№ 1749
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204918 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4695553,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на З. Г. А с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. В
допълнително писмено становище се развиват аргументите, които се свързват с
липсата на посочване дали обжалвания акт подлежи на обжалване, в какъв срок и пред
коя институция, нарушаване на процедурата по връчване, непосочване на имената и
длъжността на издателя му, липсата на дата на издаване, непълно описание на
нарушението по отношение на поставянето на вертикална сигнализация, както и по
квалификацията на нарушението. Моли се фишът да бъде отменен и да бъдат
присъдени разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в разписката, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 30.03.2021 г. в 17:07 ч. на републикански път II-64 км 49+800 в посока с.
Труд при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h МПС лек
автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** се е движил със скорост от 85 km/h, като е
превишил максимално допустимата с 25 km/h и това е установено с АТСС CORDON-
M2 № MD 1196. Отчетен е толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача.
Установява се АТСС CORDON-M2 MD 1196 да е одобрено средство за
измерване от 2018 г., вписано под № В-46. Същото е минало първоначална техническа
проверка на 12.02.2021 г., за което е съставен протокол от проверка № 4-С-ИСИС от
Българския институт по метрология (БИМ), като срокът на валидност е една година.
Установява се, че процесният пътен участък републикански път II-64 /Карлово -
Пловдив/ в посока Пловдив - Карлово с километрично приложение 49+800 попада в
отческа с две платна за движение, като нарастването на километража е в посока с. Труд
- гр. Пловдив. На км 49+860 има поставен пътен знак В26 с ограничение на скоростта
от 60 км/ч, като знакът е монтиран на 07.10.2020 г. във връзка с организацията и
безопасността на движението в района на крайпътни обект „Рефан“, като действието
му се изчерпва след забавителния шлюз и изхода на „Рефан“, км 49+736, преди зоната
на пътния възел. Оттук и км 49+800 попада в зоната преди кръстовището и
ограничението на пътен знак В26 важи за посочения километър.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство клип, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол
за използване на АТСС с рег. № 1030р-9390/31.03.2021 г., протокол от проверка № 4-С-
ИСИС от 12.02.2021 г. от БИМ, разпечатка от АИС АНД, разпечатка от база данни за
собственост на МПС, снимков материал на АТСС, заповед за утвърждаване на образец
на електронен фиш, разписка за връчване, писмо изх. № 11-00-654/11.08.2021 г. от
ОПУ – Пловдив към АПИ ведно с извадка от ГИС на АПИ с нанесени актуални км
положения.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него.
Правилно е отчетен установеният толеранс като първоначалната установена
стойност на скоростта от 88 км/ч е намалена 3 км/ч и се посочена във фиша скорост от
85 км/ч. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена
преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се
регистрационния номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, локацията на
АТСС и момента на заснемането, както и данните на конкретното АТСС. Ясно е
посоченото мястото на извършване на нарушението и това няма как да ограничи
2
правото на жалбоподателя да разбере къде е извършено то.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е първоначална техническа проверка, като нарушението е извършено в
срока й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 12.02.2021 г. Спазени са изискванията
на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В
него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия
материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата
отсечка, пътния знак с ограничението на скоростта, разстоянието от пътния знак до
АТСС, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
началото и края на работата по час и минута и броят на установените нарушения, в
който промеждутък е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен
фиш. Отразено е, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
3
обслужване на производителя и нормативните преписания, като е положен подпис на
служителя, боравил с него. При кумулативното спазване на всички тези изисквания,
биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са
точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на
противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице
достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване
обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на
техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не
такъв е настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019
г. на Административен съд – София.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Именно по този повод
законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10 , ал. 1 от Наредбата.
Както вече се посочи, електронният фиш е електронно изявление и за него не се
изисква авторство. От друга страна не е необходимо в него да бъдат посочвани за
териториалната структура на МВР, а оттам и идентификационни белези на наказващия
орган. Същите не са елемент от нарушението, нито от съдържанието на електронния
фиш съгласно утвърдения му образец. Липсата им не може да доведе до засягане
правото на защита на жалбоподателя.
Липсата на указания за обжалването на електронния фиш не е основание за
неговата отмяна, а касае само упражняване на правото на жалба. Същото действително
е нарушение, но доколкото жалбоподателят е упражнил правото си на жалба в
предвидения срок, не е съществено. Редом с това издаването на електронен фиш не
предвижда процедура по осъществяване на възражения спрямо него, а това право се
осъществява директно с обжалването му. Не е предвидено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като
реквизит на обжалвания акт вписването на дата на съставянето му. По тези
съображения възраженията в допълнителното становище не се приеха за основателни.
Няма основание за прилагане на чл. 39 от ЗАНН, доколкото наложената глоба е над
обжалваемия минимум от 50 лв., поради което не е и допуснато нарушение на
процесуалните правила,в каквато връзка се твърди нарушение.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 30.03.2021 г. в 17:07 часа лек автомобил „Фиат
Браво“ с рег. № *** се е движил по републикански път II-64 км 49+800 в посока от с.
Труд при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 km/h със скорост
4
от 85 km/h, като е превишил максимално допустимата от 60 km/h с 25 km/h. Установява
се, че контролираният участък е такъв, за който е важало ограничение на скоростта, в
която връзка е представено писмо от ОПУ – Пловдив към АПИ и измерването на
скоростта и установяването на нарушение е извършено именно в зоната на
ограничение. Пътен знак В26 е бил поставен на 07.10.2020 г. във връзка с
безопасността и организацията на движение по повод крайпътен обект. Не е
необходимо с оглед на нормативна уредба да се поставя знак Е24 , указващ
осъществяването на видеоконтрол.
Не може да бъде споделено и становището, че не е нарушена разпоредбата на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Правилно е посочена нарушената разпоредба, която следва
да съдържа правило за поведение както за скоростта извън населените места, така и
ограничението с пътен знак именно на тази скорост. Общото правило за поведение е
отразено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която релевантно към настоящия
случай определя скоростта за движение за МПС от категория В на 90 км/ч. От друга
страна разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП отразява изключенията от общото правило
– т.е. кога водачите на ППС следва да спазват различна от посочената в ал. 1 скорост.
Условията за различна скорост от 90 км/ч са поставянето на пътен знак и посочената на
него скорост. В този смисъл правилно е посочена нарушената норма като, за да се
отрази изключението от общото правило, е посочена и неговата уредба, а именно чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Затова и за да се субсумира действителната фактическа
обстановка под конкретното правило за поведение, след като се установява, че
принципната стойност на ограничението на скоростта е различна, то следва да се
посочи, че общата норма е изключена чрез приложение на специалното правило.
Затова и не съществува неяснота в посочването на нарушената правна норма, каквато е
и трайната практика на Административен съд Пловдив. Установява се и не се спори, че
собственик на процесния автомобил е жалбоподателят, за което е и представена
справка от база данни на КАТ за регистрация на МПС.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, с което е извършил деянието си с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят за превишение над 20 км/ч над допустимата норма - глоба в
размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Размерът на
глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка
от страна на съда, поради което се прие, че са спазени разпоредбите на чл. 12 и чл. 27
от ЗАНН.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието, нито нарушителят се характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
5
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител в депозираното с изпращането на преписката писмено
становище. С оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното
оказване на професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС, съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4695553, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на З. Г. А с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА З. Г. А с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6