Р Е
Ш Е Н
И Е № 38
07.02.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди, двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря: Албена С.а
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №658 по
описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 2, т. 1 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на „А.коч“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „***“ №18, представлявано от Управителя
А. А. М., против заповед №ФК-201-0119724 от 30.06.2022 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – баничарница,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „С. С.“ №3А, стопанисван от „А.коч“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни.
Чрез
подробно изложени съображения, жалбоподателят твърди, че оспорената заповед била
незаконосъобразна, поради издаването й при несъобразяване с целта на закона и в
пряко нарушение на чл. 6, ал. 5 от АПК. В тази връзка сочи, че определената
продължителност на срока на приложената ПАМ била необоснована, като се акцентира
върху това, че
обжалваният административен акт се явявал постановен при несъобразяване с
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като определеният срок на действие на
ПАМ налагал неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичащи от
преследваната от закона цел. Жалбоподателят отрича част от констатираните
факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД „Финансов контрол”
проверка и съответно установеното, като допуснатото от търговеца нарушение. Твърди,
че било налице допуснато нарушение на изискването за мотивираност на административния
акт, доколкото в случая крайният извод на органа по отношение продължителността
на срока на ПАМ по-скоро се основавал на предположения и съмнения. Иска да се
отмени ЗПАМ №ФК-201-0119724 от 30.06.2022 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорващият, редовно и своевременно
призован в с. з., не се представлява. Чрез представена
по делото писмена молба от пълномощника на жалбоподателя - адвокат Н.
Б. *** се поддържат изцяло доводите за незаконосъобразност на оспорената
ЗПАМ.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от старши юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В представеното по делото становище
от страна на процесуалния представител на ответника се излагат подробни доводи
относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта.
Съдът,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено
от фактическа страна следното:
На
24.06.2022 г. в 11.35 часа, служители на ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка
на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – баничарница, находящ се в
гр. Пазарджик, ул. „С. С.“ №3А, стопанисван от „А.коч“
ЕООД, ЕИК *********. Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0119724 от 24.06.2022 г. /л. 26-28/, съставен на
основание чл. 50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, при проверката и преди
извършване на легитимация на служителите, била извършена контролна покупка на
индивидуализирани по вид и количество храни и напитки на обща стойност от 3.20
лв., заплатени в брой от инспектор по приходите Н.И.П. на Д. Г. Г. – продавач в
обекта. За продажбата не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство, модел „Дейзи Микро”
с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DY517558
и ИН на фискалната пА. /ФП/
36722612. След извършена легитимация, от
проверяващия екип бил изваден финансов отчет от ФУ за 24.06.2022 г., видно от
който нямало отразяване на продажбата, предмет на контролната покупка. При
проверката била извършена съпоставка между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата такава в касата на обекта. Установена била положителна касова
разлика в размер на 120.38 лв. Разчетената касова наличност от ФУ към момента
на проверката била 148.80 лв. Фактическата наличност на паричните средства,
съгласно приложения опис, била в размер на 229.18 лв., като сумата на паричните
средства в началото на работния ден била в размер на 40.00 лв. По дадените от Д.
Г. Г. обяснения, разликата се дължала на пропуски при издаването на касови
бележки.
ПИП сер. АА № 0119726 не е оспорен в настоящото съдебно
производство от жалбоподателя по реда на чл. 193
от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно констатираните в него факти и представлява годно
доказателство по смисъла на чл.
50, ал. 1 от ДОПК относно установените с него факти и обстоятелства.
На
30.06.2022г. била издадеда оспорената ЗПАМ №ФК-201-0119724 от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП /л. 21-23/, поради
установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на
основание чл.
186, ал. 1, т 1,
б. "а" от ЗДДС, с която било разпоредено
прилагането на ПАМ „запечатване на търговския обект“ – баничарница, находящ се
в гр. Пазарджик, ул. „С. С.“ №3А, стопанисван от „А.коч“
ЕООД, ЕИК *********
и
забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. На осн. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
на жалбоподателя било указано да отстрани наличните в търговския обект и
прилежащите му складове стоки в срок до дата на запечатване - до три дни от
влизане в сила на ЗПАМ. Заповедта на Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП била обжалвана по административен ред пред Директора на
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
който с Решение №ГДФК-105 от 25.07.2022 г. /12-13/ горестоящият
административен орган отхвърлил като неоснователна подадената срещу ЗПАМ жалба.
Решението било съобщено на управителя на дружеството на 09.09.2022г. /вж.
разписката на л. 14/, а жалбата против заповедта, издадена от Началник отдел
„ФК“ /потвърдена с решението на горестоящият орган/,
била подадена до съда чрез административният орган на 08.09.2022г.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
ЗПАМ №ФК-201-0119724
от 30.06.2022 г. Представени са доказателства относно компетентността на
издателя на заповедта - заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и заповед №1364 от
27.04.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 10 и л. 51 от делото/, както
и на издателя на решение
№ГДФК-105 от 25.07.2022 г. Представени и приобщени като доказателства по делото
са също и: ПИП сер. АА №0119724 от 24.06.2022
г., декларация
от Д. Г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, изготвен от Д. Г. – продавач, дневни отчети от ФУ, справка „Клен“, АУАН сер. АN №F665451
от 29.06.2022 г. и АУАН сер. АN №F666165
от 05.07.2022 г.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на едно от лицата, участвали в
извършването на проверката от 24.06.2022 г. – Н.И.П. - инспектор по приходите
при Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГДФК/ в ЦУ на НАП, гр. София, отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив. Свидетелят заявява, че с колегата си З.П.
извършили проверка на обекта на дружеството на 24.06.2022 г. Проверката била
съвместна със служители от отдел „Събиране“. Извършена била контролна покупка
на артикули, предлагани в търговския обект, за която не бил издаден фискален
бон. След легитимация, била направена съпоставка между наличните в касата
средства и касовата наличност във ФУ, като била установена голяма положителна
разлика. След изваждане на справка „Клен“ се установило, че данни за
извършената контролна покупка не били отразени във ФУ. Свидетелят нямал спомени
какви обяснения представил единственият присъствал при проверката служител на
търговеца – продавачката, на която били заплатени сумите по контролната
покупка. П. твърди, че около касата имало нахвърляни фискални бонове, но същите
били с по-ранен час от същия ден.
Съдът,
въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, извежда следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице,
притежаващо правен интерес от оспорването, в законо-установения
срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и пред местно компетентния административен съд, не са налице
други обстоятелства за оставянето й без разглеждане.
Разгледана
по същество, Съдът я намира за неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на ПАМ
по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186
от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС, мярката по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране
на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателства заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция
за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната
агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
С оглед това и предвид представената по делото заповед №1364 от 27.04.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП, обжалваната
ЗПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се явява издадена от компетентен
административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички
законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В
достатъчна степен и яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактите, въз основа на които ответникът упражнява публичното право да наложи
съответната ПАМ, като има отразяване на информация за дата, място на извършено
правонарушение, с данни за търговския обект и за установената неотчетност на извършени продажби. Посочено е правното
основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и
съображенията, даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда,
осигуряващ отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване
осъществяването на последващ контрол на реализираните от проверявания търговец
обороти; невярното определяне на публични задължения, като последица от това
нарушаване и същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните
приходи. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на
запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. Доколкото се
касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, с
максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно
тежестта на конкретното нарушение /в т. ч. и установената съществена
положителна разлика/, административният орган е аргументирал в достатъчна
степен продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект
и забрана на достъпа до него за срок, предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността
на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.С оглед на гореизложеното и противно на
твърденията на жалбоподателя, Съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт.
Не се
установява да има допуснати в хода на административното производство нарушения
на административно-производствените правила, които да са от категорията на
съществените. Твърденията на жалбоподателя в тази насока са неконкретни и
по-скоро се отнасят към пропуски на органа към мотивиране на заповедта, които
както по-горе бе посочено Съдът не споделя.
Заповедта
е съответна на материално-правните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС ПАМ запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират
и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. От цитираните разпоредби се следва извод, че при установено
по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез
издаване на фискална касова бележка или системен бон, административният орган,
при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства за конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността
на срока, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз
"до 30 дни".
В
хода на съдебното производство жалбоподателят по никакъв начин не опроверга
описаната в заповедта, съответно в ПИП сер. АА
№0119724 от 24.06.2022 г. фактическа установеност, потвърдена с наличните по
административната преписка доказателства в т.ч. и свидетелски показания. В
настоящият случай органите по приходите, чрез съставен по време на проверката
протокол, са установили нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършената
проверка на 24.06.2022 г. на обект – баничарница, представляващ търговски обект
по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „С. С.“
№3А, стопанисван от „А.коч“ ЕООД, не е отчетен приход
от продажбата на стоки, продавани в обекта, както и е установена значителна
положителна разлика между разчетената касова наличност от наличното ФУ и
фактическата наличност от касата на обекта, вкл. и чрез дадените в писмен вид
обяснения от присъствалото по време на проверката лице, работник в обекта. Протоколът
от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Така, от обективираното в протокола
административният орган приема, че търговецът не е регистрирал и отчел извършени
от него продажби по регламентирания за това ред, което изпълва
ангажирания в случая състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. –
последното нарушение, представляващо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за запечатване на търговския обект
и забрана за достъпа до него за срок от
14 дни. Последният извод с оглед съвкупната преценка на доказателствата по
делото се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Следва да се отбележи,
че за наведените в жалбата твърдения за невярно отразени в протокола от
проверката факти и обстоятелства жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства, които да оборят фактическите констатации, намерили отражение в
коментирания документ – ПИП.
Органът по
приходите в хипотеза по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона ПАМ или не. Единствената преценка, която
административният орган може да прави е по отношение на обстоятелството за продължителността
на срока на действие на ПАМ. С процесната
заповед е постановено запечатване на търговския обект за 14 дни от максимално
предвидения в закона срок от 30 дни, т.е. в средата на срока. В оспорената
заповед ответникът е изтъкнал, че в случая продължителността на срока е
определена с оглед тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, а
именно, че същото води до неотчитане на приходи. Налице
са конкретни мотиви относно продължителността на срока, които са съобразени с
тежестта на извършеното нарушение и извършваната търговска дейност от лицето.
Изрично е акцентирано върху размера на отчетената положителна разлика, която де
факто представлявала почти 60% от оборота на търговеца, формиран до момента на извършване на проверката. В
представените от продавача обяснения се твърди, че именно допуснати пропуски
при издаване на касови бележки са допринесли за установената разлика между
наличните в касата средства и въведените във ФУ данни за отчитане на
продажби. При определяне на срока на
мярката административният орган е съобразил не само характера и тежестта на
извършеното нарушение, но и правилно е отчел местонахождението на търговския
обект от гл. т. възможността за реализиране на значителни дневни обороти, като
не на последно място и обстоятелството, че търговският обект функционира през
всеки ден от седмицата и реалната възможност за реализиране на бъдещи приходи
от продажби, без същите да са надлежно отчетени по установения законов начин.
Съдът в този случай приема, че продължителността на срока
на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата ПАМ
обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки в
търговските обекти и респективно с фискалните интереси на държавата, която
защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Ето защо правилна, законосъобразна, съответна
на целите по чл. 22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е
преценката на правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата
на обществения интерес от гл. т. спазването от задълженото лице на фискалната
дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да
бъде за срок от 14 дни.
Административният
орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ - необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение и промяна в начина на извършване на
дейността в конкретния обект, постигането на които цели с оглед представения по
делото АУАН сер. АN №F666165
от 05.07.2022 г. за установено друго, аналогично нарушение в различен търговски
обект на търговеца са очевидно наложителни, доколкото е налице индиция за тенденциозност в поведението на търговеца. В този смисъл обжалваната заповед не налага
необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането по отношение на „А.коч“
ЕООД на обжалваната ПАМ, освен че е фактически,
правно и доказателствено обосновано от гл. т. наличието на законово
регламентираната материално-правна предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186,
ал. 1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от прилагане на
мярката за постигане на предвидената в закона цел.
Относно
възражението на жалбоподателя, свързано с разпореждането на административния
орган, съдържащо се в ЗПАМ, наличните
стоки да се отстранят от обекта в указан от издателя на заповедта срок и
по конкретно твърдението за обективна невъзможност това разпореждане да бъде
изпълнено, то съдът намира същото за неоснователно. Правилото на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е, че при прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушенията. От начина, по който е формулирана разпоредбата, става ясно, че
същата касае самото фактическо изпълнение на мярката. В оспорената ЗПАМ,
съобразно с нормата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е посочено указание до жалбоподателя да отстрани
стоките в срок до определената дата на запечатването, който пък срок е свързан
с датата на влизане в сила на заповедта. Тоест, касае се до последващи
влизането в сила на заповедта действия. Съгласно чл.
187, ал. 2 от ЗДДС, когато отстраняването е свързано със значителни
затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето,
което последно обстоятелство в случая вероятно се има предвид от жалбоподателя
да е налице, макар пред съда да не са ангажирани каквито и да било
доказателства в насока на това твърдение, постановилият запечатването орган
може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно
пазене от лицето. Видно е от съдържанието на оспорената ЗПАМ, че в същата
изрично е посочено, че в случаите, когато отстраняването на стоките е свързано
със значителни разходи за задълженото лице, може да се разпореди оставянето им
в обекта, като разпореждането не се отнася до стоките, предмет на нарушение по чл.
186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Тоест, в случая възможността стоките да се
оставят на отговорно пазене в обекта на контрол не е отказана по никакъв начин
на жалбоподателя с оспорената ЗПАМ, като последният би могъл да ангажира
доказателства, но пред органа, постановил запечатването, относно твърденията
си, че отстраняването на стоките от обекта ще доведе до значителни разходи, с
искане за издаване разпореждане по смисъла на чл.
187, ал. 2 от ЗДДС, изключващо приложението на общото правило за
отстраняване на стоките от обекта по установяване на нарушението. Поради това,
според Съда не е налице основание за уважаване на направеното в тази връзка
възражение, още повече, че същото не се подкрепя с никакви доказателства.
По изложените
съображения, Съдът намира процесната заповед за законосъобразен административен
акт, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Такова се претендира изрично в размер на 200.00 лв. Съдът, като съобрази редакцията на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, намира, че исканият размер на възнаграждение /почти на
максималния предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/
се явява необоснован при отчитане на фактическата и правна сложност на този вид
дело, което в случая не се отличава с правна и фактическа сложност или с
извършени от страна на пълномощника на ответния орган такива процесуални
действия, които да обосновават определяне на възнаграждение почти в максимален
размер. Ето защо, Съдът намира, че справедливо възнаграждение по чл. 78, ал. 8
от ГПК, се явява такова в минималния определен в наредбата размер от 100.00
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „А.коч“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „***“ №18, против заповед
№ФК-201-0119724 от 30.06.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „А.коч“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр. Казанлък, представлявано
от Управителя А. А. М. да заплати
на Националната агенция за
приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №52, сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: