Р Е Ш Е Н И Е №
322
гр.Стара Загора, 25.09.2019
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на шестнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 342 по описа за 2019 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.144 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
/ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е
по жалба от „ПЪТСТРОЙ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, зона Голеш против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991701188707/ 19.07.2017г,
издаден от Началник отдел „Услуги и клиенти“ в офис Стара Загора при ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение № 224/ 10.04.2019г на Директора на Дирекция „ОДОП“
Пловдив. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението,
като постановено при неправилно приложение на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Според
подателя органът по приходите не е констатирал извършени нарушения от „ПЪТСТРОЙ“
ООД в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление за повторно
нарушение, поради което не е налице хипотезата на системни нарушения на
данъчния закон по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗДДС. Обосновава, че в случая
от дружеството е поискано възстановяване на недължимо внесен ДДС, което е
отказано след извършена ревизия, като е преизчислен данъчният резултат за
съответните периоди през 2015г, съвпадащи с основния период на невнасяне на данъка. Съставеният за това ревизионен акт е
обжалван, а образуваното съдебно производство не е приключило. Поради наличието
на тези обстоятелства счита, че дружеството никога не е имало намерението да не
урежда публичните си задължения. Оспорва твърдението на органа по приходи, че
управителят на дружеството представлява и други три дружества, които системно
не изпълняват задълженията си по ЗДДС. По тези съображения моли за отмяна на Акт
за дерегистрация по ЗДДС № 240991701188707/
19.07.2017г на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора като
незаконосъобразен.
Ответникът
- Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, чрез процесуалния си
представител главен
юрисконсулт Калева оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/ 09.07.2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
Оспореният Акт за дерегистрация по
ЗДДС е издаден след извършена проверка за наличие на основание да дерегистрация
по чл.176 от ЗДДС, възложена с Резолюция № 3286/26.06.2017 г. от орган по
приходите при ТД на НАП-Пловдив във връзка със служебна бележка на сектор ОСВП вх.№
3778/ 23.06.2017г относно предложение за дерегистрация по ЗДДС с приложен
протокол от публичен изпълнител № С170024-026-0016066/ 23.06.2017г /л.29, 31 и
32/ и Резолюция № 242691701188654/ 19.07.2017г на началник отдел при ТД на НАП
Пловдив /л.27/. Съобразно изложените в акта констатации, при проверка в
информационната система на НАП е установено, че като регистрирано по ЗДДС лице ПЪТСТРОЙ“
ООД гр.Стара Загора не изпълнява задълженията си по чл.89, ал.1 от ЗДДС като не
е внасял ДДС по справки-декларации за данъчни периоди: м. февруари 2015г, м.март
2015г,, м.октомври 2015г, м.февруари 2016г,
м.април 2016г, м.май 2016г, м.юни 2016г, м.юли 2016г, м.август 2016г,
м.септември 2016г, м.ноември 2016г, м.декември 2016г, м.януари 2017г и м.април
2017г, както и по влезли в сила ревизионни актове за периода 2012г- 2017г. Към
18.07.2017г задълженията включват главница от 287 721.53лв и лихва от
329 309.06лв. Част от тях са предмет на образувано изпълнително дело №
1906/ 2014г. Няма поети ангажименти за обслужване на дълга.
От справка в Търговския регистър е
видно, че представляващият „ПЪТСТРОЙ“ ООД гр.Стара Загора е представляващ и
дружествата „Пътно поддържане-Стара Загора“ ЕООД ЕИК *********, дерегистрирано
на 02.09.2013г по чл.176 от ЗДДС; „Ню Имидж“ ООД ЕИК *********, дерегистрирано
на 22.04.2015г по чл.176 от ЗДДС и „Виастрой Груп“ АД ЕИК *********,
дерегистрирано на 24.04.2013г по чл.176 от ЗДДС. Изложеното е възприето като
допълнителна индикация за „рисков статус по ЗЗДС“.
С оглед тези обстоятелства е прието,
че дружеството-жалбоподател има трайно изградено поведение, насочено към
неспазване на разпоредбите на ЗДДС, което се подкрепя от продължителността на периода
на изпълнение. За преустановяване на това поведение с оглед наличие на
основание по чл.176, т.3 от ЗДДС с оспорения акт на Началник отдел „Услуги и
клиенти“ в офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив е разпоредено прекратяване
на регистрацията по ЗДДС на основание чл.110, ал.1, т.3 във връзка с чл.176,
т.3 от ЗДДС.
Акт за дерегистрация по ЗДДС №
240991701188707/ 19.07.2017г е обжалван по административен ред и с Решение №
619/ 20.10.2017г на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив жалбата е оставена
без разглеждане, а прроизводството по нея е прекратено. С определение № 501/
01.03.2019г по адм.д.№ 3693/ 2017 по описа на Административен съд Пловдив
решението е отменено и е постановено връщане на преписката за продължаване на
административното производство.
В изпълнение на съдебния акт е
постановено Решение № 224/ 10.04.2019г на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив,
с което Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991701188707/ 19.07.2017г е потвърден
като законосъобразен. Изложени са мотиви, потвърждаващи констатацията за
наличие на обстоятелство по чл.176, т.3 от ЗДДС, а именно – данъчно задълженото
лице системно не изпълнява задълженията си по материалния закон. Извършена е
допълнителна проверка на данъчно-осигурителната сметка на „ПЪТСТРОЙ“ ООД
гр.Стара Загора, при която е установено, че към 04.04.2019г дружеството има
деклариран, но невнесен ДДС в размер на главница от 259 736.98лв и прилежаща лихва в размер на
115 484.64лв за данъчни периоди от 2012г, 2013г, 2014г, 2015г, 2016г и
2017г. Освен това по данни от същата сметка към 04.04.2019г има невнесени
задължения по ЗДДС, установени с влезли в сила ревизионни актове от
20.05.2013г, 16.01.2014г, 11.12.2013г, 04.07.2014г, 04.09.2014г, 10.07.2014г,
19.11.2015г, 12.01.2017г, 01.09.2016г, 13.09.2017г и 24.11.2017г, в размер на
305 629.03лв главница и 327 936.56лв лихва. При тези данни е прието,
че невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок за 12 данъчни периода
от 2015г, 2016г и 2017г може да се квалифицира като системно неизпъление на
задължения по ЗДДС, с оглед на което правилно спрямо жалбоподателя е приложена
разпоредбата на чл.110, ал.1, т.3 във връзка с чл.176, т.3 от ЗДДС.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес от оспорването, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1, вр. с
чл. 83, ал. 4 от ДОПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Оспореният Акт за дерегистрация по
ЗДДС № 240991701188707/ 19.07.2017г е издаден от компетентен орган, след
извършена проверка на жалбоподателя, приключила в определения при възлагането й
срок.
Постановен е в писмена форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за обективираното в него
волеизявление на административния орган. Дружеството е уведомено за
административното производство, като е дадена възможност да се ангажират
доказателства и да се депозират писмени обяснения. От данните по делото е
видно, че административното производство е проведено при спазване на
процесуалните правила и актът за дерегистрация е издаден след като са
установени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Между страните няма спор по фактите и
обстоятелствата, свързани с размера на дължимите и неизплатени задължения по подадани
справки-декларации по ЗДДС, данъчните периоди за които са установени и за
размера на лихвите за тях. Цитираният в жалбата ревизионен акт е без посочени
идентификационни данни, което прави невъзможна проверката му. А твърдението, че
касае 2015г като основен период на невнасяне на данъка, не съвпада с отразените
в акта данъчни периоди, само 3 от които са през 2015г. Поради това съдът
приема, че спорът е правен и се свежда до правилното приложение на
чл. 176, т. 3 от ЗДДС.
Тази
разпоредба регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати
регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ
законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират
неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите
разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. В конкретния случай органът по
приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС с оглед
обстоятелството, че дружеството не е внесло дължимия ДДС в законоустановения
срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за 12 данъчни периода и отделно не е внесло
дължим ДДС по 11 влезли в сила ревизионни акта. В ЗДДС законодателят не е
дефинирал понятието „системност“, но предвид утвърдената съдебна практика на
ВАС, се приема, че е налице системност по смисъла на чл. 176, т.3 ЗДДС,
когато това неизпълнение е установено поне три пъти, т. е. налице е
повторяемост и регулярност, без това да е случайно или ad
hoc /в този смисъл е решение по адм. дело № 7486/2018
г. на ВАС, Първо отделение/. Това понятие е различно от „системно нарушение“ по
смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗДДС /касаещо административнонаказателна
отговорност и свързаното с нея издаване на наказателни постановления/, поради
което доводите на жалбоподателя за липса на подобни обстоятелства са неотносими към предмета на спора. Възможността
да бъде издаден акт за дерегистрация не е обвързана
от наличието на наказателно постановление. В израза "данъчни
нарушения", употребен в наименованието на чл.176 от ЗДДС, законодателят е
вложил по-широк смисъл, като в него са включени и такива нарушения на данъчни
норми, за които не е предвидена административнонаказателна
санкция и/или принудителна административна мярка. Прекратяването на
регистрацията по ЗДДС има превантивна, а не санкционна цел, поради което няма
идентичност между нарушенията, осъществяващи хипотезите на разпоредбите,
съдържащи се в гл. 25 и тези съдържащи се в гл. 26 от ЗДДС, за да се прави
връзка с § 1, т. 42 от ДР на ЗДДС.
Неизпълнението
на задължението за внасяне на ДДС от ПЪТСТРОЙ“ ООД гр.Стара
Загора като безспорно установено за повече от четири различни данъчни периода в
рамките на няколко години сочи на системност и осъществява пораждащия
правомощието на органа по приходите юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС да разпореди дерегистрация. Наличието на цитирания
в жалбата ревизионен акт без посочени идентификационни данни не би могъл да
повлияе върху крайния извод за системност в неизпълнението доколкото броят на
останалите посочени източници на задължения е достатъчен за обосновка. От
жалбоподателя не са представени доказателства за изпълнение на задълженията.
В
случаите по чл. 176 ЗДДС вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б.
"б" ЗДДС органът по приходите действа в условия на оперативна
самостоятелност, за разлика от хипотезите на задължителна дерегистрация
по чл. 107 ЗДДС вр . чл. 106, ал. 2, т. 2, б.
"а" ЗДДС, при които действа в условията на обвързана компетентност.
Съгласно чл. 169 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК, при оспорване
на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Актовете,
които административният орган е овластен да издава по свободна преценка, не са
изключени от проверката за законосъобразност, а самото упражняване на правото
на свободна преценка е подчинено на изискванията актът да е издаден в границите
на компетентността на органа и съобразно с целта, за която му е предоставена. При
така изложеното се налага изводът, че оспореният Акт за дерегистрация
по ЗДДС № 240991701188707/ 19.07.2017г е постановен в съответствие с
материалния закон. С оглед системното невнасяне на
данък от страна на задълженото лице и то в значителен общ размер органът по
приходите правилно го е дерегистрирал по ЗДДС. С тази мярка ще се постигне целта,
за която административният орган е оправомощен от закона /чл. 4, ал.2 от АПК/.
В настоящия случай са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 от АПК,
защото размерът на неизпълнените задължения е висок, поведението на
данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период, което
обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да
приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията му.
Предвид
изхода на спора и разпоредбата на чл. 161, ал.1 от ДОПК своевременно
направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 500 лв., съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1, вр. с чл.
83, ал. 4 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ПЪТСТРОЙ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, зона Голеш против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991701188707/ 19.07.2017г,
издаден от Началник отдел „Услуги и клиенти“ в офис Стара Загора при ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение № 224/ 10.04.2019г на Директора на Дирекция „ОДОП“
Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„ПЪТСТРОЙ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, зона Голеш да заплати на Дирекция „ОДОП“-Пловдив
при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: