Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 29. 01. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на тринадесети януари през двехиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6483 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от ***гр.
П. против К.П.П. ***. В молбата се твърди, че собствениците и ползвателите на самостоятелни
обекти в сградата на ***на „***“, находяща се в гр. П., ***, дължат съгласно
закона за управление на ***/ЗУЕС/ и решение на общото събрание на ***от 10. 03.
2011 год. месечна такса за управление и поддръжка на общите части в сградата.
Твърди се, че съгласно цитираното по- горе решение тази месечна такса е
диференцирана с оглед вида и площта на отделните самостоятелни обекти: за ***и месечната
такса е в размер на 6 лв. на квадратен метър с ДДС, а за офиси таксата е в
размер на 4 лв. на кв. м. с ДДС. Твърди се, че ответникът е собственик на
недвижим имот- самостоятелен обект, изграден в сградата на „***“, представляващ
***с площ от 27, 50 кв. м. Твърди се, че за този *** месечната такса за
управление и поддръжка на общите части в сградата е 165 лв. с ДДС. Твърди се,
че ответникът не е заплатил дължимите месечни такси за периода от м. ноември
2018 год. до м. юли 2019 год. включително, като общо дължимата сума е в размер
на 1 485 лв. Твърди се, че в изпълнение на изискванията на чл. 38 във вр.
с чл. 11 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗУЕС на ответника е била връчена нотариална
покана рег. № *** год. на ***за доброволно плащане на дължимите суми, получена
от ответника лично на 05. 06. 2019 год. Твърди се, че ответникът не е заплатил
на ищеца дължимите суми, поради което е било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че въз основа на
заявлението е било образувано ч. гр. дело № ***год. по описа на П.ския районен
съд, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***год.
Твърди се, че в установения от закона срок е постъпило възражение от длъжника
против издадената заповед, което обуславя и правния интерес на ищеца от
предявяването на настоящия иск. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника
за сумата от общо 1 485, 00 лв., представляваща сбор от дължимите и неплатени
месечни такси за управление и поддържане на общите части в сградата- ***гр. П. за
***за периода м. ноември 2018 год.- м. юли 2019 год. включително, ведно със
законната лихва, считано от 16. 07. 2019 год. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че
исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № ***год. по описа на П.ския районен съд. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и
е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният
положителен установителен иск е основателен. По делото е безспорно, че по
силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 22. 10. 2018 год. на ***
с район на действие П.ския окръжен съд ответникът К.П. е придобил правото на
собственост върху ***с площ 27, 50 кв. м. в сградата на ***на „***“, находяща
се в гр. П., ***. Безспорно е също така, че общото събрание на етажните
собственици на обекти в „***“ е взело решение, отразено в протокол от 10. 03.
2011 год., размерът на паричните вноски за разходите за управление и поддържане
на общите части в сградата да бъде както следва: ***и /без ***/- 6, 00 лв./ кв.
м. на месец, офиси /застроена площ/- 4, 00 лв./ кв. м. на месец и ***- 4, 50
лв./ кв. м. на месец. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражения досежно действителността и законосъобразността на цитираното по-
горе решение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдебната практика съществува
противоречие относно правната характеристика и видовете на решенията на общото
събрание на етажните собственици и реда за тяхното атакуване. В едни решения /напр.
решение № 67- 2012- II г. о./ се приема, че решенията на общото събрание на етажните
собственици съставляват многостранни правни сделки, при които формирането на
волеизявлението става чрез гласуване, докато други съдебни решения /напр.
решение № 654- 2009- III г. о./ изобщо изключват
приложението на правилата относно сделките към актовете на етажната
собственост. Различни са становищата и относно реда за обжалване на решенията
на етажната собственост- така напр. в решение № 39- 2013- I г. о. е възприето, че извън
определения от закона преклузивен срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения, като тук е неприложим
принципът, че нищожност може да се установява без срок. Настоящият съдебен
състав приема за обосновано становището, че съществуват както нищожни, така и
незаконосъобразни решения на общото събрание на етажните собственици, които се
атакуват по различен ред /така: определение № 89- 2017- I г. о./. Нищожни решения на ***са
тези, които не са обективирани в изискваната от закона писмена форма, които са
постановени извън правомощията на общото събрание, които са абсолютно
неразбираеми и т. н. Всички останали решения са действителни, пораждат правни
последици, но подлежат на съдебен контрол за тяхната законосъобразност. На нищожност на решения на общото
събрание всяко заинтересовано лице може да се позовава безсрочно чрез
отрицателен установителен иск или чрез възражение. Незаконосъобразните решения на общото събрание подлежат на
отмяна по съдебен ред чрез конститутивен иск, предявен от лицата, които са
участвали или са имали право да участват в общото събрание към момента на
вземане на съответното решение. В този случай от съществено значение е да се прецени
спазването на установения в закона преклузивен срок. Съобразявайки
гореизложените правни положения, съдът приема, че процесното решение от 10. 03.
2011 год. на общото събрание на етажните собственици в „***“ гр. П. е валидно и е
породило своите правни последици. Същото е обективирано в писмен протокол,
който притежава необходимото съгласно чл. 16 ал. 5 от ЗУЕС съдържание, и е в
рамките на възложените на общото събрание правомощия, едно от които е именно
определянето на размера на паричните вноски за разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата /чл. 11 ал. 1 т. 5 от ЗУЕС/. Поради това възражението
на ответника за нищожност на така взетото решение се явява неоснователно. Що се
отнася до доводите за незаконосъобразност на решението, съдът счита, че в
случая това право на ответника не би могло да се реализира чрез възражение, а
единствено чрез конститутивния иск по чл. 40 от ЗУЕС, срокът за който е
пропуснат. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 11 ал. 4 от ЗУЕС приетите решения от общото събрание обвързват и новите собственици,
ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в сградата, т. е. законът не
въвежда задължение за управителните органи на ***да извършват ново връчване на
решенията на приобретателите при условията на чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС, откогато да
възниква в тяхна полза правото да ги атакуват. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че дори при успешно проведен иск по чл. 40 от ЗУЕС отмяната на
решението има действие за в бъдеще, т. е. тя не рефлектира върху последиците на
акта на ***преди влизането в сила на съдебното решение. Ето защо доводът на
ответника за допуснато противоречие на процесното решение с императивната
разпоредба на чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС е ирелевантен за настоящия спор, доколкото
както се посочи по- горе отмяната поради незаконосъобразност няма обратно
действие и определените от мнозинството от етажните собственици парични вноски
по чл. 11 ал. 1 т. 5 от ЗУЕС са задължителни за всички и дължими.
Последният въпрос, който
следва да бъде разгледан, е свързан с приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗУЕС и
отпадането на задължението за заплащане на разноските за общите части на сградата. Съдът счита, че
конкретният случай не попада в горната хипотеза. На първо място, след
придобиването на *** ответникът не е уведомил писмено ***на ***/***/ на
етажната собственост, че няма да пребивава в ***и няма да ползва обекта. Това
се потвърждава и от показанията на разпитания ***, който посочва, че при
разговорите, проведени с ответника, последният е заявил „че ще направи бизнеса“
и не е споделял, че няма намерение да ползва закупения ***. Едва след
получаването на нотариалната покана с писмено уведомление, получено от *** на ***на
19. 08. 2019 год., същият е бил уведомен от ответника, че не възнамерява да
използва закупения ***в продължение на пет години. От друга страна от
показанията на разпитания свидетел, а и от обясненията на ответника в отговора
на исковата молба се установява, че ответникът се е явил лично, за да се впише
в книгата на етажната собственост, но същият не е отразил в книгата съгласно
изискванията на чл. 7 ал. 2 т. 5 от ЗУЕС обстоятелството, че няма да ползва
собствения си обект и за какъв период от време. При тези факти няма как да се
приеме, че ответникът е бил освободен от заплащането на разноски за общите
части за периода м. ноември 2018 год.- м.
юли 2019 год. включително и същите са дължими в размера, посочен в исковата
молба, който е потвърден и от заключението на ***Т.И..
В заключение съдът приема, че в полза на ищеца ***гр. П. е налице вземане
срещу ответника К.П.П. за сумата от общо 1 485, 00 лв., поради което предявеният
положителен установителен иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в
размер на 329, 70 лв. и направените в хода на исковото производство деловодни
разноски в размер на 429, 70 лв.
По тези съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.П.П. ***, ЕГН **********, че същият
дължи на ищеца ***гр. П., с адрес: гр. П., ***, представлявана от ***на ******, сумата от 1 485, 00 лв., представляваща сбор от дължимите и неплатени месечни
такси за управление и поддържане на общите части в сградата- ***гр. П. за ***за
периода м. ноември 2018 год.- м. юли 2019 год. включително, ведно със законната
лихва, считано от 16. 07. 2019 год. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.П.П. ***, ЕГН **********, да заплати на *** гр. П., с адрес: гр. П., ***, представлявана от ***на ******,
сумата от 329, 70 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА К.П.П. ***, ЕГН **********, да заплати на *** гр. П., с адрес: гр. П., ***, представлявана от ***на ******,
сумата от 429, 70 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: