РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1067/23.6.2020г.
гр.Пловдив, 23 . 06 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав
:
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 800/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по реда на чл.268 във вр. с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.
В.А.В.,***
обжалва Решение № 75/27.02.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане изх.№
С200016-137-0000254/16.01.2020г. относно отказ за погасяване по давност на
публично задължение по изпълнително дело № 16060010705/2006г. по описа на ТД на
НАП-Пловдив, изд. на основание чл.226 ал.1 ДОПК от старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране” при ТД на НАП-Пловдив.
Становища
на страните :
-
Жалбоподателят поддържа, че предприетите действия по принудително изпълнение са
насочени срещу вземания по изпълнително дело /ИД/ № 16060010705/2006г. по описа
на ТД на НАП-Пловдив, които са погасени по давност. Наказателно постановление
/НП/ № 16-1030-000149/08.02.2016г. по отношение глоба, е влязло в сила на 20.11.2016г.
Счита, че неправилно в решението на директора на ТД на НАП-Пловдив и в
разпореждането на публичния изпълнител е посочено, че давността относно
цитираното вземане е била прекъсната с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С180016-022-0029485/11.05.2018г., с което е наложен запор
на банкови сметки по ИД № 16060010705/2006г. Заявено е, че към 11.05.2018г. вземането,
за което се твърди да е погасено по давност, все още не е било присъединено към
изпълнителното дело, по което са били наложени запори. Разпореждането за
присъединяване на глоба по НП от 08.02.2016г. е от 22.11.2018г., тоест – след
Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/. Предвид изложеното,
оспорващото лице счита, че спрямо цитираното вземане не са били извършвани
никакви действия на публичния изпълнител, довели до спиране или прекъсване на
давността. „Сочените от съдебния изпълнител обезпечителни действия по
Изпълнително дело № 16060010705/2006г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, са били
предприети преди присъединяване на конкретното вземане към това изпълнително
дело.”.
Поискано е
оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, ведно с отмяна на
Разпореждане изх.№ С200016-137-0000254/16.01.2020г., като задължението бъде
отписано като погасено по давност.
- Ответникът
Директор на ТД на НАП – Пловдив, се представлява от гл.юрисконсулт И.А. и
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа мотивите в оспорения
административен акт. В писмено становище /л.6,7/ е заявено, че вземанията за
глоби са публични държавни вземания по см. на чл.162 ДОПК, поради което се
подчиняват на общия режим на погасителната давност, предвидена в съответния
кодекс, с изключение на случаите, при които със закон е предвиден по-кратък
срок. Такъв по-кратък срок е предвиден в ЗАНН, който в случая е специален –
чл.82 ал.1, б.”а” и ал.3 ЗАНН /независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с ½ този срок, тоест – след изтичането на 3 годишен срок/.
В тази вр., когато има изпращане на преписката с
изпълнителен титул от взискател към НАП за образуване
на изпълнително производство, е налице прекъсване на 2 годишната давност по
ЗАНН, тъй като това представлява действие, насочено към изпълнение на
наказанието. От прекъсването започва да тече нов 2-годишен срок. Съгл.чл.82
ал.4 ЗАНН, 3 – годишната погасителна давност не се прилага по отношение на
глобата, когато за събирането й в този 2 – годишен срок е образувано
изпълнително дело. В случая НП от 08.02.2016г. е влязло в законна сила на 23.11.2016г.
и от тази дата е започнал да тече 2-годишният давностен
срок по чл.82 ал.1 б.”а” ЗАНН, като изтича на 23.11.2018г. НП е изпратено от
публичния взискател в ТД на НАП – Пловдив за
предприемане на изпълнителни действия на дата 05.11.2018г. чрез автоматично
въведени данни от взискателя в информационната
система на НАП – ИС Събиране. Посоченото действие на взискателя
от 05.11.2018г. прекъсва погасителната давност съгл. чл.82 ал.2 ДОПК и започва
да тече нов 2 – годишен давностен срок. Предвид това
искане от взискателя, публичният изпълнител е приел,
че предвидената в ЗАНН „преследвателска” давност не е
изтекла към дата на издаване на разпореждане за присъединяване от 22.11.2018г.
За вече присъединеното от 22.11.2018г. по ИД вземане, започва да тече отново 2
– годишен давностен срок съгл. чл.82 ал.1 б.”а” ЗАНН.
От момента на присъединяването по отношение на глобата спира да действа
приложението само на чл.82 ал.3 ЗАНН, която бива заменена с нова, касаеща абсолютната погасителна давност от 10 години,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
прати публичното задължение, съгл. чл.171 ал.2 ДОПК. НП е изпратено на
05.11.2018г., с което е предприето действие по изпълнение на наказанието с
правна последица – прекъсване на погасителната давност. Предвид изложените
съображения се счита, че разпореждането за отказ за погасяване по давност на
конкретното задължение, е законосъобразно.
Поискано е
жалбата да се отхвърли с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
- В съдебното производство не е
встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.
1. Оспореното решение е връчено по
електронен път – удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.10/
на 27.02.2020г., а жалбата е изпратена с пощенска услуга - плик с клеймо от
05.02.2020г. /л.5/. Оспорването е осъществено в предвидения 7 дн.срок /чл.268
ал.1 ДОПК/ от адресат на неблагоприятен акт, подлежат на съдебен контрол,
поради което допустимо.
2. С обжалваното пред Директора на ТД
на НАП - Пловдив разпореждане на ст.публичен изпълнител М.Н. изх.№
С200016-137-0000254/16.01.2020г. - не е прекратено събирането по ИД №
16060010705/2006г. поради изтекла погасителна давност по отношение вземане на
Главна дирекция Национална полиция ОД МВР-Пловдив – глоба, наложена с НП №
16-1030-000149 от 08.02.2016г., в размер на 2000лв. /л.17/. В обстоятелствената
част на разпореждането е посочено, че е във вр. с молба
/л.20/ - искане за погасяване на публично вземане поради изтекла погасителна
давност, подадена от В.В., по която е извършена
проверка. Ст.публичен изпълнител се е позовал на чл.82 ал.1 б.”а”, ал.3 и ал.4 ЗАНН по отношение глобата. Отразено е, че са издадени Постановление за налагане
на обезпечителни мерки № С160016-022-0038000/24.11.2016г. /л.26/, с което е
наложен запор на дялове в търговско дружество и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С180016-022-0029845/11.05.2018г. /л.22/, с което е
наложен запор на банковите сметки, с които действия давността е спряна съгл. чл.172
ал.1 т.5 ДОПК и към момента не е изтекла. Посочено е, че съгл. чл.217 ал.3 и
ла.4 ДОПК – извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и
присъединилият се взискател.
Териториалният директор разгледал жалбата
против Разпореждането от 16.01.2020г. по реда на чл.266 ДОПК. Описани са
фактите по случая : ИД № 16060010705/2006г. е образувано против В.В. за събиране на изискуеми публични вземания в размер на
181, 06лв., произтичащи от задължения по фиш на Община Пловдив и по ИЛ на
РС-Пловдив. Посочени са двете постановления - за налагане на обезпечителни
мерки № С160016-022-0038000/24.11.2016г. и за налагане на обезпечителни мерки №
С180016-022-0029845/11.05.2018г., редовно съобщени на длъжника, за което
преписката съдържа доказателства, както и разпореждането за присъединяване №
С180016-105-0364914/22.11.2018г. /л.21/ - съобщено с известие за доставяне, на
30.01.2019г. Съобразено е, че НП № 16-1030-000149/08.02.2016г. е влязло в сила
на 23.11.2016г. според приложена
справка – извлечение от информационната система на НАП – ИС Събиране /л.19/, а
не както твърди длъжникът – на 20.11.2016г. НП е изпратено от публичен взискател ГД Национална полиция, ОД МВР-Пловдив в ТД на НАП
– Пловдив за предприемане на изпълнителни действия на дата – 05.11.2018г. /л.32/.
От правна страна е пояснена същността
на давността и правната последица от изтичането на давностните
срокове – погасява се правото на събиране по принудителен ред на публичното
вземане, което не се погасява и остава дължимо и може да бъде платено
доброволно /чл.174 ДОПК/, както и прихванато /чл.128 ал.1 ДОПК/. Посочено е, че
глобите са публични държавни вземания по см. на чл.162 ДОПК и предвиденият
по-кратък срок на погасителната давност в ЗАНН – чл.82 ал.1 б.”а” и ал.3.
Прието е, че при изпращане на преписката от взискател
към НАП, е налице прекъсване на 2 – годишната давност по ЗАНН за образуване на
изпълнително производство, тъй като това е действие, насочено към изпълнение на
наказанието. От прекъсването започва да тече нов 2 – годишен срок и съгл. чл.82
ал.4 ЗАНН – 3 – годишната погасителна давност не се прилага по отношение на
глобата, когато за събирането й в този 2 – годишен срок е образувано
изпълнително производство.
Правилно териториалният директор е
преценил за основателно твърдението на жалбоподателя относно наложените
обезпечителни мерки, тъй като същите в случая са наложени преди присъединяването
на публичния взискател ГД Национална полиция, ОД МВР
– Пловдив за вземането в размер на 2000лв. по НП от 08.02.2016г., поради което
не засягат това задължение. Правилно е и възприетото относно приложимият ЗАНН
спрямо влязлото в сила НП от 08.02.2016г. – на 23.11.2016г., от която дата е
започнал да тече 2 – годишния давностен срок по чл.82
ал.1 б.”а” ЗАНН и който изтича на 23.11.2018г. В конкретиката
на фактите с изпращане на НП от публичния взискател
на ТД на НАП – Пловдив, на 05.11.2018г. – за предприемане на изпълнителни
действия, от 05.11.2018г. е прекъсната погасителната 2 – годишна давност съгл.
чл.82 ал.2 ЗАНН и започва да тече нов 2 – годишен давностен
срок. Тоест, към дата на издаване на разпореждането за присъединяване –
22.11.2018г., предвидената в ЗАНН давност не е изтекла и за присъединеното
вземане към ИД от 22.11.2018г. започва да тече отново 2 – годишният давностен срок по чл.82 ал.1 б.”а” ЗАНН. От момента на
присъединяването по отношение на глобата спира да действа приложението само на
чл.82 ал.3 ЗАНН и започва да тече нова абсолютна погасителна давност от 10
години, съгл. чл.171 ал.2 ДОПК.
3. Съгласно чл. 266 ал. 1 ДОПК,
действията на публичния изпълнител /каквото представлява и разпореждането по
молба-заявление за отписване като погасени по давност публични задължения/,
могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора
на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението. Съгласно чл. 268 ал. 1 ДОПК,
в посочените случаи / чл.
267 ал. 2 т. 2, 4, 5 и 6 /, актът на решаващия орган може да се обжалва
пред административния съд по местонахождението на компетентната ТД.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган в писмена форма. Обжалваното пред административния орган
разпореждане също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в
компетентната териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му
/чл. 226 ал. 1 от ДОПК/. Налице са валидни административни актове, в писмена
форма, с фактическите и правни основания за постановяването им.
Правните изводи на териториалният
директор са основани на данните от административната преписка. Опровергаващи ги
доказателства не са представени в хода на съдебното производство, поради което
се възприемат относимите към спора дати, за които е
налице информация в преписката.
3.1. Не се твърди разпореждането за присъединяване
на публичен взискател в изпълнително производство по
чл.217 ал.2 ДОПК вр. с чл.226 ДОПК - №
С180016-105-0364914/22.11.2018г., да е обжалвано, вкл. не се отрича факта на съобщаването
му с известие за доставяне, на 30.01.2019г. Съобрази се, че според чл. 217 ал. 1 ДОПК : „В производствата по
този дял могат да се присъединяват публични взискатели,
както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен
залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.”, като присъединяването
се допуска с разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне на
разпределението на събраните суми – чл.217 ал.2 ДОПК. Предпоставка за
присъединяване на взискател в образувано вече
изпълнително производство, е - взискателят да е
публичен, т. е. да се касае за публично вземане или да е кредитор, чието
вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог или кредитор упражнил право
на задържане, като заедно с това да е спазено и условието да не е изготвено
разпределение на събраните суми. При наличие на посочените предпоставки,
преценката дали да се присъедини нов взискател към
вече образувано изпълнително дело, законът е предоставил на публичния
изпълнител, като последният следва да установи дали е налице годен титул за
изпълнение. В тази вр., съгл. чл. 209 ал. 2 ДОПК - принудително
изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, декларация, подадена от
задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски, актове по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК, влязло в сила НП, влезли в
сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на
Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските
общности и на Европейската централна банка, разпореждане за събиране на суми,
издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е
обжалвано, и разпореждане по чл. 211, ал. 3 от ДОПК. Както бе посочено,
в случая отсъства спор по отношение законосъобразност на присъединяването.
3.2. С молба от 28.11.2019г. В.В. е поискал да бъдат отписани като погасени по давност
задълженията му към ГД на Национална полиция ОД МВР – Пловдив по НП №
16.1030-000149/08.02.2016г. /л.20/. Съгласно
чл. 168 т. 3 ДОПК публичното вземане се погасява по давност, като в посочения
случай се "отписва" съобразно правилото на чл. 173 ДОПК и е приложим
чл. 225 ал. 1 ДОПК, регламентиращ прекратяване на производството по
принудително изпълнение на публичните вземания, с разпореждане на публичния
изпълнител в нормативно уредените в посочения текст случаи, в т.ч. и тези по т.
7 - когато това е предвидено със закон. Общ принцип в прилагането на института
на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не
отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране.
Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като те
остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/,
така и да бъдат прихванати /чл. 128 ал. 1 от ДОПК/. /. Посоченото не се
отразява на правото по чл.173 ДОПК, за осъществяване на което органът дължи
съответно действие, процедурата за което е предмет на вътрешна регламентация и
не следва да ограничава или отрича правото на субекта – заявител. Предявяването на възражение за изтекла
давност е право на длъжника, което той може да не упражни, а да изплати
доброволно погасеното по давност задължение. В обратната хипотеза - при изтекла
погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице
основание за прекратяване на действията по принудителното изпълнение на
публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на настъпване на
основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото става
недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен да
съобрази този факт при наведено в този смисъл възражение /давността не се
прилага служебно/, а в случай, че не възприеме възражението за изтекла
погасителна давност - решаващият орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК, като инстанция по
същество следва да констатира изтичането на давностния
срок, респективно - настъпването на основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, при което да отмени евентуално извършените
действия по принудителното изпълнение на такова вземане. Следователно,
възраженията за недължимост на публично държавно
вземане поради настъпване на някой от фактите от обхвата на чл. 168 ДОПК, в
т.ч. и за погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва да бъдат
заявени пред публичния изпълнител – както е направено в случая. При евентуален
отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл. 225 ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата
срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение на
погасено по давност вземане, а в случай, че незаконосъобразно не бъдат взети
предвид и от решаващия орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК - в производството пред
административния съд, образувано при условията на чл. 268 ДОПК.
3.3. Съгласно разпоредбата на чл. 171
ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Конкретната фактическа установеност правилно
е обвързана с по-краткия срок по ЗАНН. Разпоредбата на чл. 82 ЗАНН урежда
института на погасителната давност, след изтичането на която наложеното
административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните
срокове, в които тази давност изтича. В чл. 82 ал. 1 б. "а" ЗАНН е
указано, че административното наказание "глоба" не се изпълнява,
когато са изтекли 2 години, като изрично ал. 2 на същата правна норма пояснява,
от кога започва да тече давността - от влизане в сила на акта, с който
съответното наказание е наложено, а не от момента на извършване на деянието,
както е по правилата на НК.
НП № 16-1030-000149/08.02.2016г. е
влязло в сила на 23.11.2016г., според данните от преписката. Предвидено е и прекъсване на погасителната давност с
предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на наказанието. Изпращане
на преписката от взискателя към НАП на 05.11.2018г.,
е „действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието” по см. на чл.82 ал.2 пр.1-во ЗАНН. Това действие прекъсва 2 –
годишната давност по ЗАНН, тъй като е насочено към изпълнение на наказанието. Съгл.
чл.82 ал.2 пр.2-ро ЗАНН : „След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.”. Действието, прекъсващо давността е
осъществено преди изтичането й – 23.11.2018г., като считано от 05.11.2018г.
започва да тече нова 2 – годишна давност, която изтича на 05.11.2020г.
Следователно, към дата на подаване на молбата и издаване на разпореждането, а и
към дата на произнасяне на териториалния директор, давността не е изтекла. Разпореждането
за присъединяване № С180016-105-0364914 е от 22.11.2018г.
Съобрази се Т.Р.
№ 2 от 12.04.2017, тълкувателно дело № 3/2016. : „Именно спецификата на
глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително
по-кратките давностни срокове за реализиране на
административно-наказателната отговорност и за изпълнението на
административното наказание. …Разпоредбата на чл. 82, ал.4 ЗАНН изключва
приложението само на чл. 82, ал.3 ЗАНН. Тя не изключва приложението на чл. 82,
ал.2 ЗАНН, който предвижда прекъсването на давността с всяко действие,
предприето за изпълнение на наказанието, нито правилото, че след завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. …След
като се налага прилагане по аналогия, и то във връзка с наказание, това
означава, че приложение ще намери чл. 82, ал.1 б. „а” ЗАНН и новата давност,
която започва да тече след прекъсване на давността поради предприемане на
действия по изпълнение на административното наказание, ще е отново две години.
Това е в съответствие с принципа, че за
административните нарушения административно-наказателната отговорност следва да
се наложи и изпълни достатъчно бързо, за да може административното наказание да
осъществи предвидените в чл. 12 ЗАНН цели. ….”, както и Т. Р. № 2 от 28 февруари 2018г., т. д.
№ 2 по описа за 2017г., ВКС, ОСНК : „Глобата е включена в системата от санкции
по чл. 37, ал. 1 от НК, поради което всички разпоредби на Наказателния кодекс, относими към останалите наказания, са приложими и по
отношение на нея, освен ако изрично не е предвидено друго. В текстовете, касаещи
давността, предвиденото изключение е само за неизплатени глоби, по повод на
които е образувано изпълнително производство. По аргумент на противното следва,
че когато не е образувано изпълнително производство за събиране на глобата,
сроковете на обикновената и абсолютната изпълнителска давност са съответно две
и три години и са идентични с тези за наказанията пробация,
конфискация, лишаване от права и обществено порицание; т.3. Когато е наложено наказание глоба, което не е
изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително производство,
реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по чл. 82,
ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от
НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл.
86, чл. 87 или чл. 88а от НК. ...”.
Според доказателствата
от преписката, по отношение на които оспорване не бе заявено, следва извод за
неоснователно оспорване. Разноски
са заявени своевременно и се присъждат на ответника - съдът се позовава на Определение № 3544/2018г., ВАС, Първо О. :
„…Производството по чл. 268 ДОПК е особено производство, различно от
производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната
разпоредба на чл. 161 ДОПК е неприложима.
…размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт, не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Именно това е приложимия подзаконов нормативен
акт, съгласно който следва да се определи размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение в случая, с оглед предмета на
спора….”.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.268 ал.2 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на В.А.В.,***,
против Решение № 75/27.02.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
Осъжда В.А.В.,***,
ЕГН **********, да заплати на ТД на НАП – Пловдив, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :