Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно заседание на
единадесети юни две хиляди десет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Антоанета Д., сложи за разглеждане гр. дело № 15371 по описа за
2018 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявен от „Ф." ЕООД /старо наименование „Ф.86"/
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** Г.Б. № 4, ет. 2, ап. 17,
представлявано от управителя си И.Д.ХР. против „К.Р.Г."
АД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя си
Р.И.ХР. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 24 429.79 лв.,
представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, в следствие на незаконосъобразен превод на сумата от
Частен съдебен изпълнител И.Т.Ч., с рег. № 783, по и.д. № **/2013г. по описа на
същия.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата се
твърди, че ищецът е титуляр на вземане по силата на Договор за цесия от 20.02.15 г.,
съгласно който „А.В." ЕООД с ЕИК: **прехвърля на „Ф." ЕООД /старо
наименование „Ф.86"/ с ЕИК:**, вземането си по изпълнителен лист, издаден
по ГД № 17495 по описа на Софийски районен съд за 2013 г., представляващо
главница в размер на 21 000 лева /двадесет и една хиляди / с начислен ДДС,
ведно с присъдена лихва от 3 429.79 лева, или общо задължение в размер на 24
429.79 лева /двадесет и четири хиляди четиристотин двадесет и девет лева и
седемдесет и девет стотинки/.
Цедентът „А.В." ЕООД с ЕИК: **е първоначалният
взискател по изпълнително дело **/2013
г. по описа на ЧСИ И.Ч. *** действие СГС, с peг. № 783, което изп. дело е
присъединено към изпълнително дело **/2012 г. по описа
отново на ЧСИ И.Ч.
След сключване на договора за цесия всички суми,
събрани в полза на взискателя „А.В." ЕООД с ЕИК: **по изпълнително дело **/2013
г. по описа на ЧСИ И.Ч. /присъединено към изпълнително дело **/2012 г./, следвало да бъдат изплатени по посочена
от „Ф." ЕООД банкова сметка. ***ока ЧСИ И.Ч. не превел сумата.
Вместо това сумата от 24 429, 79 лв., събрана по
изп. дело № **/13 г. на ЧСИ И.Ч., била преведена неоснователно на „К.Р.Г."
АД, поради, което ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът се обеднил.
В
отговора на ИМ се сочи,
че искът е неоснователен. Оспорва се наведеното твърдение, че на ответника е
преведена исковата сума от 24 429,79 лв. по изп.д. №**/2013 г. на ЧСИ И.Ч..
Евентуално, ако ищецът представи доказателства за
получаване на горната сума от „К.Р.Г." АД, оспорва се твърдението, че тя е
получена без основание.
Предявява се възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като според ППВС №1/28.05.1979 г. вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата.
Ищецът извежда материалноправната си легитимация от
сключен между него и „А.В." ООД , ЕИК ***,
на 20.02.2015 г. договор за цесия, по силата на който на „Ф.86" ЕООД, ЕИК **
е прехвърлено вземането му от „О. С. Х." ЕООД, ЕИК **, по издаден срещу това дружество в полза на „А.В."
ООД изпълнителен лист по гр.д. №**/2013 г. на Районен
съд-София, 67 с-в, в размер на сумата от 21 000 лв. главница и 3 429.79 лв.
мораторни лихви за периода от 14.08.2011 г. до 14.03.2013 г..
Видно
от представената като доказателство молба от „А.В." ООД, първоначалният
кредитор /цедент/ е поискал от ЧСИ И.Ч., per. №783, на осн. чл.426 ГПК да
образува изпълнително дело срещу длъжника „О.
С. Х." ЕООД въз основа на издадения и приложен към
молбата изпълнителен лист по гр.д. №**/2013 г. на Районен
съд-София,67 с-в. Върху молбата е обективирано разпореждане за образуване на
изп.д. №**/2013 г. с отбелязване, че вземането е присъединено към изп.д. №**/2012 г. на ЧСИ И.Ч., факт признат от ищеца с
исковата молба.
Посоченото по-горе изп.д. №**/2012
г. е образувано по молба на „К.Р.г." АД в качеството му на кредитор на „О.С. Х." ЕООД, за негови вземания от същия
длъжник. Следователно „К.Р.Г." АД
има качеството на взискател по изп.д. №**/2012
г. на ЧСИ И.Ч., а „А.В." ООД, частният праводател на ищеца - качеството на
присъединен кредитор /присъединен взискател/ по по-късно образуваното и
присъединено към изп.д. №**/2012 г. изп.д. №**/2013
г. срещу същия длъжник „О. С. Х." ЕООД.
В качеството си на взискател ответното дружество е
участвало в разпределението на сумите по постъпленията по изпълнението на осн.
чл.455 ал.2 ГПК. Разпределението би следвало да му е било предявено, така както
би следвало да е предявено и на присъединения взискател „А.В." ООД,
съответно ответникът е следвало на това основание да получава преводи от
сметката на съдебния изпълнител за погасяване дълга на „О. С. Х." ЕООД към него.
Ищецът не е ангажирал доказателства, праводателят
му да е оспорил по исков ред съществуването на вземането на първоначалния
взискател „К.Р.Г." АД по чл.464 ал. 1 ГПК, поради което сумата се предава
на взискателя по реда и при условията на посочената процесуална разпоредба.
Гореизложеното обосновава извода, че за ответника е
съществувало законово основание да получава суми по изп.д. №**/2012 г. /изп.д. №**/2013 г./ на ЧСИ И.Ч..
Следователно ответникът не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца -
цесионер, частен правоприемник, поради което не му дължи връщане на исковата
сума.
В отговора на исковата молба се прави опит за
възражение за прихващане:
Твърди се, че цедираното от „А.В." ООД на
ищеца вземане от 21 000 лв. по силата на сключения между тях договор за цесия,
е придобито от цедента „А.В." ООД също по силата на договор за продажба на
вземане /цесия/ от 14.02.2011 г., сключен между „К.Р.Г." АД в качеството
му на цедент и „А.В." ООД, като цесионер.
С този договор ответникът е прехвърлил на праводателя
на ищеца вземане в размер на сумата от 21 000 лв., представляваща част от общо
вземане на „К.Р.Г."*** Хилс" ЕООД, произтичащо от извършени от „К.Р.Г."
АД строителни /довършителни работи/ по договор за строителство с „О. С.Х." ЕООД.
Прехвърлянето е възмездно за сумата от 21 000 лв., уговорена в чл.4 от договора
от 14.02.2011 г.
Твърди се, че „А.В." ООД не е заплатило на „К.Р.Г."
АД цената по цесионната сделка, поради което ответникът има вземане за тази
сума от цедента „А.В." ООД, /респективно от частния му правоприемник - Ф."
ЕООД-?!?/.
Предвид гореизложеното в условие на евентуалност се
предявява възражение за прихващане със сумата от 21 000 лв. и сумата от 6 400
лв. изтекли мораторни лихви върху главницата за периода от 31.12.2015 г. до
31.12.2018 г. или общо сумата от 27 400 лв.
По
делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника И.Т.Ч.,*** офис 5. Третото
лице-помагач изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Като основание за недопустимост сочи, че ищецът не е
конституиран като взискател по и.д. **/2013г, а такъв се явява друго юридическо
лице, а именно „А.В.“ ООД. В случай, че е била налице валидна цесия на
процесното вземане, пред ЧСИ е следвало да бъдат представени надлежни доказателства
за сключения договор за цесия, за да бъде конституиран ищеца като взискател по
и.д., но такива доказателства не са представени, поради което легитимиран
кредитор по и.д. **/2013г. се явява „А.В.“ ООД. Сочи още, че едва на
12.02.2018г. е постъпила по и.д. молба от ищеца с приложен като доказателство
договор за цесия, но не е било представено уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
до длъжника за прехвърлянето на вземането. Видно от резолюцията на И.Ч., в качеството
му на ЧСИ, делото е приключено още през 2014г. По въпроса за неоснователността
на иска, И.Ч. сочи, че взискател по и.д. № **/2013г. е „А.В.“ ООД, който след
извършеното разпределение на сумите, получени в изп.производство е подало молба
от 23.10.2013г., чрез процесуалния си представител адв. Симеон Рачев Миков, с
която моли припадащата се на „А.В.“ ООД от разпределението сума в размер на 26859,58лв.
да бъде преведена по сметка на „К.Р.Г." АД, което е било изпълнено от ЧСИ още
на 23.10.2013г. А договорът за прехвърляне на вземания /цесия/ от „А.В.“ ООД в
полза на „Ф.“ ЕООД е едва от 20.02.2015г. – почти две години след окончателното
плащане по изп. производство.
В о.с.з.
ищеца поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответникът в хода на устните
състезания не изпраща представител и не представя становище по съществото на
делото. Третото лице помагач не изразява допълнително становище.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД
е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен
субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне
онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие
между субектите, до размера на обедняването. Искът по чл. 59 от ЗЗД е допустим
при условие, че не е налице друг иск, с който обеднелият може да се защити,
т.е. когато липсва друго основание за вземането.
За да бъде уважен иска по чл. 59 от ЗЗД, следва да
бъдат установени следните предпоставки на иска: обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника, връзка между двете. Връзката в случай на
неоснователно обогатяване е такава на обусловеност на двете събития – обогатяването
и обедняването, от общ правопораждащ юридически факт.
В конкретния случай се твърди, че общия правопораждащ
юридически факт, довел както до обогатяване на ответника, така и до обедняване
на ищеца, е извършения превод на сумата 24429.79лв. по и.д. № **/2013г. от ЧСИ И.Ч.
в полза на „К.Р.Г." АД. Сочи се, че обогатяването е следствие на факта, че
сумата не се е следвала на това лице и е получена от него без основание, както
и че обедняването на ищеца е настъпило от факта, че същото не е успяло да
събере вземането си по Договор за цесия от 20.02.15 г.
Всички тези факти следва да бъдат установени от ищеца
при условията на пълно и главно доказване.
Установените по делото факти са следните /в
хронологичен ред/:
Видно от приложените по делото писмени доказателства,
на 14.02.2011г. между „К.Р.Г." АД и „А.В." ЕООД е сключен договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ с предмет следното вземане: част от вземането
на „К.Р.Г." АД *** Хилс" ЕООД, представляващо част от главницата,
което вземане произтича от договор за строителство от 13.08.2005г. , договор за
довършителни работи от 14.12.2005г. и допълнително споразумение от 09.08.2006г.
в размер на 21 000лв. като главница, ведно с всички съпровождащи го права,
привилегии и акцесорни вземания. Прехвърлянето е възмездно, като за него се
дължи възнаграждение в размер на 21 000лв. в срок от 5 дни от сключването
на договора.
Съгласно ИЛ от 30.07.2013г. „О. С. Х." ЕООД е осъдено да заплати на „А.В." ООД,
сумата от 21 000, представляваща част от дължимо възнаграждение, задържано
като гаранция за изпълнението по договор за строителство от 13.08.2005г. ,
договор за довършителни работи от 12.12.2005г. и допълнително споразумение от
09.08.2006г., ведно със законната лихва, както и лихва в размер на 3429.79лв.
за периода 14.08.2011г. до 14.03.2013г.
С молба от 07.10.2013г., подадена от „А.В." ООД
до ЧСИ И.Ч. е поискано образуването на изп.дело срещу „О. С. Х." ЕООД по посочения по-горе ИЛ от 30.07.2013г.,
издаден на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по г.д. № **/2013г. на СРС, 67 състав. Върху молбата е обективиран номера на образуваното изп.д. №**/2013 г., както
и че вземането е присъединено към изп.д. №**/2012 г. на ЧСИ И.Ч..
Видно от ПДИ от 08.10.2013г. на ЧСИ И.Ч., взискател по
и.д. № ** от 2013г. на съдебния изпълнител е „А.В." ООД, като вземането е
в общ размер на 33110,64лв., от които 21 000 главница, 1087,59лв. законна
лихва, 3429,79 – лихва за забава /неолихвяена/, 5000лв. – разноски и 2593,26 –
такси по изпълнението.
С молба от 23.10.2013г., „А.В.“ ООД чрез процесуалния
си представител адв. Симеон Рачев Миков, упълномощен с пълномощно от
02.10.2013г., моли припадащата й се от разпределението сума в размер на 26859.58лв.
да бъде преведена по сметка на „К.Р.Г." АД, а адвокатското възнаграждение
в размер на 5000лв. да бъде платено на посочен друг адвокат.
С преводни нареждания от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. в полза на „К.Р.Г."
АД са наредени за плащане сумите от 11000лв. и 16859.58лв. Съгласно изготвената
ССЕ, тези плащания от ЧСИ в полза на „К.Р.Г." АД са осчетоводени като плащания
от „А.В.“ ООД по договора за цесия от 14.02.2011г., който е възмезден.
На 12.02.2018г. е постъпила по и.д. № **/2013г.
присъединено към и.д. № **/2012г. на ЧСИ
И.Ч. молба вх. № 909/12.02.**. от ищеца „Ф."
ЕООД, с която сочи, че ищецът е цесионер по договор за цесия от 20.02.2015г. и
желае всички, събрани в полза на цедента „А.В.“ ООД суми по изп.дело да бъдат
приведени на „Ф." ЕООД по посочена банкова сметка.
*** И.Ч., че делото е приключено и архивирано още през
2014г., за което да се уведоми молителя.
Съгласно приложения и към молбата Договор за цесия
от 20.02.15г., „А.В." ЕООД с ЕИК: **прехвърля на „Ф." ЕООД /старо
наименование „Ф.86"/ с ЕИК:**, вземането си по изпълнителен лист,
издаден по ГД № **
по описа на Софийски районен съд за 2013 г., представляващо главница в размер
на 21 000 лева /двадесет и една хиляди / с начислен ДДС, ведно с присъдена
лихва от 3 429.79 лева, или общо задължение в размер на 24 429.79 лева
/двадесет и четири хиляди четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и
девет стотинки/. В Договора за цесия е посочено, че сумата е събрана по и.д. № **/2013г.
по описа на ЧСИ И.Ч. и е неоснователно преведена на „К.Р.Г."
АД. Прехвърлянето е възмездно за сумата от 27 768.06лв.
Преди
датата 12.02.2018г. няма данни, че е подадена по и.д. №
**/2013г. по описа на ЧСИ И.Ч. молба за конституиране на
ищеца като взискател по делото или действителното му конституиране от ЧСИ.
Представеното от ищеца по делото уведомление от „А.В." ЕООД и „Ф."
ЕООД до ЧСИ /“по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД“/ на л. 5 от делото, няма данни да
е достигнало до знанието на ЧСИ /няма входящ номер, известие за доставяне или
др./. Отделно от това длъжник по вземането, обект на цесията, не е ЧСИ, за да
му бъде съобщавано за цесията по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а длъжникът по
изпълнението „О.
С.
Х."
ЕООД. Няма молба за конституиране, няма представен договор за цесия.
По
предпоставките за уважаване на иска:
По
делото се доказва, че е извършен превод на сумата 24429.79лв. /даже на сума с
по-висока стойност, а именно 26859.58лв. с две преводни нареждания от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. за сумите от
11000лв. и 16859.58лв./ по и.д. № **/2013г.
от ЧСИ И.Ч. в полза на „К.Р.Г." АД.
Спорен
е въпросът дали сумата е преведена без основание и обогатил ли се е ответника
за сметка на обедняването на ищеца.
Съдът
намира, че сумата е преведена на „К.Р.Г." АД с основание и основанието за
плащане е сключения на 14.02.2011г. между „К.Р.Г." АД и „А.В."
ЕООД възмезден договор за прехвърляне на
вземания /цесия/. „А.В." ЕООД е имала непогасено задължение спрямо „К.Р.Г."
АД за заплащане на цената на вземането по договора за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 14.02.2011г. Видно от изготвената по делото ССЕ-1, цената за
прехвърленото вземане от 21 000лв., която също е в размер на
21 000лв. е била само частично заплатена /в размер на 3000лв. по
споразумение/, като за плащане са останали както остатъкът от главницата
/18000лв./, така и мораторни лихви, за периода от датата на падежа на
задължението за плащане на цената – 5 дни след датата на сключване на договора
за цесия /19.02.2011г./ до окончателното плащане /на 23.10.2013г. и
25.10.2013г./.
По
валидността на погасяването:
Ищецът
оспорва представителната власт на адв. С.Р.М.за подаване на молбата от
23.10.2013г., с която „А.В.“ ООД моли ЧСИ припадащата й се от разпределението
сума в размер на 26859.58лв. да бъде преведена по сметка на „К.Р.Г." АД.
Съгласно
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5/2014 ВКС, ОСГТК, договор /съответно едностранна правна
сделка или правно действие, както е в конкретния случай – подаване на молба до
ЧСИ за разпореждане с вземане на „А.В.“ ООД /, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или
неговите универсални правоприемници.
В
конкретния случай в представеното пълномощно за адв. С.Р.М./л. 92/ няма предоставяне
на права по чл. 34 ал. 3 от ГПК, каквото пълномощно се изисква, доколкото
преводът на дължимата в полза на „А.В.“ ООД сума на друго лице представлява
разпореждане с предмета на изпълнителното дело /със събраната сума/.
Липсва доказателство за изрично
потвърждаване от „А.В.“ ООД на действията на адв. С.Р.М.по подаване на молбата,
извършени без представителна власт. Липсва обаче и доказателство за оспорване
на извършеното действие по подаване на молбата от адв. Миков, сторено веднага
след узнаването му от „А.В.“ ООД, на основание чл. 301 от ТЗ /Когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването/.
Налице
са данни за приключване на производството по и.д. № **/2013г. от ЧСИ И.Ч. още
през 2014г. поради пълно изпълнение по смисъла на чл. 433 ал. 2 от ГПК /резолюцията
на ЧСИ И.Ч., в молбата от 12.02.2018г., както и молбата на длъжника „О. С. Х." ЕООД, остатъкът от
сумата, останала след разпределението на кредиторите, да бъде преведена по
посочено от длъжника трето лице - л. 31
от делото/. Съгласно чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК, приключването на принудителното
изпълнение подлежи на обжалване от взискателя, поради което и същото е съобщено
на „А.В.“ ООД. Няма данни акта на ЧСИ да е обжалван, поради което може да се
приеме, че „А.В.“ ООД не се е противопоставило веднага след узнаването
/при съобщаване за приключване на изпълнението/ на извършените от ЧСИ действия
в случай, че те са били съобразени с молбата, подадена без представителна власт
и в несъответствие с волята на взискателя. Оттук може да бъде изведен изводът,
че „А.В.“ ООД е потвърдил конклудентно чрез липса на противопоставяне по реда
на чл. 301 от ТЗ, действията на адв. Миков, извършени без представителна власт.
Отделно
от това съгласно ТР на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници,
т.е. само „А.В.“ ООД или неговите универсални правоприемници. Ищецът по делото
се явява частен правоприемник на „А.В.“ ООД и не е легитимиран да
се позовава на недействителността.
Поради
това съдът намира, че извършеното без представителна власт процесуално действие
е санирано, т.е. приема се, че изхожда от „А.В.“ ООД.
Правната
същност на молбата на „А.В.“ ООД до ЧСИ, с която моли дължимите в негова полза
суми да бъдат преведени на трето лице в действителност представляват мандат за
плащане - „А.В.“ ООД възлага на ЧСИ да извърши от негово име и за негова
сметка плащане на негово задължение. С изпълнението на мандата се
погасява както задължението на ЧСИ да приведе дължимите в полза на „А.В.“ ООД
суми от разпределението, така и на задължението на „А.В.“ ООД към неговия
кредитор „К.Р.Г." АД по договор за цесия от 14.02.2011г. Поради това и
правилно в счетоводството на „К.Р.Г." АД е отразено плащането по договор
за цесия от 14.02.2011г. чрез извършените преводи от ЧСИ. /В счетоводството на „А.В.“
ООД това не е отразено, а е следвало да бъде/. Същият правен ефект би бил
постигнат и в случай на две отделни плащания /от ЧСИ към „А.В.“ ООД и от „А.В.“
ООД към „К.Р.Г." АД/. Мандатът за плащане спестява двойното прехвърляне на
средства, но погасява и двете ликвидни и изискуеми задължения.
С
плащането, извършено от ЧСИ И.Ч. на 23.10.2013г. и 25.10.2013г. на сумите от
11000лв. и 16859.58лв. в полза на „К.Р.Г." АД, съгласно молба от
23.10.2013г. на „А.В.“ ООД, Е ПОГАСЕНО и задължението на „О. С. Х." ЕООД спрямо „А.В."
ООД, за което е образувано изп. д. № **/2013г. на ЧСИ И.Ч., а именно
задължението по ИЛ от 30.07.2013г., издаден на основание Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по г.д. № **/2013г.
на СРС, 67 състав. Поради това и Договор за цесия от 20.02.15г., с който „А.В."
ЕООД с ЕИК: **прехвърля на „Ф." ЕООД /старо наименование „Ф.86"/ с
ЕИК:**, вземането си по изпълнителен лист, издаден по ГД № 17495 по описа на
Софийски районен съд за 2013 г., се явява БЕЗ ПРЕДМЕТ.
За
да е действителен един договор за цесия трябва вземането, което се прехвърля да
съществува, т.е. да е възникнало и да не е погасено. В конкретния случай
вземането /по ИЛ от 30.07.2013г., издаден на основание
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по г.д. № 17495/2013г. на СРС, 67
състав/ е погасено поради пълното му /принудително/ изпълнение в производството
по и.д. № ** от 2013г. на ЧСИ И.Ч. още на 23-25.10.2013г. Поради това то вече не
съществува към датата на цесията от 20.02.2015г. и договорът за
прехвърляне на вземания се явява нищожен поради липса на предмет
/липсва вземане, което да бъде прехвърлено/.
В
Договор за цесия от 20.02.15г. е посочено като обяснение, и че сумата е събрана
по и.д. № **/2013г. по описа на ЧСИ И.Ч. и е неоснователно преведена на „К.Р.Г."
АД. Това обяснение може да се приеме като второ основание на вземането – т.е.,
че сумата не е тази, предмет на ИЛ, а сумата, която неоснователно е преведена
на „К.Р.Г." АД, т.е. сумата на неоснователното обогатяване /по чл. 59 от ЗЗД/. В случай, че се приеме, че вземането
има две правни основания, това означава, че договорът за цесия е отново без предмет.
Предмет на договора за цесия е конкретно вземане и то следва да е точно и ясно
определено с всички индивидуализиращи белези, вкл. и основанието на вземането,
т.е. навеждането едновременно на две
различни правни основания за едно и също вземане е недопустимо, защото
не е ясно какво точно е вземането.
Отделно
от това по делото се доказа, че преводът на сумата от ЧСИ в полза на „К.Р.Г."
АД не е без основание, така че и това второ основание за вземането липсва /липсва
вземане за неоснователно обогатяване/ и цесията отново се оказва без предмет.
Поради
липса на действително вземане, което да е било обект на прехвърляне с Договор
за цесия от 20.02.15г., сключен между „А.В." ЕООД и „Ф." ЕООД, то за ищецът
не са възникнали правата, които претендира да са останали неудовлетворени. Изначалната
липса на правото да получи плащане по прехвърленото вземане, води до извод на
липса на обедняване при липса на плащане по невъзникналото вземане.
Следва
да се посочи още и, че обедняването, както и обогатяването следва да са в
причинно-следствена връзка с общия факт, който ги е причинил. Доколкото общият
факт /преводът на сумите от 23-25.10.2013г./ се е осъществил две години преди
възникване на твърдяното вземане от ищеца по договор за цесия от 20.02.15г. /по
което се твърди обедняването/, няма как към момента на превода 23-25.10.2013г. да
е настъпило обедняване по все още несключения договор за цесия.
Поради това съдът намира, че искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора в полза на ответника се
следват разноските, направени по същия. Не е представен списък по чл. 80 от ГПК, но съдът намира, че разноските му, доказани по делото, са в размер на
400лв., заплатено възнаграждение за вещо лице по допусната ССЕ, като същите
следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от „Ф." ЕООД /старо наименование „Ф.86"/
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** Г.Б. № 4, ет. 2, ап. 17,
представлявано от управителя си И.Д.ХР. против „К.Р.Г."
АД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя си
Р.И.ХР., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 429.79 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин двадесет и
девет лева и 79 ст./, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил
за сметка на обедняването на ищеца, в следствие на незаконосъобразен превод на
сумата от Частен съдебен изпълнител И.Т.Ч., с рег. № 783, по и.д. № **/2013г.
по описа на същия, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф." ЕООД /старо наименование „Ф.86"/ с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:*** Г.Б. № 4, ет. 2, ап. 17, представлявано от
управителя си И.Д.ХР. ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Р.Г." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя си Р.И.ХР., сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Решението да
се връчи на страните и да
се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: