№ 817
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.Т.-
2019ООД против Наказателно постановление № 03-012766 / 02.09.2020г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се излагат аргументи за допуснати нарушения на административно-
наказателните правила. Твърди се, че дружеството не е извършило нарушението, за
което е санкционирано, тъй като между него и лицето, посочено като работник към
датата и часа на проверката не е възниквало трудово правоотношение.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се явява и се
представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в
нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Боянова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 06.08.2020г., около 15.00 ч. служители на Д“ИТ“ – Варна – св.Д. извършила
проверка в по спазване на трудовото законодателство в обект бистро „Кошарите“
находящ се в гр.Бяла, обл. Варна, стопанисван от въззивното дружество. В обекта при
влизането си служителите на ДИТ Варна установили На място били установени
1
работници, връзвали арматура. На работещата в обекта свид.Райчева била
предоставена декларации, която тя собственоръчно да попълни. Тя попълнила дадената
и декларация, като в нея посочила, че работи като мияч от 20.07.2020г. с работно време
от 08.00ч. до 16.00ч., с почивни дни по график, с уговорено трудово възнаграждение.
Работникът декларирал, че има трудов договор. Служителите на Д”ИТ”-Варна
насрочили и допълнителна документална проверка. При нея се установило, че между
въззивното дружество и Райчева няма сключен трудов договор.
При тези констатации против въззивното дружество бил съставен акт за
установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа Райчева на длъжност „продавач ”, преди да е
сключил трудов договор в писмена форма между страните по трудово
правоотношение. Било прието, че нарушението е извършено на 06.08.2020г. в гр.Варна
и квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 от КТ. Актът бил предявен на надлежно
упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
Въз основа на тези констатации наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание
от вида имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за
извършена проверка, писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни,логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля по акта и присъствал в хода на
проверката- св.Д..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени
от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради това
2
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият ораган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен
факт е, че между въззивното дружество и работника Л. не е бил сключен трудов
договор към деня на проверката.
Така описаната фактология не се оспорва от страните.
Поради това и като съобрази, че в посочената декларация са включени основни
белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време,
почивни дни и уговорено заплащане, съдът намира , че правилно наказващият орган е
3
приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.Тези норми
сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена
форма и преди постъпването на работа.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства
е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна
сила за извършване на еднородна дейност – връзване на арматура, за определен период от
време, срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място –
строителен обект, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на
извършваната работа.
В случая безспорно по делото е било установено, че Л. е полагала труд за
въззивното дружество. Същата се е намирала на обекта и е извършвала характерните
за длъжността се дейности – миене на съдове, като тези факти са посочени от нея в
попълнената декларация. Именно там е записано, че работи за възз.дружеството
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Тези норми сочат, че
трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и
преди постъпването на работа. В случая безспорно е, че от страна на дружеството
тези задължения не са били изпълнени.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между Л. и въззивното дружество са между „ работник” и
„работодател” , като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като
се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество в качеството
му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в”
от КТ, доколкото нарушенията на чл.63 ал.2 от КТ независимо от тяхното
отстраняване, не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ от една страна, а от
друга страна доказателства за такова отстраняване, т.е. за връчване на уведомлението,
противно на отразеното в жалбата не са ангажирани нито в хода на АНП, нито в хода
на съдебното производство. Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на
4
обществена опасност от обикновените случаи от този род.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3
от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63 ал.
2, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на Р.Т.-2019
ООД „ имуществена санкция” в размер на 5000лв. За извършеното нарушение,
наказващият орган е наложил имуществената санкция на ООД – работодател над
нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството не
са събрани доказателства за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/
лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3
от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 34 лв.
съобразно уважената част , които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012766/02.09.2020г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на Р.Т.-2019 ООД , ЕИК *********, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 лева,
на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” на 1 500 / хиляда и петстотин / лева .
ОСЪЖДА ЕТ Р.Т.-2019 ООД , ЕИК *********, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна сумата от 34 лева,
5
представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6