Р Е Ш Е Н И Е
№……
27.07.2020г. ,Димитровград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд -Димитровград на двадесет и
пети юни две хиляди и двадесета година, в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретаря Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 369 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
отказ от наследство, както и по чл.341 от ГПК – за делба на недвижим имот.
Ищецът Р.Ж.К. твърди, че с ответниците М.Р.К. и Ж.Р.К.
са наследници на Ж.К.К., починала на 01.07.2012г., като ищеца е бивш съпруг на
наследодателя, а ответниците- нейни деца. След смъртта на съпругата му те
отишли в банка „ЦКБ“АД и на 08.08.2012г. изтеглили наличните суми от нейната
банкова сметка- ***,73 лева, като всеки от тях получил полагащия му се дял от
тях, като подписал банковата бележка. Тримата получили и си поделили също така
и сумата по допълнителното задължително пенсионно осигуряване от ПФ“Доверие“. С
тези действия всеки от тях приел оставеното от наследодателя наследство. Ищецът
поддържа ,че по време на брака му с наследодателя двамата придобили недвижими
имоти, както следва: 1.Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
21052.1016.170.7.9, представляващ апартамент с площ от 46,93 кв.м.при граници и
съседи: на същия етаж 21052.1016.170.7.10, 21052.1016.170.7.8,
21052.1016.170.7.7, под обекта- няма, над обекта- 21052.1016.170.7.21, ведно с
избено помещение №1 с площ от 8,85 кв.м. и 2% ид.ч. от ОЧС, с адрес на имота в
Димитровград, ул.“**; 2.УПИ ХVІІ-154 в кв.31 по ПУП на с.**, одобрен със
Заповед№1005/1989г. с площ от 1223,11 кв.м., ведно с построената в него къща
при съседи: УПИ І-153, УПИ ІІ-155, УПИХVІ-154 и улица, с адрес на имота в с.**,
община Димитровград. Видно от Удостоверение №2193/26.06.2013г. ответниците се
отказали от наследството на Ж.К.К., който отказ бил вписан в специалната книга
за откази от наследство под №18/26.06.2013г. Според ищеца, този отказ бил нищожен,
поради това, че бил извършен след като ответниците вече били приели
наследството. Налице била хипотезата на чл.26 ал.2 от ЗЗД- нищожност на
едностранното изявление за отказ на ответниците от наследството на покойната им
майка. Поради това, те се явявали наследници на Ж.К.К. и съсобственици с ищеца
на горепосочените недвижими имоти. Тази съсобственост страните не можели да
поделят доброволно. Иска съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на отказа на двамата ответници от наследството на общия
наследодател, който е вписан в специалната за това книга под №18/26.06.2013г.
при РС-Димитровград, както и да допусне и извърши делба на посочените два
недвижими имота при квоти от 4/6 ид.ч. за ищеца и по 1/6 ид.ч. за всеки от
ответниците.
Ответникът М.Р.К. депозира отговор на исковата молба,
в който заявява, че изцяло признава иска за обявяване нищожността на извършения
от нея отказ от наследството, оставено от майка й Ж.К.К.. Заявява, че няма
претенция за делбата на двата имота, както и че не е станала причина за водене
на делото. В проведеното на 25.06.2020г. съдебно заседание по делото се явява
лично, като отново поддържа, че признава изцяло предявения против нея иск за
признаване за нищожен на заявения от нея отказ от наследството на Ж.К.К., както
и че е съгласна с искането за делба на процесните недвижими имоти.
От своя страна ответника Ж.Р.К. също депозира отговор
на исковата молба, в който заявява, че признава иска за обявяване нищожност на
отказа му от наследството на неговата майка. Заявява, че няма претенция за
делбата на двата имота, както и че не е станал причина за водене на делото. В
проведеното на 25.06.2020г. съдебно заседание по делото, чрез своя пълномощник,
поддържа изцяло отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №11, том ІХ, рег.№5170, дело №573/2005г. на нотариус ***на НК на Република
България, на 28.06.2005г. Р.Ж.К. закупил недвижим имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда – апартамент №1, находящ се в Димитровград, ул.“**, построен
върху държавна земя, състоящ се от една стая и кухня, със застроена площ от
46,93 кв.м., при граници: изток- общ.място, запад –ап.2, север-вх.Б,
юг-стълбище, ведно с избено помещение №1 с площ от 8,85 кв.м. и 2% ид.ч. от ОЧС
и правото на строеж върху мястото. Съгласно представената по делото схема на
имота, същия представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1016.170.7.9.
От
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №108, том І, дело №286/1985г. на съдия при РС-Димитровград, се установява,
че на 20.05.1985г. Р.Ж.К. е закупил дворно място от 2300 кв.м. при граници:от
две страни улици,***, съставляващо урегулиран парцел V-215, в кв.36 по плана на
с.**, Хасковски окръг, ведно със застроената в него къща. Съгласно Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация№39, том ІІІ, дело
№1082/1990г. на нотариус при РС-Димитровград, Р.Ж.К. придобил по силата на
дворищна регулация правото на собственост върху празно общинско място от 280
кв.м. при граници: север-двор на Р.Ж. ***, предаващо се към собствения му
парцел ХVІ-154, в квартал 31по плана на с.**, Хасковска област. Видно от
представената по делото скица, въпросните два имота представляват УПИ ХVІІ-154
в кв.31 по ПУП на с.**, одобрен със Заповед№1005/1989г. с площ от 1223,11 кв.м.,
ведно с построена в него къща при съседи: УПИ І-153, УПИ ІІ-155, УПИХVІ-154 и
улица, с адрес на имота в с.**, община Димитровград.
Съгласно
Удостоверение изх.№36/10.02.2020г., издадено от община Димитровград, отдел
„Устройство на територията, кадастър и регулация“ уверява, че поземлен имот
/част от поземлен имот/, описан в н.а.№108-І-286/1985г. е идентичен с поземлен
имот /част от поземлен имот/ ХVІІ-154 в кв.31 по действащия кадастрален и
регулационен план на с.**, одобрен със Заповед №1005/1989г.
Видно
от Удостоверение за наследници изх.№1/09.01.2020г., издадено от Кметство-с.**,
община Димитровград, Ж.К.К. е починала на 01.07.2012г., като за свои наследници
по закон е оставила съпруга си Р.Ж.К. и децата си М.Р.К. и Ж.Р.К..
Съгласно
Удостоверение №2193/26.06.2013г., издадено от РС-Димитровград, М.Р.К. и Ж.Р.К.
са се отказали от наследството на покойната си майка Ж.К.К.,***, починала на
01.07.2012г., който отказ е бил допуснат с Разпореждане на съдия от
26.06.2013г. и вписан в специалната книга за откази от наследство под
№18/26.06.2013г. при РС-Димитровград.
От
приетите като доказателство по делото Удостоверение за данъчна оценка по чл.264
ал.1 от ДОПК изх.№866 и изх.№867, двете от 07.05.2020г., издадени от община
Димитровград, се установява, че данъчната оценка на недвижимия имот,
представляващ апартамент в Димитровград, е 8215,40 лева, а данъчната оценка на
находящия се в с.**, община Димитровград недвижим имот е 8712 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
На първо място по предявения иск с правно
основание чл.26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на отказа на двамата
ответници от наследството на общия наследодател, който е вписан в специалната
за това книга под №18/26.06.2013г. при РС-Димитровград, съдът взе предвид, че М.Р.К.
и Ж.Р.К. са направили изрично искане, на основание чл.237 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признаване на иска.
Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и
се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда,
че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото
ответниците са направили изрично изявление за признаване на предявения против
тях иск, както с отговора на исковата молба, така и в проведеното по делото
съдебно заседание.
Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а
от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното от ответниците признание на иска с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и
реципрочното искане на ищеца за произнасяне на съда с решение по чл.237 от ГПК,
съдът не обсъжда приложените доказателства поотделно.
Предвид направеното от ответниците признание на иска с
правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, съдът намира същия за основателен и
доказан. С оглед на това, с решението си по делото следва да бъде прогласена
нищожността, поради невъзможен предмет, на отказа от наследството на Ж.К.К.,***,
починала на 01.07.2012г., извършен от ответниците М.Р.К. и Ж.Р.К., който отказ
е бил допуснат с Разпореждане на съдия от 26.06.2013г. и вписан в специалната
книга за откази от наследство под №18/26.06.2013г. при РС-Димитровград.
С оглед уважаването на иска за
прогласяване на нищожността на отказа на двамата ответници от наследството на
тяхната майка, както и предвид искането на страните за допускане и извършване
на делба на процесните два недвижими имота съдът установи, че от представените
по делото писмени доказателства безспорно се установи, че Р.Ж.К., М.Р.К. и Ж.Р.К.
са наследници на Ж.К.К.,***, починала на 01.07.2012г. Наред с това, по делото
няма спор, че процесните два недвижими имота са съсобствени на ищеца, който е
бил съпруг на Ж.К. и нейните две деца- ответниците М.К. и Ж.К.. На последно
място, по делото не се спори, че въпросните недвижими имоти са били придобити
чрез закупуването им и по регулация от ищеца през време на брака му с
наследодателя Ж.К..
Предвид обстоятелството, че процесните два
недвижими имота са били придобити от Р.Ж.К. през време на брака му с Ж.К.К. в
режим на съпружеска имуществена общност, то след смъртта на наследодателя, тази
общност се счита прекратена, като съгласно чл.28 от СК дяловете на съпрузите от
имуществото са равни. В този смисъл, след прекратяването на брака, поради
смъртта на съпругата, прекратена е и съпружеската имуществена общност, като
дела на Р.К. от въпросните два имота е равен с този, който остава в наследство
на тримата наследници на Ж.К.К.. Този втори наследствен дял, следва да бъде
поделен между съпруга и двете деца на общия наследодател. Съгласно разпоредбата
на чл.5 ал.1 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват по равни
части. От друга страна, предвид разпоредбата на чл.9 ал.1 от Закона за
наследството, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Предвид
обстоятелството ,че наследодателя е оставила за наследници съпруг и две деца,
то всеки от тях следва да получи равен дял от оставения наследствен дял от
двата недвижими имота. В този смисъл и след като прие, че със смъртта на
наследодателя е прекратена съпружеската имуществена общност между нея и съпруга
й, като последния е придобил ½ ид.ч. от процесните два недвижими имота,
съдът счита, че след подялбата на останалата ½ ид.ч. от имота между
тримата наследници, ищеца Р.Ж.К. следва да получи дял от наследственото
имущество в размер на 4/6 ид.ч., ответника М.Р.К. следва да получи наследствен
дял от 1/6 ид.ч., а ответника Ж.Р.К., трябва да получи също 1/6 ид.ч. от
процесните два имота.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че
предявения от Р.Ж.К. против М.Р.К. и Ж.Р.К. иск с правно основание чл.341 от ГПК е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се допусне делба
между страните на процесните два недвижими имота при квоти: 4/6 ид.ч. за Р.Ж.К.
и по 1/6 ид.ч. за М.Р.К. и Ж.Р.К..
Съдът намира, че с оглед характера на
производството за делба- първа фаза не следва да пресъжда разноски с настоящото
решение, като това ще бъде направено с решението за извършване на делбата.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.26 ал.2, пр.1
вр.чл.44 от ЗЗД, нищожността на
отказа от наследството на Ж.К.К., с ЕГН **********,***, починала на
01.07.2012г., извършен от ответниците М.Р.К., с ЕГН ********** и Ж.Р.К., с ЕГН **********,
двамата от с.**, община Димитровград, който отказ е бил допуснат с Разпореждане
на съдия от 26.06.2013г. и вписан в специалната книга за откази от наследство
под №18/26.06.2013г. при РС-Димитровград, поради невъзможен предмет.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р.Ж.К.,
с ЕГН **********, М.Р.К., с ЕГН **********, и Ж.Р.К., с ЕГН **********,***, на
следните недвижими имоти: 1.Самостоятелен
обект в сграда с кадастрален идентификатор 21052.1016.170.7.9, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на
ИД на АК, представляващ апартамент с площ от 46,93 кв.м., находящ се в сграда с
идентификатор 21052.1016.170.7, разположена в поземлен имот с идентификатор
21052.1016.170, при граници и съседи: на същия етаж 21052.1016.170.7.10,
21052.1016.170.7.8, 21052.1016.170.7.7, под обекта- няма, над обекта-
21052.1016.170.7.21, ведно с избено помещение №1 с площ от 8,85 кв.м. и 2%
ид.ч. от ОЧС, с адрес на имота в Димитровград, ул.“**; 2.УПИ ХVІІ-154 в кв.31
по ПУП на с.**, одобрен със Заповед№1005/1989г. с площ от 1223,11 кв.м., ведно
с построената в него къща при съседи: УПИ І-153, УПИ ІІ-155, УПИХVІ-154 и
улица, с адрес на имота в с.**, община Димитровград, при квоти: 4/6 ид.ч. за Р.Ж.К.,
1/6 ид.ч. за М.Р.К. и 1/6 ид.ч. за Ж.Р.К..
Решението може да бъде обжалвано пред
Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
страните, че е обявено.
СЪДИЯ: