Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.10.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Христина
Христова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 55/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 2410/2019 г. Добричкият районен съд със заповед № ***/05.07.2019 г. е разпоредил
длъжникът М.Н.М. с ЕГН ********** *** като длъжник по договор за мобилни услуги
да заплати на кредитора „***”ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
С., ж.к.”***”, *** С., сграда *, представлявано от изпълнителните директори Д.
К. К. и М. С., следните суми: 1) 392.35 лева (триста деветдесет и два лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга
(в това число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по договор за
мобилни услуги от 08.02.2018 г. (сключен между М.Н.М. и „***”ЕАД - гр. С.; неплатеното задължение е
за периода от 05.05.2018 г. до 04.09.2018 г. по
фактура №***/05.09.2018 г. с 15-дневен срок за плащане след нейното издаване),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по
пощата (03.07.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 624.73 лева (шестстотин двадесет
и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на посочения в т.1 договор за телекомуникационни
услуги, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на
ползвания абонаментен пакет. 3) 28.89 лева (двадесет и осем лева и осемдесет и
девет стотинки), представляваща законната лихва за забава върху посочената в
т.1 сума за периода от 21.09.2018 г. до 12.06.2019 г. 4) 206.93 лева (двеста и
шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №***/2019 г. по описа на
ДРС.
Съобщението до длъжника е
изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е
открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението,
длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването
следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на
длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в * на ***
В., офис Д., е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към
настоящия момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 27.11.2019 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
55/2020 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за установяване съществуване на
вземането му относно част от процесните суми, а
именно: 167,86 лева, представляваща представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга (в това число неплатени абонаментни такси
и използвани услуги) по договор за мобилни услуги от 08.02.2018 г. (сключен
между М.Н.М. и „***”*** - гр. С.; неплатеното задължение е за периода от 05.05.2018 г. до 04.09.2018 г. по Договори за мобилни услуги с абонатен номер №****,
по фактура №***/*** г. с 15-дневен срок за плащане след нейното издаване),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по
пощата (03.07.2019 г.) до окончателното плащане; 624.73 лева (шестстотин
двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на посочения в т.1 договор за телекомуникационни
услуги, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на
ползвания абонаментен пакет.
Ищецът е предявил и осъдителен
иск за заплащане на сумата от 224,49 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг
от 19.05.2018г. с абонатен номер № *** дължими за мобилно устройство ***,
модел *. ***, за периода от м.09/2018 г. до м.04/2020 г.
След справка с книжата се
установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител адвокат В.Г. ***, е депозирал отговор на исковата молба,
според който предявените искове са неоснователни и недоказани.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните
е налице сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни
(мобилни/фиксирани) услуги, както и договор за лизинг на мобилни апарати. В
изпълнение на задълженията си по тези договори ищецът е предоставил описаните
по договорите услуги като е начислил дължимите по тези договори от страна
ответника суми.
Поради това, че М.Н.М.
не е заплатил в срок
предоставените му от ищцовото дружество услуги, за
последното е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена при условията на
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, и въз основа на същата кредиторът не би могъл да
се снабди с изпълнителен лист.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат В.
Георгиев, е депозирал отговор на исковата молба, според който предявените искове
са неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на валидно възникнало
правоотношение между страните по съображения, че М.Н.М. не е бил абонат на
услугите на ищеца; не е получавал посочените в исковата молба мобилни
устройства; не дължи лизингови вноски и неустойки.
Във връзка с извършените от ответника оспорвания по делото
са назначени съдебно-счетоводна, съдебно-техническа и съдебно-графическа
експертизи.
Според в.л. Д. Д., изготвила заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, дължимите суми за мобилни услуги за периода на
процесните фактури от 05.05.2018
г. до 04.09.2018 г., предоставени на абонат с мобилни №№ *** и ***, са общо 167,86 лв. Вещото лице е установило, че общо
дължимите суми по всички фактури за периода с 1 118,58 лв., а платените
сума са 101,50 лв., като дължимият остатък възлиза н 1 014,72 лв.
Размерът на лизинговите вноски,
дължими за цената на устройство ***, модел G. ****, след
месец септември 2018 г., съгласно погасителния плана по договора за лизинг от
19.05.2018 г., е в размер на 224.49лв.
Инж. М.Н. по съдебно-техническата експертиза представя
следното заключение: За периода от 05.05.2018 г. до
04.09.2018 г. на ответника са издадени следните фактури:
o фактура №*****. за
период на услугите от 05.05.2018 г. до 04.06.2018 г.
на стойност 114,25 лв. с ДДС;
o фактура №*****. за
период на услугите от 05.06.2018 г. до 04.07.2018 г. на стойност 174,91 лв. с
ДДС;
o фактура
№**** г.
за период на услугите от 05.07.2018 г. до 04.08.2018 г. на стойност 167,86 лв.
с ДДС;
o фактура
№*****/05.09.2018 г. за период на услугите от 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г. на
стойност 1 017,08 лв. с ДДС.
Според в.л. в първата от посочените по-горе фактури се
съдържат данни за предоставени и реално потребени от
абоната мобилни услуги, като в останалите три фактури са фактурирани само
абонаментен пакет и лизингови вноски, дължими от потребителя. Експертът докладва, че
след детайлен анализ на предоставената от ищеца информация, може да се приеме,
че потребител с мобилен № *** и с мобилен № *** реално е консумирал мобилни
услуги през периода от 05.05.2018 г. до 04.06.2018 г.
По отношение на периода от 05.06.2018 г. до 04.09.2018 г. в.л. не е открило
информация за потребени от абоната мобилни услуги.
Вещото лице М.С. по
последната експертиза дава заключение, че всички изследвани подписи, положени в
графите „***“, в оспорените от ответната страна документи: Договор от
19.05.2018 г., Договор за лизинг от 19.05.2018 г., Договор от 08.02.2018 г.,
Ценова листа от *** г., Декларация-съгласие от 19.05.2018 г. и
Декларация-съгласие от ** г., са изпълнени от
М.Н.М..
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между мобилния оператор „****” ЕАД и ответника М.Н.М., в качеството му на абонат на дружеството доставчик
на мобилни услуги с клиентски номер № ***4 и титуляр по предпочетения мобилен
номер *** и на мобилен номер ****.
Установено е по делото, че страните са сключили Договор за мобилни услуги
на 08.02.2018 г., като ответникът е абонат на дружеството-доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма
„*** 24,99 лв.“ с неограничени национални минута и роуминг
в ЕС с уговорен срок на действие 24 месеца до 08.02.2020 г.
Абонатът е взел при преференциални условия на Оператора мобилно устройство
марка *** модел *** на промоционална цена, платена в
брой. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване на преференциални
условия да ползва повече от една услуга, ответникът е взел втори мобилен номер **** с избрана абонаментна
програма „****,99 лв.“ с неограничени национални минута и роуминг
в ЕС с уговорен срок на действие 24 месеца до 19.05.2020 г., съгласно Договор
за мобилни услуги от дата 19.05,2018г.
Във връзка с Договор за мобилни услуги и при възползване от преференциални
условия е сключен лизингов договор от същата дата 19.05.2018г., по силата на
който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство *** ** * за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
10,69 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото ни абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 10,69 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната №***
За потребените от абоната-ответник услуги за
периода от 05.05.2018 г. до 04.09.2018г. ищецът е издал фактура №***. за отчетения период на
потребление *** г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 127,51ли-/с ДДС/, от които: За мобилен номер ***:
32,24 лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонаментен план Тотал; 10.69лв. за месечна лизингова вноска; За мобилен
номер ***: 20,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план **; 49,46лв, за такси
„Плати с *** и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 3.91
лв. без ДДС/, от които 3,75 лв. /без ДДС/ за Други услуги с добавена стойност и
0,16 лв. /без ДДС/ за „Разговори към Грижа за клиента“.
Издадена е фактура №**** за отчетения период на потребление 05.06.2018 г. – 04.07.2018
г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
60,66 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер 0893/927933:
20.82лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал;
10,69 лв. за месечна лизингова вноска; за мобилен номер ****: 20.82лв. /без
ДДС/ за месечен абонаментен план ***
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 174,91 лв., фактурирани за предходните два отчетни
месеца - за месец май 2018г. и за месец юни 2018 г., като с кредитно известие №****.
е извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на – 17,74 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена е месечната лизингова вноска в размер на 10,69 лв.
и е отразен незаплатения баланс в размер на 174,91 лв., за предходните два
отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
167,86 лв.
Поради неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 167,86 лв.,
поради което и на осн. т. 11 от процесния договор за
услуги, във връзка с чл.75, вр.с чл. 190, в) от ОУ на
мобилния оператор ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти, като е издадена крайна фактура № *****
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 624,73 лв.;
фактурирана с цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер на 224,49 лв. и е включена
е сумата за доставените мобилни услуги от предходните два отчетни периода.
Претендираната неустойка в
размер на 624,73 лв., представлява стойността на три месечни абонаменти такси
на ползваната програма за всеки ползван номер. Постигната е договореност между
страните, че в случай, че към абонаментен план с предоставено устройство за
ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или
съответно обща лизингова цена.
Не се спори, че абонатът е ползвал следните абонаментни планове, за които е
начислена неустойка, както следва:
Абонаментен план **24,99
лв. /с номер ***/ и съответно начислена неустойка в размер на 62,46 лв. Към Абонаментен план Тотал 24,99 лв. е начислена
и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 269,88 лв.,
представляваща разликата между стандартната ценова листа без абонамент и общата
лизингова цена, която абонатът е следвало да заплати по уговорен погасителен
план за ползване на устройството. Абонаментен план *** 24,99 лв. /с номер ***/
и
съответно начислена неустойка в размер на 62,46 лв.
Към Абонаментен план *** 24,99 лв. е начислена и
неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 229,93 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент
и общата лизингова цена, която абонатът е следвало да заплати по уговорен
погасителен план за ползване на устройството.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание Общите условия,
приложени към лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставените
на абоната мобилно устройство **, модел ***, са обявени за предсрочно
изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилен номер ***, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „***-. При сключване на процесния договор
с посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 05-то число от месеца,
като падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за използвания
мобилен номер.
На основание чл. 12, ал. 2 от Обидите условия към
договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими от месец септември 2018 г., когато е издадена крайната фактура № ***.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство ***молел *** **
***, взето във връзка с мобилен номер ****, се дължи цена в размер на 224,49
лв. от месец септември 2018 г., като периодът, за който са дължими предсрочно
изискуемите лизингови вноски е от м. септември 2018 г. до м. април 2020 г.
Неплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги с обусловило правото на „***“ ЕАД
да прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Н.М..
Според чл. 20 от Общите условия всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цепи, съгласно действащата
ценова листа на ***“ ЕАД. Съгласно чл. 23 от ОУ месечният абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно. в размер,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма-пакет. Съгласно чл.
26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Абонатът е бил длъжен съгласно чл. 27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът М.Н.М. е подписал
договори за услуги с мобилния оператор, ползвала с процесните
мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на предоставените услуги, като е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в
срок не ги е заплатил.
От анализа на събраните по делото доказателства,
включително и приетите заключения на вещите лиза, са налага извода, че длъжникът
е сключил посочените по-горе договори и
е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, като се е задължил да заплаща
цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план.
Липсват доказателства по делото ответникът да е изпълнил в срок поетите към
ищеца задължения, предмет на обсъжданите договори за предоставяне на мобилни
услуги.
След като в уговорените между страните
срокове потребителят не е изпълнил задълженията си по описаните по-горе
договори да заплати дължимите суми за предоставени му далекосъобщителни услуги
в полза на оператора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. След като тази заповед е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то за кредитора на вземането е налице правен
интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.
С извършеното на всички посочени
по-горе действия, неоспорени от ответницата, доставчикът на мобилни услуги е
изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи
услугата и да заплати цената й. Безспорно е установено, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по този договор като дължи възнаграждение за
предоставените му мобилни услуги за изследвания период.
В настоящия случай възникналите
между страните взаимоотношения следва да се регулират и от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно
прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Задължение на оператора на мобилни услуги е да достави гласови услуги по
мрежата; услуги за осъществяване на спешни повиквания; услуги с безплатен
достъп; услуги с добавена стойност; достъп до интернет; пренос на факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение на
потребителя е да заплати в уговорените между страните срокове цената на потребените услуги.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
Съобразно заключението на вещото
лице настоящият състав намира, че предявеният установителен
иск е основателен за сумите от: 167,86 лева, представляваща представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга (в това число неплатени абонаментни такси
и използвани услуги) по договор за мобилни услуги от 08.02.2018 г. (сключен
между М.Н.М. и „*** **; неплатеното задължение е за периода от 05.05.2018 г. до 04.09.2018 г. по Договори за мобилни услуги с абонатеп помер №***, по
фактура №***г. с 15-дневен срок за плащане след нейното издаване), заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(03.07.2019 г.) до окончателното плащане; 624.73 лева (шестстотин двадесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на посочения в т.1 договор за телекомуникационни
услуги, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на
ползвания абонаментен пакет.
По отношение на предявеният
осъдителен иск за заплащане на сумата от 224,49 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг
от 19.05.2018г. с абонатен номер № ***, дължими за мобилно устройство ***
***, за периода от м.09/2018 г. до м.04/2020 г. Ищецът претендира на основание
чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД
незаплатени лизингови вноски по посочения Договор за лизинг.
Безспорно е установено по делото,
че съгласно Договора за лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно включения между страните Договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „*** При сключване на процесните
договори за всеки от мобилните номера, е посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите – 5-то число от месеца, като падежът на лизинговите
вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги.
Успешното провеждане на исковата защита
по иска по чл.
342, ал. 1 от ТЗ налага ищецът да установи наличието
на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване
срещу уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят
да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за
обичайното или уговореното потребление. В разглеждания случай от доказателствата се установява, че между
страните е сключен договор за лизинг от 19.05.2018
г., съгласно който ищецът, в качеството му на лизингодател,
е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател,
за временно и възмездно ползване мобилно устройство срещу заплащане от страна лизингополучателя
на обща лизингова цена в размер на 315,87 лв. Договорът бил със срок 23 месеца,
като е приложен погасителен план, съгласно който лизингополучателят
всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 10,69 лв.
Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят
е потвърдил, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба. Доколкото се установява, че ищецът е
предоставил за ползване на ответницата мобилното устройство във вид, годен за
употреба, и е изтекъл срокът на лизинговия договор, то съдът намира, че ответникът
е следвало да заплати цената на остатъка от
лизинговите вноски в размер на 224,49 лв., поради което предявеният
осъдителен иск като основателен и доказан подлежи на уважаване.
Искането за присъждане на
сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства се основава
на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва
да понесе отговорност за направените от ****” ЕАД разноски, както в
заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в
заповедното производство възлизат на сумата от 156,80 лв. /сто петдесет и шест
лева и осемдесет стотинки/.
По отношение на разноските по гр.
дело № 55/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира,
че в полза на „***” ЕАД следва да бъдат присъдена сумата от 1 018,13 лв.
/хиляда и осемнадесет лева и тринадесет стотинки/.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Добричкия районен съд и сумата от 270 лв.
/двеста и седемдесет лева/, представляваща авансово изплатена от бюджетните
средства на ДРС сума за изслушаната и приета по делото съдебно-графическа
експертиза.
С оглед изложените съображения, Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М.Н.М. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, като длъжник по Договор за мобилни услуги, ДЪЛЖИ по
издадената от Добричкия районен съд заповед № ***/05.07.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2410/2019 г. в полза
на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.,
район „***”, ж.к. „*** **С., сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., следните
суми: 167,86 лв. /сто шестдесет и
седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга (в това число неплатени абонаментни такси
и използвани услуги) по договор за мобилни услуги от 08.02.2018 г. (сключен
между М.Н.М. и „***”ЕАД - гр. С.; неплатеното задължение е за периода от 05.05.2018 г. до 04.09.2018 г. по Договори за мобилни услуги с абонатен номер №****
по фактура №***09.2018 г. с 15-дневен срок за плащане след нейното издаване),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по
пощата (03.07.2019 г.) до окончателното плащане; 624,73 лв. /шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на посочения в
т.1 договор за телекомуникационни услуги, представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град С., район „***”, ж.к. „***”, ** С., сграда ***
представлявано от Д. К.К. и М. С., сумата от: 224,49 лв. /двеста двадесет и четири
лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг
от 19.05.2018г. с абонатен номер № ***, дължими за мобилно устройство ***,
**, за периода от м. септември 2018 г. до м.
април 2020 г.
ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град С., район „***”, ж.к. „***”, *** С., сграда *,
представлявано от Д. К. К. и М.С., сумите от: 156,80 лв. /сто петдесет и шест лева и осемдесет стотинки/,
представляваща сторените по ч. гр. дело № 2410/2019 г. по описа на Добричкия
районен съд съдебни разноски; 1 018,13
лв. /хиляда и осемнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски.
ОСЪЖДА
М.Н.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати в полза
на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лева/,
представляваща авансово изплатена от бюджетните средства на съда сума за
изслушаната и приета по делото съдебно-графическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: