Решение по дело №4570/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 220
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20224430104570
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Плевен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430104570 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление *** против Б. П. Ц. с ЕГН
**********, от ***, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за следните суми: 2
834,69 лв.– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
за периода 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., 75,28 лв. мораторна лихва за
периода от 05.01.2021 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. не е погасила своите задължения към ищцовото
1
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
***, като непогасената сума за главница възлиза на 2 834,69 лв. Навеждат се
доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в
размер на 75,28 лв. за периода от 05.01.2021 г. до 07.06.2022 г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ***, в което била издадена заповед за изпълнение за
същите суми, но поради постъпило в законоустановения срок възражение от
длъжника били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на вземанията му спрямо ответницата Б. Ц..
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 2 834,69
лв., представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г. и сумата от 75,28лв. мораторна
лихва за периода от 05.01.2021 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответницата Б. Ц. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но в съдебно заседание се явява лично и ангажира становище, според
което не е имала финансова възможност да погасява задълженията си.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
Между страните не е налице спор, а изводи в тази насока могат да се
направят и от приложения препис на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ,
че ищцата е собственик на процесния имот, представляващ ***.
Не се спори също така и се установява от приложените преписи на
Договор от 19.06.2015г., сключен между ЕС и *** и Споразумителен
2
протокол от същата дата, че имота на ответницата се намира в топлоснабдена
сграда, в която се доставя топлинна енергия от ищеца, а соченото дружество е
било избрано за фирма, извършваща дяловото разпределение на доставената
енергия.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, че същата е водена на името на ответницата Б. Ц. и за периода от
01.11.2020г. до 30.04.2022г. са били начислени суми за топлинна енергия в
общ размер на 2 834,69лв., от които 1 765,61 лв. за отопление с ИРУ;
357,96лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация; 626,16лв. за
БГВ и 84,96лв. за услуга дялово разпределение. Видно е също така от
приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, че
Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 185,28лв. за периода от
05.01.2021г. до 07.06.2022г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
Установява се от приложения в заповедното производство препис на
Договор *** за разсрочено плащане на стари задължения към ***, че със
същия страните са приели, че за процесния апартамент е било натрупано
задължение за периода от 01.02.2020г. до 30.04.2021г. в общ размер на
1 953,63лв., включващо главница в размер на 1 881,45лв. и лихва в размер на
72,18лв. Постигнали са съгласие дълга да бъде заплатен разсрочено в срок до
30.07.2022г.
Безспорно е и е видно от представените от ищеца справки за плащания,
че ответницата е извършвала такива, с които частично е погасявала
уговорените с кредитора месечни вноски по договора за разсрочено плащане.
Не е налице спор, че към датата на завеждане на заповедното производство не
са били погасени вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, а с
оглед последващи частични плащания, към датата на депозиране на исковата
молба са останали неплатени търсените в настоящото производство главница
от 2 834,69лв. и мораторна лихва от 75,28лв. Страните не спорят, че след
иницииране на исковото производство също са били извършени плащания и
след погасяване на част от задълженията, ответницата е останала да дължи
3
сочените от ищеца суми: 1 406,35лв. непогасена главница за периода от
01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 12.09.2022г. и
75,28лв. мораторна лихва за периода от 05.01.2021г. до 07.06.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответницата е
собственик на процесния имот, представляващ ***.
Установи се, че имота се намира в топлоснабдена сграда, присъединена
към топлопреносната мрежа. С оглед на това ответницата има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия.
Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот
през претендирания период от време от 01.11.2020г. до 30.04.2022г.
Установи се, че ответницата не е заплащала дължимите месечни
задължения на датите на падеж, поради което и в съответствие с разпоредбата
на чл.31, ал.1 от ОУ кредитора е начислил обезщетение за забава в размер на
законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че към момента на
завеждане на заповедното производство е била дължима претендираната в
него главница от 2 834,69лв. за процесния период и мораторна лихва в размер
на 185,28лв. за периода от 05.01.2021г. до 07.06.2022г.
Стана ясно от представената от ищеца счетоводна справка, че
ответницата е извършила плащания след иницииране на заповедното
производство и към момента на приключване на съдебното дирене са
останали непогасени за процесните периоди главница в размер на 1 406,35лв.,
4
ведно със законната лихва от 12.09.2022г. и мораторна лихва в размер на
75,28лв.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответницата за следните суми: 1 406,35лв.,
представляваща непогасена главница за доставена топлинна енергия за
процесния период и 75,28лв., представляваща лихва за забава. При
съобразяване безспорното в отношенията между страните погасяване на част
от законната лихва, натрупана след иницииране на заповедното производство,
съдът приема, че върху главницата следва да се присъди законната лихва,
считано от 12.09.2022г. Исковата претенция в останалата част до пълния
претендиран в исковото производство размер главница от 2 834,69лв. и
законна лихва за периода от 13.06.2022г. до 12.09.2022г. следва да се
отхвърли като погасена чрез плащане в хода на делото.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 60,40лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
110,40лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 58,20лв., за съдебно удостоверение в размер на 5лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или общо 163,20лв. По
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са изцяло дължими от
ответницата, т.к. към датата на иницииране на производството вземанията са
съществували, а плащанията, погасяващи ги частично са извършени след
предявяване на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Б. П. Ц. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на ***, със
5
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 1 406,35лв.,
представляваща незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г. и сумата от 75,28лв., представляваща
лихва за забава за периода от 05.01.2021 г. до 07.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, които представляват част от вземанията, за които
е издадена Заповед за изпълнение №1840 от 14.06.2022г. по ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер главница от
2 834,69лв. и законна лихва върху нея от 13.06.2022г. до 12.09.2022г., като
погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. П. Ц. с ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 110,40лв., представляваща деловодни разноски
в заповедното производство и сумата от 163,20лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6