Решение по дело №1202/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.192, ал. 3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на “Бургас 2011” АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, ап. 3, представлявано от А. П. срещу писмо с изх. № 26-00-510/1/12.06.2023г. на областния управител на област Бургас. С оспорения акт е отказано учредяване на право на преминаване в полза на жалбоподателя през чужд поземлен имот, а именно №07079.610.503 от действащата кадастрална карта на Община Бургас, представляващ паркинг - публична държавна собственост. В жалбата си оспорващият твърди, че предвид изградения в съседния на процесния имот хотел е налице необходимост от учредяване на право на преминаване с цел извършване на технически дейности на хотела. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени отказа.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощник, поддържа жалбата, сочи доказателства.

Ответникът по оспорването – областен управител на област Бургас, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита атакуваният административен акт за правилен и законосъобразен и като такъв пледира за потвърждаването му, представя писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорения акт и ангажира допълнителни такива.

Заинтересованата страна „Холидей Лаб“ ЕООД, не се явява по делото, не изразяват становище, не сочи доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С решение № 413/12.10.1992 г. на Министерски съвет, изменено с решение № 471/23.11.1995 г. на Министерски съвет, за предоставяне на недвижими имоти – държавна собственост за нуждите на областните администрации, на област Бургас се предоставя безвъзмездно административна сграда в [населено място], [улица], ведно с прилежащия паркинг (л. 34-40).

На 14.03.2003 г. е съставен акт за публична държавна собственост № 2910 на основание чл.68, ал.1 от ЗДС и решение № 471/23.11.1995 г. на МС за паркинг с площ 388,72 кв.м., като в последствие площа на имота е изменена на 708.30 кв.м. (л. 81).

С влязло в сила съдебно решение № 1876 от 20.11.2017 г. по гр. д. № 3250/2016 г. на Районен съд Бургас, вписано в Служба по вписванията [населено място] с Акт № 86, том 5, вх. peг. № 8234 от 05.07.2019 г., е прието по отношение на „Бургас 2011“ АД и „Бургас 2012“ АД, че държавата е собственик на 379 [жк], представляващ паркинг, за който е съставен акт за публична държавна собственост № 2910/14.03.2003г. (л. 41-63).

На основание влязлото в сила решение е извършено изменение в КККР на [населено място], изразяващо се в нанасяне в границите на [УПИ] на нов имот, а именно [УПИ] — публична държавна собственост. Извършеното изменение от началника на СГКК Бургас е обжалвано и е потвърдено в тази част е решения, постановени по адм. д. № 438/2020 г. от А. съд Бургас и адм. д. №1012/2021 г. на Върховен административен съд.

По повод постановеното съдебно решение за недвижим имот с идентификатор № 07079.610.503 - публична държавна собственост е съставен акт за публична държавна собственост №10511/10.08.2021г. (л. 64).

С писмо вх. №26-00-372/20.04.2023г. “Бургас 2011” АД и Холидей Лаб“ ЕООД, във връзка с въведен контролиран достъп до процесния имот, желаят да получат облекчен достъп през имота с обслужване на находящия се в близост хотел (л. 11). С писмо изх. №26-00-372/1/05.05.2023г. областният управител информира дружествата, че построеният в [УПИ] пететажен хотел е с пряк и непосредствен достъп до улици от три страни. Посочено е, че не е налице утвърден технически проект, според който обслужването на сградата следва да се осъществява чрез преминаване през държавния имот и че не са налице условията за учредяване на сервитут (л. 12).

На 02.06.2023г. дружествата подават молба за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през държавен поземлен имот с вх. №26-00-510 (л. 14). В молбата е посочено, че в [УПИ] е изградена хотелска сграда, надлежно въведена в експлоатация, при наличие на всички изискуеми съгласувателни процедури. С въвеждането на контролиран достъп до съседния държавен имот, според дружествата се ограничава достъпа за обслужване на хотела. Към молбата са приложени здравно-техническа експертиза (л. 16), обяснителна записка и разрешение за ползване (л. 17).

С писмо изх. №26-00-510/1/12.06.2023г. областният управител на област Бургас информира “Бургас 2011” АД и Холидей Лаб“ ЕООД, че не са налице предвидените в чл. 192, ал. 3 от ЗУТ предпоставки за учредяване на право на преминаване през ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ паркинг – публична държавна собственост, предоставен за нуждите на областна администрация Бургас (л. 18). Писмото е получено от дружеството-жалбоподател на 15.06.2023г. (л. 19).

С оглед на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът установи:

Оспорено е писмо на областния управител на област Бургас, което според Определение № 12150/07.12.2023г., постановено по адм.д. № 10941/2023г. на ВАС представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, съдържащ волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата – настоящият жалбоподател.

По делото е представено уведомление за доставяне /л.19/, видно от което оспореното писмо е връчено на представител на жалбоподателя на 15.06.2023г. Предвид факта, че в писмото не е посочен срок за обжалване, съдът намира, че за приложима нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно която когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В този смисъл жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което е адресат на оспореното писмо и на което се засягат права и законни интереси, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на оспорването е писмо на областния управител на област Бургас, във връзка с искане за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през държавен поземлен имот по реда на чл. 192, ал. 3 от ЗУТ. Според съдебния състав е спазена формата, изискуема от закона, но същият е издаден от некомпетентен орган, при липса на материална компетентност да се произнесе по иницииращото производството искане.

Действително, съгласно нормата на чл. 192, ал. 3 от ЗУТ, правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината.

Съобразно допълнителните изисквания на ал.4 на чл.192 ЗУТ с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1.

С ал. 5 на чл.192 ЗУТ се определя, че влошаване в условията за застрояване и ползване на държавни или общински поземлени имоти при учредяване право на преминаване към други имоти може да се допусне по изключение, поради липса на друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството - за държавните поземлени имоти, съответно с решение на общинския съвет - за общинските поземлени имоти.

Разпоредбата на чл.192, ал.3 ЗУТ е в сила от 25.07.2003г. и има характера на обща такава, уреждаща въпроса с правото на преминаване през държавни и общински поземлени имоти. Същата не дерогира обаче действието на норми от специални закони какъвто се явява Закона за държавната собственост. Съгласно чл.7, ал.1 от същия, с неизменена редакция от действието му от 01.06.1996 до сега, имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Забраната отличава този вид държавни имоти от имотите и вещите частна държавна собственост, за които същият закон предвижда възможност, както да бъдат отчуждавани им, така и да бъдат обременявани. Т.е., става ясно, че към момента на приемане разпоредбата на чл.192, ал.3 ЗУТ същата касае единствено и само имотите частна държавна собственост.

Безусловният характер на чл.7, ал.1 ЗДС търпи еволюция с изменението на закона, обнародвано в ДВ бр. 87 от 5.11.2010 г., когато за пръв път е предвидена възможност с нова ал.5, върху имоти - публична държавна собственост, да се учредяват ограничени вещни права при определени условия. В същата норма е предвиден обаче и компетентния да обременява държавните имоти административен орган. Същият се различава от установеният в разпоредбата на чл.192, ал.3 ЗУТ такъв, предвиждаща компетентност в лицето на областните управители. В разпоредбата на чл.7, ал.5 е предвидена специална компетентност в лицето на висшия колективен орган на изпълнителната власт – Министерският съвет на Република България. В този смисъл, като е иззел функции и компетентност на Министерския съвет, Областният управител на Област Бургас е постановил нищожен административен акт, чиято нищожност следва да бъде прогласена.

Само за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че съдебният състав не е в състояние да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол по евентуален спор, свързан с характера на собствеността на държавата - публична или частна, като съдебният състав съди за това обстоятелство от наличните писмени доказателства, а именно официалния свидетелстващ документ - акт за публична държавна собственост № 2910/14.03.2003г.

Във връзка с изложеното, жалбата следва да бъде уважена.

Съобразно този изход на спора, съдебно-деловодните разноски - за един адвокат и СТЕ, както и за заплатената държавна такса следва да бъдат присъдени в тежест на административния орган, изцяло по представения списък, ведно с разноските направени в производството по адм.д. № 10941/2023г. по описа на ВАС. Сборът на сторените разходи е в общ размер на 3100,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

О. Н. на писмо с изх. № 26-00-510/1/12.06.2023г. на Областния управител на област Бургас, с което е отказано учредяване на право на преминаване в полза на жалбоподателя през чужд поземлен имот, а именно №07079.610.503 от действащата кадастрална карта на Община Бургас, представляващ паркинг - публична държавна собственост.

ОСЪЖДА О. А. - Бургас да заплати на “Бургас 2011” АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, ап. 3, представлявано от А. П., сумата [рег. номер]. (три хиляди и сто лева), представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

А. С.: