РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Ловеч, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20224310100650 по описа за 2022 година
Иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49,чл. 53 и чл.56 СК:
Постъпила е молба от ЮС. АХМ. АХМ. гр.Л, против Н. М. АХМ. с.Градище, Плевенска
област, ЕГН-********** /дома на -майка/, по която се твърди, че с ответницата по
настоящата встъпили в първи за нея и втори за него граждански брак в гр.Ловеч и от него
имат две пълнолетни дъщери като се установили да живеят в дома на родителите му и
живяли заедно с тях в разбирателство и едно домакинство,родили се децата-две
дъщери,отгледали ги, работели и животът им протичал спокойно.В един момент
ответницата поискала да работи в Гърция в интерес на материалните им потребности. Бил
против,но въпреки това заминала за девет месеца и се върнала с печалба от 15 евро. В
интерес на децата и семейството съвместното им съжителство продължило. Задомили
дъщерите, родили се внуци. В един момент започнали слухове и разбрал, че тя имала връзка
с друг мъж. При разговор отказала и се надявал, че нещата са приключили, докато в един
момент изчезнала от къщи, търсил я при майка й, но се оказа че не е. Наложило се да я заяви
в Полицията за издирване. Действията прекратил, тъй като се появила след седмица.
Надявал се, че ще настъпят промени в поведението й, но само след няколко месеца тя отново
напуснала дома им. Последствие разбрал, че тя непрекъснато е поддържала връзка с
непознатия мъж, с когото се намирала и понастоящем. Така изтъква, че от 14.02.2014 година
са във фактическа раздяла. От дъщерите знаел, че ходи по различни държави да работи, но
къде се намира не знаел. При връщане в България ходила при майка си на горния адрес.
Счита, че бракът им съществува формално и не е в интерес нито на децата нито на
1
обществото.Не се интересуват един от друг и всеки има свой начин на живот. Това поражда
и правното му основание от подаване на настоящата молба с искане да се постанови
решение, с което да се прекрати брака без да се издирват причините за дълбокото и
непоправимо разстройство, не си дължат с ответника взаимно издръжка, тъй като
са работоспособни. След развода ищецът желае съпругата да носи предбрачното име
Юсменова; семейното жилище в гр.Ловеч, ж.к.Младост,бл.308,вх.Б,ет.2,ап.6 е от родителите
му и се ползва от него и моли да се предоставите на същия за ползване; Движими вещи и
недвижим имот през времетраене на брака не са придобивали.След фактическата раздяла е
закупил лек автомобил Голф З; След прекратяване на брака няма да си дължат издръжка
един към друг и спор за родителски права нямат.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото,
редовно призован.
Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК.
Ищецът , редовно призован се явява лично и чрез адв. Желязкова поддържа иска си,
която моли да се уважи като се обърне внимание от съда на дългата фактическа раздяла,
потвърдена и от свидетелите.
Ответникът, редовно призован на осн. чл.44,ал.1 ГПК , не се явява лично и не взема
становище.
От допуснатите, приети и вложени по делото по съответния ред писмени доказателства:
удостоверение за граждански брак от 15.04.2022г. в оригинал, издадено от Община Ловеч;
вн. бел. за д.т. и от показанията на разпитаните свидетели:М. П. и Й. П., преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено
следното:
Процесуалната легитимация на страните се установява от удостоверение за граждански
брак в оригинал, съгласно което е сключен на 20.12.1991 г. в гр. Ловеч като съпругата е
приела фамилно име след брака – А..
Не се спори от страните, че са във фактическа раздяла от 2014г., от брака си нямат
непълнолетни деца и към настоящия момент само ответника живее и ползва семейното им
жилище. Няма искане за произнасяне по въпроса за вината, но за разстройството на
брачната връзка ищеца ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си по
молбата и свидетелите, негови комшии, потвърдиха, че било след зарезан, когато тя някъде
отишла за пореден път, той я търсил с полиция, но повече не се е връщала и той отгледал
децата сам и тя не контактувала с него и не са я виждали за този период да се прибира при
него в жилището им..
Според съда иска за развод е основателен, тъй като брака е доброволен съюз между мъж
и жена и поддържането му също е в зависимост от волята на страните, а в случая такава
липсва от страна на ищеца като въвежда и основателни причини за това: напускане на
семейното жилище от съпругата,последвала от това дълги години фактическа раздяла,
никакви контакти и заинтересованост от нейна страна към него и при наличие на твърда
2
воля за развод, липса на непълнолетни деца, формалното му запазване, от гледище на
обществото и от интересите на съпрузите, е неоправдано.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал.3 СК, съдът се произнася по въпроса за вината за
настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за това и тъй като и
двете страни не са поискали съдът да се произнесе по въпроса за вината, настоящия състав
не следва да разглежда този въпрос.
Освен по горния въпрос е посочено в молбата, и че не следва да се произнася и по
родителските права и издръжката на непълнолетни деца, няма искане за произнасяне и по
имуществото, придобито през време на брака.
По иска по чл.56 СК
Доказателства за твърдяната собственост на родителите на ищеца, не се представиха и
не следва да формирла изводи, но отбелязва, че ответникът не оспори твърдението и
искането за възлагане на семейното жилище на ищцовата страна затова приема, че следва да
се уважи.
По иска по чл.53 СК:
Досежно фамилното име, съдът съобрази, че новият СК въведе нов режим по отношение
на фамилното име при развода поради разстройство на брака по исков път. Така фамилното
име вече със сигурност не е толкова зависимо от желанието на другия съпруг или пък на
съда. В чл. 53 от СК бе записано, че "след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак". Или казано по друг начин - съпругата, която обичайно сменя
фамилното си име при сключването на брака, е в правото си да каже дали ще го запази, или
пък ще си върне старата фамилия. В този смисъл са и решенията на съдилищата. Макар в чл.
326 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да е записано, че "в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат
да носят за в бъдеще", на практика изборът, решението е на съпруга, който е сменил
фамилното си име при сключване на брака. В случая ответницата не е направила изрично
волеизявление в този смисъл, че желае промяна, поради което претенцията следва да се
отхвърли и следва тя да запази брачната си фамилия А. и след прекратяване на брака.
Досежно окончателната държавна такса по делото - 25,00 лева следва да остане в тежест
на двете страни или по 12,50 лева. Следва разноските по делото да останат в тежест на
ищеца така както са направени с оглед липсата на искане за присъждането им в тежест на
ответника.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод, на основание чл.49, ал.1 от СК, сключеният на 20.12.1991г. в
гр. Ловеч, съгласно удостоверение за сключен граждански брак от 15.04.2022г. на Община
3
Ловеч-в оригинал, издадено въз основа на акт за граждански брак №0421/20.12.1991 г. на
Община Ловеч, гражданския брак между: ЮС. АХМ. АХМ. **** ЕГН-**********, и Н. М.
АХМ. с.****, ЕГН- /дома на И.Г.майка/, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
След прекратяване на брака, СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Ловеч, ж.к.
Младост, бл.308, вх.Б,ет.2, ап.6, се предоставя за ползване на ЮС. АХМ. АХМ., с горните
данни.
След прекратяване на брака, съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име
А. и ще се именува и за напред Н. М. АХМ..
След прекратяване на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка един към друг.
ОСЪЖДА ЮС. АХМ. АХМ., с горните данни, да заплати по сметка на ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, окончателна държавна такса при решаване на делото или сумата от 12,50
лева.
ОСЪЖДА Н. М. АХМ., с горните данни, да заплати по сметка на ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, окончателна държавна такса при решаване на делото или сумата от 12,50
лева.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ЮС. АХМ. АХМ., с горните данни, против Н. М. АХМ., с
горните данни, иск на осн. чл.53 ск за промяна на фамилното й име на това преди брака-
Юсменова като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЛОС .
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4