№ 578
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110170890 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Н. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването по
давност на сумата от 1000 лв., представляваща част от главница в общ размер от 59790
лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15/2012 г. по описа на РС –
Хасково, поради това, че договор за цесия, сключен на 15.09.2014 г. между „Банка
ДСК“ АД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД за посоченото вземане, не е съобщен на
ищеца и поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 15/2012 г. по описа на РС –
Хасково е издаден изпълнителен лист за сумата от 59790 лв., представляваща главница
по договор за ипотечен кредит, както и за други суми. Поддържа, че въз основа на
изпълнителния лист на 01.06.2012 г. „Банка ДСК“ АД е образувало **** по описа на
ЧСИ сп, рег. № 874, а на 22.07.2015 г., като взискател по същото, е конституирано
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради придобиване на посоченото вземане с
договор за цесия от 15.09.2014 г. Посочва, че на 25.05.2023 г. „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е прекратено чрез вливане в „Банка ДСК“ АД. Ищецът счита, че не
дължи на ответника „Банка ДСК“ АД, чрез принудително изпълнение, сумата от 1000
лв., представляваща част от главница в общ размер от 59790 лв., тъй като не е бил
уведомен за извършената цесия, а също така и поради факта, че посоченото вземане е
погасено по давност. С допълнителна молба ищецът излага съображения относно
законосъобразността на извършените действия по принудителни изпълнение, в
частност извършен опис на недвижим имот и публична продан.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника „Банка ДСК“ АД, в който се развиват доводи за недопустимост на
1
производството. По съществото на спора поддържа, че дори ищецът да не е бил
уведомен за извършената цесия, това било без значение за дължимостта на вземането,
тъй като същото се прехвърляло в полза на цесионера със сключването на договора за
цесия. Посочва, че процесното вземане не е погасено по давност, тъй като са били
искани и извършвани множество изпълнителни действия, като се позовава и на
съдебна практика в тази насока. Предвид изложеното, ответникът иска прекратяване
на производството, респективно отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК съдът с доклада по делото е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по ч. гр. д. № 15/2012 г. по описа на РС – Хасково е издаден
изпълнителен лист за сумата от 59790 лв., представляваща главница по договор за
ипотечен кредит, че въз основа на изпълнителния лист на 01.06.2012 г. „Банка ДСК“
АД е образувало **** по описа на ЧСИ сп, рег. № 874, а на 22.07.2015 г., като
взискател по същото, е било конституирано „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради
придобиване на посоченото вземане с договор за цесия от 15.09.2014 г..
Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 25.05.2023 г. дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
прекратено чрез вливане в ответното дружество„Банка ДСК“ АД.
От приложеното **** по описа на ЧСИ сп, рег. № 874, се установява, че същото
е образувано по молба на ответното дружество от дата 01.06.2012 г. срещу длъжниците
– ищецът Н. Л. Д. и трети на спора лица – ***, отговарящи при условията на
солидарна отговоронст, с която взискателят е направил искания за предприемане на
принудителни изпълнителния действия и е посочил конкретен изпълнителен способ и
са извършвани редица действия по принудително изпълнение, посочени поотделно по-
долу.
На 08.06.2012 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице ****,
за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника ***
На 12.06.2012 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжниците ***. и ***, върху който е била учредена ипотека за обезпечаване на
задължението на длъжницитепо договор за ипотечен кредит.
На 26.06.2012 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжниците
***. и ***.
На 05.07.2012 г. е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР – Хасково,
сектор „Пътна полиция“ за налагане запор на моторно превозно средство, собственост
на длъжника ***и това, собственост на длъжника ****
На 17.07.2012 г. е вписана възбрана върху поземлен имот – нива, собственост на
длъжника ***..
В периода 20.07.2012 г. – 20.08.2012 г. е проведена първа публична продажба на
посочения имот, която с Протокол от 21.08.2012 г. на съдебния изпълнител е обявена
за нестанала.
На 31.08.2012 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело
за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот, въз основа на която е
насрочена нова продан в периода от 05.10.2012 г. – 05.11.2012 г., която продан с
протокол от 06.11.2012 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.
2
На 21.11.2012 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело
за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот и определяне на нова
цена, въз основа на която с протокол от 18.04.2013 г. на съдебния изпълнител е
насрочена нова продан в периода от 17.05.2013 г. – 17.06.2013 г., която продан с
протокол от 18.06.2013 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.
На 27.06.2013 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело
за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот, въз основа на която е
насрочена нова продан в периода от 21.07.2013 г. – 21.08.2013 г., която продан с
протокол от 22.08.2013 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.
На 04.09.2013 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело
за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот и определяне на нова
цена, въз основа на която с протокол от 12.09.2013 г. на съдебния изпълнител е
насрочена нова продан в периода от 04.10.2013 г. – 04.11.2013 г., която продан с
протокол от 05.11.2013 г. на съдебния изпълнител е обявена за нестанала.
На 27.11.2013 г. всискателят - ответник е подал молба по изпълнителното дело
за насрочване на нова публична продажба на ипотекирания имот, въз основа на която е
насрочена нова продан в периода от 20.12.2013 г. – 20.01.2014 г., която продан е била
успешна, като с Постановление на съдебния изпълнител от дата 28.01.2024 г. имотът е
възложен на трето на спора лице за сумата от 31817 лв.
По жалба на длъжниците срещу постановлението за възлагане е било
образувано в.гр.д. № 164/2014 г. по описа на ОС – Хасково, с което е потвърдено
постановлението за възлагане.
На 13.03.2014 г. е извършено разпределение на постъпилата то публичната
продажба цена, като в полза на взискателя - ответник е преведена сумата от 28916,74
лв.
На 03.04.2014 г. е постъпила молба от взискателя – ответник с искане за
извършване на действия по принудително изпълнение, чрез запор върху трудови
възнаграждения., въз основа на която на 04.04.2014 г. е изпратено запорно съобщение
до трето задължено лице – *** за налагане на запор на длъжника – ищец Н. Д. върху
трудовото възнаграждение., както и напомнително съобщение до трето задължено
лице ****, за изпълнение на вече наложения запор на трудовото възнаграждение на
длъжника ***
Постъпило е писмо от третото задължение лице - ****, в което заявява, че ще
започне изпълнение на запора, като първото плащане и извършено на 25.04.2014 г.,
след това на 28.05.2014 г. и след това последователно запорът е изпълняван всеки
месец до дата 30.05.2017 г. (последен превод).
На 10.07.2014 г. е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника и ищец
Н. Д., които притежава в „Н.Н.В. 2009“ ЕООД.
На 10.07.2014 г. е ответникът – взискател е подал молба по изпълнителното дело
за предприемане на изпълнителни действия срещу имущество на длъжниците.
На 14.07.2014 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника Н. Д.,
***. и ***, в изпълнение на които са постъпили плащания, съответно на 22.07.2014 г.,
на 29.07.2014 г., на 28.08.2014 г.
На 25.09.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
ищецът и длъжник Н. Д. получава от ЕТ ***, по който е започнало изпълнение с първо
плащане на 02.12.2014 г.
3
На 22.07.2015 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за
конституирането му като взискател въз основа на сключен с „Банка ДСК“ АД договор
за прехвърляне на вземанията срещу длъжниците, сключен на 15.09.2014 г., към която
е приложена справка за дълга, договора за цесия, уведомително писма до длъжниците,
ведно с обратни разписки за връчването им и пълномощно в полза на цесионера да
уведоми длъжниците за цесията.
На 08.09.2015 г. е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“
ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение.
На 10.02.2017 г. е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“
ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение.
На 10.02.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
ищецът – длъжник Н. Д. получава от ЧЕЗ България ЕАД, въз основа на който на
12.04.2017 г. е започнало ежемесечно изпълнение с последно плащане на 12.07.2024 г.
На 10.02.2017 г. е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“
ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника
***и ***.
На 04.09.2019 г. е наложен запор на пенсията, която дължникът *** и
***получават, като за длъжника ***. размерът на пенсията е бил несеквестируем, а по
отношение на длъжника *** са предприети удръжки в размер на 155,68 лв. месечно с
първи превод на дата 10.10.2019 г.
Видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът ****е починал на
03.06.2020 г., като по молба на взискателя е конституиран наследник **** на дата
14.08.2020 г., но същата е уведомила съдебния изпълнител за вписан отказ от
наследство и производството спрямо наследника е прекратено с постановление от
25.08.2020 г.
На дата 25.01.2021 г. е постъпило писмо от НОИ по повод наложен запор върху
пенсията на длъжника *** с което заявяват, че е отпаднала секвестируемостта за част
от получаваната пенсия и ще започнат удръжки в размер на 110,10 лв. месечно.
На 07.06.2021 г. е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторинг България“
ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника
***и ***.
На 01.06.2022 г. е постъпила молба от от взискателя „ОТП Факторинг България“
ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо длъжниците.
Всички плащания са отразени на гърба на изпълнителния лист.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно сключен договор за прехвърляне на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и настъпила погасителна
давност за вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
По делото беше доказано, че между ответника, като цедент и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на процесното вземане срещу
ищеца на дата 15.09.2014 г., като основните доводи на ищеца са, че този договор няма
действие спрямо него, тъй като не е надлежно уведомен за цесията, съгласно
изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и по аргумент от чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето няма
действие спрямо него. На първо място следва да се отбележи, че между страните не е
4
спорно, че след сключване на договора за цесия – на дата 25.05.2023 г. дружеството
цесионер „ОТП Факторинг България“ ЕАД се е вляво в дружеството цедент – „Банка
ДСК“ ЕАД. Следователно и независимо от прехвърлянето на вземането и независимо
дали длъжникът е бил уведомен или не за прехвърлянето, по силата на извършеното
преобразуване на двете дружества, кредитор на ищеца се явява ответното дружество.
По отношение на конкретно заявените от ищеца твърдения, че не е надлежно
уведомен за цесията, съдът съобрази, че по силата на общото правило на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие за длъжника от деня на
съобщаването му от цедента или овластено от него лице. Установеното изискване за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да го
защити при ненадлежно изпълнение на задължението му.
В случай като настоящия, когато вземането е прехвърлено в хода на образувано
изпълнително производство, отчитайки спецификите и предназначението на
изпълнителния процес като форма на принудително удовлетворяване на изпълняемото
право, предприетото от съдебния изпълнител действие по конституиране на друг
взискател съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, е действие, което е
неотносимо към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за
дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. Цедентът
има право да замести цесионера по висящия изпълнителен процес само на основание
представения договор за цесия. Основателността на иска по чл. 439 ГПК не може да
бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на
принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи
пряко към наличието на самото изпълняемо право. Промяната в страните в
изпълнителното производство не заличава това право, то продължава да съществува и
да е обект на принудително изпълнение, предмет на образуваното изпълнително дело.
При конституирането на нов взискател, на мястото на стария, изпълнителното дело е
висящо между конкретни страни, а като правна последица от уважаване на иска по чл.
439 ГПК е отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на
изпълнението, т. е. прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е инициирал
това производство. С оглед на това без значение за основателността на иска по чл. 439
ГПК е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му - в този
смисъл са Решение № 209 от 28.11.2018 г. по търг. дело № 2530/2017 г., І т. о. на ВКС,
Решение № 7 от 03.01.2023 г. по в.гр.д. № 13098/2021 г. на СГС, Решение № 260774 от
30.05.2023 г. на СГС по гр. д. № 13891/2020 г. и Решение по дело № 136 по описа за
2018 г. СГС. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно
носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол.
В изпълнителното производство задължението се изпълнява принудително чрез
съдебния изпълнител, което изпълнение освобождава длъжника, при което немислимо
е той да изпълни в полза на предишния кредитор.
В конкретната хипотеза, когато цедентът и цесионерът са едно и също лице, то
интересът на ищеца да се позовава на това, че не е уведомен за цесията и поради това
не дължи, е отпаднал, тъй като ефектът на цесията е вече заличен и кредитор на ищеца
е първоначалния кредитор – цедент.
Това възражение би било от значение и би било съобразено при разглеждането
на настоящия иск, единствено във връзка с възражението за давност, от гледна точка
на законосъобразността на предприетите от съдебния изпълнител действия по искане
на конституирания цесионер. Както беше посочено по-горе, кой е кредит на вземането
е без значение по отношение на неговата дължимост като материалноправно
задължение и в този смисъл правното основание за конституирането на цесионера,
като взискател по изпълнителното дело, е самият факт на сключен договор за
прехвърляне на вземане. И в този смисъл, доколкото задължението не е отречено, то
съдебният изпълнител следва да извършва действия, насочени към принудително
събиране на вземането.
5
По отношение на възражението за давност:
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение
не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените
съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай не са налице данни за датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, но доколкото същата е издадена на 09.01.2012 г., а
изпълнителното дело е образувано на 01.06.2012 г. този факт не е с правно значение,
тъй като с подаване на молба за образуване на изпълнително дело давността за
вземането е прекъсната и по време на висящността на изпълнителното дело до
26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла. Това е така, защото за този
период е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на
изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото
постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на
обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това - в
този смисъл тълк. реш. № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид установеното от фактическа страна може да се обоснове извод, че по
изпълнителното дело не са настъпили предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
6
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като първоначалния взискател и неговият
частен правоприемник са изпълвали изпълнителния процес със своята деятелност,
като редовно са отправяли искания до съдебния изпълнител за предприемане на
конкретни действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки.
Както беше посочено по-горе от момента на подаване на молбата за образуване
на изпълнително дело – 01.06.2012 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР №
2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност за
вземането не е текла, доколкото до този момент е било приложимо ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното дело давност не тече. С
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да
тече нова давност за вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното
решение пораждат действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това - в този смисъл тълк. реш. № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая следва да се отбележи, че в периода от датата на образуване на
изпълнителното дело до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. са
извършвани множество изпълнителни действия от съдебния изпълнител въз основа на
изричното му овластяване от взискателя, както и по молби на последния, но доколкото
в този период давност не е текла съдът няма да обсъжда поотделно предприетите
действия.
След 26.06.2015 г., когато за първи път е започнала да тече давността за
вземането, петгодишният давностен срок е бил прекъснат на 06.07.2015 г. с налагането
на запор върху банкови сметки на ищеца – длъжник. След това давността за вземането
е многократно прекъсване с предприемането на изпълнителни действия, а именно на
08.09.2015 г. с искане от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане
на действия по принудително изпълнение, на 10.02.2017 г. отново с искане на
взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане на действия по
принудително изпълнение, след това на 10.02.2017 г. с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение, което ищецът – длъжник Н. Д. получава от ЧЕЗ България
ЕАД, въз основа на който на 12.04.2017 г. е започнало ежемесечно изпълнение с
последно плащане на 12.07.2024 г., съответно на 04.09.2019 г. с налагането на запор на
пенсията, която длъжниците *** и ***получават, на 07.06.2021 г. с искане на
взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане на действия по
принудително изпълнение спрямо длъжника ***и *** и на 01.06.2022 г. с искане на
взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД за предприемане на действия по
принудително изпълнение спрямо длъжниците.
Отделно от това по делото беше доказано, че в изпълнение на конкретно
приложените изпълнителни способи – запор на трудово възнаграждение и запор на
пенсия, ежемесечно са постъпвали плащания от третите задължени лица за целия
7
период от 26.06.2015 г. до 12.07.2024 г., когато е извършено последното плащане, и
които плащания са надлежно отбелязани на гърба на изпълнителния лист. С
Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
недвусмислено се приема, че постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица прекъсват давността за вземането. Последното
плащане, извършено от трето задължено лице във връзка с наложения на ищеца запор
върху трудовото възнаграждение е извършено на 12.12.2023 г., като дори след
образуване на настоящото дело продължават ежемесечни плащания от трето
задължено лице, които регулярно всеки месец прекъсват давността за вземането.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че процесното
вземането на ответника спрямо ищеца не е погасено по давност, поради което искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ответникът, който не
претендира разноски, съгласно изявлението на процесуалният му представител в
последното заседание по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Н. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
по давност на сумата от 1000 лв., представляваща част от главница в общ размер от
59790 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15/2012 г. по описа на
РС – Хасково, поради това, че договор за цесия, сключен на 15.09.2014 г. между „Банка
ДСК“ АД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД за посоченото вземане, не е съобщен на
ищеца и поради погасяване на вземането по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8