№ 106
гр. Ловеч, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500170 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №278/10.12.2024 година по гр.дело №248/2024 година, Тетевенски
районен съд е отменил като незаконосъобразна и необоснована ,на основание чл.357 от
КТ,във в-ка с чл.188,т.2 от КТ, ЗАПОВЕД №167/19.01.2024 година на Директора на ОУ
„Х.Б.“-село Г,Лов.обл.,с която на основание чл.195,ал.1,във в-ка с чл.187,ал.1,т.1 от КТ и
чл.188,т.2 от КТ,на Р. М. А. от село Г,Лов.обл.,заемаща длъжността чистач/хигиенист в
училището,е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“; осъдил е
ОУ „Х.Б.“-с.Г,Лов.обл.с ЕИК:*****,адрес село Г,Лов.обл.,ул.“Х.Б.“ №51, да заплати на Р. М.
А. от село Г,Лов.обл.,сумата от 400 лева,представляваща сторени разноски в производството
за адвокатско възнаграждение; осъдил е ОУ „Х.Б.“-с.Г,Лов.обл.с ЕИК:*****, адрес село
Г,Лов.обл.,ул.“Х.Б.“ №51, да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в
размер на 50 лева,както и разноски в размер на 200 лева.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№460/21.01.25 г. от Основно
училище „Х.Б.", с адрес: село Г, община Тетевен, ул."Х.Б." №51 ЕИК по Булстат *****,
представлявано от директора И.М. чрез адв. Р. Д. Д..
Счита, че първоинстанционния съд неправилно и необосновано е решил спора в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и моли на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК съда да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което да отхвърли предявения от Р. М. А. иск по чл. 357, ал. 1, във връзка с
1
чл. 358, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" и потвърди Заповед №167 от 19.01.2024 година
на директора на училището, както и да присъди на училището направените разноски по
делото и за двете инстанции.
Изтъква, че в обжалваното решение районният съд е приел за безспорно
установено неизпълнение на трудовите задължения на ищцата, тъй като тя на 12 декември
2023 г. е напуснала училището към 11:50 часа и до 13:00 часа не се е появила на работа, на
следващия ден -13 декември 2023 г. отново е напуснала училището към 11.55 ч. и до 13:00
часа не се е появила на работа, на 14 декември 2023 г. си е тръгнала от училището в 11.48
часа и до 13:00 часа не се е появила на работа до 13 часа, както и на 15 декември 2023 г. е
напуснала училището в 12.12 часа и до 13:00 часа не се е появила на работа и в тези си
действия, направени без знанието и разрешението на работодателя, същата е била
придружена и от други чистач/хигиенисти, като описаното се установява безспорно от
свидетели и директора на училището. Сочи, че о представените по делото доказателства
съдът правилно приема, че несъмнено е установено извършването на нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. Счита за правилни изводите на съда за
законосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на
директора на училището, както и тези за спазена процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, но въпреки тези си изводи обаче неправилно
първоинстанционния съд приема, че тежестта на наложеното на ищцата наказание не е
съобразена с характера на нарушенията и липсата на вредоносен резултат, като от съда не са
отчетени доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Сочи, че не е взето предвид от
съда, че с извършването на всяко от нарушенията описани в заповедта, се демонстрира
системно незачитане на задълженията по длъжностна характеристика и на приетите
вътрешни актове, относими към трудовата дисциплина на всички работещи в училището,
като видно от констатираното в протоколите и от свидетелските показания се установява, че
наред с г-жа А. и други хигиенистки си позволяват да напускат работа, т.е. това поведение
има недисциплиниращо действие спрямо останалия непедагогически персонал, а и спрямо
педагогическия такъв, а освен това не е отчетено, че тези нарушения на трудовата
дисциплина (четири на брой) са извършени в няколко последователни дни, в учебно за
училището време, в което е необходимо по-интензивно почистване на помещенията,
предвид зимния сезон, а и не на последно място зареждане на отоплителните печки в
учебните кабинети, учителската стая и другите административните помещения с дърва,
което е възложено на чистач/хигиенистите с утвърдената от предходната директорка на
училището длъжностна характеристика за длъжността „Чистач", приложена по делото,
където част от задълженията й е да „Зарежда с дърва, пали и почиства печките в
училището". Цитира, че съгласно Решение №334/22.11.2012 г. на ВКС по гр.дело №242/12 г.
„При преценка за тежестта на извършеното нарушение следва да се отчетат времето и
обстановката на извършване " и отбелязва, че учебните часове на децата започват в 8 часа
сутринта, като шестият час завършва в един, а седмият, предвиден в учебната програма на
някои от класовете, завършва в 13:50 часа, като през цялото това време горенето на
2
отоплителните печки следва да бъде поддържано чрез зареждането им с дърва, като
седмичното разписание е представено от Регионалното управление по образование и е
прието като доказателство по делото.
Счита, че предвид изложеното Решение №278/ 10.12.2024 год. на Районен съд
Тетевен е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,
а и необосновано, което е основание за неговата отмяна и моли на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли
предявения от Р. М. А. иск по чл. 357, ал. 1, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
188, т. 2 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение" и потвърди Заповед №167 от 19.01.2024 година на директора на училището,
както и да присъди на училището направените разноски по делото и за двете инстанции.
В срок е подаден отговор от Р. М. А от с.Г чрез пълномощника адв.Н. С. Xpистов с
искане същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и потвърдено Решението
на PC- Тетевен като правилно и законосъобразно и молят да им се присъдят направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, според
представения договор за правна помощ и съдействие.
Считат, че при постановяване на решението си съдът е отговорил на въпросите,
имащи значение за законността на наложеното наказание, установена е фактическата
обстановка по делото, която приповтаря, установено е, че Директорът на училището, в
качеството и на работодател не е изпълнила вменените й в чл. 127 aл.l, т. 3 КТ задължения
да осигури здравословни и безопасни условия на труд, както и в чл. 127 aл.l т.5 oт КТ да
даде точни и ясни указания за реда и начина на нзпъненпе на трудовите задължения и
упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата вътрешния трудов
ред. Считат, че не се установен но безспорен начин, че ищцата е извършила, посочените в
атакуваната заповед нарушения на трудовата дисциплина, като коментират и цитират
свидетелските показания. Считат, че св.А.К. дал показания за проверка на 13.12.24 г. , но
същият дал най- общи показания за нарушаването на трудовата дисциплина от ищцата и
както свидетелят К.А., така и синът му А.А. излъгали в съдебно заседание, че нямат
роднинска връзка с Директора на училището и това се доказва с представеното
Удостоверение за родствена връзка от Кметство с. Г и според тях тези свидетели са меко
казано - некоректни и явно в близки и доверени отношения с директорката, както и
показанията на третата свидетелка А А. на ответника защото същата не фигурира като лице,
подписало подписало консттивните протоколи и явно предубедено дала показания за
нарушаване на трудовата дпецнпмина на 12,13 и 15 декември, без да е участвала в проверка
без да й е възлагана функцията на проверяващ. В тази връзка считат, че заповедта е
издадена и мотивирана с констативни протоколи протоколи, които са неистински откъм
своето сьдьржанне и същите не могат да се ползуват с доказателствена сила. Подчертават,
че ответната страна също така не ангажирала доказателства за нарушението, извършено на
12.12.24 г..
Коментира свидетелски показания на тримата свидетели, ангажирани от ответника
3
за показания относно начина на приемането на Правилника на вътрешния трудов ред.
Твърди, че заповедта се явява немотивирана по смисъла на чл. 195 ал.1 КТ и
съдебната практика и на ищцата не е било ясно за какви нарушения се ангажира
дисциплинарната й отговорност.
Считат, че съдът необосновано приема доказаността на извършенитe нарушения,
като не е съобразил доказателствата и не е изложил мотиви за спазването н изискванията на
чл. 195, aл. 1 КТ и заповедта се явява немотивирана в противоречие с на изискванията за
съдържание и реквизити, посочени в чл. 195 КТ, тъй като в нея не се съдържат
съществените реквизити - посочване на нарушението и кoга е извьршено, а голяма част от
документите, конто са изготвени, в заповедта не са описани, цитирани, или дори да е
посочено, че заповедта препраща кьм тях. Твърди, че по въпроса за необходимото
съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание с оглед изискванията на чл.195, ал.1
КТ, сьдът не се е съобразил с константната практика на ВКС, която цитира. Счита, че
липсата на изискуемите се oт закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор,
тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма, а освен това
липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния
контрол при оспорване на наказанието.
В случая считат, че от оспорваната заповед за ищцата не става ясно за кои
извършени oт нея нарушения й е наложено това наказание - колко на брой, кога са
извършени и основните им обективни елементи - в какво фактически се изразява всяко
нарушение, няма посочване на начините на установяване и констатиране на соченото
нарушението, както и на основа на кой акт е констатирано нарушението.
Твърдят, че няма данни от съставените Констативни протоколи, ищцата да е била
запозната със съдържанието им, както и да е могла да изрази становище, няма доказателства
същите да са и били връчени със самата заповед.
Сочат, че по начина, по който е оформено съдържанието на заповедта за наказания
служител е невъзможно да разбере какви нарушения й се вменяват, кога са извършени,
начин на извършване, обуславящи посочените в заповедта периоди, както и въз основа на
какъв и макар посочването на цифровата квалификация н подвеждането на всяко нарушение
под конкретната правна норма да не е изискване за мотивираност на заповедта,
безразборното изброяване цифрово и текстово на множество правни норми води до още по -
голямо объркване и неяснота у наказаното лице.
Цитира съдебната практика, че когато в заповедта се сочат няколко нарушения,
съдът следва да разгледа трудовия спор за законосъобразността на наложеното наказание във
връзка е всички нарушения и преценката но чл. 195, ал. 1 КТ се извьршва за всяко от тих,
като няма пречка дисциплинарното наказание да е резултат и само от едно нарушение на
трудовата дисциплина, което обаче следва да е съответно по тежест на това наказание и ето
защо Решението на PC- Тетевен се явява неправилно мотивирано при формиране на
4
отговора му по поставения първи въпрос, но не са обжалвали решението, поради
отменителния му характер.
Счита за неоснователни доводите, изложени oт въззнвннка , по отношение
неправилността на изводите на ТРС относно съответствието между извършените нарушения
и наложеното дисциплинарно наказание и приложението на чл. 189 КТ, но от друга страна
изводите на ТРС но този въпрос са правилни.
Сочи, че съдът правилно е приел за основателно съображението на ищцата, водещо
до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение зa уволнение" и
неговата отмяна ошосно извършеното от ищцата нарушение , че при определяне вида на
наложеното дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение", работодателят не
е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението
заложен в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ и излага съображения за това и цитира
практика на ВКС в посока, че при преценка на тежестта на нарушението следва да се
съобрази и значимостта на неизпълнението задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя и в тази
насока дори ответникът представил и доказателства, че след наказанието ищцата спазва
стриктно работното си време, определено от работодателя , което сведено до нейното
зананне.
Сочат, че в случая съдът осъществявайки съдебения контрол правилно е приел, че
преценката по чл. 189 от КТ на ответника-работодател не е съобразена с характера на
работата и субективното отношение на ищцата към конкретното неизпълнение на трудовите
задължения, поради което наложеното наказание „предупреждение за уволнение" е
незаконно и при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът
следва да извърши съдебенхконтрол но въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на
нарушението, обсгоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Считат, че обжалваното решение е законосъобразно и би следвало да бъде
потвърдено макар и с други мотиви по отношение на поставения първи въпрос, а въззнвната
жалба бъде оставена без уважение като неоснователна .
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Д., която поддържа
въззивната жалба и моли решението на ТРС да бъде отменено като неправилно и да се
присъдят разноските за двете инстанции. Представя подробни писмени бележки в защита на
тезата, че атакуваната заповед е наложена законосъобразно.
Въззиваемата не се явява в съдебно заседание, но нейният пълномощник представя
молба, с която застъпва становището, че решението на ТРС е правилно и следва да бъде
потвърдено, като претендира и присъждане на разноските по делото за тази инстанция.
От представените доказателства по гр.дело № 248/24 година на Тетевенски районен
съд, като съобрази и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност съдът приема за установено следното:
5
Въззивното производство е допустимо, тъй като решението на Тетевенския районен
съд е съобщено но 7.01.25 г., а въззивната жалба с вх.№460 е получена на 21.01.2025 г. и
срокът по чл.259 ал.1 ГПК за обжалване на решението е спазен.
Решението на Тетевенския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност, следователно настоящата инстанция следва да се произнесе
по съществото на спора.
Р. М. А. от село Г,Лов.обл., работи в ОУ „Х.Б.“-с.Г, Лов.обл., като заема длъжността
„чистач/хигиенист“, код по НКПД 9112, код по ЕКАТТЕ 15148, по трудов договор
№32/26.10.2012 г, като периодично са подписвани допълнителни споразумения към този
договор касаещи увеличение на работната заплата, като последното е №46/1.02.24 г.
Работното й време е 8 часа при месечно възнаграждение в размер на 933 лв и допълнително
възнаграждение за продължителна работа 11% в размер на 111,96 лв.
На 08.09.2023 година било проведено Общо събрание на училището, на което бил
приет Правилник за вътрешния трудов ред в училището-решение №1 от протокол
№4/08.09.2023 г./ л.47 от делото/. На това събрание ищцата не е присъствала, тъй като е била
в отпуск. Решението е взето единодушно от присъствалите на събранието.
Съгласно чл.55 от Правилника за вътрешния трудов ред в училището,работното време
на чистачите/хигиенисти е както следва:-От 6.30ч до 8.00ч./1ч и 30м./.-От 8.00ч до 8.30ч
почивка.-От 8.30ч до 13.00ч/4ч и 30м./.-От 15.30ч до 178.30ч./2ч/.
Със Заповед №496/14.09.2023г на Директора на училището е утвърден Правилника за
вътрешния трудов ред за учебната 2023/2024 година, като в приложен списък към
Заповедта,респ.за запознаване със същата фигурира и подписа на ищцата, без да е посочена
датата, на която тя е запозната.
Приложени са делото /л.86 и сл./ констативни протоколи № 25/12.12.2023 г,
№27/13.12.2023г, №30/14.12.2023 г и №31/15.12.2023 г, от които се установява, че на
12.12.23 г., че А. и другите чистачи/хигиенисти, са напуснали училището към 11.50 ч и до
13.00ч не са се появили на работа. Вписани са свидетели на установяване на
дисциплинарното нарушение,констатирано от Директора на училището; на 13.12.23 г е
установено, че А. и другите чистачи/хигиенисти са напуснали училището към 11.55 ч и до
13.00 ч не са се появили на работа. Вписани са двама свидетели за установяване на
дисциплинарното нарушение. На 14.12.23 г е установено,че ищцата е напуснала работното
си място /установено в 12,12 ч и до 13 ч не се е появила на работа и на 15.12.2023г ищцата е
напуснала училище в 11,48 ч и не се е появила на работа до 13.00 часа.
С писмено искане/покана изх.№031/20.12.23 г. от директора на училището до ищцата,
са поискани писмените й обяснения за горепосочените нарушения на трудовата дисциплина,
които са подробно посочени като дата и час. Ищцата е отказала получаване на поканата,
който факт е удостоверен с подписите на трима свидетели.
В определения от работодателя срок ищцата е депозирала писмени обяснения
№193/5.01.24 г. ,в които е пояснила, че до 15.12.23г работното й време е било от 6,30 ч. до
6
12,30 ч и от 15.30 до 17,30 ч. Посочила е, че не е уведомена за ново работно време, което е
цитирано в поканата за даване на обяснения.
Със Заповед №165/19.01.2024г на Директора на ОУ „Х.Б.“с.Г,Лов.обл.,на основание
чл.195,ал.1,в-ка с чл.187,ал.1,т.1 от КТ,в-ка с чл.188,т.2 от КТ, на Р. А. М. е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.Тя е отказала да получи
заповедта, което се удостоверява с подписа на 10 свидетели.
Разпитани по делото са свидетелите З.С., А.С.Р., К.А.А., А.К. А, И.Щ. и И.Р..
З.С. работи като чистач в ответното училище и подробно разказва за разразилия се
конфликт между хигиенистките и директора на училището по повод връщане на парите им
за дрехи. Казва, че няма никъде обявено работно време, както е било преди-закачено на
вратата на учителската стая и те не са били уведомени за промяната на работното време.
Свидетелката А.С. заявява, че чистачките винаги са си тръгвали между 11,50-12,15 часа до
наказанието от директора. Заявява, че те са били запознати със заповедта, издадена на 14.12,
тя ги е извикала, прочела я и те са я подписали.
Свидетелят Красимир А заявява, че работи като поддръжка на училището и се е
подписал на двата протокола от 14.12 и 15.12, тъй като е видял, че чистачките са си
заминали и потвърждава, че до наказанието са си тръгвали около 12 часа.
Св.А.А. работи като учител в процесното училище и е видял, че двете лелки/визира
чистачките/ са си били тръгнали към 11,50 часа, като признава, че между чистачките
директора съществува напрежение. Свидетелят Иво Милчев е кмет на селото, който
потвърждава, че има спор между чистачките и директора на училището по повод работното
време. Той казва, че не е видял залепено работно време.
Свидетелката И.Р. работи също като чистач в процесното училище и разказва как се е
повело общото събрание, на което е приет Правилника, като заявява, че е извършен и запис
от страна на чистачката Звезделина, с която директорката имала личен конфликт. Твърди, че
на събранието не е обсъждано подробно и конкретно работното време на чистачките.
Твърди, че работното им време е било от 6,30 до към 12-12,30 и след обяд от 15-15,30 часа,
като вечер са оставали до 18 часа, но не по-рано от 17,30 часа.
За правилно решаване на спора е била назначена и съдебно-техническа експертиза на
предоставен запис на проведеното ОС на 7.09.2023 г. от телефона на З.С.. От
възпроизведеният на хартиен носител файл се установява, че на това събрание са се
обсъждали всякакви въпроси, но предимно за възнаграждения, субсидии, брой деца, но
никъде няма обсъждане работно време на чистачките.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита, че е предявен иск с правно
основание чл.357 във вр. с чл.188 т.2 от КТ-представляващ трудов спор за отмяна на заповед
за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищцата Р. А.
М..
Преди налагане на дисциплинарното наказание на работника, работодателят е длъжен
да проведе дисциплинарно производство, а именно, да установи факта на нарушение на
7
трудовата дисциплина, да изиска обяснение от работника за конкретното нарушение на
трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед
за налагането му и да връчи заповедта на лицето, извършило нарушението. Всички тези
факти подлежат на пълно и главно доказване от работодателя.
В казуса се установи, че фактите, изложени в констативни протоколи № 25/12.12.2023
г,№27/13.12.2023г, №30/14.12.2023 г и №31/15.12.2023 г. са достоверни, а именно, че
ищцата действително на конкретно визираните дати си е тръгнала от работа преди изтичане
работното време по обяд. Изискано е писмено обяснение, тя го е дала своевременно и е
издадена процесната заповед за дисциплинарно наказание, която е мотивирана. Ищцата
твърди, че знанието й е работно време сутрин от 6,30 часа до 12,30 часа и след обяд от 13,30
часа до 17,30 часа. С оглед на това напускането на работното място в 11,50 часа, 11,55 ч,
12,12 часа и 11,57 часа също представлява нарушение на трудовата дисциплина дори и при
възприетото от ищцата различно от установеното работно време.
Следователно съдът следва да съобрази при това положение критериите, визирани в
разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ за определяне на дисциплинарното наказание, с оглед
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника и служителя.
Не се твърди от работодателя, че вследствие на тези нарушения на трудовата
дисциплина са настъпили някакви особено тежки последици, а освен това се установи от
свидетелските показания, че след налагане на наказанието ищцата и другите хигиенистки са
започнали да спазват стриктно работното си време. Установи се също така,че се е налагало
те да остават да работят и след работно време, без да има данни да им е било заплащано
допълнително възнаграждение.
Следователно може да се направи извод, че липсва вредоносен резултат от тези
нарушения на трудовата дисциплина, както и, че в този смисъл наложеното й второ по
степен на тежест наказание „предупреждение за уволнение“ е несъразмерно с извършените
нарушения. Не се касае за ръководна длъжност, на която работодателят да е гласувал по-
голямо доверие, или такава с голяма обществена значимост.
Освен това също от събраните гласни доказателства се установява, че всички
хигиенистки, включително и ищцата са си тръгвали по-едно и също време до момента на
установяване на нарушението, това се е знаело, но не имало никаква санкция. Видно е, че
след като на 12.12.23 г. директорката е установила неспазване на работното време от страна
на А., не й е направила забележка, а е изчакала тя да извърши още три последователни
нарушения на трудовата дисциплина, за да последва наказание. Това налага извод, че
основен мотив за налагане на това наказание е възникналия преди това конфликт между
страните по повод парите за работно облекло, за който говорят свидетелите.
В този смисъл искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като
бъде отменена Заповед №165/19.01.2024г на Директора на ОУ „Х.Б.“с.Г,Лов.обл.,на
основание чл.195,ал.1,в-ка с чл.187,ал.1,т.1 от КТ,в-ка с чл.188,т.2 от КТ, с която на Р. А. М. е
8
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, като
незаконосъобразна.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на
Тетевенския районен съд, решение №278/10.12.2024 г. постановено по гр.д.№248/24 г.
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса въззивникът следва да заплати на въззиваемата сторените
разноски във въззивното производство в размер на 600 лв. заплатено възнаграждение за
адвокат по представения списък по чл.80 от ГПК на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, но съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/24 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение
възлиза на 1000 лв. Следователно възнаграждение от 600 лв, не е прекомерно и не следва да
бъде намалявано.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №278/10.12.2024 г. постановено по гр.д.
№248/24 г. на Тетевенски районен съд.
ОСЪЖДА ОУ „Х.Б.“-с.Г,Лов.обл.с ЕИК:*****,адрес село Г,Лов.обл.,ул.“Х.Б.“ №51,
да заплати на Р. М. А. от село Г, Лов.обл.,сумата от 600 лева, представляваща сторени
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.280 ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9