Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

гр. Габрово, 29.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  БОЯН КОСЕВ

 

при секретаря ВАНЯ НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 697 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявени от И.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени конститутивни искове, с правна квалификация чл.135 ЗЗД, за обявяване на сключени между ответниците Р.П.П., ЕГН **********, Б.А.П., ЕГН ********** и Б.Р.П., ЕГН ********** сделки, оформени в нотариален акт № 70/09.09.2019 г., том  II, рег. № 5627, дело № 238/2019 г. по описа на нотариус при РС Габрово за относително недействителни за притежаваната от Р.П.П. идеална част от имота по отношение на ищеца.

 Ищецът твърди, че е кредитор на ответника Р.П.П., като за вземането му е образувано изпълнително дело № 20189250403205 на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова, рег. № 925 КЧСИ, заведено под стар номер 20067830400375 на ЧСИ И. Чолаков, рег. № 783 КЧСИ. След пораждане на задължението, длъжникът сключил разпоредителна сделка с ответника Б.Р.П., с която прехвърлил безвъзмездно притежаваната от него идеална част от право на собственост върху недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 14218.533.29.3.20, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******“ №10, вх. Б, ет. 7, ап. 20. Твърди, че със същата сделка длъжникът учредил в полза на другия ответник Б.А.П., ЕГН ********** безвъзмездно пожизнено право на ползване върху отчуждената от него идеална част от правото на собственост върху имота. Излага, че тези действия го увреждат в качеството му на кредитор, тъй като го лишават от възможността да събере вземането си, доколкото ответника Р.П.П. намалява своето имущество. Сочи, че приобретателите по сделките били негова дъщеря и майка.

При тези твърдения, предявява конститутивни искове за обявяване на сключените между Р.П.П., ЕГН **********, Б.А.П., ЕГН ********** и Б.Р.П., ЕГН ********** сделки, оформени в нотариален акт № 70/09.09.2019 г., том  II, рег. № 5627, дело № 238/2019 г. по описа на нотариус при РС Габрово за относително недействителни за притежаваната от Р.П.П. идеална част от правото на собственост от имота по отношение на И.П.П. в качеството му на неудовлетворен кредитор.

В срока по чл.131 ГПК от ответниците  е постъпил отговор на исковата молба, в който сe оспорват предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни. Не оспорват, че ответникът Р. Йорданов П. е солидарен длъжник по издадения в полза на ищеца изпълнителен лист, но твърдят, че по изпълнителното дело са удържани суми от двамата длъжници за погасяване на вземането и дори и да е останало някакво задължение то е в много малък размер в сравнение с твърдения от ищеца. Считат, че не са дали повод за завеждане на иска и не следва да отговарят за разноски и лихви в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Представен е изпълнителен лист, издаден от СРС на 31.03.2005 г., въз основа на влязло в сила определение  от 28.03.2005 г. по гр. д. № 02740/2005 г. по описа на СРС, с което Т. Й.П. и ответника Р.П.П., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ищеца И.П.П. солидарно сумата 12000 лева – главница и 3600 лева – неустойка, ведно със законна лихва върху главницата считано от 02.03.2005 г. до окончателното изплащане, както и сумата 312 лева – разноски за производството. Видно от представеното удостоверение, изх. № 1665/13.03.2020 г. от ЧСИ Радост  Горанова – Чолакова, рег. № 925 на КЧСИ въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20189250403205, заведено под стар № 20067830400375 на ЧСИ И. Чолаков, рег. № 783 КЧСИ..

Видно от нотариален акт №70/09.09.2019 г., том  II, рег. № 5627, дело № 238/2019 на нотариус Илия Иванов, рег.№ 095 по регистъра на Нотариалната камара, Р.П.П. и Б.А.П., се разпоредили  безвъзмездно с правото си на собственост върху недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 14218.533.29.3.20, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******“ №10, вх. Б, ет. 7, ап. 20, в полза на Б.Р.П.. В нотариалния акт е посочено, че дарителят Б.А.П. си е запазва правото на ползване върху описания недвижим имот, докато е жива безвъзмездно.

Страните не спорят и с протоколно определение от 01.10.2020 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им е отделен фактът, че преди сключването на атакуваната сделка – договор за дарение на недвижим имот ответникът Р.П.П. е притежавал ¼ идеална част от недвижим имот с идентификатор 14218.533.29.20.

Не е спорно между страните и от представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки № 1479/23.09.2020 г., се установява, че ответникът Б.Р.П. е низходяща от първа степен на ответника Р.П.П..

Другите доказателства, събрани в производството, съдът не обсъжда тъй като са или неотносими, или не са необходими за изясняване на факти от предмета на доказване, очертан от предявените пасивно субективно съединени искове.

Относно конститутивните искове с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

По отношение на безвъзмездно разпореждане на Р.П.П. с идеална част от правото на собственост  върху недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 14218.533.29.3.20, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******“ №10, вх. Б, ет. 7, ап. 20 извършено в полза на Б.Р.П. с договора за дарение: 

Основателността на предявения конститутивен иск, се обуславя от възникнало между И.П.П., ЕГН ********** и Р.П.П. предхождащо извършване на процесната сделка (договор за дарение) правоотношение, което да придава на ищеца качество кредитор, т. е. същият да е носител на неудовлетворено право на вземане, сключването на сделка, с която длъжникът се е разпоредил със свои секвестируеми права в полза на Б.Р.П., ЕГН **********, при знание у последната, че правната сфера на кредитора ще бъде неблагоприятно засегната от правните последици на дарението.

Искът е основателен.

Във формираната по реда на чл. 290 ГПК уеднаквена съдебна практика, обективирана в решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, като и цитираните в същите решения, е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, още по-малко пък следва да е установено с влязло в сила съдебно решение.

Правоотношението, от което произтичат вземанията на кредитора, не става предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществува това правоотношение, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането му не е отречено с влязло в сила съдебно решение. Страната, която е предявила иска по чл. 135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка въз основа на твърдените факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес, като длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношението, което легитимира ищеца като кредитор. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на провеждането му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска, с който ищецът се намира в правоотношение и кредиторът ще може да насочи принудително изпълнение върху съответните права, предмет на оспорените действия. Ако такива права не съществуват постановеното съдебно решение по конститутивния иск няма да засегне правната сфера на страните по оспорената сделка, тъй като дефинитивно последната е действителна и поражда целените със сключването й правни последици.

В приложение на посочената практика, следва да се приеме, че И.П.П., ЕГН ********** не следва да установява, чрез провеждане на пълно и главно доказване, че е носител на изискуеми вземания от Р.П.П., въпреки че в случая разполага с изпълнителен титул, с който в полза на ищеца са присъдени парични вземания, което означава, че кредиторовото качество на ищеца е установено и този въпрос не подлежи на преразглеждане освен ако вземането на кредитора впоследствие бъде отречено със сила на пресъдено нещо.

Следователно, ищецът е кредитор на първия ответник за парични вземания, които са възникнали преди осъщественото на 09.09.2019 г. разпореждане с правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 20, което се твърди да е увреждащо. Тъй като задължението е поето при условията на солидарност, носителят на правото може да иска изпълнение на цялото вземане от всяко от задължените лица, ето защо ответникът Р.П.П. има качеството длъжник. В случая са наведени възражения, че субективните права на вземане за посочените суми на ищеца са погасени не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като не е предявен обективно съединен иск, който има за предмет отричане на вземането на кредитора. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. /мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК./

Според решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Предназначението на отменителния иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие, което в отношенията между ответниците е изцяло валидно. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него – така изрично решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В настоящия спор, увреждащите действия имат за предмет разпореждане с вещно право от имуществото на длъжника Р.П.П. в полза на ответника Б.Р.П., което има за обект недвижим имот (апартамент № 20). Сключването на процесния договор за дарение, който по естеството си е безвъзмездна сделка, тъй като при отчуждаването на материалното право на собственост, прехвърлителят не получава насрещна престация, съставлява увреждащо действие на длъжника Р.П.П. спрямо кредитора. Прехвърлянето на собствеността върху процесния имот чрез договор за дарение от страна на първия ответник в полза на низходящ от първа степен, представлява правно действие, с което обективно се намалява имущество на длъжника, което съгласно чл.133 ЗЗД служи като общо обезпечение на неговите кредитори, от което те да могат да се удовлетворят. По тези съображения следва да се приеме, че извършеният договор за дарение на недвижим имот в полза на Б.Р.П., ЕГН ********** има увреждащ характер. Не е спорно между страните, че длъжникът Р.П.П. се е разпоредил безвъзмездно с притежаваната от него ¼ идеална част от правото на собственост от недвижимия имот.

Задължителна предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по отношение на знанието на третото лице.

Относно знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва разпореждане с правото на собственост в полза на трето лице, длъжникът съзнава, че го уврежда. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е възмездно. Ако договорът е безвъзмезден, достатъчно е знание на длъжника, тъй като другата страна не е престирала насрещно. В случая, длъжникът, извършил дарението е съзнавал, че с разпореждането в полза на Б.Р.П. създава затруднение за кредитора И.П.П. да проведе принудително изпълнение върху дареното имущество. В случай на безвъзмездно прехвърляне на правото в полза на низходящ, законът е презумирал оборимо знанието на длъжника за увреждането, като последният носи тежестта да проведе обратно доказване, каквото не е осъществено. Безвъзмездността на сделката обуславя ирелевантност на представите на дарения относно увреждането, тъй като законът отдава приоритет на защитата на  правата на кредиторите, пред тези на лицето, което е получило материално благо без насрещна, еквивалентна престация.

С оглед изложеното, всички елементи от фактическия състав, обуславящ основателност на предявения иск са налице и същият следва да бъде уважен. Следва да се отбележи, че обявената по реда на чл. 135 ЗЗД относителна недействителност не може да обхваща разпореждането на Б.А.П., ЕГН **********, която не е длъжник на ищеца.  В случая увреждащата кредитора сделка следва да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за 1/4 ид. ч. от прехвърления имот, притежавана от длъжника Р.П.П. преди сключването на сделката.

По отношение на безвъзмездно разпореждане на Р.П.П. с идеална част от правото на ползване  върху недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 14218.533.29.3.20, находящ се в гр. Габрово, ул. „*******“ №10, вх. Б, ет. 7, ап. 20 извършено в полза на Б.А.П., ЕГН **********  с нотариален акт №70 от 09.09.2019 г.: 

Искът е неоснователен.

Предпоставка за уважаване на Павловия иск е да е извършена  съответна разпоредителна сделка, която уврежда кредитора. В случая не се установява с нотариален акт №70/09.09.2019 г., том  II, рег. № 5627, дело № 238/2019 на нотариус Илия Иванов, рег.№ 095 по регистъра на Нотариалната камара, длъжникът Р.П.П. да се е разпоредил с право на ползване в полза на ответника Б.А.П., каквито твърдения навежда ищеца. Видно от съдържанието на посочения нотариален акт, в същия не са извършени две разпоредителни сделки, както твърди ищеца, а само една – договор за дарение, в който ответникът Б.А.П. участва в качеството на прехвърлител /”дарител”/ на своята идеална част от правото на собственост /съсобственик на недвижимия имот/, а не в качеството на приобретател /„дарен”/ и именно като прехвърлител си е запазила правото на ползване върху описания недвижим имот. Следва да се отбележи, че за ответника Б.А.П. не съществува ограничение да се разпорежда с притежаваната от нея идеална част правото на собственост върху имота, вкл. да го обременява с вещни тежести, както и да запази пожизнено правото си на ползване върху същия имот, което обременяване само по себе си не уврежда интересите на ищеца И.П.П., който не е нейн кредитор. От друга страна видно от съдържанието на нотариалния акт длъжникът Р.П.П. не си е запазил правото на ползване върху прехвърлената 1/4 ид. част от процесното жилище, нито е учредил вещно право на ползване в полза на трето лице – приобретател по сделката.

   Следва да се отбележи и, че материалноправната легитимация на длъжник има само ответника Р.П.П.. Ищецът по Павловия иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на ответника Б.А.П., съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от ответника Б.А.П. разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу ответника Б.А.П., която не е длъжник и нейното действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг.

С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът е доказал извършени в производството разноски в размер на 2130 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от която сума, следва да му се присъдят 1065 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът Б.А.П. не отговаря за съдебни разноски тъй като искът срещу нея е отхвърлен изцяло.

Ответниците доказват извършени разноски в размер на сумата 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от която им се следват 750 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът Б.Р.П. няма право на съдебни разноски тъй като искът срещу нея е уважен изцяло.

При тези мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на И.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** сключения между Р.П.П. и Б.А.П. от една страна и Б.Р.П. - от друга договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 70/09.09.2019 г., том  II, рег. № 5627, дело № 238/2019 на нотариус Илия Иванов, рег.№ 095 по регистъра на Нотариалната камара, в частта в която Р.П.П. дарява на  Б.Р.П.  притежаваната от него 1/4 ид. ч. от правото на собственост, с обект недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 14218.533.29.3.20, гр. Габрово, Община Габрово, Област Габрово, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-19/18.05.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК. административен адрес: гр. Габрово, п.к. 5300, ул. "*******" №10, Вх. „Б", ет. 7, ап. № 20, самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор № 14218.533.29.3, брой надземни етажи 7, брой подземни етажи 0, предназначение: Жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №14218.533.29, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ по документ 43.48 кв. метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж: имот №14218.533.29.3.21 и имот №14218.533.29.3.19, под обекта: имот №14218.533.29.3.17 над обекта: няма, заедно с прилежащи части: Избено помещение № 20- 3.48 кв. метра, заедно с 0.788 % процента идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, съгласно Схема №15-792102-29.08.2019 г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Габрово.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** иск, с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване на относително недействително по отношение на ищеца на учредено вещно право на ползване от Р.П.П. в полза на Б.А.П. върху ¼ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 14218.533.29.3.20, съгласно нотариален акт № 70/09.09.2019 г., том  II, рег. № 5627, дело № 238/2019 на нотариус Илия Иванов, рег.№ 095 по регистъра на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА Р.П.П., ЕГН ********** и Б.Р.П., ЕГН **********,*** да заплатят на И.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1065 лева (хиляда шестдесет и пет лева) – разноски за производството.

ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.П.П., ЕГН ********** и Б.А.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 750 лева (седемстотин и петдесет лева) – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                           

                                                                          

СЪДИЯ: