Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 9492 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 43602 от 18.02.2020 г.
по гр. д. № 51729/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав, са отхвърлени предявените от „*******“
ООД срещу Р.М.С. искове по реда на чл.422 ГПК за признаване на установено, че Р.М.С.
дължи на „*******“ ООД сумата от 750 лв., представляваща главница, дължима по
договор за потребителски кредит „Екстра“ № 59019/08.07.2016 г., сключен между „*******“
ООД и ответника – Р.М.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.08.2017 г. до
окончателното плащане, сумата от 279, 79 лв. – възнаградителна
лихва по договора за периода 09.07.2016 г. – 31.07.2017 г., сумата от 555 лв., представляваща
договорна такса „Гарант“ за периода 09.07.2016 г. – 31.07.2017 г., дължима на
основание т. 4 от договора и на основание сключен между ищеца и „Б.К.“ ООД
договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г.,
сумата от 28, 99 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 09.01.2017 г. – 31.07.2017 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53036/2017 г. на СРС, 45
състав.
Срещу така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца „*******“ ООД.
Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като постановено в нарушение на
материалния закон, съдопроизводствените правила и е
необосновано. Счита за неправилни изводите на съда, че не се установява между
страните да е сключен договор за потребителски кредит от разстояние – че
ответницата е автор на електронната заявка за предоставяне на кредита; че не е
доказано от ищеца да е предоставил информация на ответника по Глава III ЗПФУР; че договорът е недействителен, на основание
чл.22 ЗПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Р.М.С..
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му.
Първоинстанционният съд е
сезиран с искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В предмета на делото са включени установителни
искове, предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
По делото е представена електронна заявка № 59019/08.07.2016 г. от Р.М.С. за
предоставяне на кредит в размер на 900 лв., при сума за връщане от 1 890
лв. до 08.07.2017 г., при метод на плащане: изипей.
Видно от заявката, в същата се съдържа отбелязване за статус: подписан, както и
IP на клиента,
както и информация, че договорът е видян на 08.07.2016 г. Към заявката е
представена и информацията към нея с лични данни на клиента, в т.ч. три имена,
ЕГН, номер на лична карта, и-мейл, адрес и данни за
контакт, в т.ч. телефон.
Представен е договор №
59019/08.07.2016 г. между „*******“ ООД и Р.М.С., по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит „Екстра“ в размер на 900 лв. за задоволяване на текущи
потребителски нужди, като средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена
онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин (в
брой на каса на Изипей или по посочена от него
банкова сметка). ***а, като крайният срок за издължаване е 08.07.2017 г. Дългът
се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36%. Кредитът се
издължава на равни месечни вноски съобразно погасителен план – Приложение № 1,
като дължимата вноска включва главница, лихва и „такса гарант“. Размерът на
месечната погасителна вноска е в размер на 157, 50 лв. с падеж – 8-мо число на
месеца. Видно от погасителния план, при главница 900 лв., дължимата лихва е 324
лв., а таксата гарант – 666 лв., като общо дължимата сума по договора възлиза
на 1 890 лв.
Представена е разписка за извършено
плащане чрез Изипей от 08.07.2016 г. с наредител „*******“ ООД и получател Р.М.С. с посочено
основание – паричен превод по договор № 59019/08.07.2016 г. за сумата от 900
лв.
Представени са и 7 бр. разписки за извършено плащане чрез Изипей с наредител Р.М.С. и получател „*******“ ООД, както следва: от
09.08.2016 г. за сумата от 120 лв. с основание – вноска по кредит; от
10.08.2016 г. за сумата от 40 лв. с основание – вноска по кредит; от 10.09.2016
г. за сумата от 140 лв. с основание – вноска; от 29.09.2016 г. за сумата от 16
лв. с основание – вноска по кредит; от 31.10.2016 г. за сумата от 83 лв. с
основание – вноска кредит; от 29.12.2016 г. за сумата от 80 лв. с основание –
вноска по кредит; от 30.12.2016 г. за сумата от 80 лв. с основание – вноска,
като по делото не се твърди и установява наличието други правоотношения по
договор за кредит извън процесното.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средство за комуникация - едно или повече.
В конкретния случай договорът между
страните е подписан чрез използване на едно или повече средства за комуникация
от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден начин за
сключване на договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП (преди изм. загл. - ДВ, бр. 85 от
2017 г. – предвид момента на сключване на договора). Следва да се приеме, че
ответницата е дала съгласие по отношение на същественото съдържание на
договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия,
свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, последвани от
предоставяне на сумата и последващи погасявания,
извършени от ответницата, които обстоятелства в своята съвкупност разкриват
съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и
привеждане в действие на взетото решение.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП
приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата
за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният
документ се представя по делото върху хартиен носител като заверен от
представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носите не
променя характера му на електронен документ (Решение № 70 от 19.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО) и доколкото ответникът не е поискала
представянето му на дигитален носител този препис представлява годно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Договорът е сключен при спазване
нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при съобразяване на обстоятелството, че преди
отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПФУР когато договорът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е сключен по инициатива на потребителя, чрез използването
на средство за комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за
условията на договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1
незабавно след сключването на договора.
В настоящия случай ищецът не
ангажира доказателства за изпълнение за задължението си за предоставяне на преддоговорна информация съобразно изискванията на ЗПФУР.
Неизпълнението на тези задължения или тяхното неточно изпълнение обаче не е скрепено
с изрична законова санкция, в това число недействителност на договора, извън
предвидената в закона административно-наказателна отговорност, поради което
съдът намира, че не е налице основание за недействителност на цялата сделка.
Ответницата чрез назначения особен
представител не е оспорила получаването на сумата по кредита. Последното се
потвърждава и от съвкупната преценка на представените разписки от Изипей – първата от 08.07.2016 г. – датата на електронната
заявка на ответницата, с която от страна на ищеца чрез Изипей
е преведена сумата от 900 лв., и останалите 7 бр. разписки, с които отново чрез
Изипей ответницата е извършвала плащания за
погасяване по кредита, неоспорени по делото, с оглед на което следва да се
приеме, че сумата по кредита й е била предоставена.
По отношение на процесния
договор за потребителски кредит от 08.07.2016 г. намира приложение ЗПК. Нормата
на чл.7, ал.3 ГПК вменява на съда задължението служебно да следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК предвижда
изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит. В случая в
представения договор за кредит не се съдържа годишният
процент на разходите по кредита, макар да е посочена общата сума, дължима от
потребителя съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По силата на чл. 22 ЗПК в ред. Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, с
оглед на което констатацията за липса на ГПР в договора за кредит обуславя
извод за недействителност на последния. Отделен е въпросът, че при главница от
900 лв., лихва от 324 лв. и такса гарант, включена в месечната вноска, от общо
660 лв., се налага извод за ГПР в размер на 110%. Доколкото обаче в случая ГПР
изобщо не е посочен в договора, за потребителя не съществува задължения да
достига до последния по изчислителен път, а последицата, която ЗПК свързва с
липсата на посочен ГПР, е именно предвидената в чл.22 ЗПК недействителност на
договора.
Нормата на чл.23 ЗПК урежда
специална последица от недействителността на договора и предвижда, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С оглед изложеното, в полза на ищеца
съществува единствено вземане за неизплатената част от главницата, която след
приспадане на извършените плащания, неоспорени от страните, в размер на сумата
от общо 559 лв., възлиза на сумата от 341 лв.
До посочения размер искът се явява
основателен, а над тази сума до пълния предявен размер искът е неоснователен.
Тъй като крайните изводи на съда
съвпадат частично, решението следва да се отмени в частта, с която искът за
главницата е отхвърлен за сумата от 341 лв. В останалата част решението следва
да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има
право на сумата от 70, 21 лв. разноски за заповедното и сумата от 142, 68 лв. разноски
за исковото производство, както и сумата от 69, 36 лв. разноски за въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 43602 от 18.02.2020 г. по гр. д. №
51729/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен пердявеният от „*******“ ООД, ЕИК
*******срещу Р.М.С., ЕГН ********** иск за признаване на установено, че Р.М.С.
дължи на „*******“ ООД, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. ч.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, сумата от 341 лв., представляваща главница,
дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 59019/08.07.2016 г.,
сключен между „*******“ ООД и ответника – Р.М.С., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.08.2017 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53036/2017 г. на СРС, 45 състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.М.С., ЕГН ********** дължи на „*******“ ООД, ЕИК*******,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. ч.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, сумата от 341 лв., представляваща главница,
дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 59019/08.07.2016 г.,
сключен между „*******“ ООД и ответника – Р.М.С., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.08.2017 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53036/2017 г. на СРС, 45 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43602 от 18.02.2020 г. по гр. д. №
51729/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав в ЧАСТТА,
с която са отхвърлени предявените от „*******“ ООД, ЕИК *******срещу Р.М.С.,
ЕГН ********** искове за признаване на
установено, че Р.М.С. дължи на „*******“ ООД сумата над 341 лв. до 750 лв. –
главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 59019/08.07.2016 г.,
сключен между „*******“ ООД и ответника – Р.М.С., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.08.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 279, 79 лв. – възнаградителна лихва по договора за периода 09.07.2016 г.
– 31.07.2017 г., сумата от 555 лв., представляваща договорна такса „Гарант“ за
периода 09.07.2016 г. – 31.07.2017 г., дължима на основание т. 4 от договора и
на основание сключен между ищеца и „Б.К.“ ООД договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г., сумата от 28, 99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 09.01.2017 г. –
31.07.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 53036/2017 г. на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН ********** да заплати на „*******“ ООД,
ЕИК*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 70, 21 лв. разноски за заповедното, сумата от 142, 68 лв. разноски за исковото производство, както и сумата от 69, 36 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.