Р Е Ш Е Н И Е
№ 4293
гр.Варна,15.10.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на единадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №18244 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че Н.М.П., с ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ЛК №*, чрез адв. С.П.
***, ЛН *, със съдебен адрес:***, тел. * – пълномощник не дължи на Е.М." ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т.
следните суми: 8330 лева главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 09.07.2010 год., ведно със законната лихва от
13.05.2011 год. до окончателно изплащане на сумата; 539.28 лева договорна лихва
за периода от 02.08.2010 год. до 12.05.2011 год., 29.15 лева наказателна лихва
за периода от 02.08.2010 год. до 12.05.2011 год., както и сумата от 666.31
лева, представляваща сторени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №1265/2011 год. по
описа на ЧСИ С. Д., рег.№* с район на действие ВОС, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 02.06.2011 год., издаден по ЧГД №7322/2011 год. по описа
на Районен съд-Варна в полза на „Обединена българска банка" АД, ЕИК:*, със
седалище и адрес на управление.***, *, вземанията по който са прехвърлени в
полза на цесионера „Е.М." ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***-6, по силата на договор за цесия от
31.01.2018 год., поради изтекла погасителна давност.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от
предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
На 18.05.2011 год. в Районен съд - Варна, след
образуване на ЧГД №7322/2011 год., е издадена заповед №4509 за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 02.06.2011 год. в полза на
кредитора „Обединена българска банка" АД с ЕИК: *. Със заповедта за
незабавно изпълнение е разпоредено ищецът да заплатя на заявителя следните суми:
8330 лева главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 09.07.2010 год., ведно със законната лихва от 13.05.2011 год. до
окончателно изплащане на сумата; 539.28 лева договорна лихва за периода от
02.08.2010 год. до 12.05.2011 год., 29.15 лева наказателна лихва за периода от
02.08.2010 год. до 12.05.2011 год., както и сумата от 666.31 лева,
представляваща сторени разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на взискателя на 20.06.2011 год. е образувано изпълнително
дело №1265/2011 год. по описа на ЧСИ С. Д., peг. №*,
с район на действие Окръжен съд Варна.
В хода на
изпълнителния процес са извършени следните изпълнителни действия: запор върху
два броя моторни превозни средства, наложен в КАТ Варна на 24.08.2011 год.; на
04.06.2012 год. е изходирана призовка за принудително
изпълнение с уведомление за насрочен на 20.06.2012 год. опис на движими вещи
/несъстоял се/, като същата е получена лично от длъжника на 08.06.2012 год. На
19.06.2012 год. е входирана молба за разсрочено
плащане, като на същата дата са внесени 100 лева по сметката на съдебния
изпълнител. Следващите хронологично извършени действия датират от 02.12.2014
год., като съдебният изпълнител е изискал справка от КАТ Варна за регистрирани
на името на длъжника МПС и такава от Община Долни Чифлик за декларирани имоти.
С нарочна молба, на 23.12.2014 год., Община Долни Чифлик се присъединява като взискател по делото за вземания за такса битови отпадъци,
данък МПС и данък недвижими имоти. На 17.11.2016 год. взискателят
е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „С." ЕООД; на 29.11.2016 год. от ЧСИ е изходирано
съобщение за насрочване на опис на движими вещи; на 01.08.2017 год. с молба е
поискано от ЧСИ налагане на запор върху банкови сметки в Б. ДСК ЕАД и У. Б. АД,
както и опис на движими вещи.
Въз основа на нарочна молба от 08.06.2018 год. и
приложен договор за прехвърляне на процесните
вземания, съдебният изпълнител, на основание чл.429 от ГПК, като взискател в производството е конституирал цесионерът „Е.М." ЕООД, ЕИК: *.
След направена справка в кантората на ЧСИ се установявя, че действително ответникът се легитимира като
кредитор на процесиите задължения в качеството си на частен правоприемник на взискателя въз основа на сключен договор за цесия от
31.01.2018 год. По делото е приложена подробна справка, индивидуализираща
вземането, както и уведомление за извършената цесия, на основание чл. 99, ал.4
от ЗЗД, като в случая съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл
Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
При така изложената фактическа обстановка счита, че
сме изправени пред хипотезата на чл.439 от ГПК, досежно
искането му да бъде признато за установено по отношение на ответника „Е.М."
ЕООД, ЕИК: *, че не дължа процесиите суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването
на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед на това, смята, че
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, се позовава
на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. На следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост
на суми по изпълнителния лист цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният
процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително
изпълнение се състои защитата, която се търси с настоящия отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение има
правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото
право, чрез предявяване на отрицателен установителен
иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е
своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез
нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.
Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора
поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че
освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект
трябва да бъде направено и волеизявление, че иска да се ползва от давността.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава,
когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се
направи извън исковия процес, като наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане
на правен интерес за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице - образувано е изпълнително дело,
като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като
не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски.
Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
въз основа на която е издаден процесният изпълнителен
лист, поради липса на възражение, е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се преклудира възможността да оспорва
задълженията с възражения, които би могъл да релевира.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са му били известни и с
които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за
възражение.
В настоящия случай, с молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е възложил на
ЧСИ С. Д. да определи начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това
обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството
или да следи неговото развитие. При наличието на подобно упълномощаване намира,
че срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко
изпълнително действие, което частният съдебен изпълнител реши да предприеме в
изпълнение на възложените му правомощия. След справка на преписката по
изпълнително дело №1265/2011 год. по описа на ЧСИ С. Д., се констатира, че
последното по време, извършено от съдебния изпълнител същинско изпълнително
действие, е от 24.08.2011 год., когато е получено уведомително писмо от КАТ
Варна за ефективно наложения запор на двата броя МПС. Следващото по време
действие по насочване на изпълнението от съдебния изпълнител датира от
04.06.2012 год., с което същият изпраща съобщение за насрочен на 20.06.2012
год. опис на движими вещи, който опис реално не се е състоял. В този смисъл
действията на съдебния изпълнител по изпращане на съобщение-призовка за
насрочване на опис следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване
на имущественото състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№
16311/15 г. наСГС, Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по
гр.д.№ 11903/15 г. наСГС/. Счита, че това не е довело
до прекъсване на давността, доколкото описът на движими вещи не се е
осъществил, то и това не представлява валидно действие по изпълнението, предвид
неизвършването му /в т.с. в т. 10 на TP 2/2013 г. е упоменато, че действие по
изпълнението, което прекъсва давността, е извършването на опис на вещи, който в
случая не е осъществен/. Впоследствие, до прекъсване на давността, счита, че не
е довело и изявлението му, което е обективирано в
молба от 19.06.2012 год. С нея единствено моли, с оглед финансовото му
състояние и затруднено социално положение, за разсрочено плащане, като се
задължава да плаща по 100 лева всеки месец, като същия ден внася тази сума.
Това изявление е насочено единствено към предотвратяване на предприемане на последващи изпълнителни действия и не смята, че
представлява признание на всички вземания.
Тъй като след образуване на изпълнителното дело, както
от взискателя, така и от съдебния изпълнител не са
предприети действия по изпълнението, то към 24.08.2013 год., изпълнителното
производство е прекратено ех lege.
Подаването на молби от взискателя след този момент,
присъединяването на втори кредитор по делото, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да
породят правни последици, тъй като същите не почиват на валидно съществуващо
изпълнително производство. От този момент нататък всички предприети действия за
събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото са извършени след
като изпълнителното дело е прекратено.
На следващо място: дори да се застъпи становище, че
насрочването на опис на движими вещи и частичното плащане от 100 лева на
19.06.2012 год. представляват действия по изпълнението, годни да прекъснат
срока по чл. 433 ГПК, респ. давностния такъв,
изпълнителното производство, в този случай, следва да се смята за прекратено на
19.06.2014 год., доколкото от 19.06.2012 год. до 19.06.2014 год. не са
извършвани валидни изпълнителни действия и поради перемиране
осъществените след тази дата изпълнителни действия не прекъсват давността, тъй
като са незаконосъобразни, а вземанията по изпълнителния лист следва да се
приемат за погасени по давност към момента на предявяване на настоящата искова
молба. Ако се приеме обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило ех lege
на 19.06.2014 год., по силата на т. 10 от TP 2/2013 от 26.06.2015 год., новата
давност е започнала да тече на 19.06.2012 год., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие, то давността за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право пак е изтекла -
в случая на 19.06.2017 год., за всички вземания. Налага се изводът, че след
19.06.2014 год. /датата на прекратяване на делото, на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК/ последващите изпълнителни действия по
вече перемираното принудително изпълнение са ирелевантни за прекъсване давността на вземанията по
изпълнителния лист, тъй като същите не почиват на съществуващо и валидно
изпълнително производство. С посоченото по-горе TP № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, т. 10, акцентира, че нова погасителна давност за вземанията
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Ето защо и съобразно изложените по-горе
мотиви, счита, че е налице изтекла
давност към 03.12.2018г./датата на подаване на исковата молба в съда. В съдебно
заседание се позоваване и на давност, изтекла към датата на днешното съдебно
заседание, когато приключват устните състезания. Към този момент е изтекла
5-годишната погасителна давност за главницата. Съобразно разпоредбата на чл.
119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него акцесорни вземания за лихви и разноски по
изпълнителния титул.
Предвид гореизложеното счита, че предявеният на
основание чл.439, ал. 1 и ал.2 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК иск за оспорване на изпълнението посредством признаване за
установено несъществуване на вземанията на твърдяното основание се явява
доказан по основание и размер и като такъв, моли съдът, да го уважи изцяло.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.
Счита така предявеният иск за допустим, но
неоснователен. В тази връзка излага следните съображения:
На 09.07.2010г. е сключен Договор за потребителски
кредит между Н.М.П., ЕГН: ********** /в качеството му на кредитополучател/ и
„Обединена българска банка" АД /в качеството й на кредитодател/.
След сключване на договора банката е предоставила уговорената сума, като по
този начин банката е изпълнила основното си задължение по договора, а за
кредитополучателя е възникнало задължението да погасява кредита съобразно
уговореното.
Въз основа на гореизложеното между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитополучателят е
следвало да изпълнява основното си задължение, изразяващо се в погасяване на
кредита. Тъй като кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора,
„Обединена българска банка" АД е стартирала процедура по събиране на
вземането си по принудителен ред, снабдила се е с изпълнителен лист и въз
основа на това е образувано изпълнително производство по изпълнително дело №
1265/2011 г. по описа на Частен съдебен изпълнител С. Д., per.
№ *, район на действие Окръжен съд - Варна.
На 31.01.2018г. се сключва договор за прехвърляне на
вземания (цесия) между „О. б. б." АД /като цедент/
и „Е.М." ЕООД /като цесионер/, по силата на
който „О. б. б." АД, в качеството й на цедент,
прехвърля на „Е.М." ЕООД, в качеството му на цесионер,
портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за банкови кредити,
сключени от цедента с физически лица. Следователно
нов кредитор по задължението на Н.М.П., произтичащо от горепосочения договор за
кредит е „Е.М." ЕООД.
С оглед на настъпилото частно правоприемство,
,, Е.М." ЕООД на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е конституирано като взискател по изпълнително дело № 1265/2011 г. по описа на
ЧСИ Станимира Данова. Ищецът не оспорва материалноправната
и процесуалноправната легитимация на „Е.М." ЕООД.
Относно основното твърдение на ищеца, че процесното задължение е погасено по давност счита, че
същото е неоснователно.
На 20.06.2011 г. е образувано изпълнително дело №
1265/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д. По същото на 24.08.2011г. е наложен запор на
МПС, а на 04.06.2012г. е бил насрочен опис на движими вещи, вследствие на който
на 19.06.2012г. в кантората на ЧСИ Д. е входирана
молба за разсрочено плащане, като на същата дата е внесена парична вноска. В
хода на изпълнителното производство са искани и са извършвани изпълнителни
действия през 2014г., 2016г. и 2017г.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 година образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на производството
давност не тече. С т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност.
Новото TP следва да се прилага за в бъдеще. В подкрепа на гореизложеното идва и
Решение № 170/17.09.2018 година по гр.д. № 2382/2017 година на ВКС. Според него
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на
обявяването на TP № 2/26.06.2015 година, като т.10 се прилага само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, а не към вече
приключилите такива. Съгласно Решение № 170/17.09.2018 година по гр.д. №
2382/2017 година на ВКС може да се направи извод, че давността по задължението
на Н.М.П. е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство до
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т.10 от TP № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк.д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС. Следователно задължението няма как да бъде погасено по давност,
тъй като за този период такава не е текла /Решение№316/01.11.2018г. по въззивно гр.д. №407/2018г. на ОС Враца; Решение
№363/12.11.2018г. по въззивно гр.д. №489/2018г. на ОС
Перник./
Освен горното счита, че чрез молбата за разсрочено
плащане на ищеца Н.М.П. от 19.06.2012 г. е направено признаване на
задължението, цедирано на ,,Е.М." ЕООД. Плащане,
направено след започване на изпълнителното производство и резултат на действията
на съдебния изпълнител, насочени към осъществяване притезанието
по изпълнителния лист, съставлява погасяване на дълга чрез способите на
изпълнителния процес. Извършеното от длъжника плащане може да се изтълкува като
признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б. ,,а" ЗЗД,
като прекъсва давността и по отношение на неизплатената част от вземането на взискателя по изпълнителния лист. За да е налице признаване
на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, то трябва да е
направено в рамките на давностния срок. Признаването
е едностранно волеизявление, посредством което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. Това може да стане и чрез конклудентни действия, когато те изразяват по ясен начин
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретно задължение към
кредитора. В случая може да се приеме, че Н.М.П. е признал вземането чрез
молбата за разсрочено плащане и направената парична вноска.
Предвид горното, изпълняемото
право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на
принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното
изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ)
не са погасени. Ищецът дължи процесното вземане.
С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са
неправилни, необосновани и недоказани.
Моли, в случай че на първото редовно открито съдебно
заседание не се яви представител на „Е.М." ЕООД, делото да се разгледа в
негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа
заедно с приложените към него доказателства и направените с него доказателствени искания.
Моли да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. /триста лева/, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК,
във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.
В случай че съдът уважи иска на ищеца, моли на
основание разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът да присъди минимален
размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при положение че ищецът
докаже заплащането им /в това отношение т. 1 от Тълкувателно решение №6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС/, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.Предявеният
иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. П., поддържа иска и моли за положително произнасяне по него , като
претендира за присъждане и сторените по
делото разноски .
В съдебно заседание ответникът
, чрез процесуален представител адв.М., поддържа
отговора на исковата молба. В хода по
същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните , а и от
изисканото за нуждите на настоящото производство изп.дело
№ * по описа на ЧСИ С. Д., рег.№ * с район на действие ОС-Варна се установява,
че цитираното изп.производство е образувано въз
основа на изп.лист , издаден в производството по
ч.гр.д. №7322/2011год. на ВРС, 35 състав . Изп.лист е
издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение , постановена в
производство по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК , въз основа на извлечение от
сметка по потребителски кредит-чл.417, т.2 от ГПК.
Изп.лист е
издаден в полза на „О. Б. Б.“АД-София срещу Н.М.П. . По силата на така издадения изпълнителен
лист, длъжникът е осъден да заплати на кредита следните суми: 8330 лева главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 09.07.2010 год., ведно със законната
лихва от 13.05.2011 год. до окончателно изплащане на сумата; 539.28 лева
договорна лихва за периода от 02.08.2010 год. до 12.05.2011 год., 29.15 лева
наказателна лихва за периода от 02.08.2010 год. до 12.05.2011 год., както и
сумата от 666.31 лева, представляваща сторени разноски по делото на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Не е спорно между страните, а и от изп.дело се установява, че същото е образувано по молба от
20.06.2011год.
По изп.дело
са извършени следните изпълнителни действия :
Призовка за доброволно изпълнение ,
ведно със заповедта за незабавно изпълнение са връчени на длъжника на
16.08.2011год.
На 24.08.2011год. е наложен запор
върху два броя моторни превозни средства .
На 04.06.2012год. е изходирана призовка
за принудително изпълнение до длъжника, в която се съдържа уведомление за
насрочен на 20.06.2012год.опис на движими вещи.Видно от разписка ,приложена по изп.дело призовката за принудително изпълнение е получена
от длъжника на 12.06.2012год.
На 19.06.2012год.е входирана молба от длъжника за разсрочено плащане, като на
същата дата са внесени 100лв. по сметка на съдебния изпълнител.
На 02.12.2014год. съдебния
изпълнител е изискал справка от КАТ
Варна за регистрирани на името на длъжника МПС и декларирани имоти.
На 23.12.2014год. Община Долни
Чифлик се присъединява като взискател по делото за
вземания за такса битови отпадъци, данък МПС и данък недвижими имоти.
По искане на взискателя
с разпореждане от 28.11.2016год. е насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника в * за 19.12.2016год.
По искане на взискателя
е извършено проучване за трудовата заетост на длъжника и наложен запор върху
трудовото възнаграждение на дл.ъжника
при работодател С. ЕООД. Запорното съобщение е изходирано
с № 23469/21.11.2016год., получено от работодателя на 25.11.2016год.
Видно от молба на л.67 от изп.дело запорът не е осъществен, тъй като е посочено, че
работникът е в неплатен отпуск, считано от юни 2016год.и ако неплатеният отпуск
бъде прекратен запорът ще бъде изпълнен.
По молба на взискателя
от 01.08.2017год. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника и насрочен
опис на дв.вещи с разпореждане от 07.08.2017год. на
съдебния изпълнител.
На 28.08.2017год. е депозирана молба
от длъжника с искане да бъде изчислен целия дълг с цел погасяване.
На 25.09.2017год. е разпоредено да бъде уведомен длъжника за актуалния размер
на дълга, ведно с дължимите лихви и разноски.
Въз основа на нарочна молба от 08.06.2018год. и приложен договор за прехвърляне
на процесните вземания, съдебният изпълнител е
конституирал като взискател- „Е.М.“ЕООД , на
основание чл.429 от ГПК.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта
му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим,
доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.
14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази
хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на
заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика на
ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните сила , че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и
факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде
предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока
е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС,IV
гр.отделение/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение по чл.417 има последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така
че срокът на новата давност по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не
е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за
изпълнение. Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила
на 31.08.2011год. заповед за незабавно
изпълнение/ ПДИ е връчена на длъжника на 16.08.2011год. и двуседмичния срок за възражения
изтича на 30.08.2011год./.
Ищецът аргументира искът си с
наведено възражение за изтекла
давност.Т.е. същият следва да установи , че вземането за чието удовлетворение е
образувано изп.дело, вече не съществува и не
принадлежи на принудително изпълнение.Позовава се на разрешението по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, където се приема, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи че най-късно на 19.06.2014год. изп.дело по процесния случай е прекратено по „перемпция“
и извършените след тази дата действия са незаконосъобразни и не прекъсват
давността.
Съгласно ТР №2 от 26.06.2015год. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото
и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение
на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС
№ 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Ответникът контрира това възражение
, като сочи , че давността не е изтекла. Излага , че след образуване на изп.дело са извършвани множество изпълнителни действия, както и че отмяната на
ППВС №3/18.11.2017год. поражда действие от датата на обявяването на ТР
№2/26.06.2015год., като т.10 се прилага само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, а не към вече приключилите такива. Доводът на
ответника, че
отмяната на ППВС №3/18.11.2017год. поражда действие от датата на
обявяването на ТР №2/26.06.2015год. е правилен. Това е така,
защото прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. /
Решение №170/17.09.2018год. по дело №2382/2017год. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980год.
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
производството давност не тече. В настоящият случай изп.производство
е образувано на 20.06.2011год. и до 26.06.2015год. /дата на обявяване на ТР №2/2015год./
давност не тече. Предвид на това се
явяват неоснователни твърденията на
ищеца, че след 19.06.2014 год. /датата
на прекратяване на делото, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ последващите изпълнителни действия по вече перемираното принудително изпълнение са ирелевантни
за прекъсване давността на вземанията по изпълнителния лист, тъй като същите не
почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.
Остава за изясняване въпроса след
дата 26.06.2015год. до дата 11.09.2019год. дали е изтекла давността за
принудително удовлетворяване на вземането на ответника.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР
№2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС,при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга и др. В настоящия
случай срещу длъжника са предприемани изпълнителни действия , който прекъсват
давността след дата 26.06.2015год., както следва: Наложен е запор върху
трудовото възнаграждение на дл.ъжника
при работодател С. ЕООД на 21.11.2016год.
На 01.08.2017год. е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника и насрочен опис на дв.вещи
с разпореждане от 07.08.2017год. на съдебния изпълнител. Наред с така
осъществените изп.действия от страна на ищеца е
налице депозирана на 28.08.2017год.молба , с която длъжникът е заявил искане да
бъде изчислен целият дълг с цел погасяване.Така депозираната от страна на
ищеца-длъжник по изп.дело молба по своята същност,
представлява признаване на вземането и на основание чл.116,б. „а“ от ЗЗД,
прекъсва давността. С оглед на горното към датата на депозиране на исковата
молба - 03.12.2018год. не е настъпила перемпция,
която да е основание за прекратяване на изп.дело .
Към дата 11.09.2019год. са налице предпоставките за перемпция
на изп.дело , която с оглед преклузивния
характер на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, но не
и тези погасяващи вземането по давност.
Със стабилизирането на ЗНИ на 31.
08.2011год. за вземането по нея започва да тече 5 годишна давност. До
26.06.2015год. тази давност спира с оглед действието на Пост.3/1980год. в
периода от образуване на изп.дело до обявяването на ТР
№2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС. След дата
26.06.2015год. давността е прекъсвана с валидно осъществявани изп.действия до 2017год. и към дата 11.09.2019год. не е
изтекла.
Вземайки предвид горното съдът
счита, че предявения иск се явява неоснователен и постановява решение с което отхвърля иска.
При този изход от спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца, следва да бъдат възложени сторените от
ответника, изразяващи се в юк.възнаграждение, което
съдът определя в размер от 150лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.М.П., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЛК №*,
чрез адв. С.П. ***, ЛН *, със съдебен адрес:***, тел.
* – пълномощник срещу на Е.М." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***-6, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: 8330 лева
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
09.07.2010 год., ведно със законната лихва от 13.05.2011 год. до окончателно
изплащане на сумата; 539.28 лева договорна лихва за периода от 02.08.2010 год.
до 12.05.2011 год., 29.15 лева наказателна лихва за периода от 02.08.2010 год.
до 12.05.2011 год., както и сумата от 666.31 лева, представляваща сторени
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, предмет на принудително изпълнение
по изпълнително дело №1265/2011 год. по описа на ЧСИ С. Д., рег.№* с район на
действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2011 год.,
издаден по ЧГД №7322/2011 год. по описа на Районен съд-Варна в полза на
„Обединена българска банка" АД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление.***,
*, вземанията по който са прехвърлени в полза на цесионера
„Е.М." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***-6, по силата
на договор за цесия от 31.01.2018 год., поради изтекла погасителна давност, на
основание чл.439,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Н.М.П., с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЛК №*, чрез адв. С.П. ***, ЛН *, със съдебен адрес:***, тел. * –
пълномощник ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***-6, сумата
от 150лв.,
представляваща сторени по делото разноски, които се изразяват във юк.възнаграждение , на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението на страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/