РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, в закрито заседание на втори септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева ч.гр.д. № 11862 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 6782/11.09.2020 г. от Д.К.Г., К.Д.Г.
и С.Д.Г., впоследстие уточнена с молби с
вх. № 303135/07.04.2021 г. и с вх. № 312112/27.04.2021 г., срещу действия на
ЧСИ М.М., с рег. №786 и район на действие СГС, по изпълнително дело №
20167860400739 по започване на процедура по публична продан и насочване на изпълнението
върху имущество, което според жалбоподателите е несеквестируемо – ½ част
от имот с идентификатор 37280.2100.458, и с която се оспорва експертната оценка
на имота, тъй като същата не отчитала неуредени сметки по регулация. Прави се
искане за съдебно-техническа експертиза за установяване цената на неуредените
сметки по регулация с взискателя.
В жалбата се поддържа, че според чл. 447, ал. 1 от ГПК
изпълнението не може да бъде насочено срещу вещите, посочени в списъка на
Министерски съвет, като се прилагат удостоверение за адрес по местонахождение
на Д.К.Г. и удостоверение за регистрация на животновъден обект, като се излагат
твърдения, че жалбоподателите се изхранват от обекта. Възразява се срещу продажната
оценка на имота с оплакването, че същата била непълна, неточна и необоснована,
тъй като в същата не били отразени сградата с идентификатор 37280.2100.12.1,
ремонтът на сградата и земята под сградата. Твърди се, че жалбоподателите и
взискателят имат неуредени сметки по регулация, поради което се прави искане за
назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на цената им.
В законоустановения срок е постъпило възражение от
взискателя по изпълнителното производство, в което бланкетно се възразява срещу
жалбата като недопустима, а при условията на евентуалност – като неоснователна.
В мотивите по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК съдебният
изпълнител поддържа, че жалбата е недопустима. Сочи се, че същата е насочена
срещу изпълнителни действия, свързани с извършването на публична продан, които
не подлежат на съдебен контрол по аргумент от разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Посочва се, че по делото до момента е имало три насрочени публични продани:
първата (за периода от 15.05.2017 г. до 15.06.2017 г.) е обявена за нестанала,
втората (за периода от 26.09.2017 г. до 26.10.2017 г.) е обявена за нестанала,
а третата (за периода от 27.04.2020 г. до 27.05.2020 г.) е била спряна по сила
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, и пренасрочена за периода от 01.09.2020 г. до 01.10.2020 г.
Подчертава се, че разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ГПК, регламентираща
възможността за оспорване на заключението на вещото лице, е в сила от
27.10.2017 г. и е приложима само при извършване на първата публична продан,
като същата е обявена за нестанала.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и уточненията към нея, мотивите на съдебния изпълнител,
като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20167860400739 по
описа на ЧСИ М.М. е било образувано по молба от 26.07.2016 г., подадена от П.Т.Т.,
в качеството му на взискател, срещу длъжника Д.К.Г., и въз основа на
изпълнителен лист от 08.07.2016 г., издаден въз основа на Решение от 15.09.2014
г. по гр.д. № 19775 по описа за 2012 г. на СРС, 40-ти състав, във връзка с
Решение от 07.03.2016 г. по гр.д. № 4291 по описа за 2016 г. на СГС, II-Б въззивен състав.
Съгласно издадения изпълнителен лист Д.К.Г. е бил осъден да заплати на
взискателя по изпълнителното производство на основание чл. 45 от ЗЗД следните
суми: 2000,00 лева – частична претенция от общо 13074,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, 1000,00 лева – частична претенция
от общо 8000,00 лева, представляваща разноски за премахване на сграда и
извозване на строителни отпадъци, 1000,00 лева – частична претенция от общо
3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания и влошаване на здравословното му
състояние, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.04.2012 г.
до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 525,00 лева.
С молба с вх. № 6438 от 28.03.2017 г.
взискателят е поискал по образуваното изпълнително дело да бъде присъединено за
събиране и вземането по изпълнителен лист от 27.03.2017 г. за сумата в размер
на 480,00 лева – разноски за производство по чл. 307 от ГПК.
След образуване на изпълнителното
производство изпълнението е било насочено върху ½ идеална част от
поземлен имот, находящ се в с. Клисура, район Банкя, с идентификатор
37280.2100.458 и водещ се по
нотариален акт дворно място-поземлен имот с № 458, собственост на длъжника. С
постановление на налагане на възбрана е била наложена възбрана върху имота,
вписана на 13.10.2016 г. На 10.02.2017 г. с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 69, том I, рег. № 4416, дело № 64 от 2017 г. С.С.Г. и Д.К.Г.
са продали при равни квоти поземления имот с идентификатор
37280.2100.458 на С.Д.Г. и К.Д.Г..
С разпореждане на частния съдебен
изпълнител е била насрочена публична продан за 15.05.2017 г. – 15.06.2017 г. В
тази насока е била изготвена съдебно-техническа експертиза с вх. №
8715/12.04.2017 г. С протокол от 16.06.2017 г. съдебният изпълнител е обявил
публичната продан за нестанала поради липсата на подадени наддавателни
предложения.
Взискателят с молба с вх. №
15040/30.06.2017 г. е поискал назначаването на втора публична продан. Съдебният
изпълнител е назначил такава в периода от 26.09.2017 г. до 26.10.2017 г. С
протокол от 27.10.2017 г. втората
публична продан е била обявена за нестанала поради липсата на подадени
наддавателни предложения.
С молби с вх. № 21924/06.11.2017 г. и
с вх. № 15313/27.11.2019 г. взискателят е поискал назначаването на нова
публична продан. С разпореждане от 04.03.2020 г. е назначена нова публична
продан на имота в периода от 27.04.2020 г. до 27.05.2020 г., а с разпореждане
от 20.07.2020 г. същата е пренасрочена за периода от 01.09.2020 г. до
01.10.2020 г. По делото е изготвена нова съдебно-техническа експертиза с вх. №
2190/17.02.2020 г. за определяне на пазарната оценка на процесния имот. С
отделни съобщения, получени на 10.03.2020 г., Д.К.Г., К.Д.Г. и С.Д.Г. са били
уведомени за публичната продан, като в приложение са получили и препис от
изготвеното експертно заключение. С уведомления по реда на чл. 47 от ГПК жалбоподателите
са уведомени за пренасрочената публична продан.
Със заявление с вх. № 5891/25.08.2020
г. жалбоподателите са поискали спиране на публичната продан. Последните са
изложили оплаквания, че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество
по смисъла на списъка на Министерски съвет по чл. 444, т. 1 от ГПК и са направили
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с експерт Д.Д.за цената
на неуредените сметки по регулация и кадастър с взискателя, като са поискали
цената на сградата и цената на земята, върху която е изградена сградата, да
бъдат включени в експертизата. С разпореждане от 25.08.2020 г. съдебният
изпълнител е оставил без уважение заявлението, като е посочил, че не са налице
предпоставките за спиране на насрочената публична продан. Със съобщение,
получено на 01.09.2020 г., съдебният изпълнител е уведомил жалбоподателите за
отказа си.
На 11.09.2020 г. в деловодството на
съдебния изпълнител е входирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
На 23.11.2020 г. е починал Д.К.Г.,
оставяйки за наследници съпругата си – С.С.Г., дъщеря си – С.Д.Г., и двамата си
синове – К.Д.Г. и С.Д.Г.. С Определение № 266887/14.04.2021 г. настоящият
съдебен състав е конституирал на мястото на починалия жалбоподател неговата
съпруга и дъщеря и е приел, че синовете му, които до момента са участвали в
производството по делото като жалбоподатели, встъпват по делото в припадащите
им се части от правата и задълженията и в завареното до момента правно
положение на наследодателя им.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срок от легитимирани лица, имащи интерес да обжалват, и е насочена срещу акт от категорията на обжалваемите. Съдебният състав приема, че К.Д.Г. и С.Д.Г. са легитимирани да подадат процесната жалба, тъй като същите се явяват наследници и универсални правоприемници на длъжника по изпълнително дело № 20167860400739, който съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2 от ГПК има правото на жалба във визираните от закона хипотези. Съдът не счита, че същите се явяват легитимирани трети лица по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, тъй като макар по делото да има данни, че същите през 2017 г. са придобили правото на собственост върху имота, предмет на изпълнителни действия, от материалите по делото не може да се изведе дали същите са го владели към момента на налагане на възбраната – 13.10.2016 г. Съдът обаче не счита, че следва да оставя без разглеждане жалбата в частта, в която същата е подадена от К.Д.Г. и С.Д.Г. на собствено основание предвид настъпилото правоприемство в процеса и релевираните общи за всички жалбоподатели оплакванията в жалбата, което така или иначе би довело до разглеждане на жалбата и касателно тези жалбоподатели. На следващо място, предвид депозираните впоследствие уточнения към първоначално подадената жалба следва да се приеме, че със същата се обжалват по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК насрочената публична продан като действие на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество и по реда на чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК отказа на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждането му от 25.08.2020 г., да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от ГПК (предвид това, че се касае за публична продан на ½ от недвижим имот).
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Жалбоподателите твърдят, че изпълнението,
изразяващо се в изнасяне на ½ идеална част от поземления имот на публична
продан, е насочено срещу несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444 от ГПК, тъй като имотът спадал към вещите, регламентирани като такива в списък на
Министерски съвет. Към жалбата се прилага и удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 66/08.07.2020 г. и удостоверение за настоящ адрес на Д.К.Г.,
както и други писмени документи. Следва да бъде отбелязано, че в чл. 444, т. 1
от ГПК законодателят е посочил, че за несеквестируеми се считат вещите,
включени в нарочно приет за това списък от Министерски съвет. В актуалния към
момента списък, приет с ПМС № 113 от 26.05.2003 г., обн., ДВ, бр. 51 от 3.06.2003
г., не е включена забрана за насочване на изпълнението върху поземлен имот,
дори и такъв регистриран като животновъден обект. От друга страна, в представеното
удостоверение за регистрация на животновъден обект № 66/08.07.2020 г. не е
извършена такава индивидуализация на местонахождението на обекта, за да може
еднозначно да се приеме, че същият се намира именно в границите на ½
идеални части от поземлен имот с идентификатор
37280.2100.458. В допълнение следва да бъде посочено, че изпълнителното производство
е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.07.2016 г., издаден на
основание влязло в сила решение по превявени и уважени искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, т.е. за претенции от непозволено увреждане, а
законодателят изрично е регламентирал в чл. 445, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ГПК, че
ограниченията за несеквестируемостта по чл. 444, т. 5 и т. 7 от ГПК не намират
приложение в хипотезата на непозволено
увреждане.
Съдебният състав счита за неоснователно и оплакването касателно изготвената оценка, обективирана в съдебно-техническата експертиза. От материалите по изпълнителното дело се установява, че до момента са били насрочени три публични продани. Според §73 от ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ, бр.86 от 2017 г.), в сила от 31.10.2017 г., публичните продажби, обявени до влизането в сила на изменението на чл. 485 от ГПК с промените, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г., следва да се довършват по дотогава действалия нормативен ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по новоприетите правила. Посочената преходна разпоредба урежда заварените случаи на нестанали публични продажби, какъвто е и разглежданият случай. Първите две насрочени продани са били обявени от съдебния изпълнител за нестанали поради неподаване на наддавателни предложения, заради което и никоя от тях не е приключила с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот. Правилата за определяне на начална цена за публична продан, регламентирани в актуалните разпоредби на чл. 485 от ГПК, са приложими за всички новонасрочени публични продажби, обявени след влизане в сила на измененията на ГПК с ДВ, бр. 86 от 2017 г., независимо дали преди това е имало други продани, обявени за нестанали. Настоящият състав намира, че първата публична продан на недвижим имот, насрочена след влизане в сила на измененията с ДВ, бр. 86 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г., не следва да се възприема като първа публична продан по смисъла на чл. 485, ал. 6 от ГПК. Единствено към първата публична продан в едно изпълнително производство е приложима нормата на чл. 485, ал. 6 ГПК в сега действащата ѝ редакция, обнародвана в ДВ, бр. 86 от 2017 г. Под „първата публична продан” по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира първата насрочена в рамките на изпълнителното производство публична продан, като такава не е никоя друга, насрочена след нея. Третата насрочена публична продан, по която жалбоподателите обжалват оценката, е поредната след няколко насрочени и разгласени публични продажби и това обстоятелство не може да се пренебрегне. Измененията на процесуалния закон не могат да заличат наличието на проведените и нестанали до този момент публични продани, като новите правила важат за начина на определяне на началната цена при новата продан след изменението, но не правят тази продан първа такава. От това следва, че обявената трета по ред публична продан, която е оспорваната, следва да се извърши по новия ред, но тя не е първа продан и при нея съдебният изпълнител следва да се съобрази със разпоредбата на чл. 485, ал. 6 от ГПК, която изрично посочва, че разпоредбите на чл. 485, ал. 2, чл. 485, ал. 3 и чл. 485, ал. 5 ГПК се прилагат само при първа публична продан. Следователно оценката в заключението с вх. № 2190/17.02.2020 г., изготвено по назначената съдебно-техническа експертиза по третата насрочена публична продан, не подлежи на обжалване. В допълнение следва да бъде отбелязано, че дори и да подлежеше на обжалване, жалбоподателите не са упражнили правото си на жалба в законоустановения срок. Видно от материалите по делото, същите са получи препис от заключението на 10.03.2020 г., от който би следвало да започне да тече 7-дневният срок за оспорване. Предвид спиране на сроковете в изпълнителното производство по време на извънредното положение (13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.) 7–дневният срок е следвало да изтече на 18.05.2020 г. Заявлението, с което е оспорена пазарната оценка и е поискано назначаването на нова експертиза, е депозирано на 25.08.2020 г., т.е. извън срока.
Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата, с която е сезиран, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6782/11.09.2020 г. от К.Д.Г., С.Д.Г. и Д.К.Г.,
последният починал в хода на настоящото производство и на мястото на който на
основание чл. 227 от ГПК са встъпили К.Д.Г., С.Д.Г. и са конституирани С.С.Г. и
С.Д.Г., срещу действия на ЧСИ М.М., с рег. № 786 и район на действие СГС, по
изпълнително дело № 20167860400739.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.