№ 9287
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110109633 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. П. Д., чрез адв. А. М.,
срещу „Г.М.“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 4627,26 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 08.2022 г. и за м. 09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
общ размер на 762,93 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница
за периода от 01.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между страните през периода от 20.04.2010 г. до
20.12.2022 г. съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор, с подписването на който ищцата приела да изпълнява длъжността
„лаборант“ в ответното дружество. След подадено от ищцата заявление с вх. №
2059/19.12.2022 г. до работодателя, трудовото правоотношение между страните било
прекратено със заповед № 89/ 20.12.2022 г., считано от 20.12.2022 г., на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ. След прекратяване на трудовия договор на ищцата и въпреки проведените с
управителя на ответното дружество разговори дължимото трудово възнаграждение за
месеците август и септември 2022 г. не било погасено, поради което ответникът дължал и
лихва за забава. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Г.М.“ ООД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. В..
1
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
всички дължими към служителя суми, включително за трудови възнаграждения, ведно с
лихвите за периода на забавата, били изплатени от ответното дружество. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата В. П. Д., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като
твърди, че няма постъпили плащания от страна на ответника по процесните вземания. В
хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове и да осъди ответното
дружество да плати на ищцата процесните суми. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Г.М.“ ООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът не е оспорил изложената от
ищцата в исковата молба фактическа обстановка, като единствено е направил възражение за
пълно погасяване на дължимите суми още преди образуване на настоящото производство.
Съдът намира, че това възражение остана недоказано, като ответникът не прояви
процесуална активност и не поиска събиране на доказателства в тази връзка. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва
да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Съдът намира, че ответникът не доказа
погасяване на претендираните от ищцата вземания (пълно или частично), въпреки че с
доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на
посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. След като
ответникът не доказа основателността на правопогасяващото си възражение, то следва и
единственият възможен извод, че същият дължи заплащането на процесните суми в пълен
размер.
С оглед изложеното кумулативно обективно съединените искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на направените по
2
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК и доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. С оглед изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Г.М.“ ООД следва да бъде
осъден да заплати на ищцата В. П. Д. сумата в размер на 2760 лева, представляваща
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество „Г.М.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен
съд дължимата за образуване на настоящото производство държавна такса в размер на
235,09 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.М.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. С. М., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър“, ж. к. „Гара Искър“, ул. „5010-та“
№ 1, да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Карнобат, АДРЕС,
както следва: по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 4627,26 (четири хиляди
шестстотин двадесет и седем лева и 26 ст.) лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 08.2022 г. и за м. 09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 762,93
(седемстотин шестдесет и два лева и 93 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 01.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда – 20.02.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Г.М.“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С. С. М., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Искър“, ж. к. „Гара Искър“, ул. „5010-та“ № 1, да заплати на В. П. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Карнобат, АДРЕС, сумата 2760 (две хиляди седемстотин
и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Г.М.“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С. С. М., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Искър“, ж. к. „Гара Искър“, ул. „5010-та“ № 1, да заплати по сметка на Софийски
районен съд дължимата за образуване на настоящото производство държавна такса в
размер на 235,09 (двеста тридесет и пет лева и 09 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4