№ 102
гр. Пазарджик , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200230 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на от Ю. М. Т., ЕГН **********, с. С., ул.
“Т******, общ. Септември, обл. Пазарджикчрез адв. В.Б., против Наказателно
постановление № 20- 0340-001596/08.09.2020 г. на началника на РУ към
ОДМВР Пазарджик, РУ Септември, с което на жалбоподателя са наложени на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца.
С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с доводи
за материално-правна неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата и
писменото становище съображения. Претендира разноски – л. 38
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 08.06.2020 г., около 14:10 часа в гр. Септември, на бул. „Съединение“
1
жалбоподателят управлявал несобствения си специален автомобил (
бетоновоз) с ДКН **** в посока ул. „Възраждане“.
Бил спрян за проверка от св.пол. И., който направил служебна справка в
централна база Пътна полиция, при която се установило, че управляваното
МПС от водача е със служебно прекратена регистрация на 26.03.20 гад на
основание чл.143 ,ал.10 от ЗДвП.
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на дружеството-
жалбоподател.
Поради това свидетелят на 09.06.20г съставил против жалбоподателя
като водач и в негово присъствие процесния акт -за нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП .
Актът бил надлежно предявен, подписан без възражения от нарушителя,
с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.
Доводите против неговата законосъобразност са изцяло основани на
възражения за материално-правната неизправност на акта и НП.
Не са развити доводи за процесуални несъответствия на акта и НП,
доколкото като такива погрешно се изтъкват нарушения , които засягат
материално-правната изправност. Двата акта са съобразени с изискванията и
реда за тяхното съставяне и форма, както и тяхното съдържание. Отразени са
достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършване на възприетото
нарушение, което е получило своята съответна правна квалификация. Освен
наличното и законосъобразно съдържание на АУАН и НП, което съответства
на нормативно установените правила за задължителни реквизити, е спазена и
строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване (
последните относно АУАН) .
Против акта не е правено възражение за маловажност на приписаното с
него нарушение, поради което и необсъждането му в НП с изрични доводи не
2
може да повлече отмяна на това основание.
Становището за процесуална изрядност на административните актове
предпоставя обсъждане по същество, резултат от което е решението за
отмяна.
Първоначално въз основа на акта била възложена полицейска проверка
за престъпление по чл. 345 от НК, като в резултат на нея бил постановен
отказ на прокурор при РП за образува ДСП за такова престъпление. Тъй като
е водена и осъществена само проверка няма две паралелни наказателни
производства. Материалите по издадения АУАН са били изпратени на
съответния компетентен орган прокурора за проверка относно евентуално
наличие на престъпление по чл. 345 НК , каквито основания не са открити с
обективирантие в посочения в НП Отказ за образуване на ДСП .
След това е издадено обжалваното НП и то в тримесечен срок от
съставяне на акта.
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав
наистина е осъществен при управление на нерегистрирано МПС. Няма спор
по делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143,
ал. 10 ЗДвП и поради предвиденото там основание, считано от 07,11,18г.
На 26.03.20г. ( виж на л. 11) е било вече факт служебното прекратяване
на регистрацията.
Както става ясно от писмото на л. 25 РУ Септември собственика на
автомобила бил уведомен за предстоящо прекратяване на регистрацията. Към
това писмо е представено друго – на л 26, което изхожда от СПП ОД МВР
Пазарджик , адресирано е до юридическото лице – собственик на процесния
автомобил и действително съдържа информация „за служебно прекратяване
на регистрацията за процесия автомобил на осн. Чл. 574,ал.11 от КЗ. „
Приложено на л. 27 е писмото, с което е изпратено уведомлението. От
уточнението на л. 30 се изясни, че всъщност уведомлението се изпраща от
СПП и от ГФ до собственика на автомобила, но без обратна разписка. Това се
уточнява и с писмото на л. 35, от което пък става ясно също, че на 08.06.20г.
регистрацията е била възстановена след като ГФ уведомил за сключена
надлежна ЗЗГО за процесния автомобил.
3
Така, от една страна деянието е било обективно несъставомерно, тъй
като към датата на нарушението регистрацията не е била прекратена, а
възстановена .
От друга страна стана ясно, че няма доказателства дори собственикът на
автомобила да е бил надлежно уведомен за прекратената му
регистрация.Изпращаните от ГФ уведомления до собствениците на МПС по
чл. 574, ал. 10 от КЗ представляват кореспондентски пратки по смисъла на §
1, т. 5 ДР на Закона за пощенските услуги и по дефиниция са „писмено
съобщение върху какъвто и да е физически носител, което трябва да бъде
пренесено и доставено на адреса, посочен от подателя върху пратката“. ГФ
няма нормативно задължение за изпращане на Уведомленията като
препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗПУ.
Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на
органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, не е обвързана с
получаването на уведомителното писмо. В тази връзка законът не предвижда
наличие на документ, удостоверяващ получаването на уведомлението, тъй
като съгласно Кодекса за застраховането, срокът за потвърждение на
наличието за сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите тече от датата на изпращане на
уведомлението.
Тоест - за нуждите на процедурата по служебната дерегистрация е важно
изпращането на уведомление на собственика за липса на договор за ЗЗГО на
притежавания от него автомобил, от която дата тече 14-дн. срок за
предоставяне на информация за сключен такъв договор, след изтичането на
който, ако не е постъпила такава информация ГФ уведомява МВР за липсата
на договор на МВР и така възниква основание за „ предприемане на мерки за
прекратяване на регистрацията на МПС“ . За тази процедура е без всякакво
значение дали собственикът е получил уведомлението, тъй като
нормативните правила изискват само изпращане на уведомление, но не и
неговото получаване. Затова и за служебното прекратяване на регистрацията
на процесното основание е достатъчно 1.изпращането на уведомление от ГФ
до собственика и 2.уведомяването на МВР за това.
За субективната съставомерност на процесното нарушение обаче обаче
това съвсем не е достатъчно, тъй като за да е налице е необходимо
4
собственикът да бъде надлежно уведомен и то не само, че ако не уведоми
Фонда за сключен договор, че ще „бъдат предприети мерки по прекратяване
на регистрацията“, но дори да бъде уведомен за самия факт на прекратяването
. Без знание за този факт, не може да има съзнание, че управлява автомобил
със служебно прекратена регистрация.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11
ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на
жалбоподателя ( който в случая е само водач, но не и собственик) не е бил
известен факт, който принадлежи към състава на нарушението (
дерегистрацията).
Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно
санкционен акт.
Разноски са претендирани (л. 38), но основателно е и възражението за
тяхната прекомерност (л.3), тъй като по делото е проведено едно съдебно
заседание, разпитан е само един свидетел и е ограничен обема на относимия
доказателствен материал . Поради това и размера следва да бъде сведен до
100 лева, които въззиваемата страна следва плати на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 0340-
001596/08.09.2020 г. на началника на РУ Септември към ОДМВР
Пазарджик, с което на Ю. М. Т., ЕГН **********, с. С., ул. “Т******, общ.
Септември са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - глоба в
5
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да плати на Ю. М. Т., ЕГН **********
сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6