№ 211
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500451 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от Е. И. Г., чрез процесуалния й представител адв.Ж.А.,
против решение №260023/19.07.2022г., постановено по гр.д. №985/20г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е прието за установено, че договор за продажба,
сключен с НА №13, том IV, peг.№9154, дело №604 по описа за 2016г. на
нотариус О.Ш., вписан под вх.peг. №25078 от 05.10.2016г., акт №172, том
LXVI, дело №14074/2016г. в СВ Варна, чрез който Е. И. Г., действаща като
пълномощник на Т.Т. К., е прехвърлила на себе си собствеността върху
поземлен имот идентификатор 10135.2573.1163 (десет хиляди и сто и
тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и три, хиляда и сто и
шестдесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, област Варна, район "Приморски", к.к. "Чайка", с
площ 1175 (хиляда и сто и седемдесет и пет) кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, стар идентификатор 10135.2573.84, с номер по
предходен план *********, при граници поземлени имоти идентификатори:
10135.2573.1040, 10135.2573.96, 10135.2573.81, 10135.2573.1162 за цена 9 900
лв., е недействителен, тъй като е сключен във вреда на представляваната: на
цена, значително по-ниска от пазарната цена, по иска, предявен от Т.Т. К.,
починала и заместена от наследниците Е. К. И. и В. К. К., срещу Е. И. Г., на
основание чл.40 от ЗЗД, както и е осъдена Е. И. Г. да заплати на Е. К. И. и В.
К. К. сумата 2 133 лв., представляваща разноски по списък, на основание
1
чл.78, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Въззиваемите Е. К. И. и В. К. К., като правоприемници на починалата в
хода на производството Т.Т. К., в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Б.Р.
поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС
да бъде потвърдено. Претендират разноски
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 02.07.2020г.
ищцата Т.Т. К., починала в хода на първоинстанционното производство и
заместена от наследниците си Е. К. И. и В. К. К., излага, че с к.н.а.
№71/19.09.2016г. е призната за собственик на два недвижими имота,
находящи се в гр.Варна, район „Приморски“, к.к. „Чайка“, единият от които с
площ от 1 175 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 10135.2573.1163,
при съответни граници. С пълномощно от 14.04.2016г. в изискуемата форма
упълномощила ответницата Е. И. Г. да се разпореди с посочения недвижим
имот като сключи разпоредителна сделка при условия и цени, определени по
преценка на упълномощения, в т.ч. да договаря сама със себе си. С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а. №13/05.10.2016г., ответницата,
действайки като пълномощник на ищцата, продала недвижимия имот на себе
си за цена 9 900лв., за която е посочено, че е платена в брой от купувача на
продавача преди подписване на акта.С последваща разпоредителна сделка,
обективирана в н.а. №170/18.10.2019г., ответницата е дарила имота на своята
внучка Н.Я.К..
Макар и действайки в рамките на представителната си власт, ответницата
е упражнила същата превратно и недобросъвестно. При определяне
продажната цена е следвало да действа в интерес на представлявания и с
грижата на добър стопанин, независимо, че договоря сама със себе си.
Посочената в акта продажна цена е 9 900лв., а пазарната стойност на имота
възлиза приблизително на 50 000 евро. Пълномощникът е сключил договора
за цена, многократно по-ниска от пазарната такава, като така значително е
увредил интересите на представлявания. Извършената от ответницата
разпоредителна сделка, като сключена във вреда на представлявания, е
недействителна на осн. чл.40 от ЗЗД и не е породила действие. Предвид
изложеното, моли да бъде прогласена недействителността на договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№13/05.10.2016г., като сключен във
вреда на представляваната Т.Т. К..
Ответницата Е. И. Г. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК,
уточненията към него с молба от 23.11.2020г. и в хода на производството
2
оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Излага, че се е запознала с
ищцата и нейната дъщеря Е. И. в края на 2011г.В средата на 2012г. те я
помолили да им съдейства да се снабдят с документи за собственост за имоти,
оставени в наследство на Т.К. от нейния баща със завещание от 20.09.1957г.,
които са имотите, предмет на к.н.а.№71/19.09.2016г.Уговорката им била
всички разходи по повод горното да се поемат от ответницата, като в замяна
тя да придобие имотите на изгодна цена. През целия период на снабдяване с
документи за собственост и нанасяне на имотите в кадастър, деклариране и
заплащане на данъци ищцата не е заплащала никакви такси, а следващите се
такива, които били около 10 000лв., били заплатени от ответницата. Извън
горното ищцата била подпомагана от ответницата с различни суми от
порядъка на 2 000лв., 3 000лв. и 5 000лв., общо в размер на 20 000лв. При
сключване на процесния договор се съгласили ответницата да придобие
собствеността срещу сумата от 9 900лв., а ищцата да не възстановява
посочените суми, съответно от 10 000лв. и 20 000лв. Твърди и, че съгласно
извършеното упълномощаване й е била предоставена пълната свобода да се
разпорежда, в т.ч. продава, дарява, заменя, ипотекира недвижимия имот на
когото намери за добре и при цени и условия, каквито намери за добре, т.е.
пълномощното съдържа ясното съгласие на представлявания за накърняване
на имуществото му. Според клаузите на пълномощното, ищцата не е имала
намерение да реализира пазарната цена на имота и се е съгласила да бъде
„увредена“ от обективната цена чрез даване право на ответницата сама да
определи цената, т.к. между тях са съществували и други финансови
отношения.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.40 от ЗЗД.
С пълномощно с нотариално заверени на 14.04.2016г. подпис и
съдържание Т.Т. К. е упълномощила Е. И. Г. да я представлява по повод
посочените в пълномощното два недвижими имота, един от които ПИ с
идентификатор 10135.2573.84 с площ от 1 175 кв.м., с номер по предходен
план *********, находящ се в гр.Варна, к.к.“Чайка“, вкл. и пред нотариус,
като се разпорежда неограничено /продава, дарява, заменя, залага, ипотекира/
недвижимите имоти, при условия, каквито намери за добре и на
купувачи/дарени по нейна преценка, както и да получи продажната цена от
купувачите или от съответната банка, вкл. и да договаря сама със себе си.
С к.н.а.№71/19.09.2016г. Т.К. е призната за собственик на два недвижими
имота, находящи се в гр.Варна, район „Приморски“, к.к. „Чайка“, единият от
които с площ от 1 175 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор
10135.2573.1163, при съответни граници, с посочена в акта данъчна оценка 26
083, 80лв. При съставяне на акта е представено завещание, обявено и вписано
в АВ на 14.09.2016г.
3
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№13/05.10.2016г., Е.Г.,
действайки като пълномощник на Т.К. въз основа на цитираното
пълномощно, е продала ПИ с идентификатор 10135.2573.1163 /стар
идентификатор 10135.2573.84 и номер по предходен план *********/ на себе
си за сумата 9 900лв., изплатена в брой от купувача на продавача преди
подписване на н.а., с посочена в акта данъчна оценка 26 083, 80лв.
Съгласно заключението на СОЕ от 28.01.2021г., оспорено от ответницата,
пазарната стойност на ПИ с идентификатор 10135.2573.1163 към 05.10.2016г.
възлиза на 138 630лв.Съгласно заключението на СТЕ от 01.12.2021г.,
оспорено от ответницата, пазарната стойност на ПИ с идентификатор
10135.2573.1163 към 05.10.2016г. възлиза на 120 685лв. Съгласно
заключението на тричленна СТЕ от 15.06.2022г. пазарната стойност на ПИ с
идентификатор 10135.2573.1163 към 05.10.2016г. възлиза на 135 542лв. Съдът
кредитира заключението на тричленната експертиза, като приема за
неоснователно оплакването в жалбата, че заключенията не следва да се
кредитират, защото в.л. не са установили реално на каква цена са купувани
подобни имоти. Действително вещите лица са използвали за пазарни аналози
обявени цени, но са приложили съответен коригиращ коефициент спрямо
офертните цени.
Съгласно показанията на св.М.Р./дъщеря на ответницата/, тя и майка й се
занимавали с продажби на недвижими имоти и познавали Т.К. и дъщеря й Е..
През 2011г. Т. възложила на майка й възстановяването на двата имота в
м.“Ален мак“ с уговорката после да й ги продаде на по-ниска цена.
Многократно майка й давала заеми на Е. и Т./по 5 000лв., 3 000лв. и др.суми,
на което предаване свидетелката присъствала/ с уговорката, когато се
възстанови имотът, да й бъде прехвърлен на по-ниска цена. Сумите по
заемите станали общо около 30 000лв., отделно дали при прехвърлянето 19
800лв. Разходите по повод възстановяването на имота били около 5 000лв.
Съгласно показанията на св.П.Л., същият карал такси, Е. му е клиентка,
возил я е заедно с Т. и Е., до нотариус, до кадастър.Е. веднъж го помолила да
занесе 5 000лв. на Т., по повод техни уговорки за земи и той ги занесъл в
кв.Виница, ул.“Горска“ №5. Чувал е, че Е. е давала пари на Т. и Е., но не знае
какви суми.
Съгласно показанията на св.Р.Б., Е. му предложила за продажба два имота
в м.“Ален мак“ през 2014г. или 2015г. Срещнали се с продавача Т. К. при
подписване на предварителен договор, параметрите на сделката /цена 20 000
евро/ ги назовала Е., тя изготвила и договора. Уговорката им била той да
поеме всички разноски, необходими имотът да бъде приведен в състояние,
годен да бъде продаден. Периодично плащал на Е. суми за това в размери,
каквито тя му казвала, че следва, срещу което му давала квитанции.
Продължили срока на предварителния договор, а после се оказало, че Е. е
продала имота на себе си. Не е виждал Е. да предава пари на Т..
Съгласно показанията на св.К.К./внук на Т.К., син на В.К./ в периода
4
2010г.-2015г. живеел заедно с баба си, майка си и баща си в кв.“Виница“.
През 2013г. баба му претърпяла операция, после не била добре и не излизала
сама навън, била обслужвана от майка му. В края на 2019г. или началото на
2020г. в дома им дошъл Р.Б., тогава разбрали за предварителния договор.
Получили впоследствие нотариална покана от него за прехвърляне на имота.
Тъй като не знаели за какво става въпрос, отишли и се срещнали с него пред
нотариус и удължили периода на договора.Баба му от 2019г.-2020г. забравяла
елементарни неща, не можела да отговаря за постъпките си, не разбирала за
какво й показват документите.
Представени са пълномощно с нотариално заверен подпис от 27.05.2011г.,
с което Е. К. И. е упълномощила Е.Г. да я представлява пред ТД на НАП,
Община Варна, ОСЗ Варна и АВ по повод деклариране, снабдяване със скици
и удостоверения по повод посочените в пълномощното три поземлени имота,
находящи се в землището на гр.Варна, кв.“Виница“, от които третият с площ
от 2 110 кв.м., представляващ части от имоти по КП на м.“Ален мак“,
пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание от 21.06.2011г., с
което Т.К. е упълномощила дъщеря си Е. К. И. да я представлява освен пред
посочените институции и пред нотариус по повод продажба на третия имот,
посочен в първото пълномощно, както и пълномощно с нотариално заверен
подпис от 27.07.2016г., с което Т.К. е упълномощила Е.Г. да я представлява и
пред нотариус по повод действия по обявяване и вписване на саморъчно
завещание от баща й Т.Г.К. от 20.09.1957г. С протокол от 14.09.2016г. на
нотариус рег.№196 е обявено съхранявано вън от канцеларията на нотариуса
саморъчно завещание от 20.09.1957г. на Т.Г.К., поч. на 05.01.1958г.,
представено от Е.Г. като пълномощник на Т.К. по цитираното пълномощно от
27.07.2016г.
Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с
другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД, не
поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази
недействителност може да се позове само представляваният или неговите
универсални правоприемници. Съгласно разясненията, дадени в мотивната
част на ТР №5/2014 от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав,
пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД се състои от два елемента: 1/
обективен - договорът, сключен чрез представителя и насрещната страна по
него е във вреда на представлявания, като увреждането може да има най-
различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него
условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения,
нетипични за конкретния тип договори, или предоставените на
пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не е
необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за
нейното настъпване, но във всички случаи се има предвид обективно
увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително.
5
Преценката за наличието на увреждането, респ. за сигурното му настъпване,
се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но
във всички случаи към момента на сключването на договор; 2/ субективен -
„споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора за
увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав
на недействителността по чл.40 от ЗЗД, на пръв поглед също има обективен
характер, но се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната
страна по относно увреждането на представлявания. Споразумяването не
съставлява отделна правна сделка между представителя и насрещната страна
по недействителния договор, която сделка да е различна от самия този
договор, т.е. не е необходимо да е налице изричен „сговор“ между тях да
увредят представлявания, което би предполагало във всички случаи
намерение за увреждане и умисъл за това, но в голяма част от хипотезите
такива не са налице или са практически недоказуеми от страна на
представлявания. Това споразумяване между представителя и насрещната
страна е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ
представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Поради
това, вторият елемент от този състав е субективен и се изразява, не винаги в
общ сговор и общо намерение у представителя и насрещната страна да
увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят
/осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази
недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна
на представлявания. Преценката за наличието й също се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи -
към момента на сключването на договора.
Ответницата е страна по процесния договор, като по същество твърди
относителна симулативност на същия, а именно, че прехвърлянето на
собствеността е отчасти по договор за даване вместо изпълнение във връзка с
предходни задължения по сключени с Т.К. договори за заем и договор за
поръчка.Основната непосредствена правна цел на уредения в чл.65, ал.2 от
ЗЗД договор за даване вместо изпълнение, т.е. каузата на този договор, е да се
погаси едно съществуващо задължение, като кредиторът при постигнатото
между страните съгласие ще получи сурогатно удовлетворение на вземането
си чрез предаване или прехвърляне на нещо различно от дължимото. От
представените пълномощни от 2016г. и протокол от 14.09.2016г. се
установява, че Т.К. е упълномощавала ответницата за действия по снабдяване
с необходими документи по повод притежавани от Т.К. поземлени имоти,
които и действия ответницата е извършвала по силата на конклудентно
сключен договор за поръчка. Не се установява по същия да е било заплащано
възнаграждение. Според показанията на св.Б. ответницата, като занимаваща
се посредничество по повод продажби на недвижими имоти, го срещнала с
Т.К. във връзка с продажба на нейни поземлени имоти и трябвало да
съдейства за снабдяване с различни документи за тях, за което снабдяване
заплащал свидетелят. В копието от документите към жалбата, подадена от
6
Р.Б. против Е.Г. за извършени измами, по която е образувано ДП №129/20г.
по описа на ОД на МВР Варна, се съдържат договор за поръчка от
20.07.2015г., сключен между Р.Б. като възложител и Е.Г. като изпълнител,
според който Е.Г. се задължава да посредничи при възстановяване на имот на
Т.К. с площ от 2100 кв.м. с №.2515.95 и №.2515.96/номера по ПНИ, като от
тях след изменение на ПНИ със заповед от 07.09.2015г. на областния
управител на Варненска област/представена по преписката/ е образуван и
имот №84 с площ от 1 175 кв.м., с идентификатор 10135.2573.84, а от 2016 с
идентификатор 10135.2573.1163/, до нанасяне в СГКК, при продажба на този
имот на собственика да се изплати сумата от 20 000 евро, а остатъкът от
получената сума да се раздели между страните по договора и Н.Н., както и
предварителни договори от 22.07.2015г./с представена разписка от
22.07.2015г. за получено от Т.К. капаро от 2000 евро/ и 21.01.2016г. и анекс
към втория от 03.05.2016г., сключени между Т.К. като продавач и Р.Б. като
купувач по повод продажба на имоти на Т.К., находящи се в м.“Ален мак“, с
площ 2100 кв.м., за цена съответно 20 000 евро и 5 000 евро.Според така
представените писмени доказателства ответницата е осъществявала
посредничество във връзка с продажбата на имота на Р.Б. и действия,
свързани с процедурата по възстановяването му и нанасяне в плановете, вкл.
изменения на КККР, за което и свидетелят е заплащал съответните разноски,
но не се установяват уговорки като твърдените, че поради извършените
действия по снабдяване с документи за имота, вместо възнаграждение,
последният ще бъде прехвърлен на самата ответница. При липсата на начало
на писмено доказателство по см. на чл.165, ал.2 от ГПК, вкл. такова не се
съдържа и в цитираната преписка, свидетелски показания, които да
установяват твърдяната относителна симулативност на договора за покупко-
продажба като прикриващ даване вместо изпълнение във връзка със
задължения по твърдени договори за заем/последните не могат да бъдат
установявани с показанията на св.М.Р./ и поръчка са недопустими, поради
което и показанията на св. М.Р. в тази им част не следва да се обсъждат. При
липса на доказване на посочената симулативност/при надлежно разпределена
от първоинстанционния съд доказателствена тежест за горното/, съдът приема
възражението на ответницата за недоказано.
По въпроса „съдържание на пълномощното упълномощеният да уговори
продажна цена „каквато намери за добре“ освобождава ли съда от
задължението да изследва въпроса за сключен договор във вреда на
представлявания“ е даден отговор в решение №60208/04.01.2021г.,
постановено по гр.д.№126/21г. по описа на ВКС, III гр.о./в което е цитирана
практика на ВКС и в предходни актове в този смисъл/, съгласно който
пълномощно със съдържание упълномощеният да уговори продажна цена
„каквато намери за добре“ не освобождава съда от задължението да изследва
въпроса за сключен договор за покупко-продажба от пълномощника във
вреда на представлявания. За основанието на иска по чл. 40 ЗЗД от решаващо
значение са не пределите на овластяването, очертани в съдържанието на
7
пълномощното, а волеизявленията и действията на пълномощника в рамките
на предоставената му власт, целта и знанието за увреждащия им характер по
обективен и субективен критерии. Задължението на представителя да действа
в интерес на упълномощителя е принцип в института на доброволното
представителство. Представляващият, дори да е получил най-широки
пълномощия и възможност да договаря със себе си, винаги трябва да действа
в интерес на представлявания. При дадени широки пълномощия за
разпореждане критерият за накърняване интереса на представлявания при
разпоредителни сделки с негово недвижимо имущество е комплексен, негова
юридическа рамка е типичната цел на сделката, която пълномощникът е
сключил по свой избор при конкретни условия. При сключен от
пълномощника договор за покупко-продажба или замяна, интересът на
представлявания, съответно накърняването му чрез увреждане, водещо се
свързват с еквивалентност на разменените престации при този вид договори.
Принципното изискване овластеният пълномощник винаги да действа в
интерес на представлявания намира проявление и при договаряне със себе си.
Нарушението на принципа влече същите правни последици и в този случай,
като е достатъчно пълномощникът да знае, че с действията и волеизявленията
си уврежда интересите на упълномощителя.От значение за иска по чл.40 от
ЗЗД е не толкова обема на пълномощията, а как е реализирана
представителната власт и с каква цел.
В настоящия случай, предвид недоказване възраженията на ответницата и
същевременно установяване от три заключения на вещи лица, че пазарната
стойност на имота надхвърля най-малко 12 пъти цената по договора, съдът
приема, че е налице увреждане на упълномощителката. Вредата за
имуществото на последната произтича от обстоятелството, че в него не
постъпват еквивалентните парични средства, т.е. такива, които биха
постъпили при една добросъвестно предприета продажба. Овластяването, без
да се конкретизира точно сделката на разпореждане, не означава,че
упълномощителят приема/се съгласява продажбата да се извърши от
упълномощения не по най-добрия за него начин. Ирелевантно е в случая
какъв предварителен договор с друго лице е подписала Т.К. /въпреки, че и по
него цената не е под данъчната оценка/, след като принципът е, че следва да
се действа в интерес на упълномощителя. Субективният елемент, т.к. в случая
представителят е изразил волеизявленията и на двете страни - продавач и
купувач, намира израз и се проявява във волята и намеренията на
ответницата. Последната от своя страна, като занимаваща се с
посредничество по повод продажби на недвижими имоти, и бидейки
запозната с пазарните цени, не е имала намерение да реализира пазарната
стойност на имота, нито дори стойността му по данъчна оценка, като
съзнателно е пренебрегнала имуществения интерес на продавачката, вече на
възраст към този момент от 83г. и в състояние, предполагащо помощ за
елементарни действия.
Предвид установяване в производството обективния и субективния
8
елемент от фактическия състав, уреден в чл.40 от ЗЗД, съдът приема, че
предявеният иск е основателен. Възражението за изтекла погасителна
давност, направено за първи път във въззивната жалба не следва да
разглежда, но за пълнота следва да се посочи, че същото е неоснователно, т.к.
искът е предявен преди изтичане на 5 годишният давностен срок, а
настоящите ищци участват като универсални правоприемници на починалата
в хода на процеса ищца, т.е. по отношение на погасителната давност за тях
искът се счита предявен не от датата на конституирането им, а от датата на
предявяване на иска. Няма данни същият да е предявен без надлежно
учредена представителна власт, дори и Т.К. да е подлежала на поставяне под
запрещение, доколкото даденото пълномощно на процесуалния й
представител за завеждане на иска не е унищожено с иск по чл.31 от ЗЗД. Ако
пък пълномощното не е било подписано от нея, то с процесуалните си
действия по делото, вкл. личното упълномощаване на същия представител,
наследниците са потвърдили изцяло извършените от представителя от името
на Т.К. действия.
Предвид достигане до идентични крайни правни изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане, на въззиваемата
В.К. следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски във въззивното
производство, представляващи адв.възнаграждение в размер на 1 600лв.,
заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2022г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260023/19.07.2022г., постановено по гр.д.
№985/20г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Е. И. Г., ЕГН **********, адрес гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ №68, вх.“В“, ет.11, ап.87, да заплати на В. К. К., ЕГН
**********, адрес гр.Варна, ул.“Горска“ №5, сумата от 1 600лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.1, от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10