Р Е Ш Е Н И
Е
№ /23.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Иванка Дрингова
Невин Шакирова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1350 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2169/19.03.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б.,
срещу
решение № 32 от 17.02.2020г., постановено по гр.дело № 806/2019г. на Районен
съд - Девня, с което е прието за установено, че П.К.Д., ЕГН **********, не дължи на въззивното дружество
сумата 9226.34 лв., представляваща допълнително начислена стойност на ел.
енергия за период от 03.04.2017г. до 02.04.2018г. за обект с кл. №********** и аб. №**********, за адрес на потребление гр. Девня,
ул. „Раковски” №18а, по фактура №**********
от 14.05.2019г., на осн. чл.124, ал.1,
пр.2 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно
основание за възникване на вземането му, което представлява цената на
потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн.
чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че
в скрития регистър 1.8.4. има натрупано количество електроенергия, което не се
визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от П.К.Д. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 9226.34 лв.,
представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия за период от 03.04.2017г. до 02.04.2018г. за обект с кл. №********** и аб.
№**********, за адрес на потребление гр.
Девня, ул. „Раковски” №18а, по фактура №**********
от 14.05.2019г.
Ищецът твърди, че е че е извършена проверка на
средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на
консумирана ел. енергия, поради което на основание чл.48 ПИКЕЕ е коригирана
сметката за използвана ел.енергия, при липса на конкретен измерител на отклонението,
като е начислена посочената сума. Твърди, че не е присъствал при извършване на
проверката. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията; не са представени доказателства за реалното доставяне
на количеството електроенергия, посочено в корекционната справка; периода на
извършената корекция е определен произволно, както и поради
незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответното дружество, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че
при извършената на 02.04.2018г. проверка е констатирано в невизуализиран
регистър 1.8.4. е отчетена 52031 кВТч ел. енергия, както и че при съставяне на
КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. Твърди, че проверката и
изчисляването на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия са
законосъобразно извършени в съответствие с чл.48, ал.1, б.“б“ ПИККЕ.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от събраните
доказателства, се установява, че ищецът е потребител на ел.енергия с кл.№********** и аб.№**********, за адрес на
потребление гр. Девня, обл. Варна, ул.”Раковски” №18.
От констативен
протокол №1900926 от 02.04.2018г., съставен от служители на „Електроразпределение
Север” АД, носещ техните подписи и
подпис на член от домакинството на
абоната, че на посочената дата е извършена проверка на средството за търговско
измерване /СТИ/, отчитащо консумацията на ел.енергия за процесния недвижим
имот, като същото е демонтирано и подменено с ново. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка и предаден за проследяваща проверка от БИМ,
като в протокола са описани показанията по четири броя регистри.
Видно от
констативен протокол №762 от 03.05.2019г. на БИМ, РО гр. Русе, СТИ е получено в
запечатан найлонов плик. Отразено е, че електромерът е без механични дефекти,
разполага със съответните обозначения и отговаря на метрологичните изисквания
за точност, но не съответства на техническите характеристики, тъй като е
установена външна софтуерна намеса в тарифната му схема. Отразено е още, че в
невизуализирана тарифа Т4 е отчетена ел.енергия в размер 052031 кВТч.
Видно от
представено становище за начисляване на електрическа енергия от 09.05.2019г.,
че, въз основа на гореописания КП, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел.енергия по партидата на ищеца за периода от 03.04.2017г. до
02.04.2018г. в общ размер 52031 кВТч.
Видно от
фактура №********** от 14.05.2019 г., със същата е остойностено допълнителното
количество ел.енергия в размер 9226.34 лв.
Видно от
кредитираното като компетентно и обективно изготвено заключение по назначената
СТЕ, към момента на проверката процесното СТИ е било в срок на метрологична
годност и в класа си на точност. От заключението на СТЕ се установява, че начисляването
на допълнително количество ел.енергия не е в резултат на корекция на сметка, а
съставлява реален отчет на база прочит на регистър 1.8.4, който не се
визуализира на дисплея. Установява се, че отчитането в регистър 1.8.4 е станало
след външно неправомерно софтуерно влияние върху отчета, респективно
показанията на СТИ. Установява се още, че отчетеното и коригирано количество
ел.енергия е възможно да се достави, през процесния период от една година.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и
потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при
редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ.
Горното е установено при извършването на проверката и на метрологична
експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на
скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития
регистър 1.8.4. Неизяснено е каква електроенергия се отчита по този скрит
регистър, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел.
енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на
сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на
проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по
двете визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че
разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение №
13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ,
бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/,
регламентиращи корекционните процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 02.04.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията
си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 9226,34,60
лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 03.04.2017г. до 02.04.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата
инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
790 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на
делото, преценя за основателно. В случая спорът е между потребител и търговско
дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице трайна съдебна
практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството е приключило в
едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по
правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., в редакцията
ѝ към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 02.06.2020г.,
а именно 620 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 32 от 17.02.2020г., постановено по гр.дело № 806/2019г. на Районен съд -
Девня, с което е прието за установено, че П.К.Д., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 9226,34 лв., представляваща допълнително
начислена стойност на ел. енергия за период от 03.04.2017г.
до 02.04.2018г. за обект с кл.
№********** и аб. №**********, за адрес
на потребление гр. Девня, ул. „Раковски” №18а, по фактура №********** от 14.05.2019г., на осн. чл.124, ал.1, пр.2 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на П.К.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 620 лв. /шестстотин и двадесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: