РЕШЕНИЕ
№ 1451
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Я. В. Н.Д.
при участието на секретаря З. АТ. Ш.
като разгледа докладваното от Я. В. Н. Д. Административно наказателно дело
№ 20241110211272 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-013279 от
13.06.2024г., издадено от началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (Закон за
движението по пътищата) на Р. И. А., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Недоволна от НП е останала Р. А., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения, че резултатът от кръвните проби е неправилно отчетен.
Посочва, че е направила искане за нейна сметка за повторно извършване на
химически анализ на контролната проба, но не била уведомена за
новополучения резултат. В допълнение към жалбата А. е депозирала с Вх. №
353959/05.11.2024г. допълнение, от което се установява, че резултатът от
повторния анализ сочи, че действителната концентрация на алкохол в кръвта
е била 0.49 на хиляда. Сочи, че АНО не е представил на съда всички
относими към делото документи. Иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява лично
и с адв. Е. М., с представено по делото пълномощно. Иска от съда да отмени
наказателното постановление изцяло и моли за присъждане на разноски за
1
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено
становище по хода и по същество на делото от гл. юрк. С. М., с приложено по
делото пълномощно. В същото се посочва, че издаденото и обжалвано
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение,
ако същите надвишават нормативно установения минимум.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 24.05.2024г., около 05:11ч. в гр. С. на бул. „Ц. О.“ с посока на
движение от ул. „Л.“ към ул. „Г. С. Р.“ Р. А. управлявала лек автомобил марка
„БМВ", модел „116И“, с рег. № *******, собственост на Ц* Г.а Б*, ЕГН
**********. Автомобилът бил спрян на площад „К* А********“ № 2, където
след извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510/ ARDM-0219 и проба № 5953 било установен
положителен резултат от 0.89 промила в издишвания въздух. След като
водачът бил запознат с резултата, му бил издаден талон за медицинско
изследване с № 0179095 с отбелязване, че следва да се яви в МБАЛ „С. А.“ в
указания срок от 40 минути след връчване на талона срещу подпис.
Жалбоподателят се явил в указаното лечебно заведение и дал кръв за анализ.
С протокол за химическо изследване № 362/ 27.05.2024г. било установено
наличие на концентрация на алкохол в кръвта – 0.59 промила.
За констатациите от извършената проверка против водача на лекия
автомобил Р. И. А., бил съставен АУАН със серия GA, № 777615/24.05.2024 г.,
в който актосъставителят квалифицирал установеното нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. На място било иззето и свидетелството за
правоуправление на МПС на водача № *******
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал
със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че няма възражения.
Няма данни в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да е било депозирано
писмено възражение против така съставения АУАН.
Въз основа на съставения срещу Р. А. АУАН и предвид резултатите от
химическото изследване на кръвта, АНО издал обжалваното в настоящото
съдебно производство наказателно постановление, с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, жалбоподателката
била санкционирана на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест ) месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
2
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 17.07.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН– АУАН със серия GA, № 777615/24.05.2024, талон за
медицинско изследване № 0179095, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози, протокол за химическо изследване №
362/27.05.2024 г., разпечатка от извършена проверка с техническо средство
дрегер Alkotest 7510, справка-картон на водача, Заповед №513з-
4529/31.05.2022г. на директора на СДВР, Заповед №8121к-13180/29.10.2019г. и
Заповед № 8121 -З-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, Акт за встъпване
в длъжност от 29.10.2019 г.; писмо УРИ 43320 81 851/05.08.2024г. ведно с
приложения- Протокол за химическо изследване № 662/27.05.2024г., молба от
Р. А. от 23.07.2024г. и др.; както и гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля Е. Г. К..
Съдът кредитира с доверие цитираната доказателствена съвкупност. На
първо място, за съда не възникват съмнения, които да опровергават
показанията на св. К., който въпреки изминалото време и естеството на работа
има ясен спомен за извършената проверка на жалбоподателя А. и резултатите
от нея. На следващо място, настоящият съдебен състав се доверява на
постъпилия в допълнение протокол за химическо изследване от 31.07.2024г.,
от който е видно заключението на експерта, че в изследваната проба се
установил етилов алкохол в количество 0,49 промила.
От приложените по делото писмени доказателства – разпечатка от
паметта на техническото средство, талон за медицинско изследване и
протокол за химическо изследване № 0179095/24.05.2024 г. се установява, че в
хода на проверката водачът бил тестван с техническо средство – Дрегер за
употреба на алкохол, след което на същия бил издаден и връчен срещу подпис
талон за медицинско изследване и водачът е дал кръв за анализ. Видно от
приложената разпечатка от използваното от контролните органи техническо
средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер 0219, е установено
наличие на 0, 89 промила алкохол в издишания въздух (проба пореден №
5953). Видно от протокол за химическо изследване № 362/ 27.05.2024 г. е
констатирано количество алкохол в кръвта на водача също е 0,59 промила, а от
протокол за химическо изследване № 362/ 27.05.2024 г. от 31.07.2024г. е
установено количество алкохол с кръвта на водача 0,49 промила.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
3
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от длъжностни
лица, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазени са изискванията за
форма и съдържание по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е и
редовна процедура по връчване на АУАН и НП срещу подпис на
жалбоподателя.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното:
При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че
жалбоподателят Р. А., като водач на горепосочения лек автомобил марка
"БМВ", модел „116И“, рег. ******** го е управлявала след употреба на
алкохол, в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ("На водача
на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол... "). За посоченото нарушение обаче не
се предвижда безусловно административно наказание, а такова, в зависимост
от установените стойности на алкохол в кръвта на водача или с показанията на
техническо средство, които стойности са уточнени изрично в санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП ("Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: 1. над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6
месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. " – в редакцията към датата на нарушението
– 24.05.2024 г.). Тоест, управлението на МПС след употреба на алкохол е
обвързано с административно наказание, ако промилите са над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда по т. 1 и над 0. 8 на хиляда до 1. 2 на хиляда по т. 2. Фактите
по делото не установяват с достатъчна категоричност, че жалбоподателката е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
съставомерния минимум от 0.5 промила.
В случая АНО е дал вяра на резултата от химическото изследване
извършено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.
4
Лицето се е явило в указания в талона час и изследването е било
законосъобразно изготвено.
Жалбоподателя в срока по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. се
възползвала от предоставената и законова възможност в седемдневен срок от
връчване на постановлението да поиска за своя сметка повторно извършване
на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът
по чл. 26, ал. 4 от Наредбата.
Предвид горните аргументи, съдът няма основание да не се довери на
заключението, обективирано в протокол № 362/27.05.2024 г. от 31.07.2024г. ,
съгласно който в кръвта на Р. И. А. е установено наличие на 0.49 промила
алкохол. Подобна стойност е несъставомерна по смисъла на чл. 174, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗДвП, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено, заради
неправилно приложение на материалния закон, предвид липсата на основание
за налагане на административно наказание.
Правилата за разпределяне отговорността за разноски по този тип
производства са уредени в чл. 63д от ЗАНН, като за неуредените въпроси
субсидиарно приложение намират нормите на АПК, който пък при празноти
препраща към разпоредбите на ГПК. При този изход от спора и право на
разноски има жалбоподателя, като такива своевременно са претендирани, като
въззивника прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение. Жалбоподателят претендира и доказва реалното извършване
на такива в размер на 1000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
По силата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Цитираната разпоредба намира приложение само при депозирано искане от
страната за намаляване на разноските, каквото в настоящето производство е
своевременно направено. Възнаграждението за един адвокат съгласно чл. 8,
ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в актуалната й
към момента на сключване на договора за правна помощ редакция,
минималното възнаграждение е 1000 лв. Съдът счита така направеното
възражение за неоснователно, тъй като платеното възнаграждение е в рамките
на предвидения в закона минимум, поради което и същото следва да бъде
присъдено в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-013279 от
13.06.2024г., издадено от началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (Закон за
5
движението по пътищата) на Р. И. А., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Р. И. А., с ЕГН ********** сумата от
1000,00 /хиляда/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6