Р Е Ш Е Н И Е   №128

14. V. 2016 година, Велинград.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: Д.Т.

съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №1067 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: 

 

            съединени обективно съединени искове за реално изпълнение, за присъждане на неустойка, която обезпечава изпълнението на задължение по договор и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.

            С първоначалната си искова молба, с допълнителни молби и по реда на чл. 143 от Гражданския процесуален кодекс ищецът „КАНБАН” ООД ЕИК831825802, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „Витоша” №4, етаж ІV, представлявано от управителя К.П.И., предявява иск за осъждане на ответната ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА БУЛСТАТ Ю000351580 ЕИК BG 000 351 580, със седалище и адрес на управление във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №35, представлявана от кмета доктор К.Т.К. да му заплати сумата от 48 994.00 лева, от които 17 700 лева незаплатена цена по договор (14 750.00 лева главница и 2 950.00 лева данък върху добавената стойност), ведно с 22 715.00 лева обезщетение за забава върху тази сума 09. VІ. 2009 година до предявяването на иска на 10. ІХ. 2014 година, 3 485.00 лева обезщетение за забава от 168 дни (29. Х. 2007 година до 14. ІV. 2008 година) на авансово заплатени 17 700.00 лева, 3 540.00 лева обезщетение за прекъсване и спиране изпълнението на строително-ремонтни работи от изпълнителите и ответната община за период над 60 дни за времето от 01. ХІІ. 2007 година до 17. ХІ. 2008 година, 1 000.00 лева, внесени като гаранция и 564.00 лева мораторна лихва върху сумата от 1 000.00 лева за времето от 01. Х. 2009 година до предявяването на иска на 10. Х. 2009 година, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 10. ІХ. 2014 година до окончателното изплащане. 

            Ответната община оспорва иска, като твърди, че процесният договор е нищожен поради липса на съгласие, предписаната от закона форма и противоречие със закона (Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки). Т. 10, с която бил уговорен размерът на неустойките бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави – размерът бил прекомерен и неясно определен и били определени само по отношение на ответника. Анекс №210 бил нищожен и поради противоречие с чл. 43, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Общината не дължала плащане по процесния договор. Изпълнението на ищеца било некачествено. Ответникът се позовава на чл. 90, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, твърдейки, че на основание посочената разпоредба може да откаже да изпълни договора. Претенциите на ищеца надхвърляли значително уговорената цена на договора – страните не се били уговаряли да се заплаща данък върху добавената стойност извън посочената в договора сума. Ответникът се позовава и на изтекла погасителна давност.  

 

            От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на извършените съдебно-счетоводни експертизи съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 23. VІІІ. 2007 година ищецът представя в ответната община представена по делото оферта за участие в конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с входящ №032-03-135. Според приложена към документите ценова оферта за участие в процедура за възлагане на малка обществена поръчка цената за изпълнение на проекта възлиза на 29 500.00 лева без данък върху добавената стойност. Офертата е също представена по делото. С представено по делото решение за класиране на кандидатите и обявяване на изпълнител на малка обществена поръчка от 31. VІІІ. 2007 година с №1325, ищецът е обявен за класиран на първо място и за изпълнител на поръчката.

            На 04. Х. 2007 година между страните по делото е сключен представен по делото Договор за възлагане на строителен надзор №443, по силата на който ищецът се задължава на свой риск да изпълнява строителен надзор на обект “Усвояване на туристическия потенциал с цел устойчиво развитие на общността на гр. Сърница и региона чрез модернизация и реконструкция на водоснабдителната и пътна инфраструктура“ съгласно поръчката на ответната община за срок от единадесет месеца, считано от подписване на Протокол образец №2 за открИ.е на строителната площадка (т. е от 15. Х. 2007 година – протоколът е представен по делото). С договора ищецът е поел задължение да осигури подписването на Протокол образец №2 за открИ.е на строителната площадка до 15. Х. 2007 година. По силата на т. 5.1 от договора ответникът се задължава да заплати възнаграждение в размер на 29 500.00 лева, половината от които или 14 750.00 лева авансово в четиринадесет дневен срок от подписването на Протокол образец №2 след получаване на средства от финансиращия орган според т. 5.2.1 от договора. Според т. 5.2.2 окончателното плащане се дължи след подписване на акт образец №16 от всички институции и предаване на всички съпътстващи строителни книжа, оформени от надзорника, срещу изготвена фактура, като се приспадат авансово преведените средства. Според т. 8.8 от договора при подписването му ищецът се задължава да гаранция за изпълнението на договора в размер на 1 000.00 лева. Гаранцията се освобождава след завършване и въвеждане в експлоатация на целия обект. Т. 10 от договора е озаглавен „Санкции за неизпълнение“. Според т. 10.1 при забава за плащанията, предвидени в т. 5, ответната община дължи неустойка за забава в размер на основния лихвен процент плюс 10.00% за всеки просрочен ден на база 360 дни. Според т. 10.3 при спиране на строителството с акт образец №10 ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 20.00% от останалото за изплащане възнаграждение. Срокът за изплащане на неустойката е до 56 дни след съставяне на акт образец №10.

На 09. VІ. 2009 година страните сключват представен по делото анекс към процесния договор за изработка с №210, по силата на който на основание чл. 43, ал. 2, т. 1 от Закона за обществените поръчки срокът на договора се удължава до подписване на протокол образец №16, но не по-късно от 30. ІХ. 2009 година. Според текста на анекса средствата по проекта са преведени на ищеца на 08. ІХ. 2008 година.

На 10. Х. 2007 година ищецът внася уговорената гаранция от 1 000.00 лева, за което обстоятелство явства представен по делото документ: преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета.

На 05. Х. 2007 година ищецът издава фактура №********** за авансово плащане по договор за строителен надзор на обект „Нова водопроводна мрежа“ – гр. Сърница договор №443 от 04. Х. 2007 година за сумата от 17 700.00 лева, от които 2 950.00 лева данък върху добавената стойност. На 02. ІV. 2008 година ищецът издава фактура №********** за окончателно плащане по процесния договор №443 от 04. Х. 2007 година за сумата от 17 700.00 лева, от които 2 950.00 лева данък върху добавената стойност. Фактурите са представени по делото.

На 08. VІІІ. 2009 година установяват състоянието на строежа и годността му за въвеждане в експлоатация и приемат, че същият е изпълнен съгласно одобрения инвестиционен проект, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията, условията на договора за строителство, както и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. За проверката е съставен приложен по делото Констативен протокол.

На 18. V. 2015 година вещото лице Д.И.Т. представя в съда заключение, според което размерът на законната лихва за забава за плащането на втората окончателна вноска от ответната община в размер на 17 700.00 лева изчислена на основание т. 10.1 от процесния договор възлиза на 9 026.45 лева. Размерът на претендираното обезщетение за забава на авансово плащане, начислено на основание т. 10.1 от процесния договор възлиза на 1 215.87 лева. Размерът на претендираното обезщетение за забава и прекъсване на строителните дейности възлиза на 3 540.00 лева. Размерът на законната лихва върху невъзстановената гаранция възлиза на 510.01 лева.

На 18. ІХ. 2015 година същото вещо лице депозира в съда допълнително заключение, според което ответната община е превела на ищеца сумата от 17 700.00 лева на 14. ІV. 2008 година. Закъснението е от 168 дни и за него се дължи мораторна лихва от 1 215.87 лева. Размерът на мораторната лихва за окончателната вноска, изчислена на основа т. 10.1 от процесния договор възлиза на 9 026.45 лева.

По делото са разпитани като свидетели Т. И. Л. ЕГН**********,***, и М.А.К. ЕГН********** и С.Р.Б. ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. Сърница, съответно на ул. ***“ №1 и на ул. „***“ №2.

Свидетелите депозират показания, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора до месец август 2009 година. Работата по строежа била прекъсната от месец декември 2007 година до началото на месец септември 2008 година. 

 

            С оглед на горното съдът счита, че предявените искове са частично основателни и следва да бъде уважени за 17 700.00 лева незаплатена цена по договор за изработка (14 750.00 лева главница и 2 950.00 лева данък върху добавената стойност), ведно с 9 026.45 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от 30. ІХ. 2009 година до предявяването на иска на 10. ІХ. 2014 година, и 1 000.00 лева, внесени като гаранция и 510.01 лева мораторна лихва върху сумата от 1 000.00 лева за времето до предявяването на иска на 10. Х. 2009 година, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 10. ІХ. 2014 година до окончателното изплащане. Ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по водене на делото съобразно уважената част от исковете. Уважени са искове за 28 236.46 лева, т. е за около 57.63% от търсената сума от 48 994.00 лева. Исковете са отхвърлени за около 42.37%. Следователно, ответникът следва да заплати на ищеца 57.63% от направените разходи от 4 277.60 според представен списък или 2 465.18 лева. Велинградската община е направила разноски в размер на 3 613.58 лева. Поради отхвърлянето на част от иска ищецът следва да й заплати 42.37% от разноските или 1 531.07 лева. След приспадане на дължимите на ответника разноски, на ищеца следва да се присъдят 934.11 лева.

            Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът счита, че следва да обсъди преди всички останали доводи на страните. Съдът намира, че възражението е основателно по отношение на сумата от 3 485.00 лева обезщетение за забава от 168 дни (29. Х. 2007 година до 14. ІV. 2008 година) на авансово заплатени 17 700.00 лева и сумата от 3 540.00 лева обезщетение за прекъсване и спиране изпълнението на строително-ремонтни работи от изпълнителите и ответната община за период над 60 дни за времето от 01. ХІІ. 2007 година до 17. ХІ. 2008 година. Според чл. 111, б. б от Закона за задълженията и договорите, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 4 от същия закон при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Неустойката за забавеното плащане по авансовата вноска се начислява до деня на заплащането на сумата – 14. ІV. 2008 година. Тригодишният давностен срок е изтекъл на 14. ІV. 2011 година, преди предявяването на иска. Спирането на строежа е било през 2007 или 2008 година, видно от събраните гласни доказателства, плащането на неустойка се дължи наведнъж, до 56 дни след спирането. Следователно, неустойката се дължи най-късно в края на 2008 година и е погасена по давност най-късно в края на 2011 година. Ищецът поддържа в писмените си бележки, че давността е прекъсната по реда на чл. 116, б. а от закона за задълженията и договорите с писмо на Кмета на Велинградската община от 04. VІІІ. 2014 година с изходящ №028-01-168. Съдът не приема този довод. На първо място, по време на изплащане на писмото през 2014 година погасителната давност е вече изтекла и следователно не би могла да се прекъсне. Писмото не съдържа и точни сведения кое точно от претендираните обезщетения и неустойки се признава. По отношение на 3 540.00 лева обезщетение за прекъсване и спиране изпълнението на строително-ремонтни работи от изпълнителите и ответната община за период над 60 дни за времето от 01. ХІІ. 2007 година до 17. ХІ. 2008 година следва да се има предвид още, че според договора, за да се дължи това обезщетение е необходимо работите не просто да спрат, а да се издаде акт №10. Такъв не е представен по делото.

Останалите суми обаче се дължат и не са погасени по давност, тъй като за тях давността започва да тече от 30. ІХ. 2009 година по силата на Анекс към договора.

Касае се за иск за реално изпълнение по чл. 79 от Закона задълженията и договорите, за уважаването на който следва да са налице следните предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника и последният да не е изпълнил точно задължението си. От събраните писмени доказателства в настоящия процес, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи по един безспорен начин, че между страните е бил сключен договор за изработка, като ищцовото дружество е било кредитор по отношение на цената. За главницата е представена фактура и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно още, че обезщетението за забава върху сумата от 17 700.00 лева възлиза на 9 026.45 лева. Съдът не приема довода, че цената на договора е по-ниска от търсената с исковата молба.

На първо място, според чл. 20 от Закона за задълженията и договорите при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. В случая е безспорно, че е предложена оферта за 29 500.00 лева без данък върху добавената стойност и офертата е била приета. Освен това е заплатена и фактура на стойност 17 700.00 лева, в която е начислен данък върху добавената стойност. Следва да се има предвид и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, според която стойността на малките обществени поръчки се определя без данък върху добавената стойност.

По отношение на гаранцията, внасянето й е безспорно от представен документ. Договорът е изпълнен на 30. ІХ. 2009 година, което поражда и задължение за връщането й. Дължимото обезщетение за забава е посочено от вещото лице Т..

Съдът за правна чистота обсъжда останалите доводи на ответника, които счита за неоснователни. Не се представиха доказателства за забавено или лошо изпълнение от страна на ищеца. Напротив, според констативен протокол, представен по делото, строително-ремонтните работи са извършени качествено. Възраженията за нищожност на договора и анекса са неясни и за тях не се представиха доказателства. Не е посочено дори на кои разпоредби от изброените закони противоречи процесният договор и по какъв начин е опорочена формата на сключването му. Посочен е единствено чл. 43, ал. 1 от ЗОБ по отношение на анекса към договора. Ако се приеме, че става въпрос за Закона за обществените поръчки, според чл. 43, ал. 1 от него възложителят изпраща решенията по чл. 22, ал. 1, т. 3 – 10 от същия закон в тридневен срок от издаването им. В решенията се посочва връзка към електронната преписка в профила на купувача, където са публикувани протоколите и окончателните доклади на комисията или на журито. Не са наведени изрични твърдения, че решението не е изпратено. Дори и възражението да е в такъв смисъл, съдът намира, че то не влече нищожност на анекса към процесния договор.

На последно място, съдът намира, че присъденото обезщетение е за точно определен в договора срок – 360 дни, освен това възлиза на 9 026.45 лева – много под стойността на договора. Поради горното не може да се счита, че размерът е прекомерно и неоснователно завишен.

Съдът не обсъжда повторното заключение на тройна експертиза, представено в съда. Хипотетичното обсъждане на обезщетения върху вземания, погасени по давност е безсмислено. По отношение на тези вземания, които не са погасени по давност, съдът е взел становище от коя дата са изискуеми – от 30. ІХ. 2009 година. Вземанията са в определен размер – съответно 17 700.00 и 1 000.00 лева. Обезщетението върху тях се дължи от 30. ІХ. 2009 година и размерът му е посочен още от вещото лице Д.И.Т. – 9 026.45 лева и 510.01 лева. Поради горното съдът намира, че не е необходимо изобщо да обсъжда останалите хипотетични дати, посочени от ответника.            

            Водим от изложеното до тук съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА БУЛСТАТ Ю000351580 ЕИК BG 000 351 580, със седалище и адрес на управление във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №35, представлявана от кмета доктор К.Т.К., да заплати на „КАНБАН” ООД ЕИК831825802, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „Витоша” №4, етаж ІV, представлявано от управителя К.П.И., сумата от 17 700.00 лева незаплатена цена по договор за изработка №443 от 04. Х. 2007 година (14 750.00 лева главница и 2 950.00 лева данък върху добавената стойност), ведно с 9 026.45 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от 30. ІХ. 2009 година до предявяването на иска на 10. ІХ. 2014 година, както и 1 000.00 лева, внесени като гаранция по същия договор, ведно с 510.01 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето до предявяването на иска на 10. Х. 2009 година, ведно със законната лихва върху присъдените суми от 17 700.00 лева и 1 000.00 лева, считано от предявяването на иска на 10. ІХ. 2014 година до окончателното изплащане, като за горницата до 48 994.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска.

 

            ОСЪЖДА ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА БУЛСТАТ Ю000351580 ЕИК BG 000 351 580, със седалище и адрес на управление във Велинград на бул. “Хан Аспарух” №35, представлявана от кмета доктор К.Т.К., да заплати на „КАНБАН” ООД ЕИК831825802, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „Витоша” №4, етаж ІV, представлявано от управителя К.П.И., разноски по водене на делото в размер на 934.11 лева.

 

            На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

                                                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: