РЕШЕНИЕ №137
гр. Кюстендил, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско
отделение, трети състав, в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ- мл. съдия
при секретаря: Г. Кирилова,
разгледа докладваното от младши съдия Калин Василев в. гр. д. №311/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Двадесета "Въззивно обжалване", чл. 258 и сл. от ГПК и във вр. с
чл.17, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. №543/15.01.2020г., подадена от В.З.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, против
решение №14, постановено по гр. д. №2348/2019г. по описа на Районен съд –
Дупница.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт е задължен П.
да се въздържа от извършване на домашно насилие, предупреден е, че при неизпълнение
на заповедта на съда, полицейският орган, константирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата по реда на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН. Осъден е П.
да плати глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, както и
държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН. Издадена е
и заповед за защита на Р.О.Т., ЕГН:**********.
Жалбоподателят намира атакуваното решение за неправилно и
необосновано. Мотивите му са, че на съдебното следствие свидетелят И.К.заявил,
че не е бил свидетел въззивникът да се е карал или заканвал на Т. и нейната
майка К.Т.. Според показанията на последната тя била на улицата, където бил
спрял свидетеля К.и тя била напала и обиждала него, а не обратното. Майката Т. и дъщеря й отваряли вратата на
кола, управлявана от свидетеля К.и говорили на висок тон на деца, намиращи се
на задните седалки. К.не бил видял агресия от страна на въззивника спрямо
тъжителката. Показанията на майката Т. и дъщеря й били неистински, поради лична
заинтересованост. Липсвали медицински документи по делото, доказващи извършено
физическо или психическо насилие от страна на П.. На тази база се иска отмяна
на атакуваното решение и издадената въз основа на него заповед за защита от
домашно насилие.
Препис от
въззивната жалба е изпратена на насрещната страна. Отговорът е депозиран от Р.Т.,
чрез адв. М.З.. Иска се потвърждаване на издадената заповед за защита от
домашно насилие. Смята се, че
свидетелите К.и Т. се е потвърдило, че въззиваемата е жертва на домашно
насилие, сочейки че на 01.11.2019г. към 19 ч. П. бил упражнил акт на домашно насилие – психически тормоз,
скандали, викове и обиди, както и физическо насилие, изразил се в удар по
главата на Р.Т.. Това се било случило в присъствието на децата им, които от
този момент П. ги взел принудително и не ги е върнал на майката от половин година. За последното се водела
прокурорска преписка и граждански иск за родителски права. П. продължавал да
упражнява психически дискомфорт спрямо Т.. Твърди се, че П. осъществил средна
телесна повреда на детето на жената, с която живее на семейни начала.
Ответницата е притеснена поради това и от факта, че нейните деца се намират при
П.. Иска се да бъде потвърдена заповедта за защита, издадена по гр.д.
№2348/2019г. по описа на ДРС като законосъобразно.
В откритото съдебно заседание се явяват процесуалните представители на
страните, както и молителката – въззиваема пред настоящата инстанция. Адв. Н.заявява
в хода на устаните състезания, че не било доказано проява на домашно насилие.
Сочи, че от данните по делото може да се установи единствено, че П. и Р.Т. са
си крещели един на друг на 01.11.2019г. Актът на съда бил постановен единствено
кредитирайки показанията на майката на Р.Т. – К.Т., а тя също била участвала в
скандала. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Адв. З. сочи, че било доказано
проявата на домашно насилие, като освен удар по главата, което обуславяло
физическо насилие, то и отнемането на трите деца от майката можело да се
дефинира като психически тормоз. Относно физическия тормоз молителката не
извадила медицинско свидетелство, тъй като нямала ясни телесни повреди.
Настояват за потвърждаване на решението на ДРС.
Окръжен съд-Кюстендил, след
като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима,
доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
При преценката на събраните пред ДнРС и пред
настоящата съдебна инстанция доказателства, в контекста на направените
оплаквания, въззивният съд приема следното от фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с
подадена от
Р.О.Т.
молба за защита по ЗЗДН срещу В.З.П., с когото живеела на съпружески
начала от 2011г. до 08.05.2019г. На
последната дата П. влязъл в затвора за изтърпяване на наказание. От
съжителството си двамата имали три деца – А. П., З. П. и Т. П.. Сочи се, че
бащата на децата П. осъществявал психически тормоз спрямо майката и по време на
престоя си в затвора, звънейки и често по телефон и заплашвайки я. От
05.09.2019г. Т. и трите деца се преместили да живеят от с. Мурсалево в гр.
