Р Е Ш Е Н И Е
№...........................................2019г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично
заседание на тринадесети ноември 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на
секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 2638/2019г.
по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на „Съни Маркетс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Котел“, къща № 6, представлявано от управителя И.К.В.,
против Заповед № ФК-405-0396128/19.08.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на
дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на
стопанисван от същото търговски обект: супермаркет „Съни“, находящ се в
гр.Обзор, общ.Несебър, ул.“Черноморска“ № 20, за срок от 5 дни.
В жалбата се
твърди, че оспорваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и не
съответства на целта на закона, а приложената мярка е явно несъответна на
установеното нарушение. На първо място се оспорват фактите, послужили като
основание за издаването й, като се твърди, че не е налице описаното в заповедта
нарушение, тъй като паспортите и на двете фискални устройства /ФУ/,
функциониращи в конкретно посочения търговския обект, по време на проверката са
се намирали в самия магазин супермаркет „Съни“, но на персонала не е дадена възможност
и достатъчно време да ги представи. Твърди се липса на конкретни мотиви и
наличие само на бланкетни такива в обжалвания административенакт. Подробно са
изложени мотиви във връзка сс становището, че несъхраняването на паспортите на
действащите в търговския обект 2 бр. ФУ не може да доведе до отрицателни
последици за фиска. В тази ръзка се счита, че описаното в заповедта деяние,
дори и да се приеме, че е извършено като нарушение, за фиска не са настъпили
реални вреди, нито е налице засягане или заплаха за значим държавен интерес или
за такъв на обществото. Счита, че органът, независимо от това, че действа в
условие на оперативна самостоятелност, е бил длъжен да изложи мотиви досежо
определения от него срок за приложение на ПАМ като съобрази тежестта на
нарушението. Според оспорващото дружество, това в случая не е сторено и по
съществото си представлява друг съществен порок на акта, който не позволява да
се установи дали органът правилно е приложил закона и кореспондира ли заповедта
с целта на закона, следователно това е основание за отмяна на административния
акт като незаконосъборазен по аргумент от чл.146 т.5 от АПК. По изложените
съображения се иска от съда да отмени обжалваната заповед. В проведеното по
делото открито съдебно заседание представител на оспорващото търговско
дружество не се явява. По електронен път в деловодството на Административен съд
– Варна е постъпила молба с.д. № 16762/12.11.2019г. от адв.К.Ж – пълномощник на
„Съни Маркетс“ ЕООД, в която жалбата се поддържа на изложените основания. В
допълнение се сочи, че търговският обект в гр.Обзор, чието запечатване е
разпоредено с оспорената заповед, е сезонен обект, който не работи през зимния
период, предвид което запечатването му по никакъв начин няма да повлияе на
фиска, а ако се пристъпи към изпълнение на заповедта през следващия
туристически сезон, то това ще доведе единствено до ограничаване възможността
търговското дружество да реализира повече приходи, респективно – ще ограничи
възможностите му да изпълни задълженията си към фиска. Претендира се присъждане
на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното:
По
допустимостта:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен
интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По
основателността:
На 12.08.2019 г.
органи на приходната администрация от ГД „Фискален контрол“, Отдел „Оперативна
дейност“ – Бургас извършили проверка на търговски обект супермаркет „Съни“,
находящ се в гр. Обзор, Община Несебър, ул. „Черноморска“20, стопанисван от
„Съни Маркетс“ ЕООД. При проверката е констатирано, че търговецът в качеството
си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не съхранява в обекта паспорта на 2
бр. ФУ, функциониращи в обекта, с което е допуснал нарушение на разпоредбите на
чл.42 ал.1 т.2 от същата Наредба. Фискалните устройства са индивидуализирани
коректно - и двете модел ДАТЕКС FP2000KL, от които първият е с ИН № на ФУ
DT5474999 и с ИН на фискалната памет /ФП/ 02547499, а вторият – с ИН № на ФУ
DT313532 и ИН на ФП 02313532.
Установено е, че
търговският обект е с работно време от 08:00ч. до 23:00ч. без почивен ден и се
обслужва от 5 лица, които са в трудови правоотношения с оспорващото търговско
дружество „Съни Маркетс“ ЕООД.
Констатациите от
проверката, извършена на 12.08.2019г., са обективирани в Протокол за извършена
проверка /ПИП/ сер. АА № 0396128 от същата дата, съставен на основание чл.110,
ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК. Въз основа на описаните факти е направен извод,
че „Съни Маркетс“ ЕООД не е спазило реда и начина за съхраняване на документи,
издавани във връзка с фискалните устройства. На място са съставени описи на
паричните средства в двете каси към момента на започване на проверката – във ФУ
DT313532 наличността е 0.00 лв., а във ФУ DT5474999 наличността в брой е
2 036.13 лв. и е налице плащане с чек на стойност 310.96 лв. За нуждите на
проверката от намиращите се в търговския обект ФУ са разпечатани дневни
финансови отчети. Горните документи са представени на съда с административната
преписка.
Процесната
заповед е издадена въз основа на отразените в протокола констатации, че в
търговския обект не се съхраняват паспортите на работещите 2 бр. ФУ, като е
прието, че нарушението изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ от ЗДДС вр.
чл.42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че срока на запечатване се определя в рамките на
оперативната самостоятелност на административния орган, съобразно тежестта
на нарушението и последиците от същото, вида и характера на търговската
дейност в обекта. Отчетено е също, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС,
както и че среднодневният оборот за ФУ с ИН № на ФУ DT313532 и ИН на ФП 02313532 е 182.99 лв., а за ФУ с ИН № на ФУ DT5474999
и с ИН на ФП 02547499 – 3 830.57 лв. Съобразен е също и декларираният от
дружеството финансов резултат по години, както следва: за 2018г. –
23 663.43 лв.; за 2017г. – 46 250.00 лв. и за 2016г. – 45 778.00
лв. Изложени са мотиви, че
вредата от констатираното нарушение се изразява в отсъствието от обекта на
важни документи, което възпрепятства органите на приходната администрация да
установят дали намиращите се в обекта към момента на проверката фискални устройства
са същите, които са декларирани за обекта, респ. дали оборотите от тях са
правилно отчетени. Посочено е, че с изпълнението на ПАМ ще се осъществи
търсената от законодателя превенция да се защитят важни обществени интереси,
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
С преписката са представени 2
бр. АУАН, за констатираните с ПИП сер. АА № 0396128/12.08.2019г., за
отсъствието на паспортите на въведените и регистрирани в търговския обект 2 бр.
ФУ, като изложените факти са квалифицирани от актосъставителя като две
отделни нарушения на чл.42 ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ
вр. чл.118 от ЗДДС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС, предвид и представените: Заповед № 2106/30.03.3019г.
и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е
постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема,
че същата не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване на
оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
мотиви и противоречие на изложените такива с констатациите от проверката.
Заповедта безспорно съдържа мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи
особеностите на процесния случай. Същите отговарят на изискването на чл.186
ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Заповедта е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и
ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган. Противно на изложеното в жалбата, актът съдържа фактически и правни
основания.
Неоснователно се
твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно чл.186 ал.1, т.1, б.“д“ от
ЗЗДС принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до
30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи
за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в
контролна лента на електронен носител. Съгласно чл.42 ал.1 т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ /посочени като основание за издаване на заповедта/,
лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект
паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл.14 ал.3 и чл.50 ал.6. В
настоящия случай, съобразно установената по делото фактическа обстановка, при
извършената от органите по приходите проверка в търговския обект, находящ се в
гр.Обзор и стопанисван от дружеството, на проверяващите при поискване не са
представени паспортите на двете монтирани и въведени в експлоатация фискални
устройства. Проверката е извършена за
времето от 14,13 часа до 15,00 часа на 12.08.2019г., като до приключването
ѝ изисканите паспорти на ФУ не са представен, като по отношение на тази
констатация в протокола не са направени обяснения или възражения от
представител на търговското дружество. При това положение съдът намира, че
установяванията на органите по приходите при извършената проверка са обосновани
и правилни. Не се установява да са налице и изключенията, посочени в
горецитираната разпоредба от Наредбата. Следва да се отбележи и това, че
липсата на вредни последици от деянието не е предвидено от закона като
основание да не се образува производство от рода на процесното, което е
завършило с издаване на оспорената
Заповед № ФК-405-0396128/19.08.2019г.
Няма спор в
съдебната практика, че налагайки ПАМ в хипотезата на чл.186 от ЗДДС административният орган
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по
същество дали да наложи ПАМ или не. Това, обаче не може да доведе до колизия с
основните принципи на административния процес – чл.4 и чл.6 от АПК, изискващи административните
актове да се издават за целите на закона и при спазване принципа на
съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая,
противно на твърденията в жалбата, съдът намира, че горните принципи не са
нарушени.
Преценката,
която административният орган е оправомощен да извърши е по отношение срока на
принудителната административна мярка. В конкретния случай такава преценка е
била направена и подробно аргументирана от същия с мотиви, които съдът намира
за достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на
съразмерност, приложими при упражняването на оперативна самостоятелност - в
оспорения акт се съдържат конкретни обстоятелства, при които са извършени
нарушенията, взети са предвид вида на търговската дейност, големината и
местоположението на обекта. Срокът е в размер към минималния такъв – 5 дни,
което кореспондира както с тежестта на нарушението така и с целите на закона,
които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване
на установения правов ред.
Констатираното в значителна степен обуславя невъзможността да се извърши
проверка относно правилното отчитане на оборота и цялостното спазване на
финансовата дисциплина. Горните изводи на съда не се разколебават от
твърденията на оспорващото дружество, че двата паспорта за конкретно посочените
в заповедта ФУ са представени на проверяващите още на 16.08.2019г.
Съдът намира, че
оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от
изложените в същата мотиви, мярката цели преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта и необходимостта от време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца с пряк резултат –
възстановяване на законно регламентирания ред за съхраняване на документи и
индиректен – недопускане вреда за фиска. Изложеното кореспондира с общата и
частна превенция на принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН - за предотвратяване - да
не се допускат нови и преустановяване - да се прекратят вече допуснати
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки; и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
При преценката
дали с мярката се предотвратяват/не се допускат нови нарушения следва да се
държи сметка за цялостното поведение на лицето и конкретно – какви са данните
за допуснати досега нарушения на данъчното законодателство, а при липса на
такива – какви нарушения са установени при конкретната проверка, дала повод за
налагане на ПАМ. В тази връзка настоящият съд съобрази
липсата на данни за предходни констатирани нарушения, но в конкретния случай ФУ
за които не са представени паспорти при проверката са 2 бр., поради което съдът
намира за правилен извода на административния орган, че запечатване на
търговския обект за срок от 5 дни би постигнало горните цели.
Твърденията на
оспорващото дружество за маловажност на случая са неотносими в настоящото
производство. Този институт на правото е приложим в производствата по Закона за
административните нарушения и наказания, каквото настоящото производство не е.
Предвид представените с доказателствата
актове за установяване на административни нарушения сер. № F505773 и сер. №
F505776 следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС
изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции. С същия
смисъл е и трайната практика на ВАС. Това са две различни производство, които
макар и да са породени от един и същ юридически факт, имат самостоятелно
съществуване. Това произтича и от техния характер: ПАМ имат преустановителни,
възстановителни или превантивни функции – в случая процесната ПАМ има за цел да
пресече и преустанови извършването на следващи нарушения, докато с НП се налага
административно наказание – НП са актове по прилагане на санкцията на
съответната административно-правна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен
характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото
нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи
неправомерни деяния. Във връзка с горното, настоящата инстанция счита, че без
значение за настоящото производство е изхода от административнонаказателното
производство. Материалноправната разпоредба на чл.186 ал.1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза, както съдът посочи по-горе.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен
орган, съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е
законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Съни Маркетс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Котел“,
къща № 6, представлявано от управителя И.К.В., против Заповед №
ФК-405-0396128/19.08.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на
основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна
административна мярка запечатване на стопанисван от същото търговски обект:
супермаркет „Съни“, находящ се в гр.Обзор, общ.Несебър, ул.“Черноморска“ № 20,
за срок от 5 дни.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: