Решение по дело №1494/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20194430201494
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

04.12.2019г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1494 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от П.Р.Д., чрез адв. Г.Г. ***-0938-002145/07.05.2019 на *** сектор към ОДМВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2019г., с което на жалбоподателя Д., е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г.Г. ***. Процесуалния представител поддържа жалбата, моли съда да отмени обжалваното НП.

Ответникът по жалбата ОД на МВР град Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без последствие и потвърждаване на наложеното наказание.  

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от представеният по делото АУАН Серия АА № 200136/25.04.2019 год., че на същата дата в 07.50 часа в гр. Плевен, ул. „***“ до ***с посока на движение към завод ***като водач и управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, собственост на З.И.с ЕГН: **********, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия (неравности по платното) губи контрол над автомобила след което излиза от пътя в ляво по посока на движението и се преобръща по таван с което допуска ПТП с материални щети по автомобила. Автомобилът е спрян от движение, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП.

С обжалваното понастоящем наказателно постановление, на жалбоподателя П.Д. е наложено наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за  нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за това че на 25.04.2019г. в 07:50 часа в гр. Плевен на ул. „***“ до ***с посока на движение към завод ***, като водач и управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, собственост на З.И.с ЕГН: **********, като при движение с несъобразява скорост с пътните условия (неравности по платното) губи контрол над автомобила след което излиза от пътя в ляво по посока на движението и се преобръща по таван, с което допуска ПТП с материални щети по автомобила. А автомобилът е спрян от движение.

Административно-наказващият орган е наложил на Д. наказание, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачът не избира скоростта на движение съобраз0но атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

  При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите И.И.Ц. /актосъставител/ и С.Г.К. /свидетел по съставянето на АУАН/.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите са изпълнявали служебните си задължения, като на посочената в акта дата са получили сигнал от ОДЧ за възникнало ПТП в *** зона, на ул. „***“ до бивш „***“. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Ц. и К., които пресъздават своите възприятия при посещение на пътнотранспортното произшествие и снемане обяснения от водача. За установеното нарушение свидетелят И.Ц. съставил акт на жалбоподателя Д. АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в присъствието на свидетеля К..

Така установената фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Ц. и К.. Показанията на свидетелите са последователни и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

От друга страна по делото не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на жалбоподателя и вината му.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

За нарушението съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) - водач,  който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Всеки правоспособен водач  има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре.

На Д. е вменено допуснато нарушение на посочената в акта и наказателното постановление норма на закона, поради несъобразяване на скоростта му на движение с пътните условия (неравности по платното). По делото е безспорно установено, че водача на претърпелия произшествие автомобил е бил наясно с факта, че шофира по път с неравности -  обстоятелство, което е трябвало да го мотивира да изпълни задълженията си за движение със скорост, която да му гарантира добро сцепление на гумите с пътя.  Той е следвало да избере такава скорост, при която да бъде в състояние във всеки един момент да предотврати настъпването на автопроизшествие. Липсват  каквито и да е данни за възникнала по време на движение извънредна ситуация, създала непреодолима опасност или довела до необходимостта от предприемане на внезапна маневра, както и  че лицето управлявало МПС не е възприемало околната обстановка –  състояние на пътната  настилка, обекти на инфраструктурата, движение на хора и автомобили и други  фактори, имащи отношение към определяне на безопасна скорост на движение.      

Предвид изложеното, скоростта на П.Д. се явява несъобразена, тъй като е била неподходяща на конкретните пътни условия и на другите обективно посочени в чл.20 от ЗДвП неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с  причиняване на материални щети. 

Видно от представеното по делото писмо от Национален институт по метеорология и хидрология Филиал Плевен  № ОД-03-290-1/18.10.2019г. условията на времето не са затруднявали управлението на МПС, към предиобедните часове на 25.04.2019г., тъй като е било с незначителна облачност, като видимостта в интервала 00:00 – 24:00 часа на 25.04.2019г. е 20 000 м във всички срокове на наблюдение. Всичко това потвърждава, че жалбоподателят е имал възможност да възприема околната обстановка –  състояние на пътната настилка, движението на автомобили.  

Съдът намира, че правилно на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП,  на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева. Определеното от административно-наказващия орган наказание е в рамките на предвиденото в ЗДвП за извършеното нарушение. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е определил за нарушението наказание глоба в размер на 200.00 лв., като се е съобразил с обстоятелството, че жалбоподателят е наказван за нарушение по ЗДвП, видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач. Съдът, намира че така определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.  

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 19-0938-002145/07.05.2019 на *** сектор към ОДМВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2019г., с което на жалбоподателя П.Р.Д., е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: