№ 1518
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502171 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалби на двете страни срещу
Решение от 04.03.2022 г. по гр. д. № 9/2021 по описа на ОС-Монтана.
В жалбата си ЗД „Бул Инс“ АД, подадена чрез пълномощник адв. И.,
твърди, че постановеното решение е неправилно в частта, в която са уважени
предявените искове на ищците М. Г. С. над размера от 15 000лв. и иска на
ищцата Р. Г. С. над размера от 20 000лв., ведно с лихвите и разноските.
Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51
ал.2 от ЗЗД.
За М. Г. С., счита, че обезщетението е завишено, тъй като тя не е
изпадала в безсъзнание, счупените носни кости са лека телесна повреда, а
травмата на крака е лекувана без операция, само с гипсова имобилизация и
възстановителния период е бил 2,5-3 месеца.Твърди, че липсват
доказателства за твърдението на ищцата, че са налице последствия от
травмата, които да продължават и до момента, няма настъпили усложнения.
Твърди, че травмата счупване на носа не би настъпила, ако ищцата е била с
поставен предпазен колан.
1
За Р. Г. С. счита, че присъденото обезщетение е завишено, тъй като тя
също не е изпадала в кома, въпреки мозъчното сътресение, увреждането на
прешлените на гръбначния стълба не е довело до трайни последици, тъй като
няма двигателен и сетивен дефицит, не са налице трайни последствия от
претърпяната травма.
Твърди, че направеното от него възражение за съпричиняване и
доказано, тъй като от заключението на комплексната експертиза било
установено, както факта че ищците са били без поставени колани, така и
обстоятелството, че при такава концентрация на алкохол в кръвта на водача
той е изглеждал повлиян от алкохолното опиянение и ищците са могли да
установят това, когато са се качили в автомобила му.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено
ново, с което исковете бъдат отхвърлени над посочените размери, ведно с
лихвите и разноските. Претендира разноски пред двете инстанции.
В срок е подадена насрещна въззивна жалба от ищците Р. Г. С. и М. Г.
С., със съгласието на майка им Г. С. И., чрез пълномощника им адв. Й. срещу
решението в отхвърлителната му част. В нея се твърди, че решението е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и несъобразено с
доказателствата и в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се,
че правилно се приети за установени получените от ищците травми, както и
правилно е прието от МОС, че липсва съпричиняване на вредите от страна на
ищците, но неправилно съдът е определил размера на дължимото
обезщетение. Счита, че не са отчетени всички обстоятелства, които са от
значение за определяне на размера на вредите и степента на претърпените от
ищците страдания. Намира размерите за занижени и несъответни на
претърпените вреди.Моли да бъде отменено решението в отхврълителната
част и исковете да бъдат уважени в пълните предявени размери. Претендира
разноски.
В откритото с.з. жалбоподателите–ищци, чрез писмено становище
поддържат жалбата си и оспорва жалбата на другата страна. Претендират
разноски за безплатна адвокатска защита.
Жалбоподателят –ответник ЗД „Бул Инс“ АД, чрез писмено становище
оспорва жалбата на ищците и поддържа своята жалба. Претендира разноски
по представен списък.
2
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
Първоинстанционният съд правилно е приел за установено от
фактическа страна, че на 12.07.2020 г. е около 11,30ч. в с.Тополовец, обл.
Видин, на кръстовището на ул." Г.Димитров" и ул."Волгоград" е настъпил
пътен инцидент между лек автомобил "Фолкваген Голф" с Рег. К № *** с
водач Д. П. и лек автомобил „Мерцедес" ,модел 412Д Спринтер с рег.№ ***.
Катастрофата е причинена вследствие виновното поведение на водача Д. П.,
като ищците, които са пътували в същия автомобил, са пострадали .
Образуваното по случая досъдебно производство № 242 ЗМ 197/20 г. по
описа на РУ Белоградчик е приключило с влязло в сила споразумение по
НОХД №30/21 на РС-Белоградчик, с което подсъдимият Д. Р. П. е признат за
виновен в това, че на 12.07.2020 г. , при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил Фолкваген модел „Голф " с рег.№ *** в пияно
състояние с концентрация на алкохол 0,94 промила, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.6т.1 ЗДП, чл.21 ал.2 ЗДП и
чл. 20 ал.2 ЗДП, като по непредпазливост причинил телесна повреда на
повече от едно лице - Р. С. (средна телесна повреда,изразяваща се в контузия
на лумбосакралната област на гръбначния стълб със счупване на телата на
първи поясен прешлен и пети поясен прешлен с деформация и дислокация на
фрагмент към гръбначно-мозъчния канал, причинило трайно затруднение
движението на снагата), на М. С. (средна телесна повреда, изразяваща се в
лъчева кост на дясна предмишница, причинило трайно затруднение на десен
горен крайник) /- престъпление по чл. 343 ал. 3, пр.1и пр.3 б, а, във вр. с ал. 1,
буква „в", във вр. с чл. 343, ал.1, б "б" във вр. с чл. 342 ал.1,пр.трето НК.
Към датата на настъпване на ПТП- 12.07.2020г. за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ *** има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника по
застрахователна полица № с валидност да 19.03.2021г.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това от кого
е извършено, неговата противоправност и вината на извършителя.
3
Видно от заключението на вещото лице,изпълнило медицинската част
от комбинираната експертиза, Р. С., вследствие на катастрофата е получила
следните увреждания - травма в областта на главата със сътресение на мозъка
и травма в областта на гръбначния стълб със счупвания в областта на първи и
пети поясни прешлена. На пострадалата е било провеждано медикаментозно
и оперативно лечение, като на 24.07.2020г. с цел стабилизация и декомпресия
на увредения сегмент е направено инструментална дистракция, реклинация и
фиксация със 6 канюлирани титаниеви винта на ниво Л4-Л 5 Ес 1 от
гръбначния стълб. Оздравителният период за тези травми е около една
година. Вещото лице е посочило, че от получените травми и проведеното
оперативно лечение пострадалата несъмнено е изпитвала значителни болки и
страдания и затруднения в самообслужването и на дейностите от ежедневния
живот.
Ищцата М. С. е получила следните увреждания: травма в областта на
главата със сътресение на мозъка и счупване на носните кости и травма в
областта на дясната предмишница със счупване на лъчевата кост на типично
място. Счупването на лъчевата кост води до трайно затрудняване движението
на десния горен крайник за срок над един месец, а останалите увреждания са
от естество да е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Няма данни тази ищца да е изпадала в безсъзнателно състояние,
вследствие на травмата.
Ищците са отправили застрахователна претенция до ответника на
14.10.2020г. В претенциите си не са посочили сметка, по която да бъдат
превени обезщетенията. В тримесечния срок ответникът не е отговорил на
отправената претенция.
Въз основа на твърденията на ищците и исканията им,
първоинстанционния съд правилно е приел правната квалификация на
предявените искове по чл. 432 ал.1 от КЗ. Приел е, че са налице всички
елементи на фактическия състав - настъпилото ПТП ;
противоправно поведение на виновния водач; претърпени неимуществени
вреди; наличие на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
както и качеството на ответника на застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието водач.
Във въззивната жалба на ответника и на ищците, основно е
4
оплакването, че неправилно е определен размера на дължимите обезщетения.
При така установените фактически констатации, първоинстнационният
съд е приел за справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на ищцата М. Г. С. размера от 30 00лв. И двете страни
считат този размер за неправилен. Настоящата инстанция намира, че при
определянето на размера на обезщетението не са взети предвид всички
обстоятелства от значение за неговото определяне и той следва да бъде
изменен. Определеният размер от 30 000лв. е завишен. Взета е предвид
възрастта на пострадалата – 16 години, както и претърпените от нея болки и
страдания от травмите. Съдът приема, че търпените от тази ищца болки са
били тези, описани от вещото лице, тъй като не са събрани конкретни
доказателства за интензитета им. Неправилно, обаче не е отчетено, че срока
за възстановяване от травмите не е бил продължителен, факта, че е лекувана
консервативно, като костите на счупения нос са наместени под упойка, а
счупената кост на крайника е била обездвижена с гипсова имобилизация и не
се е налагало оперативно лечение. Настоящата инстанция намира, че с оглед
вида, характера и интензитета на търпените вреди и липсата на последствия за
здравето на тази ищца, справедливият размер на обезщетение за
неимуществени вреди е сумата 20 000лв. Не е целесъобразно определянето на
по-висок размер на обезщетение, тъй като не са представени доказателства,
включително и гласни или чрез медицински прегледи, от които да е видно, че
са налице към момента последици от уврежданията, които не са преодолени.
Следва решението да бъде отменено в честта, над уважения размер от
20 000лв. до 30 000лв. и искат да бъде отхвърлен за тази сума.
Правилно е определен и размера на обезщетението за неимуществени
вреди за ищцата Р. Г. С. в размер на 60 000лв., като до пълния предявен
размер 100 000лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Същата
е била на 14 години. Следва да се отчете факта, че тя е претърпяла операция,
при която са и поставени импланти на счупените прешлени на гръбначния
стълб, след която възстановяването е било продължително, според вещото
лице. Значителни болки и страдания ищцата е изпитвала, според вещото лице,
както по време на получаване на увреждането, така и след операцията и по
време на възстановителния период. Изпитвала е и значителни затруднения
при самообслужването и ежедневните дейности. Възстановителният период е
продължил дълго – около една година. От разпита на вещото лице д-р Д., в
5
с.з. се установява, че най-вероятно ще е необходима и операция за
премахване на имплантите. Липсват, обаче, доказателства за неблагоприятни
последици за тези ищца след претърпяното от нея увреждане.
Второто възражение на жалбоподателя – ответник е, че неправилно не е
прието за доказано неговото възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, вещите лица,
изготвили комплексната експертиза дават заключение, че не е възможно от
обективните данни да се установи дали ищцата Р. С., която е седяла на
предната дясна седалка в автомобила е била с поставен колан към момента на
ПТП. За ищцата М. С., която се е намирала на задната седалка, вещите лица
са категорични, че е била без поставен колан. Въпреки този факт, обаче,
заключението на вещите лица е, че дори при правилно поставени колани,
ищците не биха избегнали получените от тях наранявания.
Недоказано е и възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат, касаещо факта, че ищците са се качили в автомобила,
знаейки, че водача му и под влиянието на алкохол. Според заключението на
комплексната експертиза, към момента на ПТП, водачът Д. Р. П. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта 1,24 промила към момента на ПТП, видно
от заключението на вещите лица, тъй като концентрацията от 0,94 промила е
била измерена в болничното заведение, определен период от време след ПТП.
Тази концентрация, според вещите лица отговаря на лека степен на алкохолно
опиянение, като това състояние има различни видими прояви при различните
личности и може да бъде забелязано от околните. Не са събрани други
доказателства, освен експертизата, които да установяват, какво е било в
конкретния случай поведението на водача и дали ищците са знаели или са
можели да предположат, че той е употребил алкохол и шофира под влиянието
на алкохолно опиянение. Правилен е извода на МОС, че тъй като ищците са
непълнолетни не може да се очаква от тях да преценят правилно състоянието
на водача, преди да се качат в автомобила.
Страните не са обжалвали решението, в частта, в която е присъдена
законната лихва за забава върху сумите, считано от 14.01.2021г.
Решението в частта за присъждане на обезщетение на М. Г. С. до
размера от 15 000лв. и за Р. Г. С. до размера от 20 000лв. е влязло в сила, тъй
като не е било обжалвано в тези си части от страните.
6
При този изход на въззивното производство, при който е уважена
жалбата на ответника само за сумата от 20 000лв. до 30 000лв., следва да бъде
отменено решението в частта, в която той е осъден да заплати държавна такса
по сметка на МОС над размера от 800лв. по иска на тази ищца или над общия
размер от 3 200лв. и над размера от 2 930 лв.за дължимото адвокатско
възнаграждение. За настоящата инстанция на ответника се дължат разноски в
размер на 200 лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Поради неоснователността на жалбите на ищците на същите не са
дължат разноски за тази инстанция.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 04.03.2022 г. по гр. д. № 9/2021 по описа на ОС-
Монтана в частта, в която е осъдено ЗД „Бул инс“АД, ЕИК ********* да
заплати на М. Г. С. ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Г.
С. И. ЕГН ********** сумата над 20 000лв. до 30 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. С. ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си Г. С. И. ЕГН ********** срещу ЗД „Бул инс“АД, ЕИК
********* иск за сумата над 20 000лв. до 30 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
12.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение от 04.03.2022 г. по гр. д. № 9/2021 по описа на ОС-
Монтана в частта, в която е осъден ЗД „Бул инс“АД, ЕИК ********* да
заплати държавна такса над размер от 3 200лв. по сметка на МОС и в частта,
в която е осъден да заплати на адв Г. Й. за оказана безплатна адвокатска
помощ над размера от 2 930лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.03.2022 г. по гр. д. № 9/2021 по описа
7
на ОС-Монтана в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Г. С. ЕГН **********, действаща със съгласието на
майка си Г. С. И. ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул инс“АД, ЕИК
********* направените разноски пред тази инстанция в размер на 300лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника Д. Р. П..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8