Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Депозирана е жалба от „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], с ЕИК ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-18-0117150/22.01.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект за срок от 30 дни.

Счита, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана.

Излага съображения, че оспорения акт се явявал в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал.5 от АПК, съгласно която разпоредба административните органи трябвало да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел.

Въвежда доводи, че заповедта в частта и относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ - 30 дни, била немотивирана от издателя й.

В тази връзка твърди, че като мотиви относно продължителността на срока за запечатване на обекта и забрана за достъп до същия, административният орган бил посочил неиздаването на съответния документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, несъдействието и агресивното поведение при извършване на проверката, както и наличието на повторност по смисъла на §1, т. 35 от ДР на ЗДДС на извършеното от страна па проверяваното лице нарушение. Отразено било, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № 723639 - F721926/ 01.09.2023 г., влязло в сила на 15.11.2023 г., с което „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД е било наказано за същото по вид нарушение. Последното било преценено като обстоятелство, което аргументира извода, че нарушението не било инцидентно, а се касаело за системно нарушение на разпоредбите на наредбата. По нататък в заповедта били посочени и общо употребяваните във всички такива ЗНПАМ и бланкетно формулирани аргументи за големина и местонахождение на обекта, вид и цена на търгуваните от обекта стоки и т.н.

Счита, че в случая не бил съобразен принципът за съразмерност и било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК.

В този смисъл сочи, че при извършената проверка на 21.12.2023 г., с ППДОД cep. АА № 0026824/21.12.2023 г., обектът на дружеството е бил запечатан на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Отразено било, че целта на тази мярка е запазване на целостта и автентичността на наличната информация на програмните продукти, както и завършване на предприетите контролни действие от ОП в ТО. Запечатването на обекта било извършено без на дружеството да е била предоставена възможност да отстрани намиращата се в обекта стока - плодове и зеленчуци. С Определение № 284/22.12.2023 г., постановено по ЧНД № 1063/2023 г., по повод постъпило искане от инспектор по приходите към ЦУ на НАП София , Главна дирекция „ Фискален контрол“, отдел „ОД“ за продължаване на мерките, PC - Хасково на основание чл. 40, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ДОПК бил продължил срока на запечатването на ТО, представляващ склад за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в [населено място] ,[улица], което действие било документирано с ПИДОД cep. АА № 0026824/21.12.2023 г., като бил определен срок на запечатването от 30 дни, считано от 14.40 часа на 23.12.2023 г.

Релевира доводи, че независимо от обстоятелството, че в случая запечатването било предприето на основание чл. 40, ал. 2 от ДОПК като действия за обезпечаване на доказателства - запазване целостта и автентичността на наличната информация в компютърната конфигурация, а не на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС , то целият обект, заедно с наличната в него стока, е бил запечатан за срок, който надхвърлял необходимото време, за сваляне на съответната компютърна информация. Предвид това намира, че в случая дружеството е изтърпяло една ПАМ „запечатване на ТО и забрана достъпа до същия“, която се налагала със заповед по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, преди такава заповед да е била издадена. Издаването на обжалваната ЗНПАМ е станало след като спрямо дружеството са били предприети горепосочените действия и след като веднъж вече е била преустановена дейността на обекта чрез запечатване на същия, в резултат на констатациите от извършената проверка с Протокол сер. АА № 0117150/21.12.2023 г.

С оглед изложеното счита, че с налагането отново на такава мярка „запечатване на ТО“, в значителна степен ще бъде нарушен принципа на съразмерност, тъй като вредите, които е претърпяло и ще претърпи дружеството от неизвършването на търговска дейност - веднъж 19 дни и то точно в този период от годината, когато продажбите са най – големи, и втори път 30 дни във връзка с изпълнението на процесната ЗНПАМ, надхвърляли многократно причинените вреди на държавата от конкретно извършеното административно нарушение - неиздаване на ФКБ за извършена продажба на портокали на стойност 6,50 лв., от която стойност вредата за държавата била в размер на дължимото ДДС - 1,08 лв.

Оспорва изцяло мотивите на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“, че запечатването било предизвикано от проверяваното лице.

Счита, със затварянето на обекта, отново чрез прилагането на ПАМ, нямало как да се предотврати извършеното нарушение, като с повторното запечатване на търговския обект за срок от 30 дни и невъзможността от същия да се извършва търговска дейност, труднопопоправимите вреди ще са повече за дружеството. Преследваната с настоящата ПАМ цел - да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетни приходи, нямало как да бъде постигната именно със запечатването на търговския обект за определения в заповедта срок - 30 дни.

На следващо място сочи, че въз основа на съставеният АУАН № F-752895/24.01.2024 г., съставен от *** при ЦУ па НАП и било издадено и НП № ***/*** г., с което за същото административно нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството била наложена и имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Видно от представената вносна бележка от 21.03.2024 г., ведно със Заявление по чл. 796 от ЗАНН с вх. № ОД- 2 - 57 / 21.03.2024 г., дружеството било заплатило така наложената му санкция с предвидената в чл. 796 от ЗАНН отстъпка, с което наказателното постановление било изпълнено.

Във връзка с горното излага съображения, че наложената ПАМ се явявала несъвместима с Правото на ЕС - дело С-97/21 на СЕС.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-18-0117150/22.01.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], ЕИК *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, намиращ се в [населено място], [улица], и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

В съдебно заседание чрез пълномощника Ф. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени заповедта.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт Т., която оспорва жалбата като неоснователна.

В представеното писмено становище от юрисконсулт К. Б./л. 3/ се оспорва изцяло жалбата по основание. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на атакуваната заповед, издадена от оправомощен за това орган и съдържаща необходимите реквизити. Въвежда доводи за доказаност на нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ, както и за обоснованост на определения й срок. Моли съда да отхвърли така подадената жалба и да потвърди процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.12.2023 г. служители на НАП са извършили проверка в търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], с ЕИК ***. В хода на проверката е била извършена контролна покупка на 5 кг. портокали на обща стойност 6.50 лв., заплатена в брой от проверяващия екип на лицето, работещо в обекта, за което не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим, както и не е била издадена касова бележка от кочан. Констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0117150 от 21.12.2023 г./ л. 44/.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-18-0117150/22.01.2024 г./л. 9 – л. 11/, издадена от М. Й. Р. - *** в ЦУ на НАП, на основание 186, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], с ЕИК ***, както и забрана за достъпа до него, за срок от 30 /тридесет/ дни. Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че при извършена проверка в търговския обект от служители на НАП на 21.12.2023 г. - търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], с ЕИК ***. В хода на проверката е била извършена контролна покупка на 5 кг. портокали на обща стойност 6.50 лв., заплатена в брой от проверяващия екип на лицето, работещо в обекта, за което не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим – ФУ [рег. номер] и ИН ФП № [рег. номер], нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18 от 2006 г. на МФ. Посочено е, че при проверката работещото в склада лице е отказало да изброи наличната сума в касата на обекта. Появило се непознато лице, което се представило за пълномощник и проявило много агресивно поведение към служителите на НАП, довело до физически контакт и извеждането им принудително от обекта.

Въведените са доводи, че е налице повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, с оглед обстоятелството, че нарушението било извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Наказателно постановление № 723639-F721926/01.09.2023 г. – влязло в сила на 15.11.2023 г., с което на дружеството е било наложено наказание за същото по вид нарушение. Изложени са мотиви, обосновани с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект, както и неговото работно време, обуславящи потенциал за множество потенциални клиенти. Посочено е, че с процесното нарушение се засягат утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Прието е, че извършеното деяние демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

Релевирани са и мотиви относно целите на ПАМ – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и да се преустанови ново нарушение, от което за фиска ще настъпят трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата.

Посочено е, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконосъобразна практика в обекта.

Процесната ЗНПАМ е връчена на управителя на дружеството на 22.03.2024 г.

Жалбоподателят е оспорил заповедта пред директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-4/09.04.2024 г./л. 17 – л. 22/, е отхвърлил депозираната жалба като неоснователна. Решението е връчено на 23.04.2024 г.

В хода на съдебното производство е представен и приет като доказателство Акт за установяване на административно нарушение № F752895/24.01.2024 г./л. 32 – л. 33/, издаден от инспектор по приходите в ЦУ на НАП, за това, че на 21.12.2023 г. в *** часа в обект - склад за плодове и зеленчуци, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], с ЕИК ***, е констатирано, че ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране ни отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, с което е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН е издадено и НП № ***/*** г./л. 30 – л. 31/, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Наложената санкция е заплатена на 21.03.2024 г. - платежно нареждане/л. 34/.

По делото е разпитана в качеството на свидетел М. М. А. – служител на „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място]. В показанията си същата сочи, че на 21.12.2023 г. работила в склада за плодове и зеленчуци в [населено място], при което продала на един клиент 6 кг. портокали, за което издала стокова разписка. Малко след това лицето се върнало с още двама души, които се представили за служители на НАП. Започнали да се държат много агресивно, от което тя силно се изплашила и й станало зле. Поради тази причина съпругът й ги принудил да излязат навън, след което заключили склада и си тръгнали. По-късно разбрали, че складът е запечатан.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта /процесната ЗНПАМ/ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

На първо място съдът счита, че независимо от заплащането на наложената имуществена санкция е налице правен интерес от оспорването. В тази връзка, видно от представеното по делото Платено нареждане от 21.03.2024 г. за сумата в размер на 1 200 лв./л. 34/ и Заявление по чл. 79б от ЗАНН/л. 35/, „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място] е заплатило наложената с горецитираното НП имуществена санкция с предвидената в 79б от ЗАНН отстъпка.

По делото не се твърди и не представиха доказателства, че оспорената ЗНПАМ е била отменена от издателя й, поради което и с оглед липсата на надлежно заявено оттегляне на жалбата от законния представител на „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място] или от неговия пълномощник, то към датата на приключване на устните състезания по делото липсват основания за прекратяване на производството.

В заключение, предвид горното и с оглед срока на мярката и постановеното предварително изпълнение на ПАМ, то според съда правният интерес от оспорване на ЗППАМ не е отпаднал и следва жалбата да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г./л. 15/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Оспорената в настоящето производство заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от М. Й. Р. - *** в ЦУ на НАП. Предвид това, настоящият състав намира, че процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-18-0117150/22.01.2024 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, действал по делегация по силата на горецитираната Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., респ. по отношение на оспореният акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за постановяването й. Същата съдържа формално всички реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Издателят на акта е изложил мотиви, с които е обосновал наличието на осъществено от жалбоподателя нарушение на данъчното законодателство. Като доказателство за извършената проверка е посочил съставения Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0117150 от 21.12.2023 г., Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0026824/21.12.2023 г., ПИП сер. АА № 0113913/10.01.2024 г. Изложени са мотиви по отношение срока на наложената принудителна административна мярка, с което формално е спазено изискването за форма на административния акт.

Съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, т.е. не е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Доказателствата по делото установяват, че процесната проверка в обекта на „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], с ЕИК ***, е извършена от органи по приходите, в съответствие със служебните им задължения, като констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0117150 от 21.12.2023 г. Предвид невъзможността да се приключи проверката е бил съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0026824/21.12.2023 г., след което е предприето и запечатване на обекта. Запечатването е било удължено от състав на Районен съд – Хасково. На 10.01.2024 г. е било предприето сваляне на поставените „стоп“ ленти на обекта, след което са изготвени копия от файловете, съдържащи се на ползваната в склада компютърна конфигурация. Действията са били извършени в присъствието и със съгласието на представител на дружеството – А. С. А.. По делото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателя, дружеството да е поискало служебно събирането на доказателства, които са от значение за изясняване на случая и органите по приходите да са отказали събирането на такива.

Предвид това, настоящия съдебен състав намира, че правото на защита на жалбоподателя не е възпрепятствано или ограничено в административното производство по издаване на оспорената ЗНПАМ.

На следващо място съдът счита, че оспорената заповед е съобразена и с материалния закон, респ. не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Материалната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е нарушаването на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Това са и предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, която се налага кумулативно с тази по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Съдържанието на мерките се изразява в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението и забрана на достъпа до него.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

По силата на релевантната редакция на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, въвежда задължението за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът за отчитане и издаване фискални касови бележки е уреден именно в горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

От представените и приети по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на посоченото в оспорената заповед нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка, процесният Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0117150 от 21.12.2023 г., е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което и по аргумент от чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. С други думи, като официален свидетелстващ документ, същият се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. В настоящия процес от жалбоподателя не бе оспорен по надлежния ред цитирания документ и не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят соченото от административния орган нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на посоченото в оспорената ЗНПАМ обстоятелство, че при извършената контролна покупка на 6 кг. портокали на стойност 6.50 лв., заплатена в брой от проверяващия екип на лицето, работещо в обекта, не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим или от кочан с ръчни касови бележки, не се въведени конкретни възражения в жалбата и в хода на съдебното производство от пълномощника на дружеството.

По изложените мотиви съдът намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, поради което оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че при установяване по съответния ред на неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, не отговаря на целите, установени в чл. 22 от ЗАНН. В тази връзка, от една страна в заповедта е посочено, че ПАМ се налага с цел преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, а от друга се сочи, че целта на ПАМ е да се предотврати извършването на нови нарушения. Нарушението, изразяващо се в неиздаване на съответен документ за продажба, е довършено към момента на констатирането му, поради което няма как запечатването на обекта, респ. процесната ПАМ да доведе до неговото преустановяване. Такава цел би била постижима при други нарушения като напр. липса на въведено в експлоатация фискално устройство или въведеното такова не е от одобрен тип, или др. подобни. Предотвратяването на възможността от извършване на други нарушения предполага наличието на безспорно установена системност на нарушаване на финансовата дисциплина от жалбоподателя, каквато в оспорената заповед формално се твърди, но не се доказва с релевантни факти. Следва да се отбележи, че в конкретния случай търговският обект е бил запечатан за периода 21.12.2023 г. – 10.01.2024 г., след което с процесната ЗНПАМ е наложено ново запечатване за срок от 30 дни. Безспорно първоначалното запечатване и забраната за достъп до обекта е било извършено от органите на НАП с оглед фактическите обстоятелства при извършването на проверката и поведението на представителите на ДЗЛ, но запечатването е следствие от извършената проверка и констатираното нарушение от нея, предмет на процесната ЗНПАМ.

Всичко това води до извод, че административният орган е нарушил и принципа на чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ го да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая, с прилагането на ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респ. постъпването на данъци за фиска, поради което наложената мярка може да причини вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел, поради което издадената заповед е несъответна и на чл. 6, ал. 5 от АПК, респ. издадена в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Отделно от горното, с Решение от 4 май 2023 г. /преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд – Благоевград/, постановено по дело С-97/21 г. на СЕС, е дадено разрешение, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система за данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на европейския съюз, трябват да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. По силата на чл. 633 от ГПК, решението на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В настоящия случай на 24.01.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F752895/24.01.2024 г./л. 32 – л. 33/, за констатираното на 21.12.2023 г. в *** часа в обект - склад за плодове и зеленчуци, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], с ЕИК ***, е констатирано, че ЕООД, нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране ни отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на посочения АУАН е издадено и НП № ***/*** г./л. 30/, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС според тълкуването направено в т. 49 от Решението на СЕС по дело № С-97/2021 г., следва да се квалифицира като санкция с наказателноправен характер, поради което прилагането й едновременно с търсенето на административнонаказателна отговорност за същото деяние и срещу същото лице, представлява кумулиране на две отделни санкции с наказателноправен характер, което води до ограничаване на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, в смисъла на който и цитираното Решение на СЕС.

Съгласно чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Изложеното обоснова извода, че в конкретния случай самото издаването на ЗППАМ аргументира нарушение на принципа ne bis in idem, гарантиран в член 50 от Хартата, още повече, че срещу жалбоподателя е било издадено и НП, с което е била наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. В практика си СЕС неизменно приема, че принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на производства, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние срещу същото лице – т. 25 от Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-524/15 (Наказателно производство срещу Luca Menci); решение от 26 февруари 2013 г., Akerberg Fransson, C-617/10, EU:C:2013:105, т. 34). Пак, според постоянната съдебна практика, административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата. С други думи, процесната ЗНПАМ се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с принципа, въплатен в нормата на чл. 50 от Хартата във вр. с чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и в противоречие с даденото разрешение в Решението на СЕС по дело № С-97/2021 г.

Следователно, горното е още едно основание /самостоятелно/ за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради несъответствието й с правото на ЕС.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], с ЕИК ***, се явява основателна, поради което атакуваната с нея Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-18-0117150/22.01.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, следва да бъде отменана като незаконосъобразна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 650 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса при образуване на делото и 600 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.03.2024 г./л. 12, стр. 2/. Заплатеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия от пълномощника. Следва да се отбележи, че същото е значително под предвидения размер в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм., ДВ, бр. 88 от 2022 г./. Предвид това и независимо от релевираното възражение за прекомерност в писменото становище на юрисконсулт Б., разноски от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ЩАБ ФРУТ“ [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], [община], [област], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-18-0117150/22.01.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „ЩАБ ФРУТ“ ЕООД [населено място], [община], ЕИК ***, на основание 186, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, намиращ се в [населено място], [улица], и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София ***, [улица], да заплати на „ЩАБ ФРУТ“ [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], [община], [област], деловодни разноски в размер на в размер на 650 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.