№ 22537
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110136890 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответниците Г. П. Я. и И. Т. Я., по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумите от по 564,38
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
представляващ ..., за периода от месец 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; за
сумата от 114,82 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2023 г., за сумата в размер на 1,76 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 15.02.2023 г. до окончателното
изплащане на главницата, както и за 0,49 лева, представляващи обезщетение за забавено
плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 09.02.2023 г., с
които суми ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца, и за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 10.03.2023 г. по ч. гр. дело №
8087/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът подържа твърдения, че до имота на ответниците е била доставена топлинна
енергия, която е потребена без страните да са били обвързани от договорна връзка,
независимо от оправената от ищеца покана за сключване на договор, поради което
ответниците се обогатили за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна
енергия и сумата за дяловото разпределение, тъй като са титуляри на правото на собственост
върху топлоснабден имот. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
1
разпределение“ на основание чл. 63-71 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., със стойността на
която са се обогатили като са спестили разхода, възникнал в тежест на ищеца. Сочи и че
ответниците са изпаднали в забава за заплащане на задълженията за описаните суми за
главница, тъй като е бил поканен от ищеца с писмо-покана П-6812/14.06.2019 г. Прави
искане предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание не възразява за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответниците, чрез адв. Б. (лист 20 от заповедното производство), в който оспорват исковете
като твърдят, че са допустими, но неоснователни. Сочат, че между страните не е имало
писмен договор и ищецът не е доставял топлинна енергия за имота в посочения период,
както и ч е ответниците нямат качеството на потребители на ТЕ за стопански нужди.
Твърдят, че притежаваното право на собственост върху топлоснабден имот не е достатъчно
да се приеме, че заплащане на ТЕ се дължи. Оспорват сумата да е фактурирана и да са
извършвани отчети. Оспорва показанията на СТИ. Оспорват да са получили покани за
сключване на договор и покана за плащане. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 15.02.2023 г. г. срещу Г. П. Я. и И. Т. Я., за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
8087/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, по което на 10.03.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца
основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК е постъпило възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на
ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в
негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело, които искове са процесуално допустими.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи осъществяването на
следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един
общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без
основание. Обогатяването маже да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
2
му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е
доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки
дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за
забава.
От представените и приети по делото доказателства (Акт за разпределяне на
кубатурата в жилищна сграда, Идентификация на топлоснабден имот, подписан от Г. Я.
(лист 38), Протокол от ОС на ЕС (подписан от Г. Я. (лист 40), декларация с нотариална
заверка на подписа от Председателя на ЕС на сградата с искане за сключване на договор с ...
и заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническата
експертиза, на която съдът дава вяра като обективно изготвена и безпристрастна) се
установява че сградата, в която се намира ..., е била топлофицирана, като ищецът е доставял
в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. В обекта е извършван отчет на един индивидуален топломер и един
водомер за топла вода, като според заключението изготвено на базата на представените и
проверени документи от ФДР, за периода от 12.05.2021 г. до 16.05.2021 г. не е осигурен
достъп за отчет, за което са съставени протоколи, като отчетния е извършван на 27.05.2022 г.
и отчетният документ е подписан.
От представения и приет по делото (лист ) нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № .... г. на нотариус ... с район на действие Софийски районен съд, както и
договор за доброволна делба, чието легитимиращото действие по отношение на
принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса, се установява, че
ответниците са собственици на процесния топлоснабден недвижим имот през исковия
период, като това обстоятелство не се и оспорва.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Според §1, чл. 43
от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
3
топлинна енергия за небитови нужди.
С оглед изложената правна рамка, в настоящия случай по делото е безспорно, че
писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен
между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за
небитови нужди/.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
както и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че
топлинна енергия за процесния период е начислявана топлинна енергия за отопление, БГВ и
сградна инсталация, която е определена правилно спрямо действащата за периода
нормативна уредба. Според заключението, изготвено на база данни от третото лице помагач,
стойността на потребената топлинна енергия за имота за периода от м.07.2020 г. до м.
04.2022 г., след изравняване е в размер на 1089,45 лв., както същата е отчитана от СИ,
преминали метрологична проверка (отговор 7 на заключението). Според заключението на
вещото лице, фирмата за дялово разпределение е извършвала дялово разпределение за
сградата.
От приетата по делото ССчЕ, както и от представените от ищеца съобщения към
фактури, които кореспондират със заключението на вещото лице по техническата
експертиза, се установява, стойността на услугата дялово разпределение е 42,86 лева, като
плащания не са извършвани, поради което претендираните вземания са възникнали в полза
на ищеца. Относима в настоящия случай обаче е стойността на топлинната енергия,
изчислена по СТЕ от 1089,45 лева за главница, тъй като заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза отразява начислени прогнозно стойности, а не стойността на
реално потребената енергия.
С оглед факта, че от доказателствата по делото се установи, че до имота на
ответнииците е доставяна топлинна енергия, която не е заплащана, както и че е
осъществявана услугата дялово разпределение, която ищецът е легитимиран да получи
доколкото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС, а клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, по делото безспорно се установява,
че се е стигнало до имущественото неравновесие - обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника поради общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт, а именно
спестяването на разходи от страна на ответника за заплащането на доставената му от ищеца
в процесния имот топлинна енергия, поради което ответниците дължат заплащане на сумата
4
за главница за топлинна енергия и дялово разпределение на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
съобразно притежаваните от тях права в съсобствеността. – всеки по 1/2.
С оглед на това дължимите суми за спорните периоди следва да се разделят на
половина, като размерът на дължимата главница възлиза на 544,73 лева за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., а за разликата над 544,73 лева до пълния претендиран размер
от 564,38 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Дължимата главница за
дялово разпределение е в размер на 21,43 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г.,
която сума надвишава претендираните 1,76 лева за исковия период, поради което искът
следва да се уважи изцяло.
По делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в
забава, тъй като за поставянето на длъжника в забава по безсрочното задължение, каквото е
вземането от неоснователно обогатяване, е необходимо той да бъде поканен от кредитора да
изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД (така и ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС ), а по
делото не се установява писмо-покана П-6812/14.06.2019 г. да е връчено на задълженото
лице – налице са данни, че адресатът не е бил открит (лист 44). Ето защо предявените срещу
всеки от двамата ответници искове за сумите от 114,82 лева, представляващи обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2023 г., както и за 0,49
лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 09.02.2023 г., са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 27,26 лева за
държавна такса (л. 11) и 50 лева за юрисконсулт, общо 77,26 лева, от които следва да му
бъдат присъдени 61,96 лева или всеки ответник отговаря за 30,98 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 27,26 лева за държавна такса (лист 68),
700 лева за депозит за СТЕ и ССчЕ (л. 88, 89). Страната е заявила и претенция за присъждане
на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
5
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Ето защо от общият размер на разноските в исковото производство от 827,26 лева и с
оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 663,42 лева –
разноски в исковото производство, от които всеки ответник дължи 331,71 лева или общо за
двете производства – 362,69 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, като са сторили разноски за адвокат в размер на по 300 лева,
платени в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2023 г. (л. 122),
който служи за разписка, удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложението, на всеки ответник, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да
бъде присъдена сумата от 59,41 лева – разноски за тази инстанция.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Г. П. Я., ЕГН **********, с адрес в ..., дължи на
...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в .., сумата от 544,73 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, ..., аб. ..., за периода от месец
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
15.02.2023 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 1,76 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 01.05.2020 г.
до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 15.02.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 10.03.2023 г. по ч. гр. дело № 8087/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 544,73 лева до пълния предявен размер от 564,38 лева, както и исковете по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 114,82 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2023 г. и за сумата 0,49 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 09.02.2023 г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че ответникът И. Т. Я., ЕГН **********, с адрес в ..., дължи на
...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в .., сумата от 544,73 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, ..., аб. ..., за периода от месец
6
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
15.02.2023 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 1,76 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 01.05.2020 г.
до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 15.02.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от 10.03.2023 г. по ч. гр. дело № 8087/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над уважения
размер от 544,73 лева до пълния предявен размер от 564,38 лева, както и исковете по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 114,82 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2023 г. и за сумата 0,49 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 09.02.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. П. Я., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в .., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
362,69 лева – от които 30,98 лева в заповедното производство и 331,71 лева в исковото
производство.
ОСЪЖДА И. Т. Я., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в .., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
362,69 лева – от които 30,98 лева в заповедното производство и 331,71 лева в исковото
производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в .., да заплати на Г. П.
Я., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 59,41
лева – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в .., да заплати на И. Т.
Я., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 59,41
лева – разноски за тази инстанция.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ..., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7