Решение по дело №67/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 91/05.07.2013г., постановено по гр.д. № 409/2013г., К.районен съд осъдил "П. П." Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., ул. "П. М. №*, представлявано от управителя Т.Г.Г. да заплати на "К. П. В." , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г., кв. "Г." , ул. П. М. №*, представлявано от М.Х.А., със съдебен адрес: Г., У.О." №*.*, А. В. П. М. следните суми: 1/ 1 068.00 лева - главница, представляваща неизплатени суми за извършени авторемонтни услуги по фактури № */08.11.2010г. с остатък за плащане в размер на 600.00 лева с ДДС; по фактура № */17.12.2010г. на стойност 468.00 лева с ДДС; 2/ както и сумата от 140.86 лева - мораторни лихви за забава, както следва: 82.05 лева - мораторна лихва по фактура */08.11.2010г. върху главницата от 600.00 лева за периода от 09.11.2011г. до 07.03.2013г. вкл. и 58.81 лева - мораторна лихва по фактура № */ 17.12.2010г. върху главницата от 468.00 лева за периода от 18.12.2011г. до 07.03.2013г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 1 068.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба 08.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски съразмерно уважената част на исковете в размер на сумата от 439.89 лева, като отхвърлил иска по чл. 86 от ЗЗД в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 251.52 лева, като неоснователен и недоказан.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от „П. п. – К.” Е., гр. К.. Предявеният иск бил неоснователен и недоказан, а постановеното съдебно решение – немотивирано и незаконосъобразно. Дружеството – ищец извършило авторемонтни услуги в полза на дружеството-жалбодател, за които последният издал 2 броя фактури, подробно описани в исковата молба. Във връзка с гореизложеното на 01.08.2013 година с платежно нареждане жалбодателят заплатил на ищеца сумата в размер на 1 068 лева, представляваща главницата по фактурите, като страните се споразумели да няма повече претенции между тях, а именно за мораторна лихва и разноски. Ето защо жалбодателят моли да се отмени решението на районния съд в обжалваната му част, вместо което да се отхвърлят изцяло предявените искове. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата чрез представител по пълномощие.

Ответникът по въззивната жалба "К. П. В." , гр. К. не е представил отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Искът е за заплащане стойността на извършени от дружеството - ищец авторемонтни услуги на дружеството-жалбодател, за които били съставени два броя фактури: № */08.11.2010г. с неизплатен остатък в размер на 600.00 лева с ДДС и № */17.12.2010г. на стойност 468.00 лева с ДДС, или за сума в общ размер на 1 068 лв.; както и за заплащане на лихва за забавено изпълнение върху всяка от сумите в общ размер на 251.52 лв. Първоинстанционният съд присъдил изцяло претендираната главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска 08.03.2013г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 140.86, като отхвърлил този иск до предявения му размер от 251.52 лева. Присъдил на ищеца разноски съобразно уважения размер на иска.

С въззивната жалба е представено и прието като ново писмено доказателство платежно нареждане от 31.07.2013г. за кредитен превод, видно от което по фактури 643/08.11.2010г. и № 734/17.12.2010г., жалбодателят внесъл изцяло дължимата главница в размер на 1 068.00 лв.

Не се представят доказателства от жалбодателя във връзка с твърдението във въззивната жалба, че е постигнато извънсъдебно споразумение между страните да не се дължи мораторна лихва и разноски във връзка с воденото дело.

С оглед на изложеното дотук, следва да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл. 266, ал.1, във вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата от 1 068.00 лева, представляваща стойността на извършените авторемонтни дейности от ищеца съгласно процесните фуктури, и същият следва да се отхвърли като погасен поради извършено плащане. По отношение на присъдената законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска 08.03.2013г. до окончателното й изплащане /31.07.2013г./, както и в частта на решението, с което е уважен искът за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение и са присъдени разноски, решението като правилно следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски не се претендират и не се дължат.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 91/05.07.2013г., постановено по гр.д. № 409/2013г. по описа на К.районен съд в частта му, с която е осъдил "П. П." Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., ул. "П. М. №*, представлявано от управителя Т.Г.Г. да заплати на "К. П. В." , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г., кв. "Г." , ул. П. М. №*, представлявано от М.Х.А., със съдебен адрес: Г., У.О." №*, А. В. П. М. сумата в размер на 1 068.00 лева - главница, представляваща неизплатени суми за извършени авторемонтни услуги по фактури № */ 08.11.2010г. остатък за плащане на стойност 600.00 лева с ДДС и по фактура № */17.12.2010г. на стойност 468.00 лева с ДДС, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "К. П. В." , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Г., кв. "Г." , ул. П. М. №*, представлявано от М.Х. А., със съдебен адрес: Г., ул. "О." №*, А. В. П. М. срещу "П. П." Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., ул. "П. М. №*, представлявано от управителя Т.Г.Г. иск с цена 1 068.00 лева - главница, представляваща неизплатени суми за извършени авторемонтни услуги по фактури № */08.11.2010г. с остатък за плащане в размер на 600.00 лева и № */17.12.2010г. на стойност 468.00 лева с ДДС, като погасен поради извършено плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.