Решение по дело №1194/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 727
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20225330201194
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330201194 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба от Ц. К. Д. от Ч., обл.Пловдив, ЕГН
********** чрез процесуален представител адв.С.П. против издаден от
ОДМВР Пловдив Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4196208 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1
от ЗДвП на жалбоподателката Д. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100
лева. С жалбата се оспорва вмененото на жалбоподателя нарушение, като се
излагат доводи за липса на ограничение на скоростта на движение, въведено
със знак В26 на конкретния пътния участък, посочен в ЕФ. Сочат се
допуснати съществени нарушения при използване на автоматизираното
техническо средство, с което е установено нарушението.
Жалбоподателката Д. редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител – адв.С.П., който поддържа
жалбата и искането за отмяна на издадения ЕФ. В пледоарията си представи
1
доводи по същество на искането си за отмяна на издадения ЕФ поради не
наличие на ограничение на посочения в ЕФ пътен участък. Прави се искане за
присъждане направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. В депозирана писмена молба-становище
въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и представя
съображения по същество за потвърждаване на издадения ЕФ като правилен и
законосъобразен. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендират юристконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4196208 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателката Ц. К. Д. от Ч., ЕГН **********
за това, че на 19.10.2020г. в 09:33 на Републикански път II - 64 км. 50 в посока
с.Труд към гр.Пловдив, извън населено място е извършено нарушение за
скорост с МПС „МЕРЦЕДЕС ЦЛС 350 ЦДИ“ вид лек автомобил
регистрационен номер **** установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 529, при отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км. /ч. в полза на водача, при въведено ограничение на
скоростта с ПЗ В-26 от 60 км/ч., установена скорост 88 км/ч. и превишаване
на разрешената скорост с 28 км/ч. Установеното било определено като
нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, за което бил издаден и
обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателката Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева.

Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната преписка
са приложени 1 брой снимково изображение Клип № 29121 от 19.10.2020г. на
2
заснетото нарушение с АТСС, Справка за собственици на МПС, Справка за
нарушител/ водач, Протокол за използване на АТСС от 19.10.2020г.,
Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1M, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
Справка на БИМ относно одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“, Извлечение от АИС
АНД на МВР за издадени ЕФ, Констативен протокол от Областно пътно
управление, снимки на АТСС, снимка на пътен знак В26, снимка на
служебното МПС.

В хода на настоящето съдебно производство се прие справка от Областно
пътно управление – Пловдив съгласно която километричното положение
50+000 на път ІІ-64 „Карлово-Пловдив“ посока Труд – Пловдив е след
кръстовище и ограничение на скоростта не важи за него.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че от
представените по делото доказателства не е надлежно доказано извършено
нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (като е
посочен и допустимия толеранс на техническа грешка според техническата
спецификация на уреда), нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които
за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч.,
извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а според
3
ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън
населено място от 21 km/h до 30 km/h е предвидена глоба 100 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателката
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
От представените по делото доказателства се установява, че електронният
фиш е бил издаден по установения за това в закона ред.
По преписката е приложен снимков материал към Клип № 29121, радар 529,
от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Следва да се
отбележи и че съгласно чл.189, ал. 5 ЗДвП на връчване на нарушителя
подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За
снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно
наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за
законосъобразност на електронния фиш.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол. Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ № 529, представляващо
мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип,
което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, валидно до 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не
се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй
като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху
употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй
като тя е била в употреба към 19.10.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Затова и АТСС съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността
на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т.31 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му
4
е именно в този срок. Техническото средство е преминало през
последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол
за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 2-32-20/12.06.2020г. Тези
обстоятелства се потвърждават и от приложените по административната
преписка писмо вх.№ 20-00-107-2/18.12.2020 г. на БИМ и протокол № 2-32—
20 от 12.06.2020г. от проверката на АТСС. По тези съображения съдът
приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система за датата 19.10.2020г.

Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени
доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна
извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на посочената
разпоредба на чл.21, ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за
извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно
установено е, че лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“, с рег.№ **** се е
движил по Републикански път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив.
Установява се, че същият е бил заснет на километър 50 със скорост от 88
км/ч. Видно от справка на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление – Пловдив, пътен участък Републикански път ІІ-64, километрично
положение 50+000 се намира след кръдстовище и съответно ограничение на
скоростта не важи за него. Съгласно справката пътен знак В-26 (60 км./ч.) е
при км.49+800 и към него няма табела Т2 оказваща зоната му на действие,
както и че действието на знака се изчерпва след забавителния шлюз и
кръстовището при входа/изхода от „Амек Тойс“ находящ се на км.49+960.
Съгласно справката ПЗ В-26 е поставен във връзка с организацията и
безопасността на движение в района на крайпътен обект „АМЕК ТОЙС“.
От тази информация настоящият състав достига до извод, че към процесната
дата на мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет
автомобилът на жалбоподателката не е действало ограничение на скоростта
5
на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, тъй като на км 50 изобщо не е
имало такъв знак, като такъв е бил поставен на същия път, но на км 49+800 в
същата посока във връзка с организацията и безопасността на движението в
района на крайпътния обект „АМЕК ТОЙС“. Не се установява по делото да е
поставен пътен знак указващ обхвата на ограничението, което води до извод,
че знакът на км 49+800 е бил поставен с цел ограничаване на скоростта във
връзка със самия обект, което ограничение е действало до кръстовището при
входа на крайпътния обект – км 49+960, но не и след него. В тази връзка се
установява, че км 50 от същия път не попада в обхвата на действие на пътен
знак В26. Следователно от обективна страна водачите на ППС на км 50 от
Републикански път II-64 в посока към гр. Пловдив нямат нормативно
установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се
съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Такова задължение
възниква на различно от вмененото място, а именно на посочения км 49+800 с
крайна точка 49+960, които са съвсем различни точки в пространството, в
които жалбоподателката не е установено с каква скорост се е движил.
Следователно не се установява от една страна да е извършено нарушение на
правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е
имало такова, а от друга се установява и неспазване на правилата за
използване на АТСС, като при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС не е определено така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта, а контролираният участък е включвал и зона за
движение с прилагане на общото правило за скорост на МПС категория В
извън населени места. Всичко това дава основание да се приеме, че
обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен както поради неспазване
на посоченото правило за употреба на АТСС, така и поради липсата на
нарушение от обективна страна по въведеното с Електронния фиш обвинение
- поради липсата на такова нормативно задължение и поради различното
място на действие на ограничението на скоростта на движение от вмененото
за извършено. Това влече и неговата отмяна.
Поради изложеното съдът счита, че към административно-наказателна
отговорност неправилно е привлечено като виновно материалноотговорно
лице, което води и до отмяната на атакувания ЕФ като незаконосъобразен.
При този изход на спора на основание на чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят
6
има право на разноски. Претендираното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, равен на минимално определения съгласно Закона за правната
помощ. Предвид това, следва направеното от въззиваемата страна възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 4196208 на
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП на
Ц. К. Д. от Ч., обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К. Д. от Ч.,
обл.Пловдив, ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева направени
разноски по делото.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7