Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.02.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря Т.Д.
и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 6614 по описа за 2015г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.74 от ТЗ.
Ищецът Л.П.Б.
твърди, че е съдружник в ответното дружество – „А.С.“ ООД при паритетно участие
с В.Х.Л., като всеки от двамата съдружници притежава по 50 дяла с номинална
стойност по 100 лева, представляващи 100% от капитала, и двамата са и
управители, които представляват дружеството заедно и поотделно. Поддържа, че с
нотариална покана от 17.09.2015г., връчена му на същата дата, управителят В. Л.
е свикал Общо събрание на съдружниците на «А.с. ООД с точка единствена от
дневния ред: Приемане на решение за търсене на отговорност от управителя Л.П.Б.
на основание чл.145 ТЗ за причинени на дружеството вреди поради изброени в
поканата действия, а именно дарение на 1/10 идеална част от УПИ и продажба на
недвижим имот - надземен гараж, собственост на дружеството, без решение на
Общото събрание на съдружниците, както и за липси от банковата сметка на
дружеството в общ размер 157 430 лева за периода 31.10.2014г. до 3.07.2015г.,
изтеглени лично, получени или преведени без основание от Л.П.Б.. Твърди, че
Общо събрание е проведено на посочения ден – 08.10.2015г., като видно от
приложения протокол въпреки противопоставянето на Л.Б. той не е допуснат до
гласуване с притежаваните от него дялове и само с гласовете на другия съдружник
В. Л. Общото събрание е приело решение да бъде търсена отговорността на ищеца
като управител за извършени от него действия, с които е причинил вреди на
дружеството. Ищецът твърди, че решението
е незаконосъобразно, тъй като е прието при липсата на необходимото съгласно
закона и дружествения договор мнозинство, като поддържа, че в
разпоредбата на чл.137, ал.З ТЗ не е предвидено изключване от гласуване на
съдружника при вземане на решения за водене на искове срещу него за вреди,
причинени от него в качеството му на управител на дружеството. Твърди, че
ограничаване на членствените права на съдружника е предвидено само при приемане
на решение за неговото изключване като такъв и тъй като е налице изрична правна
норма, в конкретния случай е незаконосъобразна аналогията на закона с нормата
на чл. 229 ТЗ, уреждаща конфликта на интереси в акционерното дружество.
Поддържа, че съгласно действащия дружествен договор на „А.с.“ ООД всички
решения на ОСС се вземат с единодушие на съдружниците, като не е предвидено
нещо различно по отношение приемането на решения за предявяване на искове срещу
управителите. Предвид горното счита, че приемането на атакуваното решение с
гласовете единствено на другия съдружник, притежаващ само половината от
капитала на дружеството, нарушава членствените права на ищеца в противоречие с
разпоредбите на закона и дружествения договор. Наред с горното твърди, че решението е прието, без да са налице
законоустановените предпоставки за търсене на отговорност на ищеца в качеството
му на управител на „А.с.“ ООД, като нито от поканата, нито от протокола
за проведеното събрание може да се установи от какви конкретни правни и
фактически действия на Л.Б. са произтекли твърдяните вреди за дружеството, в
какво се изразяват тези вреди, кога са настъпили и техния размер, като
поддържа, че в поканата са отправени общи и неясни обвинения, за които на
проведеното събрание не са представени каквито и да било доказателства. Предвид
горното и по подробно изложените доводи претендира отмяна на решенията на
процесното Общо събрание.
Ответникът „А.с.” ООД не е подал
писмен отговор, призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК на адреса по седалището
си, на който след удостоверяване, че няма фирма и достъп и отразените дати,
връчителят е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С
представената нотариална покана, изходяща от В. Л. като управител на „А. С.“ до
ищеца е отправена покана за свикване на ОС с описания дневен ред, а именно
търсене на отговорност на управителя Л.Б.
на основание чл. 145 от ТЗ за причинени вреди. В поканата са описани действията,
а именно дарение на 1/10 ид.ч. от собствен на дружеството имот, продажба на
друг имот – гараж, липси от банковата сметка на дружеството в общ размер
157 430 лева за периода 31.10.2014г. до 3.07.2015г., изтеглени лично, получени
или преведени без основание от Л.П.Б..
Представен
е протокол от проведеното на 08.10.2015г. Общо събрание, видно от който са
присъствали и двамата съдружници. Съгласно отразеното в протокола г-н Б. е дал
становище по твърденията, като е посочил, че за продажбата на недвижим имот не
се изисква решение на ОС съгласно ТР 3/2013г. на ВКС, посочил е, че продажбата е осъществена поради
нужда от оборотни средства на дружеството и на цена, надвишаваща тази на
придобиване. Оспорил е твърденията за липси по банковите сметки. Видно от
отразеното в протокола съдружникът Б. е гласувал против предложеното решение, а
съдружникът Л. – за. Посочено е, че до гласуване се допуска само съдружникът Л.
на основание чл. 137, ал.1 т. 8 от ТЗ във връзка с чл. 137, ал. 3 от ТЗ и е
взето решение да бъде търсена отговорност.
На
стр. 13 и следващите от делото е представен дружествения договор на ответното
дружество от 29.09.2000г., в чл. 24 от който са посочени компетенциите на Общото
събрание на дружеството, като по б.e/ е предвидено, че ОС избира управителя, определя
възнаграждението му и го освобождава от отговорност. В чл. 25 от същия е
предвидено, че всеки съдружник има толкова гласа в ОС, колкото дяла притежава в
дружеството. В чл. 27, ал.1 от Устава е предвидено, че ОС приема решенията си с
единодушие.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира, че
предвид характера на предявения иск – по чл. 74 от ТЗ не може да постанови
неприсъствено решение по спора, независимо от процесуалното поведение на
ответника, тъй като решението на съда по конститутивния иск има действие спрямо
всички – самото дружество и всеки от членовете му. Предвид горното, макар да
няма изрична забрана за постановяване на неприсъствено решение в ТЗ, с оглед
конститутивния характер на иска и действието на евентуалното уважаващо го
съдебно решение, съдът намира, че в това производство независимо от
процесуалното поведение на ответника не може да се постанови неприсъствено
решение. С оглед горното искането на процесуалния представител на ищеца е
неоснователно и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за
отмяна на решението на Общото
събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на
учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Правото на съдружника е
потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск,
който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е
присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в
14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. В конкретния случай видно от
протокола ОС е проведено на 08.10.2015г., а исковата молба е заведена в съда на
20.10.2015г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок от деня на събранието,
тъй като видно от отразеното ищецът е присъствал, т.е. искът е процесуално
допустим.
Предпоставка за реализиране по исков път по чл.145 ТЗ на имуществената отговорност на управителя
за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е наличието на взето
решението на Общото събрание на съдружниците в
дружеството за предявяване на този иск, в които смисъл е и практиката, застъпена в решение №536/25.05.2004 год.
по т.д. №1389/2002 год., на ВКС, ІІ т.о., както и постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 41/29.04.2009г. по т.д.№ 669/2008г., I т.о. и др. За
реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните
действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на общото
събрание по чл.137, ал.1 т. 8 ТЗ за
търсене на такава отговорност. Приемането на решение на
ОС за реализиране на отговорността на управител на ООД е затруднено, когато
дружеството има двама управители, които са и двамата съдружници с равни дялове.
В процесния случай
съдружниците в ответното ООД са двама с равно участие, а в чл. 27 от Устава да
е предвидено, че решенията се взимат с единодушие. Тази норма е в съответствие
с принципната допустимост в дружествения договор да се предвиди и по-голямо
мнозинство за
вземане на решения на ОС, с което
изначално да се гарантира по-голяма степен на лично участие на съдружниците в
управлението на дружествените дела, което е
израз на персоналните елементи в съдържанието на ООД. При паритетно участие на
двамата съдружници и управители излиза, че никой от двамата не може да вземе решение за водене
на иск от името на дружеството срещу другия, което обезмисля възможността за
ангажиране на отговорност на управителя за вреди към дружеството. Действително
в случая не е приложима нормата на чл. 137, ал.3 изр.3 от ТЗ, съгласно която
изключваният съдружник не гласува по предложението за неговото изключване и
дела му в капитала не се взема предвид при изчисляване на мнозинството. Тази
норма е изключение и регламентира само конкретната хипотеза, поради което не
може да се приеме, че следва да се прилага по аналогия и в други случаи. Но
съдът намира, че в случая когато управителят
е съдружник и се взема решение за предявяване на иск срещу него за вреди, той
не следва да гласува и неговият дял в капитала също би следвало да се приспада
при изчисляване на мнозинството. В този случай решението засяга правата на съдружника и подобна забрана би
препятствала злоупотребата с права, когато интересите му противоречат на тези
на дружеството. Следователно в подобни хипотези, за да се осигури възможност за защита интересите на
дружеството, по аналогия следва да се приложи правилото на чл. 229 ТЗ, според
която разпоредба акционер не може да участва в гласуването
за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към
дружеството. В подобни хипотези, за да се осигури възможност за
защита интересите на дружеството, по аналогия следва да се приложи правилото на
чл. 229 ТЗ, според който акционер не може да участва в гласуването за
предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството в който смисъл изрично се е
произнесъл ВКС в постановеното решение № 383/06.10.2008г. по гр.д.№ 194/1998г.,
5 чл. състав, докл. Бл. Пунев,
публ. в Съдебна практика – Бюлетин на ВКС , № 7-8, стр. 13. В това решение ВКС е приел, че макар в „разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ да
не е предвидено изключване от гласуване на управителя на дружеството в
хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, т.е. при вземане на решения за водене на
иск против него, непредвиждането й се обяснява с обстоятелството, че при
приемането на ТЗ и заварените дружества обикновено управителят не е бил собственик
на дял от капитала на дружеството, т.е. не би могъл да участва като съдружник с
право на глас в работата на общото събрание при решаване на този въпрос. В
същата ал. 3, изр. 2 на чл. 137 от ТЗ обаче се предвижда, че изключвания
съдружник не гласува, което е мотивирано от идеята да не се злоупотребява от
него с правото на глас, за да блокира и се направи невъзможно гласуването за
изключването му, т.е. предвидена е забрана при упражняване на правото на глас
на съдружника, когато е налице противоречие между носителя на това право и
субекта - дружеството срещу, което то се упражнява. Такъв конфликт на интереси
е налице и в случая, тъй като двамата управители, поради качеството им на
съдружници са в състояние с участието си с гласуването като титуляри на правото
на глас в дейността на общото събрание да блокират възможността дружеството да
реализира правата си срещу тях. При липса на изрична норма, но при съществуване
на уредена аналогична хипотеза в същия закон е допустима аналогията на закона,
съгласно чл. 4, ал. 1 ГПК. Така според чл. 229 ТЗ акционер не може да участва в
гласуването за предявяване на искове срещу него и за предприемане действия за
осъществяване отговорността му към дружеството, която следва да се приложи и
към съдружник в дружество с ограничена отговорност. Тази забрана е израз на
посочената съща идея, да се изключи злоупотребата с права от съдружника, когато
интересите му противоречат на тази на дружеството при вземане на решения, които
ги засягат“. Следователно не е допуснато нарушение на закона при провеждане на
процесното ОС като е прието, че гласът на съдружника Б., който е и управителя,
чиято отговорност се иска да се реализира, не е отчетен при гласуването.
Предвид горното съдът намира, че доводът на ищеца, че решението е взето без
необходимото мнозинство е неоснователен.
Освен процесуална
незаконосъобразност, с иска по чл. 74 ТЗ могат да бъдат наведени твърдения за
материалната законосъобразност на приетите решения по същество, а в случая ищецът се позовава и
на това, че не се налице предпоставките за приемане на решение за ангажиране на
отговорността му като управител. Не
ищецът, а ответникът по иска с правно основание чл.
74 ТЗ е този, който следва да докаже онези юридически факти, от осъществяването
на които следва законосъобразността на взетите от общото събрание на
търговското дружество решения. Отричането от ищеца на свързаните с тях правни
последици го поставя спрямо правнорелевантните факти в положение на ищец по
отрицателен установителен иск, което обуславя извода, че като следствие от
разпределението на доказателствената тежест решението се явява като санкция
спрямо ответника, който не е доказал тяхното настъпване. В конкретния случай от
ответника се твърдят вредоносни действия на г-н Б. като управител на
дружеството. С доклада съдът е указал на ответника, че следва да ангажира
доказателства за установяването им. Такива доказателства не са представени по
делото. Няма данни за твърдяните извършени разпоредителни сделки от г-н Б.,
като дори и да се приеме с оглед посоченото в протокола, че той не оспорва
извършването им, следва да се отбележи, че с ТР 3/2013г. ВКС прие, че не е
необходимо решение на ОС за разпореждане с имущество на дружеството, т.е.
твърденията за неправомерни действия се явяват недоказани. Не се установи и
извършените сделки да са увреждащи интересите на дружеството. По делото въобще
не се установи отразеното в поканата и в протокола, че в процесния период
ответното дружество е имало налични суми по влогове и че същите са неправомерно
изтеглени от Л.Б.. Доказателствената тежест за установяване на тези факти е на
ответника, а той не е ангажирал доказателства в този смисъл. Предвид горното
съдът намира, че по делото не се установи извършването на твърдяните по
поканата и протокола действия от управителя Б., което обуславя материалната
незаконосъобразност на взетото от ОС, в случая само с гласовете на другия
съдружник Л., решение за търсене на отговорност по чл. 145 от ТЗ на управителя.
Предвид горното решението следва да бъде отменено.
Предвид изхода на
спора на ищеца се следват направените по делото разноски, които възлизат на
сумата от 50лв. –държавна такса по делото.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 74 от Търговския закон,
предявен от Л.П.Б., ЕГН **********,***-5 адв. Г.С., срещу „А.С.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** чрез управителя В.Х.Л., решението на Общото събрание на съдружниците
на „А.С.” ООД от 08.10.2015г., обективирано в протокол от същата дата за
търсене на отговорност от управителя Л.Б. за причинени на дружеството вреди,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „А.С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** чрез управителя В.Х.Л., да заплати на Л.П.Б., ЕГН **********,***-5 адв. Г.С., сумата
от 50 лв. / петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: