О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 08.03.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание, проведено на осми март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в. ч. гр. д. №31 по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе
взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл. 413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „*************“
/********/ ЕАД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: **************************************, със
съдебен адрес:***, офис 5, против Разпореждане № 261557/18.12.2020 г. на
Районен съд Кюстендил, постановено по ч.гр.д. № 2364/2020г. по описа на съда.
С оспорвания съдебен акт КнРС е
отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу длъжника И.В.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** за
посочените в заявлението суми. За да отхвърли заявлението заповедният съд е
констатирал, че същото е подадено срещу несъществуващ правен субект, което
обстоятелство е установено след направена служебна справка по Наредба
№14/18.11.2009 г. От справката е
установено, че лице с имена, както са отразени в заявлението по чл.417 ГПК, не
съществува. На сочения в заявлението Единен граждански номер на длъжника отговаряло лице с имена И.В.М..
Съдът е оставил без уважение депозираното заявление, мотивирайки се с обстоятелството,
че в производството по издаване на заповед за изпълнение не е предвидена
възможност за отстраняване на нередовности на заявлението по реда на чл.129 от ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на
обжалваното разпореждане, излагайки доводи за неговата неправилност. Сочи, че
видно от представения към заявлението Договор за кредит страна по същия било
лицето И.В.Г. с ЕГН **********, който е подписал договора. Излага, че
извършената в последствие промяна в имената на лицето не води до извод за
несъществуващ правен субект. Акцентира, че след като съдът служебно е направил
справката и отчел промяна, е следвало да
издаде заповед за изпълнение срещу лицето И.В.М.. Поддържа виждането, че при
наличието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните се
създава задължение за сезирания съд да се произнесе както по редовността на
подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление, така и по основателността на
материализираното в него искане по чл.411 ГПК, предвид осигуряване защита на
страните.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК
препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, намира следното от фактическа и правна
страна:
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от
легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за
редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедното производство пред КнРС е
образувано по заявление на „*************“ /**********
ЕАД против И.В.Г. за парично вземане в размер на 1500 лева – изискуема главница
към 19.11.2020 г., 88.75 лева изискуема редовна лихва, начислена за периода от
16.11.2029 г. до 15.01.2020 г. включително, 3.48 лева – изискуемо обезщетение
за забава, начислено за периода от 16.11.2019 г. до 15.01.2020 г. включително,
30.00 лева – изискуема такса, съгласно чл.36, чл.37 и чл.49 към Рамков договор
№1807122382566700 за издаване и ползване на безконтактна крeдитна карта Way 4 Visa Classic от 14.08.2018 г., дължима за периода от
12.11.2019 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на депозирана на заявлението – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Като длъжник по заявлението е посочено
лицето И. Валентин Г.. След направена служебна справка по Наредба
№14/18.11.2009 г. от която е установено, че лице с имена, както са отразени в
заявлението по чл.417 ГПК, не съществува,
КнРС е отхвърлил заявлението, като е изложил мотиви, че заявлението не
отговаря на изискванията за редовност на искова молба, както и че същото е
насочено срещу несъществуващ правен субект. Приемайки, че в производството по
издаване на заповед за изпълнение заповедния съд не е оправомощен да дава
указания на заявителя за отстраняване на констатирани по заявлението
нередности, е оставил същото без уважение.
Настоящата инстанция споделя изводите на
районния съд за несъответствие на заявлението с изискването за редовност на
искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 ГПК, т.е. на изискванията за
редовност на искова молба. Несъответствието в имената на длъжника безспорно
води до нередовност на заявлението, както правилно е отчел и районният съд.
Съобразно приетото в т.1 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 4/2013 г., заповедният съд не е длъжен
при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал. 2 ГПК съобразно
изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 и чл. 128, т.1 ГПК, да дава указания на
заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на
заявителя се дължи само в изрично уредената хипотеза в чл. 425, ал.2 ГПК, както
и при невнесена в пълен размер ДТ за заявлението.
Независимо от така дадените за
съдилищата задължителни указания, към момента на подаване на настоящото
заявление и постановяване на обжалваното разпореждане, е настъпила
законодателна промяна в приложимия за казуса процесуален закон, като с
изменение, обнародвано в ДВ №86/27.10.2017г., е изменена разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК и е предвидено
задължение на съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на
нередовностите на заявлението, в случаите, когато то не отговаря на
изискванията на чл. 410 ГПК и да го отхвърли едва след като заявителят не
отстрани тези нередовности в срок.
В случая районният съд не е предоставил
възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването
на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал.1 ГПК, а направо е отхвърлил заявлението,
което е в нарушение на новата редакция на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и прави обжалваното
разпореждане незаконосъобразно и подлежащо на отмяна само на това основание.
По изложените съображения, настоящия
съдебен състав ще отмени разпореждането на първоинстанционния съд и ще върне
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
заявлението, при съобразяване разпоредбата на
чл. 411, ал.2, т.1 ГПК и указване на заявителя предоставената от
посочената норма на закона възможност да отстрани допуснатите в заявлението
нередовности.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане
№261557/18.12.2020 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по
ч.гр.д.№2364/2020 г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото на РС
Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.