Бобошево при родителите на Т.. П. излязъл от затвора на 23.10.2019г. и по данни
на молителката продължил с психическия тормоз. Конкретният акт на насилие, за
който е сезиран Районен съд – Дупница е от 01.11.2019г., посочен като:
скандали, викове и обиди, които стресирали Т., упражнено физическо насилие
– нанесен й удар по главата от П.. На
01.11.2019г. родителите имали уговорка П. да отиде в Бобошево към 19 ч. и да
вземе две от децата – А.и Т., а третото – З.да я върне, тъй като тя била при
него, откакто той бил излязъл от затвора. Двете му деца, които били при майката
не искали да тръгнат с него, но той им се скарал и А.тръгнал, а З.я изтръгнал
от ръцете на майката, добавяйки „пусни я или ще те убия“. До 03.11.2019г. майката успяла само веднъж да чуе децата си,
а звъняла многократно. На 04.11.2019г. П. посетил дома на родителите на Т. и й
върнал Т., а А.не пожелал да се върне при майка си. Приложена е към молбата и
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В
производството пред ДРС са разпитани
свидетели:
К.Т. – майка на Р.Т.,
сочи, че П. имал лошо отношение към Т. и преди датата, на която се сочи да е
станало домашното насилие. Понастоящем двамата били разделени, като П. ***, Т. и децата – при родителите на майката в гр.
Бобошево. Още докато бил в затвора в Самораново П. звънял по телефона и
отправял заплахи, наричал Р. „курва, кръв ще се лее, ако не се върнеш при мен“.
Това го казвал и лично на Р. при посещенията си в Бобошево. Често идвали
полицаи при срещите на Р.Т. и П. в Бобошево. На дата след месец септември
2019г. отново отишъл при Т. в Бобошево и тя и родителите й дали двете деца,
които били при тях на П.. Когато дошъл да върне Т. З.не искала да се качва в
колата на баща си, но той й се скарал и тя го послушала. Третото дете П. го бил
взел по-рано. При последната им среща П. не обиждал Р.. Към момента на даване
на обяснения и трите деца били при П..
Д.
П. - сестра на В.П., заявява, че Т. и П. живеели в дома на П. ***. Той влязъл в
затворническо общежитие в с. Самораново през 2019г., като през това време –
през септември 2019г. Т. и три деца се изнесли от жилището в с. Мурсалево и се
преместили при родителите на Т. в Бобошево, като не обяснили причините за
местенето. След като П. излязъл от затворническото общежитие ходил при Т. в
Бобошево да й се моли да се върне при него с децата в Мурсалево. Д. веднъж
ходила с брат си в Бобошево и присъствала на разговор между Р. и В. в края на октомври 2019г. тогава В. се молил
на Р. да се върне с децата при него в с. Мурсалево. Срещата протекла спокойно.
На среща между двамата през ноември не е присъствала, но разговаряла с мъж,
който бил на тази среща. По данни на този човек – К., техен съсед от с.
Мурсалево, Р. и майка й се държали агресивно
- дърпали са дръжка на колата и са я счупили, за да изведат децата от
колата. Те не искали да слязат. Била присъствала на много от телефонните
разговори между Р. и В.. Р. заплашвала В., че ако не спре да й звъни няма да
излезе от мястото където е, правейки извод, че става дума за затворническото
общежитие.
И.К.казва
пред ДРС, че е присъствал на среща между В. и Р., която се състояла пред месец
декември 2019г. в гр. Бобошево. Целта на срещата била да се оставят две от
децата им в Бобошево при майката, а да вземат третото. И.бил през цялото време
в колата. В. и Р. си приказвали отвън. Двете децата, които били в колата не
искали да ходят при майка си. Р. и майка й настоявали децата да слязат и затова
Р. често отваряла вратите на колата. В крайна сметка в колата се качило и
третото дете. И.не е видял В. насила да е взел детето. В., И.и трите деца се
прибрали в Мурсалево. Полиция не била викана по случай. Според И.това се
случило през ноември 2019г. Не знае какво са си говорили Р. и В. извън колата.
По
делото е изискана и приобщена справка от Районен съд – Дупница относно друго
дело, инициирано от молителката Р.Т. по Закона за защита от домашно насилие.
Делото е било прекратено поради неотстраняване в срок на нередовности, указани
й от съда.
При така събраните по
делото доказателства, в обжалваното решение, ДнРС е направил извод, че на процесната
дата 01.11.2019г. В.П. е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката Р.Т..
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение и издадената въз основа на него
заповед за защита:
Въззивният съд, в
съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, извърши служебно проверка на
валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че решението на РС-Дупница и заповедта за защита са валидни и
допустими съдебни актове.
2. Относно правилността на
решението:
Решението е правилно и ще бъде потвърдено.
Съдът е бил сезиран с молба
за защита за осъществен
един акт на домашно насилие – на дата 01.112019г., надлежно доказан в производството.
На първо място, следва да се посочи, че
Законът за защита от домашното насилие санкционира лица, които по отношение на
съпруг или бивш съпруг, възходящ, низходящ и т. н., са осъществили акт на
физическо и/или психическо насилие или опит за такова.
Според чл. 2, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
На следващо място, трябва да се има предвид,
че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН,
е предоставен улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие,
като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът може
да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Разумът на закона е
заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за
насилието - то е извършено в място, където други лица не са присъствали няма
видими белези от извършеното физическо насилие или са липсвали свидетели, които
да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му и т.
н.
В конкретния случай, молителката е представила
декларация, съдържаща точно описание на приписваните на ответника действия – психически
тормоз, изразяващ се в скандали, викове и обиди и физическо насилие – удар по
главата, окачествени като домашно насилие. Независимо от
това, по делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства, които са
годни да установят и доказват извършените действия, съставляващи актове на насилие спрямо молителката, без да е
потребно да се прави позоваване на доказателствената стойност на декларациите.
Основен свидетел по
настоящото дело е свидетелката К.Т., която е майка
на молителката
Р.Т.. Тази родствена връзка, преценявана в контекста на
силно влошените взаимоотношения между страните по спора, води до потребността показанията на свидетелката да
бъдат преценявани изключително прецизно, при отчитане на възможната
заинтересованост, като се ценят с оглед всички друго данни по делото - чл. 172
от ГПК. В своите показания свидетелката К.Т. възпроизвежда факти, на които е пряк свидетел. Същите относно
случилото се на 01.11.2019г. по никакъв начин не се опровергават от останалия доказателствен материал – разпити на
свидетелите К.и П.. Налице е и справка за друго дело за домашно насилие,
инициирано от Р.Т., което е прекратено, поради неотстраняване на нередовности в
молбата. Последното е индиция за влошени отношения между Т. и П., както и за
възможни случаи на домашно насилие преди 01.11.2019г. Съдът кредитира показанията на К. Т. относно
отправени обидни думи и заплахи спрямо Р.Т., описани по-горе, на дата
01.11.2019г., както и че насила е взел Т. от ръцете й. Същите кореспондират с
посоченото в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Тези обстоятелства не се
опровергават от изложеното от свидетелите П.и К.. На първо място П.не е очевидец
на събитията станали на 01.11.2019г. в Бобошево, тъй като заявява, че на този
случай не е присъствала, а предава изложеното й от свидетел, когото бърка. П.сочи,
че на инцидента е присъствал свидетел на име К., а всъщност присъствалият е И.К..
Последният не може да предаде случилото се между П. и Р.Т., защото не е чул
както са си говорили двамата и съвсем за кратко е напускал автомобила. К.заявява, че майката на децата Т.
неколкократно е отваряла вратата на колата, за да подкани намиращите се вътре
две деца да излязат, което го смущавало. Не е свидетел за начина, по който В.
взел най-малкото от децата, сочейки че не е видял „В. насила да е взел детето“,
но не пояснява как изобщо е предадено то. Не следва да се подценява
обстоятелството, че К.е съсед на П. и може да е в известна степен пристрастен
като вероятен негов приятел. Както и свидетелката П.– сестра на въззвника сочи,
Р. Т. е имала множество нежелани телефонни обаждания от страна на П.. Това се
сочи и от К.Т., която съобщава за 70-80
обаждания дневно на нейния телефон от страна на В.П.. Това съдът възприема като
индиция за затормозяващо поведение от страна на П. към Р. Т. месеци преди актът
на домашно насилие на 01.11.2019г.
В контекста на посоченото,
следва да се приеме за доказано извършването на акт на домашно насилие от страна на П., изразило се в отправяне на обидни и нецензурни думи към съпругата
му, закани за саморазправа и отнемане на най-малкото от децата
– Т.. Тези доказани прояви представляват домашно насилие от
физическо, психическо и емоционално естество. Съдът не е съгласен с
интерпретацията на свидетелските показания, направена във въззивната жалба –
видно от показанията на К.пред съда е, че той не знае какво са говорили Р.Т., К.Т. и В.П., защото е бил в колата и е
излязъл от нея за съвсем кратко. Това, че той не е възприел някакви събития не
води на извод, че такива не са случили – обидите и заплахите отправени от П.
към Р. Т., изтръгването на Т. от ръцете на майка й. На следващо място не може
изначално да се посочи, че може да се кредитират показанията на майката на К.Т., поради близката родствена
връзка с Р.Т., а следва нейните показания да се преценяват при условието на чл.
172 от ГПК. Съдът не може да подмине обстоятелството, че П. е търпял ефективна
присъда за извършено от него престъпление, а го свързва с определен дефицит на
морални задръжки за въздържане от противоправно поведение.
Както
първоинстанционният, така и въззивният съд констатира, че на процесната дата
молителката е претърпяла домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН във
форма на психическо и емоционално насилие, като може да се допусне, че
това се е случвало и преди 01.11.2019г.
Правилна се явява
преценката на районния съд за наличие на предпоставките по ЗЗДН за налагане на
мерки за защита
и правилно е определена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – за въздържане от
извършване от домашно насилие спрямо Р.Т., а относно наложената глоба в размер
на 200 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, то същата е определена в минимума
на нормата, поради което също не следва да се изменя в тая част. Ето защо,
настоящият състав ще потвърди атакувания акт като правилен.
Относно разноските:
С оглед изхода от
въззивното обжалване на жалбоподателя не се следват разноски. Такива не се
дължат и на въззиваемия, с оглед липсата на направено искане в тази насока и
доказателства за направени разноски.
По
обжалваемостта:
На
основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и
необжалваем.
Воден от горното,
ОС-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14 от
07.01.2020г., постановено по гр. д.
№2348/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: