Определение по дело №6857/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15849
Дата: 4 април 2025 г. (в сила от 4 април 2025 г.)
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20251110106857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15849
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110106857 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба с вх. № 39898/05.02.2025г., подадена от
„........., ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез
процесуалния му представител юрк. М. Р.Т. срещу С.............., ЕИК:.........., със
седалище и адрес на управление – гр. С. „ представлявано от кмета на С. – В.
Т., чрез юрк. Д. Ц.А.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр.
49 ЗЗД за сумата от 2984,58 лв., представляваща заплатеното от „............. ЕИК:
........... застрахователно обезщетение по щета № *********, за отстраняване на
щети по лек автомобил марка „.........“, модел „.........“, с рег. № ............,
настъпили на 07.08.2023г., вследствие на падането на клон от необезопасено
дърво, докато автомобилът бил паркиран на паркинг до стадион „Васил
Левски“, и ликвидационни разноски, в размер на 15лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно
връчени на процесуалния представител на ответника, като в
законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото:
Ищецът – „.............., ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр.
С. твърди, че на 07.08.2023г., в гр. С., на паркинг до стадион „Васил Левски“ е
настъпило застрахователно събитие, а именно – падане на клон от
1
необезопасено дърво върху паркирания лек автомобил „............“, с рег. №
............., в резултат на което били причинени материални щети по
автомобила.
Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил марка
„............“, модел „...........” с рег. №........... – собственост на „..............“, бил
застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно
дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица №
0320230855004030/23.02.2023г., валидна от 23.02.2023г. до 22.02.2024г.
Ищецът счита, че отговорността за настъпване на произшествието е на
Столична община, която е бездействала, в качеството си на собственик на
дървото и възложител на работата по поддръжка на тревните площи, при или
по повод на която са възникнали вреди, вследствие на неизпълнението на
задълженията по чл. 27 и чл. 30 от Наредба № 1 за опазване на озеленените
площи и декоративната растителност и чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за
пътищата, от страна на лицата, на които е била възложена работата.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и подадено искане за
оценка на настъпилите вреди по застрахованото МПС, била образувана щета
№ *********. Били съставени опис и калкулация на увредените авточасти,
като били констатирани следните вреди: преден капак, заден капак, таван,
преден ляв калник, преден десен калник, предна лява врата, задна броня,
заден ляв панел, странично ляво огледало и челно стъкло. Ремонтът, с който
бил възстановен автомобилът, бил възложен на избрания от застрахованото
лице автосервиз „................. След извършване на ремонта, била издадена
Фактура № **********/13.10.2023г., за сума в размер на 2969,58 лв. Сумата
била заплатена на сервиза с преводно нареждане № 201В1О02329001NW на
17.10.2023г. Посочено е още, че в хода на обработване на преписката били
реализирани и ликвидационни разходи в размер на 15лв.
Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на своя
застрахован срещу причинителя на вредата, до размера на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. „............
отправило Регресна покана № *********/26.01.2024г. за сума в размер на
2984,58 лв., представляваща сбор от застрахователното обезщетение, в размер
на 2969,68 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, към Столична община, като
бил предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Задължението на
2
било заплатено и към момента на подаване на исковата молба.
Моли се да бъде осъден ответникът – Столична община, да заплати на
„................ сумата от 2984,58 лв., представляваща заплатеното от
„....................., ЕИК: ..............., застрахователно обезщетение по щета №
*********, за отстраняване на щети по лек автомобил марка „............, модел
„............, с рег. № ..............., настъпили на 07.08.2023г., вследствие на падането
на клон от необезопасено дърво, докато автомобилът бил паркиран на
паркинг до стадион „Васил Левски“, и ликвидационни разноски, в размер на
15лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в заповедното и исковото производство
съдебни и деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът – Столична община, ЕИК: ..........
със седалище и адрес на управление – гр. С. представлявано от кмета на
Столична община – В. Т., чрез юрк. Д. Ц. А., е подал отговор на исковата
молба, с която се оспорват така предявените искове – като неоснователни и
недоказани.
Счита, че не е изпълнен фактическият състав, при наличието на елементите
от който възниква регресното право на застрахователя, доколкото оспорва
възможността за възникване на деликтната отговорност на Столична община
и механизма на настъпване на застрахователното събитие, като оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие –
падане на клон, и настъпването на посочените вреди по автомобила. Навежда
твърдения, че в настоящия случай липсва противоправно поведение
(бездействие) от страна на ответника, което изключва възможността за
реализиране на деликтната му отговорност. Посочва, че чл. 44, ал. 1 от
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Столична община забранява отсичането и изкореняването на дълготрайни
дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се намират.
Ал. 2 от същата разпоредба предвижда изключенията от тази забрана, като,
според ответника, относима е т.1 от нея – при наличие на изсъхнали или болни
дървета, издънкова или самонастанена растителност, особено в основи на
сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на
гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и
3
инженерната инфраструктура. В чл. 45 от Наредбата пък бил предвиден редът
за преместване, премахване или кастрене на дървесна или храстова
растителност – след писмено разрешение на кмета на Столична община или от
оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертна оценка,
както и изготвяне на план за безопасност и здраве, в който са посочени
мерките за осигуряване на безопасни условия на труд, безопасност на
движението и опазване на съседните сгради, мрежите и съоръженията.
Във връзка с настоящото производство, било изискана информация от
ресорното направление в Столична община – „Зелена система, екология и
земеползване“, като в отговор с рег. № СОА25-ДИ11-1016-[2]/ 04.03.2025г.
било посочено, че Дирекция „Зелена система“ и ОП „Паркове и градски
градини“ регулярно извършват проверки на дървесната растителност на
територията на Борисовата градина, като в случай, че бъдат констатирани
опасни или сухи дървета или клони, били изготвяни експертни становища от
специалисти от ОП „Паркове и градски градини“, въз основа на които били
издавани разрешения за премахване и кастрене. В периода 2023-2024 било
изготвено становище за състоянието на дървесната растителност около
Национален стадион „Васил Левски“ и било издадено разрешение за
премахването на 3 дървета и за кастрене, повдигане и оформяне на корените
на 13 дървета. Премахнатите растения били мъждрян, люляк и ясенолистен
явор, като те били разположени във вътрешността на парка, далеч от
посочения паркинг, където нямало автомобилно движение. Посочено е още,
че през периода 2023-2024 не били постъпвали сигнали за състоянието на
дървесната растителност. Фактът, че на 21.08.2024г. не били констатирани
опасни или изсъхнали дървета, нямало как да е имало подлежащо на
премахване дърво и към момента на процесния инцидент (07.08.2023г.).
Счита, че от изложеното може да бъде направен извод, че Столична община
не е бездействала във връзка с нормативното задължение да поддържа
дървесната растителност.
На следващо място, изтъква, че в подаденото от водача на МПС заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение било посочено, че клонът е паднал
вследствие на силния вятър, а не защото бил изсъхнал. Този факт водел до
обосноваване на извода за настъпване на случайно събитие, което изключва
деликтната отговорност. Счита, че служителите са направили всичко
необходимо, но въпреки положените усилия, е възникнал вредоносният
4
резултат.
Оспорва и механизма на настъпване на застрахователното събитие,
доколкото не можело да се установи по несъмнен начин, че щетите са
възникнали точно по описания в исковата молба начин – вследствие на падане
на клон. Изтъква, че не е приложен изготвен от длъжностно лице документ -
протокол за ПТП или документ от Столична дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“, удостоверяващ настъпването на твърдените
събития, а само частен документ, съдържащ изгодни за изготвилия го
обстоятелства – заявлението от водача до застрахователя.
Моли се да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователен и недоказан, така
предявения иск. Претендират се направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира следното:
Между страните са безспорно и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства: 1) че увреденият автомобил марка „............“, модел
„.........” с рег. № .............. – собственост на „............., бил застрахован по
застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно дружество, като
бил сключен застрахователен договор по полица №
0320230855004030/23.02.2023г., валидна от 23.02.2023г. до 22.02.2024г.; 2) че
във връзка със застрахователното събитие била образувана щета № *********;
3) че на 17.10.2023, на сервиза, извършил ремонта на автомобила била
изплатена сума в размер на 2969,58 лв., въз основа на Фактура №
**********/13.10.2023г.; 4) че ищецът – „............... е изпратил на ответника
покана за доброволно изпълнение на заплатеното застрахователно
обезщетение, както и че Столична община не е извършила плащане по
регресната претенция.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. чл. 49 ЗЗД.
Със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
5
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна - за чужди виновни
противоправни деяния (действия или бездействия) и има гаранционно-
обезпечителен характер. За ангажиране отговорността на ответника е
необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа,
лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на ищцата. Освен
основните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД – деяние, изразяващо се в действие или бездействие, извършено
виновно (вината се предполага), противоправност на деянието, вреда,
причинно-следствена връзка между деянието и вредата, допълнителна
предпоставка за възникване на отговорността по чл.49 е деликтното поведение
да е на лице, изпълняващо възложена му работа, а вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.
Достатъчно е да се установи, че увреждането е резултат от неправомерно
действие или бездействие на работник или служител на възложителя, без да е
установено кое точно е това лице (т. 7 от ППВС № 7/1959г. на ВС).
Отговорност по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и когато вредите са
причинени от действия или бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите или други правила или характера на
работата (ППВС № 9/1966г.; т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на
ВС; т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие н следните
предпоставки: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка "Каско", с предмет увредения лек автомобил; 2)
настъпилото застрахователно събитие, вследствие на противоправното
поведение на изпълнителите на възложената от ответника работа по
поддръжка и обезопасяване на пътното платно, представляващо покрит риск
от застрахователя; 3) механизма на застрахователното събитие, както и
нанесените щети по автомобила в резултат на него, съответно - тяхната
стойност; 4) причинно - следствената връзка между процесното събитие и
нанесените щети по застрахованото имущество; 5) фактът, че в изпълнение на
договорното си задължение, ищецът е изплатил на застрахования
6
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните
разходи по неговото определяне; 6) изискуемостта на вземането, както и че
ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина като докаже, че е
осъществил необходимите действия по поддръжка и обезопасяване на
дървесната растителност, както и да докаже възраженията си относно
механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на
които основана своите искания или възражения.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК.
По отношение на доказателствените искания:
1. По исканията на ищеца:
Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са
относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по
делото.
Прави доказателствено искане за назначаване на съдебна автотехническа
експертиза, която въз основа на събраните по делото доказателства, и след
разпита на свидетеля, да даде отговор на следните въпроси: 1) Какъв е
механизмът на настъпване на процесното ПТП?; 2) Налице ли е причинно-
следствена връзка между ПТП и вредите, нанесени на застрахованото МПС
„......... “, с рег. № ..............?; 3) Каква е стойността на щетите (за тяхното
отстраняване), нанесени на застрахования обект по средни пазарни цени, към
датата на настъпване на застрахователното събитие? 4) Каква е стойността на
разноските, които застрахователят обичайно прави за определяне на
застрахователно обезщетение и за приключване на щетата?
Съдът намира, че доказателственото искане е допустимо, относимо е към
предмета на спора и е необходимо за изясняване на обстоятелства от значение
за правилното решаване на спора, с чието разглеждане съдът е сезиран в
настоящото производство, поради което и следва да бъде уважено, като бъде
допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на
поставените въпроси.
7
Ответникът моли да бъде допуснат като свидетел, при режим на
призоваване, свидетелят на застрахователното събитие – Б. Р. Т., ЕГН:
................, с адрес: гр. С., и телефон: ..............., с оглед установяване на
подробности около настъпването на инцидента. Моли, в случай че свидетелят
не бъде открит на посочените адрес и телефон, да бъде извършена справка за
адреса му. Искането е допустимо, относимо и необходимо за установяване на
факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, поради
което следва да бъде уважено.
2. По исканията на ответника:
Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са
относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по
делото.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от
ГПК:

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.05.2025г. в 09:10 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат
преписи от настоящето определение, а на ищеца да се връчи препис от
отговора на исковата молба с приложенията, като съдът им указва, че могат
най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че обстоятелствената част на настоящото
определение има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл.
140, ал.3 от ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства
в насроченото открито заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад
по делото, по реда на чл. 146 от ГПК.

ДОПУСКА събирането на гласните доказателствени средства, като допуска
8
като свидетел, при режим на призоваване, на страната на ищеца Б. Р. Т. който
да бъде призован НА ПОСОЧЕНИТЕ В ИСКОВАТА МОЛБА АДРЕС И ПО
ТЕЛЕФОНА. Да се направи справка за адреси и работодател.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 50 лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС, като в
същия срок бъдат представени доказателства за това по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушване на съдебна
автотехническа експертиза със следните задачи: 1) Какъв е механизмът на
настъпване на процесното ПТП?; 2) Налице ли е причинно-следствена връзка
между ПТП и вредите, нанесени на застрахованото МПС „............“, с рег. №
..............?; 3) Каква е стойността на щетите (за тяхното отстраняване),
нанесени на застрахования обект по средни пазарни цени, към датата на
настъпване на застрахователното събитие? 4) Каква е стойността на
разноските, които застрахователят обичайно прави за определяне на
застрахователно обезщетение и за приключване на щетата?

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-автотехническа
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши необходимите справки, да отговори на всички формулирани
въпроси в исковата молба и в отговора- като ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит в размер 400 лв. - вносими от ищеца в едноседмичен срок. При
невнасяне на депозита в срок, съдът ще отмени определението си в тази част.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й. тел................ В призовката до него да
бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от
една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно наличието на
причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и
настъпилите по автомобила щети.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже възражението си относно
9
механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да пристъпят към медиация, те могат да се
обърнат към Център по медиация или към медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
Към Софийския районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация от медиатори и съдии, и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Повече информация можете
да получите в Центъра за спогодби и медиация към СРС, намиращ се на
следния адрес: гр. С.. Работно време за медиация – всеки делничен ден от 9:00
до 17:00ч. За повече информация – М. Н., тел. ..............,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и
се считат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът
може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. от ГПК при наличните за това
процесуални предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

10