, качвайки се на тротоара другият автомобил я ударил, просто се
приплъзнал. Сочи, че попълнила целият протокол, другият водач го прочел и се подписал,
като нямали спор относно вината. Другият водач се бил признал за виновен, не бил спорил.
От приетата САТЕ се установява, че от така представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания, се налага извод, че щетите по „Мерцедес А 200 ЦДИ“, рег. № ******* се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.10.2022г. произшествие
в гр. Разград. Експертът е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Мерцедес А 200 ЦДИ“, рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 1862,40 лева. Вещото лице е уточнило, че стойността, необходима за
възстановяване на „Мерцедес А 200 ЦДИ“, рег. № *******, изчислена на база Методика за
уреждане на претенции по Наредба № 24 от 08.03.2006г. с приложен коефициент на
3
оригиналните резервни части К=0,5 към датата на ПТП е 1329,23 лева. В проведеното
съдебно заседание на 15.02.2024г. експертът е коригирал механизма след изслушване на
показанията на св. К. и е посочил, че товарен автомобил „Форд Транзит“ се е ударил в
бордюра и чак след това се е отклонил и е ударил лек автомобил „Мерцедес“.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че безспорно се
установява механизма на настъпване на ПТП, както от показанията на двамата свидетели,
така и от двустранния констативен протокол за ПТП и приетата САТЕ, която съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК. Единствената
разлика в свидетелските показания касае обстоятелството дали водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ е бил предприел маневра спиране рязко, каквито са твърденията на св. К.. Съдът
не кредитира показанията на св. К. в тази им част, доколкото същите не кореспондират на
останалия събран доказателствен материал, в частност на показанията на св. М., които съдът
намира за логични и добросъвестно дадени, и на приетия двустранен констативен протокол
за ПТП.
Поради което приема, че по делото е установено по категоричен начин, че на
19.10.2022г. около 08:05 часа, товарен автомобил „Форд Транзит“, рег. № ********, се
движил по ул. „Бели Лом“, с посока от бул. „Априлско въстание“ към ул. „Ильо Войвода“ и
на кръстовището с ул. „Любен Каравелов“, водачът е предприел маневра завой за надясно,
при която е загубил контрол върху управлението на превозното средство, ударил се е в
бордюра и вследствие на удара в бордюра е реализирал ПТП с паркирания от лявата му
страна лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *******.
От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения
автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото категорично се установява, че водачът на товарен автомобил
„Форд Транзит“ е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП и е станал причина за настъпване на
процесното ПТП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От цитираната разпоредба следва задължението на водача, който ще предприема
маневра за навлизане в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая, водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“ е предприел маневра
завой надясно, като не е събразил спрелия пред него лек автомобил „Мерцедес“ и подадения
от него светлинен сигнал за завиване на ляво, не е предприел своевременно спиране и е
станал причина за настъпване на процесното ПТП, доколкото е загубил контрол над
управляваното от него МПС и е ударил същото в бордюра, а след това автомобилът е ударил
4
спрелия лек автомобил „Мерцедес“.
Поради което съдът намира, че водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“ е
виновен за настъпване на процесното ПТП, доколкото е бил длъжен да съобрази
поведението си- скоростта и посоката си на движение със спрелите пред него автомобили и
подадените от тях светлинни сигнали. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато автомобилът намали скоростта или спре рязко. Така след като е възприел
преминаващия преди него лек автомобил, водачът на товарния автомобил е следвало да
поддържа подходяща дистанция между двата автомобила, която да му позволява да съобрази
поведението си с евентуални маневри, предприети от водачите, които се движат преди
неговия автомобил.
Т.е. от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът на
товарен автомобил „Форд Транзит“ е нарушил правилата за движение по пътищата и е
станал причина за настъпване на процесното ПТП.
Относно своевременно релевираното възражение на ответника за съпричиняване
съдът намира, че по делото не се установи при доказателствена тежест на ответника, че
водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с поведението си е допринесъл за настъпване на
пътното произшествие. На първо място, по делото се установи, че лек автомобил Мерцедес
при настъпване на удара е бил в спряло състояние при подаден светлинен сигнал за ляв
завой, като не се установява водачът да е бил отнел предимството на товарен автомобил
„Форд Транзит“, нито нарушение от нейна страна при подаване на сигнализация за
предприетите от водача маневри. На следващо място съдът прие, че водачът на лекия
автомобил не е спрял внезапно, поради което за св. К. е имало възможност и задължение да
съобрази поведението си като се движи на подходящо разстояние и с подходяща скорост,
вземайки предвид конкретната пътната обстановка. На последно място не се установява
водачът на лек автомобил „Мерцедес“ да е бил спрял в самото кръстовище, респ. в
непосредствена близост до него, с което да е създал предпоставки за настъпване на
процесното произшествие.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен, доколкото
по делото се доказаха всички материалноправни предпоставки за уважаването му. Относно
размера на обезщетението същият следва да бъде определен именно на база средни пазарни
цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на Приложения № 1-6 на Наредба № 24
от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.) и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. При предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
5
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. До този размер се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и
платилият застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач съобразно
правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика, изразена в
Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК. Същевременно стойността, изчислена на база на
средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните
пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да определи дължимото
обезщетение съобразно стойността, посочена от вещото лице в отговора на задача трета от
заключението, като вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на
лек автомобил „Мерцедес А200 ЦДИ“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 1862,40 лева.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане, доколкото същото е в размер от 1605,32 лева, т.е. по-малък от посочения от вещото
лице. Поради което регресното вземане за ищеца за изплатено застрахователно обезщетение
възлиза на сумата, посочена в исковата молба, а именно 1605,32 лева, към която следва да се
прибавят сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лева, чийто размер не е оспорен
от ответника, тоест общо на сумата от 1620,32 лева.
С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 64,81 лева, депозит за САТЕ в размер на 200 лева,
депозит за свидетел в размер на 100 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 462,03 лева, като са представени доказателства за сторените разноски- договор за правна
защита и съдействие от 02.05.2023г.- л. 37 от делото, фактура № 324 от 02.05.2023г. и
банково нареждане от 05.05.2023г. Поради което на ищеца следва да се присъдят общо
826,84 лева разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1620,32 лева, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
19.10.2022г. около 08,05 часа в гр. Разград на ул. „Любен Каравелов“ между лек автомобил
„Мерцедес“, рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество и товарен автомобил „Форд Транзит“, рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника- щета № 44012512207416, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 09.05.2023г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 826,84 лева, представляваща
сторените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7