Решение по дело №2034/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер………………………17.06.2020 година……………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…...…..Седми граждански състав

На………двадесет и втори май...….………..…...…….……..……..Година 2020              

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВИЛЕН ЖЕКОВ

                       

Секретар Емилия Димитрова..…………………………….………………………

Прокурор………………………………………………..…………………………..

като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ      

гражданско дело номер 2034…по описа за…….…….….…………2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7844,41 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 81600КР-АА-6402/25.04.2007 г. и сумата от 2242,43 лв. представляваща договорна лихва за периода 02.07.2015 г. – 02.08.2018 г., и сумата от 2707,82 лв. за периода 21.07.2015 г. – 01.11.2018 г. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.11.2018 г. до окончателното плащане.

Ищецът „Централна Кооперативна Банка“ АД твърди, че на 02.11.2018 г. подал до Старозагорски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Я.м.к.и поръчителите Т.В.К. и М.С.П. като наследник на С. К. П., като било образувано ч.гр.д. № 5592/2018 г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК № 3501/05.12.2018 г. Срещу така издадената заповед постъпило възражение от длъжницата М. П. и поради това били предявени настоящите установителни искове. По отношение на другите длъжници – Я.к.и Т.К. заповедта влязла в сила.

Ищецът твърди, че на 25.04.2007 г. между него и Я.м.к.и бил сключен Договор за потребителски кредит №81600КР-АА - 6402/25.04.2007 г. за сума в размер на 16 220,00 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. На 13.10.2010 г. бил подписан и Анекс към него.

За обезпечаване на вземанията на банката от кредитополучателката по договора за кредит бил сключен договор за поръчителство между ищеца и лицата Т.В.К. и С. К. П., като с това поели всички негови задължения към банката-кредитор и отговаряли солидарно и в пълен размер за задълженията на кредитополучателя.

Поръчителят С. К. П. починал на 07.02.2013 г. Ответницата М.С.П. била негова дъщеря и единствен наследник.

Предоставеният кредит бил изплатен частично, като съгласно погасителния план към договора последната вносна за погасяване на задълженията по договора следвало да бъде изплатена на 02.04.2019 г. На 02.08.2018 г. кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем на основание чл. 10 ал.2 от Договора, тъй като към тази дата кредитополучателят бил изпаднал в забава с 1126 дни/47 погасителни вноски/.

Ищецът твърди още, че бил изпълнил задължението си, волеизлявението за предсрочна изискуемост, със съдържание, съгласно изискванията на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, да достигне до солидарните длъжници, като връчил уведомления, както следва: Я.м.к.била уведомена лично с писмо изх.ном. 130227/02.08.2018 г., връчено й на 02.08.2018 г. Т.В.К. била уведомена лично с писмо изх.ном. 130227-2/02.08.2018 г., връчено и на 02.11.2018 г. М.С.П., в качеството й на наследник на починалия поръчител С. П., също била уведомена лично с писмо изх. № 816-Е-СОЗ-187471/13.11.2018г., връчено й на 03.12.2018 г.

На 11.03.2019г. на „Централна Кооперативна Банка“ АД, било връчено съобщение по ч.гр.д. №5592/2018 г. за подадено възражение от М.С.П. срещу издадената заповед за изпълнение. По отношение на останалите двама солидарни длъжници Я.м.к.и Т.В.К. заповедта за незабавно изпълнение била влязла в сила.

Ответницата М.С.П. била единствен наследник на поръчителя по Договора за потребителски кредит - С. К. П.. При направена справка в Имотния регистър към АВ ищецът установил, че наследодателя на ответницата бил придобил 19.11.2011 г. недвижим имот, находящ се в село Полски Градец община Раднево.

Поддържа още, че в производството по образуваното изпълнително дело и от направени справки в Имотния регистър се установило, че М.П. била декларирала наследствения имот като своя собствен пред отдел МДТ община Раднево и плащала данък сгради и такса смет. Това били действия, които несъмнено предполагали приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал.2 от ЗН. През 2003 г. нейната баба - М. Р.д. и била подарила недвижим имот - дворно място от 1000 кв.м., с двуетажна жилищна сграда от 98 кв.м. и гараж. През месец август 2018 г., след като била узнала за наследения дълг внучката била продала/върнала/ обратно на баба си подарения имот. Ищецът, че с това действие било не само с цел осуетяване възможността на банката да насочи изпълнението към този имот, но било и действие, което означавало, че тя била приела наследството на баща си, но не желаела да изплаща включените в него задължения.

         Моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 7844,41 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 81600КР-АА-6402/25.04.2007 г., сумата от 2242,43 лв. представляваща договорна лихва за периода 02.07.2015 г. – 02.08.2018 г., и сумата от 2707,82 лв. обезщетение за забава за периода 21.07.2015 г. – 01.11.2018 г. Претендира и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, като се заема позиция за неоснователност на исковете. Ответницата е била непълнолетна към момента на откриване на наследството на баща й, който е поръчител по договора за кредит. Приемане на наследството по опис не е било извършвано, а след навършване на пълнолетие тя също не е приела наследството. Не е осъществявала и конклудентни действия за неговото приемане. Същата не притежавала качеството наследник. По основателността заявява, че кредиторът не е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди предприемане на процесуални действия. Цитираното дарение от 2003 г. с дарител бабата на ищцата и надарен ответницата нямало отношение към предмета на делото. Отправено е възражение за погасителна давност по отношение на мораторната лихва.

Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно облигационно отношение, по договор за поръчителство, сключен за обезпечение на договор за кредит, предоставянето на сумата по кредита на кредитополучателката, обявената надлежно предсрочна изискуемост на кредита и приемането на наследството от страна на ответницата.

         Страните не спорят относно обстоятелствата, че между ищеца и Я.м.к.е бил налице сключен договор за потребителски кредит № 81600КР-АА-6402/25.04.2007 г., като за обезпечение на посочения договор ищецът и наследодателя на ответницата бил сключен договор за поръчителство обективиран в договора за кредит /така и договор за потребителски кредит № 81600КР-АА-6402/25.04.2007 г., Анекс от 25.04.2007 г., и погасителен план/. Сумата е била реално предоставена на Я.м.к.– така т. 1 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Поради допусната от длъжницата Я.к.забава кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 02.08.2018 г., като изявлението на кредитора е достигнало до длъжницата /така покана уведомление, л. 20 от делото/. Уведомени са били и поръчителите – Т.К. на 02.11.2018 г. /така покана уведомление, л. 21 от делото/ и ответницата като наследник на поръчителя С. К. на 03.12.2018 г. /така покана уведомление, л. 22 от делото/.

В хода на производството по искане на ищеца е открита процедура по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН спрямо ответницата по делото /така протоколно определение от 20.01.2020 г./, като поради липсата на отговор от страна на ответницата, съдът с определение от 12.02.2020 г. е обявил, че ответницата е загубила правото да приеме наследството на починалия С. К. П..

От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, т. 2,3 и 4 се установява, че задълженията на кредитополучателката са в размер на претендираните в исковата молба – главница 7844,41лв., 2242,43 лв. представляваща договорна лихва за периода 02.07.2015 г. – 02.08.2018 г., и сумата от 2707,82 лв. за периода 21.07.2015 г. – 01.11.2018 г., т.е. по размер дължимите суми по договора за кредит отговарят на претендираните в исковата молба Съдът кредитира заключението като пълно и добросъвестно изготвено, кореспондиращо със събраните писмени доказателства по делото.

От приложеното ч.гр.д. № 5592/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Централна кооперативна банка“ АД срещу М.С.П. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумите: 7844,41 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 81600КР-АА-6402/25.04.2007 г., сумата от 2242,43 лв. представляваща договорна лихва за периода 02.07.2015 г. – 02.08.2018 г., и сумата от 2707,82 лв. за периода 21.07.2015 г. – 01.11.2018 г. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.11.2018 г. до окончателното плащане.

Тъй като поръчителят възразил по издадената заповед за изпълнение заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото се установи, че „Централна кооперативна банка“ АД и наследодателя на ответницата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за поръчителство във връзка с договор за потребителски кредит от 25.04.2007 г., като кредитна заемната сума е била предоставена на кредитополучателката. С. П. е починал на 07.02.2013 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 02.11.2018 г. срещу ответницата като дъщеря на поръчителя С. П..

Когато се оспори приемането на наследството в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането и поиска приложението на  чл. 51 ЗН /така решение № 2507/23.04.2020 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 11249/2019 г./.

Ответницата М.С.П. редовно призована, е подала писмен отговор, като в съдебно заседание, в дадения й от съда срок по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, не заяви дали приема или се отказва от наследството на своя баща С. К. П., поради което съдът с определение от 12.02.2020 г. обяви, че ответницата е загубила правото да приеме наследството на своя баща С. П., който, съгласно  чл. 51, ал. 2 ЗН, е вписан в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН, а в хода на делото по същество заема становище за неоснователност на иска.

1/ По допустимостта на процеса:

Възражението за недопустимост на исковете въведено от процесуалните представители на ответницата с аргумента, че в резултат от проведена процедура по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН ответницата е загубила правото да приеме наследството в хода на процеса е неоснователно поради следните съображения:

Действително в хода на производството ответницата загуби правото да приеме наследството /така определение в з.з. от 12.02.2020 г./, но това обстоятелство не води до недопустимост на иска. Проверката за допустимостта на иска по своята същност е проверка за съществуването на процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск, а те се свеждат до интересът от защита, процесуалната легитимация, процесуалната правоспособност и подведомствеността на делото. В случая е налице липса на пасивна процесуална легитимация у ответницата по иска М.П. /подробно по-долу/, произтичаща от загубването на првато ода приеме наследството. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща се от правните твърдения на ищеца, свързани с материалното право, засегнато от правния спор. Доколкото с исковата молба ищецът твърди, че разполага с вземане против ответницата, произтичащо от задължение за поръчителство на нейния наследодател, то безспорно е, че след смъртта на длъжника, по силата на наследството, в задълженията на първоначалния длъжник встъпват неговите законни наследници. Към датата на конституирането като ответник в процеса, отказ от наследство не е бил извършван от наследницата М.П., поради което изначално заявеното от ищеца спорно право я обвързва и предопределя като надлежен ответник. Въпреки загубването на правото да приеме наследството в хода на процеса /чл. 235, ал. 3 ГПК/ след конституирането й по делото, тя не губи пасивната си процесуална легитимация по силата на загубеното право да приеме наследството, не само защото за ищеца остава отворено правото да оспори това загубване на правото /макар и недоказани по делото, в исковата молба бяха изложени твърдения за осъществено от ответницата мълчаливо приемане на наследството/, но и защото с него се губи единствено материалноправната легитимация. При това положение, ако ищецът не желае да оспори това обстоятелство /което е налице по настоящото дело/, той следва да заяви или оттегляне на иска или отказ от него, което в случая не е направено. Ето защо и тъй като процесуалната легитимация на ответницата е запазена, то искът против нея следва да се разгледа по същество /така и  решение № 71/20.02.2015 г. на Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 8/2015 г./.

2/ По основателността на предявените искове:

По същество обективно съединените установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни на две самостоятелни основания по следните съображения:

1/ За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя.

Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – чл. 49, ал. 1 ЗН. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл. 49, ал. 2 ЗН. В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото /така решение № 101/08.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2260/2018 г., IV г.о./.

Освен това е известно, че наследството не се придобива автоматично, а едва с приемането му, т.е. не съществува презумпция за прието наследство /така определение № 283/21.06.2018 г. на ВКС по к.ч.т.д. № 1583/2018 г., I т.о./.

В настоящия случай поръчителят С. К. е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предявяване на настоящия иск, т.е. не е налице наследствено правоприемство в хода на процеса. Ищецът е насочил претенцията си по реда на заповедното производство по отношение на наследника от първи ред на починалия длъжник – М.П. и заповедта за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е издадена срещу нея, без към този момент да има яснота дали тя е приела наследството на починалия или се е отказала от него – ищецът не е използвал възможността за провеждане на процедурата по чл. 51 ЗН. Поради това насочването/конституирането на наследник на починалия длъжник без предварително проведена процедура по чл. 51 ЗН се е осъществило на риск на кредитора, които е активната страна в процеса /така определение № 1112/27.03.2018 г. на Варненски окръжен съд по в.ч.т.д. № 393/2018 г., определение от 25.06.2019 г. на Великотърновски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 533/2019 г.

В случая е налице хипотезата на издаване на заповед за изпълнение срещу наследник на починал длъжник, а не издадена заповед за изпълнение срещу длъжник, който е починал в хода на производството. Поради това сочената от ищеца съдебна практика макар и правилна и се споделя от настоящия съд, е неотносима по това дело, тъй като в случая длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а не след това /напр. в решение № 145/23.11.2011 г. на ВКС по т.д. № 1018/2010 г., I т.о. заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е било подадено на 17.08.2009 г., а длъжникът е починал на 06.10.2009 г./. В определение № 283/21.06.2018 г. на ВКС по к.ч.т.д. № 1583/2018 г., I т.о., също се приема, че т. 10б, ал. 2 от Тълкувателно решение № 4/18.VІ.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК е приложима, при универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска, когато правоприемниците участват в делото на основание чл. 227 ГПК, което в случая не е налице.

Действително в т.4г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че няма основание да се откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение по заявление от или срещу универсален правоприемник на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, съответно длъжник, което в случая е сторено – издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М.П., но за да се ангажира нейната отговорност като наследник, е необходимо тя да е приела наследството по един от начините посочени в чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН /така и определение №728/12.10.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 459/2018 г. по дело на същия ищец – „ЦКБ“ АД/.

От друга страна Минка П. не е правоприемник на М.П., за да бъде конституирана в това съдебно производство на нейното място като ответник. Заповедта за изпълнение е издадена срещу ответницата М.П. и тъй като исковото производство е продължение на заповедното /така напр. определение № 43/19.01.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2428/2017 г., I т. о./, следва да се установи дали М.П. /или нейн правоприемник/ дължат претендираните суми. Минка П. обаче не е правоприемник на М.П. и затова не е правно възможно заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е с длъжник М.П., а да се претендира в хода на исковото производство за разглеждане на установителния иск за признаване за установено, че Минка П. дължи сумите по заповедта без същата да е правоприемник на ответницата по делото. Искът по чл. 422 ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора с всички негови индивидуализиращи белези – страни, предмет, съдържание. Т.е. с оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК се определя от идентичността между страните, предмета, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК. Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените специфични условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му по реда на чл.422 ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл.417 ГПК. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство. Не е възможно в обстоятелствената част на исковата молба да се въвеждат нови правопораждащи процесното вземане факти /в случая, че искът да се насочва срещу Минка П./, различни от посочените в заявлението. Ако това се допусне би било недопустимо несъответствие между предмета на заповедното производство, в което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение – длъжникът е М.П., и специфичния предмет на исковото производство – своеобразно продължение на заповедното – установяване със СПН съществуването на вземането с длъжник Минка П. /така и решение №123/30.11.2017 г. на ВКС по т.д. №1627/2015 г. II т.о.решение № 18/16.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1880/2014 г., I т.о., решение № 34/11.08.2016 г. на ВКС по т.д.№ 3107/2014 г., II т.о./. Най-малкото би било налице противоречие между петитума на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба – ще съдържат различни длъжници, които не са обвързани от правоприемство помежду си. В определение № 710/02.12.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 2241/2019 г., II т.о., също е прието, че в исковото производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК се състоят в съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане /част от него/ и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните /респективно надлежно възразилите ответници и легитимираните правоприемници/. Тъй като легитимиран ответник е М.П., а Минка П. не е нейн правоприемник дори да бе допуснато изменение на иска в искания от ищеца смисъл, това би довело до недопустимост на процеса.

Пропускът на ищеца да проведе процедура по чл. 51 ЗН преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК води до извода, че е поел риска ответницата да се откаже от наследството. В хода на настоящото производство ответницата е загубила правото да приеме наследството /което означава, че тя никога не се е считала наследник/, което води до неоснователност на претенцията спрямо нея.

2/ Второто самостоятелно основание за отхвърляне на исковете се състои в следното - в случая извлечението от счетоводните книги на ищеца не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу наследницата по закон на починалия поръчител, на което води до извод за неоснователност на исковете. В извлечението от счетоводните книги като длъжници трябва да се посочат наследниците на починалия длъжник. Това се налага както с оглед разпоредбите на чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 418, ал.2 ГПК, така и от изискването на чл. 412, т.6 ГПК за съдържанието на заповедта на изпълнение. В заповедта за изпълнение съдът трябва да посочи длъжника и задължението, което трябва да се изпълни, а това не би могло да стане, ако документът - извлечението от счетоводните книги не посочва наследниците и сумите, които те дължат спрямо наследствените си права. В случая извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК сочи за длъжник С. П., а не М.П. /л. 4 от заповедното и л. 24 от исковото производство/ - така определение № 4/07.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 610/2009 г., II т.о., определение № 746/31.10.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 3833/2013 г., I т.о. определение № 22/22.12.2016 г. на Ямболски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 429/2016 г. и др. В случая извлечението по чл. 417, т.2 ГПК не сочи ответницата М.П. като длъжник, поради което не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу нея. Същите аргументи биха били важими и по отношение на Минка П. – тя също не е посочена в извлечението на кредитора като длъжник.

Поради това, като неоснователни още в своето основание, предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, без преди това да бъде обсъждани и останалите предпоставки за уважаването им, както и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.

В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. Поради това на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно договор за правна защита и съдействие от 08.08.2019 г. в размер на 1000,00 лв. /л. 52 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87, представлявано от Георги Константинов и Тихомир Атанасов, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на М.С.П., ЕГН: ********** и адрес: *** /поръчител/, че дължи на „Централна кооперативна банка“ АД, следните суми: 1/ сумата от 7844,41 лв., представляваща неплатена главница по договор за поръчителство към договор за потребителски кредит № 81600КР-АА-6402/25.04.2007 г., 2/ сумата от 2242,43 лв. представляваща договорна лихва за периода 02.07.2015 г. – 02.08.2018 г., и 3/ сумата от 2707,82 лв. за периода 21.07.2015 г. – 01.11.2018 г. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.11.2018 г. до окончателното плащане, които вземания произтичат от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 81600КР-АА-6402/25.04.2007 г., сключен между„Централна кооперативна банка“ АД и М.С.П., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3501/05.12.2018 г. по ч.гр.д. № 5592/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87 да заплати на М.С.П., ЕГН: ********** и адрес: *** сума в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/ представляваща направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: