Р Е Ш Е Н И Е
Номер 186 12.06.2019 Година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 12 юни …………………………........две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: Н. УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар………………………...………………………………….……………
като разгледа докладваното
от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА –ЯНЧЕВА
въззивно гражданско дело номер 1217………….....по
описа за 2019 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба, подадена от ТД на НАП – гр.Пловдив, ИРМ- гр.Стара Загора –
в качеството им на присъединен по право кредитор по изпълнително дело № 20157650402104 по описа на ЧСИ Г.И. против разпределение на
постъпили суми с Протокол от 06.03.2019г.,
предявено на 06.03.2019г.
Жалбоподателят счита, че така направеното
разпределение е незаконосъобразно, в частта относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение над размера от 200 лв. Твърди, че взискателят по
делото се е представлявал от юрисконсулт, на който се дължи минимално възнаграждение
от 200лв. Приемайки като размер на разноски сумата от 2497лв. съдебният
изпълнител е действал незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК
предвиждала, че в полза на юридически лица се присъжда юрисконсултско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Самия процесуален
закон не препраща нито към Закона за адвокатурата, нито към Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законодателят бил направил
изрично разграничение между присъждането на възнаграждение за юрисконсулт и на
направените от страната разноски за адвокат. Отговорността за разноски при
адвокатска защита се урежда съгласно заплатеното от страната възнаграждение по
договор – чл.78 ал.1 и ал. 5 ГПК. Когато юридическото лице е защитавано от
юрисконсулт, възнаграждението се определяло от съда - чл. 78 ал. 8 ГПК.
Съдебната практика била наложила с цел обективност да се прилагат размерите предвидени
като минимални в цитираната Наредба. Като се приложат нормите на Наредба № 1, а
именно чл.10 т.1 от Наредбата -дължимото юрисконсултско възнаграждение е общо в
размер на 200 лева и няма основания за приемане на по-висок размер, претендирай
от юрисконсулта. Не били налице данни по делото обосноваващи възнаграждението
по чл. 10, т.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата. Ако в хода на изпълнението
участието на юрисконсулта налагало предприемането на конкретни изпълнителни
действия, то правото на възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата не се
преклудирало, но считат, че на този етап не е дължимо. Не на последно място моли
съда да приеме, че правилното разпределение на всички постъпили по
изпълнителното дело суми обуславят правния интерес от обжалване на НАП, като
присъединен кредитор предвид, факта, че като кредитор са заинтересовани от това
максимално бързо да се погаси главницата на привилегирования кредитор.
Предвид изложеното, моли съда да отмени предявеното на
06.03.2019г. разпределение от 06.03.2019г. на събрана сума от ЧСИ рег. № 765 -
Гергана Илчева с район на действие Окръжен съд Стара Загора по изпълнително
дело № 20157650402104.
Постъпило е писмено възражение по жалбата от „ИНВЕСТБАНК"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица" бул. „България" № 85, представлявано от В.К.И.-Д. и З.Р.Р.
-Изпълнителни директори, чрез В.В. –юрисконсулт, с което оспорват изцяло
подадената от ТД на НАП - Пловдив жалба против предявеното разпределение на
06.03.2019 г. по изпълнително дело № 20157650402104 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№
765, район на действие: ОС - Стара Загора. Считат, че жалбата е недопустима и
като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а в случай, че бъде разгледана по
същество - да бъде оставена без уважение като неоснователна. Излагат
съображения, че в обжалваното разпределение НАП не участва като взискател, на
когото се разпределя сума. Освен това, в жалбата се съдържат оплаквания, които,
дори да бъдат взети предвид, няма да доведат да разпределяне на суми в полза на
НАП. Поради това считат, че жалбата е недопустима, тъй като е депозирана от
лице, което няма правен интерес от обжалването. Жалбата била недопустима и
поради това, че се обжалва само размерът на разноските за юрисконсултско
възнаграждение. В чл.435 от ГПК бил предвиден отделен ред за обжалване на
разноските, поради което тяхното обжалване при разпределението е недопустимо.На
следващо място, съгласно действащата съдебна практика за законосъобразността на
разпределение по реда на ГПК, следвало да се съблюдава изцяло и само дали са
спазени привилегиите по реда на чл.136 ЗЗД. Твърдят, че в жалба срещу
разпределението по чл. 462, ал. 2 ГПК е недопустимо да се излагат мотиви,
свързани с оспорвания на вземането на друг кредитор от някой от взискателите.
Законодателят е уредил друг път - отрицателен установителен иск за отричане
вземането на кредитор в изпълнителното дело по реда на чл.464 от ГПК. Сочат, че
претендирането на юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело е в
размер, съобразен с действащата норматива уредба към момента на претендирането
му. Преди измененията в чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение по
изпълнителното дело се определяло по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, при образуване на
изпълнителното дело, станало с молба с вх. номер от 11.11.2015 г., е била
приложима разпоредбата на чл.10 от Наредбата в редакцията й към ДВ, бр. 28 от
28.03.2014 г. В тази връзка с молбата за образуване е претендиран общ размер на
юрисконсултското възнаграждение 2 497,00 лв. С оглед на това считат, че при
извършване на процесното разпределение ЧСИ е действал в съответствие с
изискванията на закона, като правилно е извършил разпределение на сумите от
проданта и е спазил особените изисквания на закона, конкретно - привилегиите на
вземанията, уредени в чл. 136 ЗЗД. Въз онова на гореизложеното, молят да бъде оставена
без разглеждане като недопустима, съответно без уважение като неоснователна
подадената от ТД на НАП „Пловдив" жалба срещу Разпределение по
изпълнително дело № 20157650402104 по описа на ЧСИ Г.И.
На
основание чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви по обжалваното действие от ЧСИ
Г.И..
Окръжният съд, след като обсъди изложените в
жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното разпределение, намери за установено следното:
Жалбата е постъпила
в предвидения тридневен срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо
на обжалване действие на ЧСИ от присъединен по право кредитор по изпълнителното
дело, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата е
неоснователна.
По молба
с вх.№ 22915 от 11.11.2015 год. на взискателя „Инвестбанк" АД и приложен
към същата изпълнителен лист от 01.10.2015г., изд. от РС — София по гр. дело №
56766/2015г. е било образувано изпълнително дело № 20157650402104 срещу
солидарните длъжници Н.Т.Н. с ЕГН ********** и Д.С.Б. с ЕГН **********. За
обезпечение вземането на взискателя ипотекарният длъжник Н.Т.Н. с ЕГН **********
е учредил договорна ипотека в полза на „Инвестбанк" АД, вписана в СВ —
Стара Загора в том 6, акт № 113/2008 год., вх.рег.№ 6355/10.06.2008г. върху
следния свой собствен недвижим имот, представляващ: САМОСТОЯТК1ЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68850.505.24.3.11, адрес на имота: гр. Стара Загора,
п.к. 6000 (шест хиляди),ул. "…" № …, ет. …, ап…., самостоятелния
обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.50.5.24, брой нива на обекта: 1, със застроена площ: 83,14 кв.м, с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, а по нотариален акт представлява
АПАРТАМЕНТ № …, с изложение изток — юг, със застроена площ от
След
образуване на изпълнителното дело ЧСИ е установил, че на 14.10.2010г. Н.Т.Н. е
продал ипотекирания недвижим имот на майка си С.С.Т., поради което са
конституирани като ипотекарни длъжници в производството по изп. дело №
20157650402104 С.С.Т. с ЕГН ********** като ипотекарен длъжник и наследник на
ипотекарния длъжник Т.Н.Т. с ЕГН **********, Н.Т.Н. с ЕГН ********** като
длъжник и наследник на ипотекарния длъжник Т.Н.Т. и М.Т.Н. с ЕГН **********
като наследник на ипотекарния длъжник Т.Н.Т..
С
молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят „Инвестбанк"
АД е поискал съдебния изпълнител да насрочи опис и оценка на ипотекирания имот.
ЧСИ е
връчила на ипотекарния длъжник С.С.Т. съобщение за доброволно изпълнение на
25.01.2016г., с което я е уведомила за започналото принудително изпълнение, за
размера на задължението, както и за насрочения опис на ипотекирания имот.
Такова съобщение е било връчено и на другия ипотекарен длъжник М.Т.Н. на
27.01.2016г.
Длъжниците
Н.Т.Н. и Д.С.Б. не са били открити и на осн. чл.430 от ГПК с Определение от
07.04.2016г. по ч.гр. дело № 1607/2016г. Районен съд - Стара Загора е назначил
за двамата особен представител — адвокат Б.К., определена от АК — Стара Загора.
На
29.06.2016г., след като е уведомила надлежно длъжниците и ипотекарните
длъжници, ЧСИ е извършил опис на ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот, за което е съставил протокол. На описа е присъствало вещо лице от Списъка
на вещите лица при ОС - Стара Загора, което е подписало съставения протокол. На
описа са присъствали лично ипотекарния длъжник С.С.Т., длъжникът Н.Т.Н., които
са отказали да подпишат протокола за опис, а така също и адв. Б.К. като
назначен особен представител.
ЧСИ е
обявил за купувач на процесния недвижим имот лицето Д.Т.М., предложил цена в
размер на 98 215 лева. Обявеният за купувач е внесъл в законоустановения срок
предложената от него цена, а така също и дължимата такса за изготвяне на
постановление за възлагане. ЧСИ е изготвила постановление за възлагане и е
изпратил на длъжниците, на ипотекарните длъжници, както и на присъединения
взискател съобщение за извършената публична продан, в което подробно е описал
продадения недвижим имот, цената за която е бил продаден, посочил е и обявения
купувач. На 20.08.2018г. по делото е постъпила жалбата с входящ
№27071/13.07.2018 год., подадена от ипотекарния длъжник С.С.Т. срещу
изготвеното постановление за възлагане на недвижимия имот по изп. дело №
20157650402104 по описа на ЧСИ Г.И.. ЧСИ е администрирал жалбата съгл.
изискванията на 436 от ГПК. С Решение № 348/15.11.2018г., изд. по въззивно гр.
дело № 1418/2018г. по описа на ОС — Стара Загора, съдът е оставил жалбата на С.С.Т.
без уважение. След влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия
имот, ЧСИ е разпоредил да се извърши разпределение на постъпилата сума, като е
насрочил предявяването му за 06.03.2019г. На 11.03.2019г. по изпълнителното дело е
постъпила настоящата жалба, подадена от ТД на НАП — град Пловдив, ИРМ - град
Стара Загора, чрез старши юрисконсулт Р.К.П. - присъединен по право кредитор по
изпълнително дело № 20157650402104 по описа на ЧСИ Г.И..
Разпределението
е постановление на съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълно или частично изплащане на всяко от тях, като се извършва
винаги, когато взискателите са повече от един. Разпределението се извършва като
се подреждат по реда на привилегиите, определени в чл.136 ЗЗД участващите в
разпределението притезания и се поставят на последно място притезанията на
хирографарните кредитори. Остане ли свободна сума тя се отделя за притезанието,
което е следващо по реда на привилегиите и се постъпва така до изчерпване на
всички привилегировани притезания. При недостатъчност на сумата се
удовлетворяват само първите по ред притезания, а другите привилегировани и
хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени, еднакви по ред
привилегировани притезания се удовлетворяват съразмерно.
Видно от
съдържащите се в изпълнителното дело доказателства, на 06.03.2019г. ЧСИ Г.
Илчева с рег.№ 765 е изготвил разпределение на постъпилите по изпълнително дело
№ 20157650402104 суми. В разпределението са включени вземанията на взискателя и
ипотекарен кредитор „Инвестбанк" АД, присъединените на осн. чл.456 от ГПК
взискатели „Инвестбанк" АД" и „Обединена българска банка" АД,
НАП като присъединен взискател на осн. чл.458 от ГПК за публичните задължения
на длъжниците и Община Стара Загора за дължимия местен данък за продадения
недвижим имот.
Съгласно
чл. 458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите
й от длъжника публични и други вземания, размерът, на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 456 от ГПК. Съобразно чл. 458 от ГПК, съдебният изпълнител
е поискал и получил преди изготвяне на разпределението съобщение от НАП.
Съгласно Удостоверение с изх. №220371802565126/17.12.2018 год. на ТД на НАП -
София по чл. 191 ДОПК е видно, че длъжникът Н.Т.Н. има публични задължения в
размер на 1 003,99 лева, а съгласно Удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК с изх.
№220371802488273/06.12.2018 год. длъжникът Д.С.Б. има публични задължения в
размер на 70 лева. Качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело
за размера на публичното вземане, съобщен на съдебния изпълнител до извършване
на разпределението, държавата придобива по силата на закона, без да е
необходимо възлагане на събирането на вземането от страна на държавата или
изричен акт на съдебния изпълнител за конституиране на държавата в качеството
на присъединен взискател. Ето защо съдебният изпълнител е длъжен да разпредели
сума за погасяване на това вземане и без възлагане от държавата, разбира се - в
случай на достатъчна сума и при спазване на реда по чл.136 от ЗЗД, което в настоящия
случай ЧСИ е направил.
От друга
страна, вземането на ипотекарния кредитор е привилегировано по реда на чл. 136,
ал. 1, т. 3 ЗЗД от стойността на ипотекирания имот. Щом публичната продан се
извърши, ипотеката се обръща в право върху цената, която ипотекарния кредитор
има право да получи за вземането си към длъжника. Това негово право е преди
правото на всички останали кредитори, в т.ч и на държавата.
Изготвеното
от съдебния изпълнител разпределение е правилно и законосъобразно, тъй като ЧСИ
е включил в него вземанията на всички кредитори, описал ги е по основание и
размер и при наличието на предпоставките на чл. 460 от ГПК е отделил суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с предпочтително удовлетворение.
Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна
преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на
предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за
допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола
на съда по повод извършено разпределение. Съображенията, които излага
жалбоподателят за прекомерност на адвокатско възнаграждение не касаят
въпросите, които подлежат на проверка от съда досежно законосъобразността на
извършеното от ЧСИ действие – разпределение. В настоящото производство на проверка
от съда подлежат обстоятелствата, дали ЧСИ е определил правилно кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълно или частично изплащане на всяко от тях, като се извършва
винаги, когато взискателите са повече от един. Разпределението се извършва като
се подреждат по реда на привилегиите, определени в чл.136 ЗЗД участващите в
разпределението притезания и се поставят на последно място притезанията на
хирографарните кредитори. Остане ли свободна сума тя се отделя за притезанието,
което е следващо по реда на привилегиите и се постъпва така до изчерпване на
всички привилегировани притезания. При недостатъчност на сумата се
удовлетворяват само първите по ред притезания, а другите привилегировани и
хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени, еднакви по ред
привилегировани притезания се удовлетворяват съразмерно.
Следва
да се отбележи също така, че постъпилата по делото сума, която е била
разпределена, е крайно недостатъчна за погасяване на вземането на
„Инвестбанк" АД, обезпечено с ипотека, учредена върху продадения недвижим
имот и независимо от размера на приетото за събиране възнаграждение на
пълномощника на взискателя, не би се стигнало до разпределяне на суми за НАП от
цената на имота.
С оглед
изложеното, съдът намира, че разпределението на събраната сума е извършено при
спазване реда на привилегиите на чл.136 от ЗЗД, а подадената жалба от ТД на НАП
- град Пловдив, ИРМ - град Стара Загора чрез старши юрисконсулт Р.К.П. —
присъединен по право кредитор по изпълнително дело № 20157650402104 описа на
ЧСИ Г.И. срещу протокол за разпределение на суми, предявено на 06.03.2019 г., е
неоснователна следва да бъдат оставена без уважение.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че твърденията на жалбоподателя за допуснато
незаконосъобразно действие от ЧСИ Г.И. при изготвянето на разпределението са
необосновани, поради което следва жалбата да бъде оставена без уважение.
Водим от горните мотиви,
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от ТД на НАП – гр.Пловдив, ИРМ- гр.Стара Загора
– в качеството им на присъединен по право кредитор по изпълнително дело № 20157650402104 по описа на ЧСИ Г.И. против разпределение на
постъпили суми с Протокол от
06.03.2019г., предявено на 06.03.2019г., като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд гр.Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: