Присъда по дело №2627/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 117/04.05.2023 год. по НОХД № 2627/2022 г. по описа на
Районен съд Варна, ХLV състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 724/2016 год. по описа
на 05 РУ ОД МВР Варна срещу подсъдимия Х.Х.Б.У., роден на *** г. в Германия, немски
гражданин, с адрес в Германия, *** (***), продължително пребиваващ в Р България
гражданин на ЕС, ЛНЧ ***, затова,че на 07.10.2016г. в гр. Варна, противозаконно присвоил
чужда движима вещ - лек автомобил марка „Шкода" модел „Фабия" с per. номер ***, на
стойност 9500 лева, собственост на „Автотранспорт" ЕООД, ЕИК175451880, представлявано
от Г.Л.Ц., която владеел - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Разпоредителното заседание и последващото разглеждане на делото са протекли в отсъствие
на подсъдимия при условията на чл. 269, ал.3, т.4,б.”а” от НПК, тъй като са били изчерпани
всички способи за установяване на местонахождението му и състава на съда е приел, че
разглеждането на делото в отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната
истина,
Правото на защита и законните интереси на подсъдимия в производството, съгласно
разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК са гарантирани чрез участие на назначения му в
досъдебното производство служебен защитник-адвокат К. Цекова, ВАК, представляваща
подсъдимия и в хода на съдебното производство.
В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа
обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Х.Х.Б.У. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206,ал.1 от
НК.Поискал е подс.*** да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът на
осн.чл.54 ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер
предвиден в закона – три месеца,което на осн.чл.66 ал.1 от НК бъде отложено с изпитателен
срок от три години.Прави се и искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв. Цекова, ВАК заявява, че обвинението
е доказано,както и че наказанието поискано от РП Варна е минималното, предвидено в
закона, поради което не се противопоставя.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Св. Б.Л.М. работел като консултант в дружеството „Автотранспорт" ЕООД, гр. Варна.
Дружеството притежавало и отдавало под наем леки автомобили. Превозните средства
стояли паркирани пред хотел „Амфора", находящ се в близост до резиденция „Евксиноград"
в гр. Варна.
На 07.10.2016г. св. М. бил потърсен по телефона от клиент, които поискал да наеме лек
автомобил. Св. М. отишъл на място пред хотел „Амфора" в гр. Варна, където се срещнал с
клиента – подс. Х.Х.Б.У. и го запознал с условията за отдаване под наем на леки
автомобили, като разговора между двамата бил проведен на англейски език.Подсъдимия
решил да наеме лек автомобил марка „Шкода Фабия" с per. номер ***, бял на цвят,
производство 2008г. За целта той представил на св. М. личните си документи, които били на
името на Х.Х.Б.У., роден на ***г. в Германия и с адрес в Р България в ***. Св. М. сверил
снимката от документите с лицето пред него и преснел документите. След това представил
на подсъдимия Договор за наем №**********/07.10.2016г. и *** положил подпис в графа
„наемател". Двете страни по договора се уговорили автомобилът да бъде върнат на
1

09.10.2016г. в 15.00 часа. Това било отразено писмено в Договор за наем
№**********/07.10.2016г.
Св. М. предал във владение на подсъдимия лек автомобил марка „Шкода" модел „Фабия" с
per. номер ***. Предаденото във владение на *** превозно средство било собственост на
дружеството „Автотранспорт" ЕООД, ЕИК175451880, представлявано от Г.Л.Ц..
На 07.10.201бг. подсъдимия разпродал част от покъщнината си в *** - дограмата на
прозорците, врати, прозорци, части от ВиК инсталацията и др..
На 09.10.2016г., около 15.00 часа, св. М. отишъл на паркинга пред хотел „Амфора" в гр.
Варна, за да приеме автомобила, но подс. *** не се появил и не върнал превозното средство.
Св. М. позвънил на номера, от който бил приел поръчката, но той се оказал на лице от ***,
който се бил обадил от името на немския гражданин, тъй като *** не владеел български
език.
В хода на разследването било установено, че Х.Х.Б.У. е напуснал Р България през ГКПП
Кардам шосе, на 08.10.2016г. в 20.18 часа, с лек автомобил „Шкода Фабия" с per. номер ***,
като водач на автомобила. След тази дата *** повече не се завърнал в Р България.
Автомобилът не бил върнат на собственика.
Лек автомобил „Шкода Фабия" с per. номер *** е бил обявен за международно издирване,
разпространен в ШИС, с телеграма № 39483/14.10.2016г.
От заключението на изготвената СОЕ е видно, че стойността на лек автомобил марка
„Шкода" модел „Фабия" с per. номер *** е 9500 лева.
В хода на разследването Х.Х.Б.У. не е бил установен на адреса си в Република България - в
***. Установено е, че той имал адрес в Германия, *** (***). *** бил призоваван за явяване в
Пето РУ - ОД МВР - Варна за предявяване на обвинение, но на посочените в приозвките
дати не се е явил. Чрез молба за правна помощ на *** са били изпратени призовки за
явяването му в качеството на обвиняем, които призовки той е получила лично. *** не се е
явил при водещия разследването в Пето РУ - ОД МВР -Варна на нито една от трите
посочени в призовките дати, поради което разследването по делото е приключило по реда на
задочното производство при условията на чл.269 ал.З, т.4, б."в" от НПК.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.Б. М., от показанията
на св.Г.Ц., / прочетени по реда на чл.281,ал.3,вр.ал.1,т.2 от НПК и по този начин приобщени
към доказателствения материал по делото/. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени
доказателства: договор за наем №**********/07.10.2016г.,свидетелство за регистрация, част
първа на лек автомобил марка „Шкода" модел „Фабия" с per. номер ***, копия на документи
за самоличност на името на Х.Х.Б.У., роден на *** г. в Германия, справка за пътуване на
превозно средство, справка за пътуване на лице-чужд гражданин, справка за издирвано
МПС, справки от мобилни оператори, протокол за доброволно предаване, документи за
правна помощ до Германия, СОЕ,справка съдимост,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по
назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в
НПК процесуален ред.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
При така установената фактическа обстановка и изложените въз основа на нея правни
доводи, съдът счита, че подсъдимия Х.Х.Б.У. е извършил престъплението в което е обвинен,
а именно по чл.206, ал.1 от НК.
2

Престъпление обсебване е налице, когато дееца получи на някакво правно основание
(определено конкретно – било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо
предаване) чуждо имущество, да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на
имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като недвусмислено
манифестира промяната на отношението си към него като към свое, засягайки възможността
на собственикът на вещта да се разпорежда с нея. В правната теория и съдебната практика е
прието еднопосочно, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в
разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата да бъде върната на собственика й. Във
втората хипотеза отказът да се върне вещта следва да е противозаконен, като поведението на
дееца да бъде в разрез правното основание, на което той владее тази вещ (в тази насока
Решение № 46/2014 г. , II НО на ВКС, Решение № 231/2001 г. на I НО на ВКС и Решение №
35/2009 на III НО на ВКС). За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои
чуждата движима вещ, която владее или пази на законно основание, а своенето се изразява в
промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и започва
да я държи като своя. Невръщането на чуждата вещ след поискването й от собственика или
на лицето на което е следвало да бъде върната, се определя като акт на имуществено
разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Престъплението е резултатно и като такова,
може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му
ще увреди защитените обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния
момента на умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния резултат (волевия
момент).
По делото е безспорно установено, че владението върху коментираното превозно средство е
получено от подс.*** по правомерен начин - сключен с дружеството „Автотранспорт"
ЕООД, гр. Варна договор за наем №**********/07.10.2016г.,като владението е било
временно до но единствено временно – страните по договора се уговорили автомобилът да
бъде върнат на 09.10.2016г. в 15.00 часа..
Подсъдимия не сторил това, а напуснал Р България през ГКПП Кардам шосе, на
08.10.2016г. в 20.18 часа, с лек автомобил „Шкода Фабия" с per. номер ***, като водач на
автомобила.
Изпълнителното деяние на обсебването се изразява в бездействие, тъй като подсъдимия не
предава вещта на правоимащото лице – дружеството „Автотранспорт“ ЕООД Варна, при
условие че е правно задължен за това, а го задържа и ползва като свой.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е знаел, че вещта
не е негова собственост, че я е наел за определен срок, но не спазил срока за връщане, а
напуснал територията на страната, т.е. целял е настъпването на обществено опасните
последици.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подс. Х.Х.Б.У., роден на
*** г. в Германия, немски гражданин, с адрес в Германия, *** (***), продължително
пребиваващ в Р България гражданин на ЕС, женен, ЛНЧ ***, е пълнолетно вменяемо лице.
По време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
По вида и размера на наказанието
Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК предвижда налагането на наказание лишаване от
свобода в размер от една до шест години.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на
подс.*** обстоятелства: неосъждан, както и инцидентността на деянието – всичко това
налагащо извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, но и отегчаващите:
висока степен на обществената опасност на деянието, засягащо значими обществени
отношения свързани със свободното осъществяване правото на собственост, сравнително
3

висока стойност на инкриминирания автомобил.
Състава на съда намери, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не
представляват съществено отклонение от типичните случаи и не притежават нито
изключителност, нито извънредност, нито необичайност, каквито законодателят изисква за
приложението на чл. 55 от НК. Тук следва да се отчете и наличието отегчаващите
обстоятелства, изключващи възможността смекчаващите такива да бъдат оценени като
многобройни и да мотивират настоящата инстанция да приеме, че и най-лекото наказание,
предвидено за извършеното от подс.*** се явява несъразмерно тежко, а именно, че
предметът на престъпно посегателство не е възстановен, т.е. последиците от престъплението
не са ликвидирани.
При определянето на наказанието се прецениха и подбудите за извършване на
престъплението – незачитане от страна на подсъдимия на правовия ред, гарантиращ
свободното и пълноценно осъществявате на конституционното правото на собственост в
страната.
При това положение настоящият съд счете за справедливо и съответно на извършеното, да
наложи на подс.*** наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно – три месеца лишаване от свобода.
Тъй като така определеното наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимия е
с чисто съдебно минало съдът прецени, че са налице предпоставките за прилагане на
института на ”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК и го определи над минималния
размер, предвиден в този текст,а именно три години. Съдът счете , че с него ще бъдат
постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието визирани в чл.36
от НК, тъй като съзнанието за възможността от привеждане в изпълнение на наказанието
при неправомерно действие през периода на изпитателния срок, обезпечава въздържането на
подсъдимия и коригиране на ценностната му система.
По разноските
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ВРС осъди подс. Х.Б.У.,
роден на *** г. в Германия и да заплати направените по делото разноски в размер на 293,10
лева по сметка на ОД на МВР – Варна и 100.00 лева по сметка на РС Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	117
Дата:	4 май 2023 г. (в сила от 20 май 2023 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20223110202627
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 юли 2022 г.

Присъда по дело №2627/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите