РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502407 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на ЗАД"Армеец"АД, ЕИК
********* –ответник по гр.д. № 13193/2021 г. по описа на Пловдивския
районен съд против решение № 2826/20.06.2023 г. постановено по същото
дело, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца Я. Р. Х.,
ЕГН: **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в размер на 4929,18
лева, представляваща неизплатено дължимо застрахователно обезщетение по
щета с № ***, по застрахователна полица № *** за МПС „БМВ”, модел „530
Д” с per. № ***, във връзка с настъпило застрахователно събитие от
28.10.2020г., както и мораторна лихва от 19.11.2020г. до 13.8.2021г. в размер
на 366,94 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда /13.08.2021г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за
неправилно и необосновано.Оспорват се предпоставките за ангажиране
1
отговорността на застрахователното дружество , като се поддържа,че по
делото е безспорно установено, че ищецът е управлявал застрахованото
моторно превозно средство по начин, който може да се определи като
действия, извършени с груба небрежност, които са предизвикали
застрахователното събитие и увреждането на застрахованото МПС, с оглед
на което съгласно т. 14.5 от Общите условия към застраховка „Каско” на
МПС е налице изключение от застрахователното покритие по
застрахователната полица. На следващо място се поддържа, че по делото е
безспорно установено, че ищецът не е изпълнил задълженията си предвидени
в т. 50.2, 50.3 от Общите условия за застраховка „Каско", а именно да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа в
добро техническо състояние, да предприема всички обичайни разумни и
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди, както и да спазва стриктно правилата за движение по пътищата,
съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове по
прилагането му. Съобразно уговореното в т. 50.9, от Общите условия, в
посочените случаи застрахователят може да откаже или намали размера на
застрахователното обезщетение.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковите претенции се отхвърлят изцяло с присъждане на направените
разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който се поддържа, че решението е правилно , не страда от
релевираните във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено с
присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Я. Р. Х. против определение №8402 на
първостепенния съд от 25.07.2023 г., постановено в производство по чл.248 от
ГПК.В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
обжалваното определение, с искане към въззивния съд за неговата отмяна и
уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.
Отговор на частната жалба е постъпил от ЗАД „Армеец“ АД, със
становище за нейната неоснователност и с искане до въззивния съд за
потвърждаване на обжалваното определение.
2
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 405,
ал. 1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявени от Я. Р. Х., ЕГН: **********,
против ЗАД"Армеец"АД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по сключен
с ответника (с полица № *** ) договор за имуществена застраховка „КАСКО“,
на 28.10.2020 г. в резултат от пътно-транспортно произшествие е настъпило
застрахователно събитие – повреждане на застрахована вещ- лек автомобил
марка „БМВ”, модел „530 Д” с per. № ***. Твърди, че застрахователят е
отказал да му заплати дължимото застрахователно обезщетение , поради
което моли съда да бъде осъден да му заплати сумата от общо 4929,18 лева,
представляваща обезщетение по доброволна застраховка „КАСКО“ на МПС,
равняваща се на необходимите средства за отстраняване на уврежданията по
процесния автомобил, настъпили в резултат на застрахователното събитие на
28.10.2020г., както и обезщетение за забава за периода от 19.11.2020г. до
13.08.2021г. в размер на 366,94 лева.
Ответникът- застраховател оспорва иска с възражение, че не е налице
реализирал се покрит риск, тъй като събитието е настъпило в резултат на
проявена от водача на автомобила груба небрежност, тъй като при
управлението на автомобила същият е ускорил внезапно скоростта, чрез
възвратно постъпателно движение, като е изгубил контрол върху
управлението на автомобила, завъртял се е, след което се е ударил в дърво.
Така описаното поведение пряко е довело до настъпване на
пътнотранспортно произшествие и до настъпване на вреди по л.а. "БМВ" с
рег. № ***. Пътнотранспортното произшествие е настъпило в рамките на град
***, на място, в близост до кръстовища, пешеходни пътеки, жилищни
кооперации, в тъмната част на денонощието, което предполага управление на
МПС с повишено внимание и по-ниска скорост, и което негово поведение
представлява изрично изключение от застрахователно покритие по т.14.5. от
3
Общите условия.Поддържа също, че застрахованият не е изпълнил
задълженията си предвидени в т. 50.2, 50.3 от Общите условия за застраховка
„Каско", а именно да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър
стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние, да предприема
всички обичайни разумни и предохранителни действия и мерки за
предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да спазва стриктно
правилата за движение по пътищата, съгласно Закона за движение по
пътищата и подзаконовите актове по прилагането му. Съобразно уговореното
в т. 50.9, от Общите условия, в посочените случаи застрахователят може да
откаже или намали размера на застрахователното обезщетение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Безспорно е между страните, а и от представената по делото
комбинирана застрахователна полица № *** за застраховки "Каско" и
"Злополуки" е видно, че за периода 19.10.2020 година – 18.10.2021 година е
сключен договор за застраховка на сухопътни превозни средства "Каско",
клауза "П" – Пълно каско, за лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д” с
peг. № ***,собственост на ищеца.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с № 1709000,
съставен на 28.10.2020 година, е видно, че на посочената дата в 23 часа е
настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. ***, като ищецът при
управлението на автомобила е ускорил внезапно скоростта, чрез възвратно
постъпателно движение/дрифт/, като е изгубил контрол върху управлението
на автомобила, завъртял се е, след което се е ударил в дърво на средната
разделителна ивица между пътните платна.
С Писмо с изх. № 100-6109/17.11.2021 година на "Застрахователно
акционерно дружество "Армеец" АД е отказано изплащане на обезщетение на
Я. Р. Х. за повреди на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д” с peг. №
***, по преписка по щета № *** на основание точка 14.5 от Общите условия
за застраховка "Каско", според които застрахователят не покрива вредите ,
причинени в резултат на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, предизвикали настъпването на застрахователно събитие.
Отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е потвърден с Писмо с
изх. № 100-3118/02.07.2021г. на "Застрахователно акционерно дружество
4
"Армеец" АД.
Във връзка с настъпилото ПТП са издадени Наказателно постановление
№***г. , с което на ищеца е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева
за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДв.П и Наказателно постановление №20-1030-
013267/26.11.2020г. , с което на ищеца е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“ за нарушение по
чл.104б,т.2 от ЗДв.П, които наказателни постановления са били отменени от
РС-Пловдив с влезли в сила решения по НАХД №***г. и НАХД №***г.
Събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля
Х. Т. , полицейски служител, установяват обстоятелството, че процесното
ПТП е станало в тъмната част на денонощието , след паднал дъжд.
Полицейските служители били на паркинга на магазин „***“ , на бул. „***“,
в град Пловдив, като извършвали проверка на лица , които с автомобилите си
се събирали на посоченото място и след това правили дрифтове и гонки. По
време на проверката процесният лек автомобил навлязъл в паркинга с
„мръсна газ“, като двигателят на автомобила бил изфорсиран докрай, при
положение , че е имало в обекта много коли и автомобили, след което
излязъл от паркинга в посока бул.“***“.При завиването на дясно, с пълна
газ, водачът изгубил управлението , автомобилът започнал да се носи по
булеварда, завъртял се един-два пъти, ударил се в бордюра и отскочил в
тревната площ.
Според показанията на свидетеля К. Г. на процесната дата е пътувал в
управлявания от ищеца автомобил, като пътят бил мокър и валяло силен
дъжд.Около 23 часа излизайки от паркинга на магазин „***“, в кв.***, град
Пловдив и тръгвайки по бул.***, задната част на колата се завъртяла,
ударила се в разделителния остров между двете платна, а оттам се ударила и
на намиращото се около 30 метра от кръстовището дърво.
От заключението на вещото лице инж. С. М. по назначената от
първоинстанционния съд автотехническа експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
техническите причини за настъпилото произшествие е една или някои от
следните: неплавно/рязко/ увеличаване от водача на скоростта вътре в завоя;
неплавно/ рязко/ завъртане на волана и съответно на управляемите колела;
5
подаване на газ вътре в завоя при движение със скорост близка до
критичната. Произшествието би било избегнато ако при потегляне със
завиване на дясно, водачът бе ускорил плавно и не бе достигнал до
критичната скорост в завоя.
При тези данни по делото , за да постанови обжалвания съдебен акт, с
който е уважил изцяло предявените искове, първоинстанционният съд е приел
следното: „ускоряване на скоростта и движение с висока, несъобразена
скорост, което е довело до загуба на контрол над моторното превозно
средство по никакъв начин не е установено в двете горепосочени
административно-наказателни производства, каквато е тезата на ответника, а
освен това не представлява основание за неплащане на дължимото
обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, по арг. на чл.408, ал.1 от КЗ,
тъй като ускоряването на скоростта или пък движение с висока, несъобразена
скорост, което е довело до загуба на контрол над моторното превозно
средство, не е сред изрично и изчерпателно изброените основания за
неплащането на застрахователната премия при ПТП, по смисъла на Глава IV
— Изключени рискове, т.14 и следващите от „Общите условия по застраховка
„Каско“.
При така изяснената фактическа обстановка изводите на
първостепенния съд относно основателността на исковите претенции са
необосновани и незаконосъобразни.
Постановените от районния съд решения по реда на ЗАНН по
развилите се пред него административно-наказателни производства, с които
са били отменени наказателните постановления, не са задължителни за
гражданския съд. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК само влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На
основание посочената норма не е задължително за гражданския съд
наказателното постановление, с което се ангажира административно-
наказателна отговорност на дееца чрез налагане на административно
наказание, нито актът за установяване на извършено административно
нарушение, с който се образува административно-наказателно производство.
Същото се отнася и за решението по административно-наказателното дело
6
във връзка с оспорването на наказателното постановление. Т. е., деликтната
отговорност не е функция на административно-наказателната отговорност и
гражданският съд не е обвързан от констатациите на административно-
наказващия орган и с оглед доказателствата в гражданския процес може да
приеме друга фактическа обстановка, в който смисъл е Определение
№50193/22.03.2023г. по т.д.№842/2022г.,на ВКС, първо т.отд.; Определение
№435/12.06.2015г. по т.д.№2947/2014г., на ВКС, първо т.отд.
Следователно постановените решения в административно-
наказателното производство не са задължителни за съда, разглеждащ
претенцията на Я. Р. Х. против „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД.
Същевременно протоколът за пътнотранспортно произшествие,
изготвен от служител на Министерство на вътрешните работи в кръга на
неговите правомощия, по установения ред представлява официален
свидетелстващ документ за пряко възприетите от съставителя му факти при
огледа, от значение за определяне на механизма на пътнотранспортното
произшествие –местоположение на моторните превозни средства, участници
в инцидента, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци,
маркировката на местопроизшествието, състоянието на пътното платно,
метеорологичните условия и други. Спрямо последните същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. Такава доказателствена сила
има и констатираното положение на участниците в пътнотранспортното
произшествие, заварено от длъжностното лице на мястото на
произшествието, отразено в съставената от него схема на произшествието.
В случая протоколът за пътнотранспортното произшествие е изготвен
на място, непосредствено след неговото реализиране. Констатациите в
протокола, че при управлението на автомобила ищецът е ускорил внезапно
скоростта, чрез възвратно постъпателно движение/дрифт/, като е изгубил
контрол върху управлението на автомобила, завъртял се е, след което се е
ударил в дърво на средната разделителна ивица , придружени със схема на
ПТП, са подписани без възражения от ищеца.Горните констатации се
подкрепят и от показанията на разпитания по делото полицейски служител Х.
Т. , пряк очевидец на инцидента, според които при излизане от паркинга на
магазин „***“, кв.***,град Пловдив и завивайки на дясно по бул.“***“,
7
водачът е подал пълна газ, изгубил е управлението на автомобила, същият
започнал да се носи по булеварда, завъртял се един-два пъти, ударил се в
бордюра и отскочил в тревната площ.В констатациите си вещото лице също
посочва , че техническите причини за настъпилото произшествие е една или
някои от следните:неплавно/рязко/ увеличаване от водача на скоростта вътре
в завоя; неплавно/ рязко/ завъртане на волана и съответно на управляемите
колела; подаване на газ вътре в завоя при движение със скорост близка до
критичната. Произшествието би било избегнато ако при потегляне със
завиване на дясно, водачът бе ускорил плавно и не бе достигнал до
критичната скорост в завоя.
При тези данни по делото въззивния съд приема, че не е налице покрит
застрахователен риск, който да ангажира отговорността на ответния
застраховател за покриване на щетите причинени на застрахованото
имущество. По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на проявена груба небрежност от водача, който при
управлението на автомобила е ускорил внезапно скоростта, чрез възвратно
постъпателно движение, изгубил е контрол върху управлението на
автомобила, завъртял се е и е последвал ударът в дървото.Касае се за
съзнателно, виновно и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, обективирано в нарушаване на правилата за движение по
пътищата. С поведението си той е увеличил многократно риска от настъпване
на пътнотранспортно произшествие, каквото е реализирано. Не без значение е
обстоятелството,че процесното ПТП е станало в тъмната част от
денонощието, на мокра настилка, на оживено кръстовище, което предполага
управление на МПС с повишено внимание и разумна скорост. Нарушенията
на правилата за движение по пътищата при липса на благоразумна преценка
на обстоятелствата представляват неполагане на грижа, която и най-
небрежният водач проявява при управление на моторно превозно средство.
Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да
не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск, да не
допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. С оглед естеството
на дължимата престация и условията за нейното предоставяне, съдът смята,
че поведението на водача на застрахованото моторно превозно средство,
обусловило настъпването на вредите, представлява проява на груба
небрежност. Налице е изключен риск по смисъла на точка 14. 5., Раздел IV –
8
Изключени рискове, от Общите условия за застраховка на моторно превозно
средство ("Каско") на "Застрахователно акционерно дружество "Армеец" АД,
в който случай не се дължи обезщетение. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо или при неизпълнение на допълнителни
условия. Не се касае за хипотезата, регламентирана в чл. 408, ал. 1, точка 3 от
Кодекса за застраховането, поради което интереса на застрахователя не
подлежи на преценка.
По изложените съображения, съдът намира, че предявения от Я. Р. Х.
против "Застрахователно акционерно дружество "Армеец" АД иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и
акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции се
отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на търговското дружество-жалбоподател направените във
въззивното производство разноски за заплатена държавна такса в размер от
123,60 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, както
и разноските направени в първоинстанционното производство в размер от
295 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Тъй като на ищеца, тук въззиваем, не се дължат разноски по делото, то
определението на първоинстанционния съд №8402 от 25.07.2023г.,
постановено по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на страната за изменение на решението в частта за разноските, с
присъждане на адвокатско възнаграждение, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2826/20.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 13193/2021 г., по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр.състав , и
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявените от Я. Р. Х., ЕГН: **********,
против ЗАД"Армеец"АД, ЕИК *********, за осъждане на застрахователното
дружество да му заплати сумата от 4929,18 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско”- застрахователна
полица № ***, за имуществени вреди, настъпили на лек автомобил марка
„БМВ”, модел „530 Д” с per. № ***, вследствие настъпил на 28.10.2020г.
застрахователен риск- ПТП, сумата от 366,94 , представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 19.11.2020г. до 13.08.2021г.
, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване
на исковата молба в съда – 13.08.2021г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА определение№8402 от 25.07.2023г., постановено по
гр.дело № 13193/ 2021г. по описа на Пловдивски районен съд, ХV гр.състав.
ОСЪЖДА Я. Р. Х., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД"Армеец"АД,
ЕИК *********, сумата от 295 лева- разноски за първоинстанционото
производство, сумата от 123,60 лева - разноски за въззивното производство,
както и сумата от 200 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10